Funky 16 Questions (октомври, 2011): Funktool

Името Funktool в последно време все по-често се пявява в публичното пространство (разбирай интернет и плакатите около по-добрите клубове в България), което искрено ме радва. Още по-искрено ме радва фактът, че Ивайло Минчев (човекът зад този псевдоним) е мой приятел. Влюбен в грамофонните плочи, той е меломан с широк стилов периметър на музикалните си вкусове, които много умело вплита в клубните си сетове. Той е специалният гост на деветото издание на месечните партита Funky Bites, но преди това – ето неговите 16 отговора във Funky 16Questions.

 01. С какво се занимаваш?

От едната страна на монетата съм що годе добър барман в най-добрия бар. :) От другата страна се старая да селектирам качествена музика на грамофонни плочи и да я представям на определен кръг от хора, които наистина я чуват, а не просто слушат.

02. Какво мислиш за ситуацията в България в твоята сфера на дейност?

Без да звуча като хейтър, малко се е наводнила от желанието на някои хора да бъдат по някакъв начин известни. По-качествените неща не биват забелязвани и остават на заден план за сметка на комерса и позите. Доста ме отчайва фактът, че масата от хора отива на събитие някак рутинно – да си покаже новите дрехи, да се види по снимки, че е бил там, и музикално да тъпче на едно и също място, без развитие.

03. Удовлетворен ли си от равнището, на което музикалната ти кариера се намира в момента? Какво още искаш да постигнеш?

За кариера не можем да говорим, а и сякаш не целя точно това. Желанието ми идва главно от удоволствието да го правя. Естествено, че е добре, когато идват някакви пари от това, при положение, че се влагат именно финансови средства. Много бих се радвал, ако повече хора обръщаха внимание на по-качествения и некомерсиален звук и има по-голям интерес.

04. С кое от постигнатото до момента в музикално отношение си най-горд?

От това, че пускам музика на плочи.

05. Как успяваш да балансираш между музикалните ангажименти и личните си отговорности?

Музикалните ми ангажименти са рядкост, така че не е голяма пречка. Но и до голяма степен са свързани с работното ми място, където също пускам от време на време. Мисля, че съчетавам успешно нещата. J

06. Имало ли е момент, в който си искал да захвърлиш всичко и да спреш да се занимаваш с музика (и ако е имало, какво те накара да не го направиш)?

Случва ми се доста често, но винаги разумът надделява. Както споменах по горе – на никой не му пука, че пускаш по-различна музика на винил и си вложил в това доста. Когато това остане неоценено, наистина ме боли и си казвам, че няма смисъл. Българинът винаги търси сеира, да чуе нещо “по-така” и да гледа да мине тънко.

07. Кого/какво би посочил като своето най-голямо музикално вдъхновение?

Най-вече близките ми хора и останалите, които ценят истински музиката.

08. Кое е първото парче, различно от детска песничка, което чу през живота си (и за което имаш спомен)? Кога и къде се случи това?

Най-ясен спомен ми е парче на Deep Purple, израснах с музиката на баща ми. J Може би съм бил 4-5 годишен.

09. А кое е последното парче, което чу до този момент (или което слушаш в момента)?

Eddie meets Yannah – “So Into You”

10. Опиши любимата си музика.

Ах, доста трудно би било. Не обичам да категоризирам стилово хубавата музика, особено в днешно време, когато повечето парчета са повлияни доста от различни музикални течения, а и доста от любимата ми музика не може да се чуе, когато пускам някъде. Определено концепцията ми за музика за парти се върти около хип-хоп, даунтемпо, брейкс, фънк, латин и афробийт, малко диско и буги и всичките им произволни съзвучия.

11. Има ли парче или албум, което/който можеш да слушаш по всяко време?

Каквото и да е на Nightmares On Wax.

12. Кой музикален носител харесваш най-много? Защо?

Плочата! Причините са много и не винаги мога да ги определя с прости думи. От това да ходя всеки ден до пощата с надежда да са пристигнали нови пластмаси, от кефа да си ги разопаковам, да се насладя на красивите обложки, да включа грамофона, да избера оборотите, да сложа дозата върху плочата и тогава идва най-голямото удоволствие… За качеството на самия звук – осезаемо по-плътни баслинии, живите инструменти и перкусионната част се чуват както трябва да се чуват и са най-близки до истинския запис на парчето. Дигиталният формат никога няма се докосне до тази магия и винаги ще звучи смачкано и объркано. Отделно плочата е и истински физически носител, тя съществува в реално време като някакъв предмет. Дигиталните файлове имат кратък живот и са нещо, което реално не съществува, освен на паметта на компютъра, на който много лесно може да му се случи нещо и тези файлчета просто да изчезнат.

13. Според теб какво губят и какво печелят музикалните фенове от интернет?

Загубата по-скоро се отнася за самите артисти и собственици на музикални лейбъли, които биват силно ощетявани от пиратството. Феновете може единствено да печелят – актуална информация за нови релийзи и събития, интернет сайтове като Discogs, които поддържат огромен архив и са наистина, наистина много полезни. Естествено, че никой в България няма на 100% легална музика, нещата тук се случват доста по-бавно и хората трябва да спрат да бъдат тарикати и да гледат да минат тънко. За какво да си купуват музика, след като може да си я изтеглят безплатно? Но никой не се замисля, че ако си купи музика, тези пари отиват при артиста и лейбъла, издал конкретната песен или албум и така го подкрепя. От тук идва стимулът на този артист да продължи да прави музика и да се роди още по-добър звук.

14. Кое е най-значимото за теб събитие с твое участие (и като изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., и като фен)?

С участието ми като изпълнител – някои емблематични и култови вечери в Барбоса, където предимно по-близки хора си правим умопомрачителни танцувални опити. Имаше вечери, където толкова много танцуващи хора, които се забавляват истински, на едно място не съм виждал никога. Имах и едно участие в Солун, организирано от гръцката организация Root Boot, с които замисляме и бъдещи колаборации. Събитието беше съчетано с ломографска изложба в много интересен бар на два етажа, в който има нещо като галерия и магазин за винтидж дрехи. Определено мога да кажа, че и там хората се забавляват истински без да има значение кой е там, как си облечен и т.н. Гостуването ми в “45 оборота в минута” в студиото на Радио Варна също пази страхотни спомени. От известно време и с Ангел (Funkusion) заформяме заедно вечери и също се получават доста успешно (поне някои от тях). Като фен – списъкът с изпълнители и диджеи, които съм слушал на живо, е прекалено дълъг и страшно разнообразен.

15. В наши дни диджеите са известни почти колкото изпълнителите, чиито парчета пускат. Какво е мнението ти по този въпрос и мислиш ли, че това е заслужено?

От една страна е заслужено – трябва да се отдава внимание на селекцията на някого, след като е положил някакви усилия, да събере определени неща, особено по-стари и трудни за намиране. Определено доста изпълнители остават понякога на заден план, което не е редно. Трябва да се намери точният баланс.

16. Благодаря ти за отделеното време. Защо прие да отговориш на въпросите?

Защото много уважавам теб и усилията, които полагаш за да се случва нещо истинско и различно в тежките музикални условия в България. Рядко се срещат толкова добри и сърдечни хора, отдадени изцяло на красотата на музиката. Respect!

Funktool в mixcloud

Funktool във facebook