Deodato – Havana Strut

Днес ще слушаме рожденик, което май никога досега не се е случвало във Funky Bites. И ако трябва да съм честен, това е чиста случайност. Просто докато ровех из купищата плочи от опашката за представяне в блога се замислих как така досега не съм се спирал на парче на Deodato (който е роден точно преди 69 години). Не мислих много. Пригответе се за Havana Strut.

Въпреки продуктивната си кариера, Deodato ще остане в музикалната история най-вече с кавър версията си от 1972 Also Sprach Zarathustra (Theme from 2001: A Space Odyssey). Цялото му име е Eumir Deodato Almeida и е роден на 22 юни 1942 в Рио де Жанейро. Като тийнейджър свири в местна популярна рок група, а когато е на 17 получава неочаквано предложение да аранжира няколко партитури за записи на един оркестър. Без никакъв опит в тази област, младият музикант бързо се ориентира в купищата теория, които трябва да изучи, и се справя блестящо. Въпреки, че е учил и за студиен инженер, в крайна сметка Deodato решава да се отдаде на музикалната си кариера поради все по-нарастващата си популярност. След като работи в няколко бразилски студиа, през 1967 той се премества в Щатите, където в началото композира и е въвлечен във все още влиятелното боса нова движение. Пише аранжименти за Astrud Gilberto, а много скоро вече работи с имена като Wes Montgomery, Aretha Franklin, Bette Midler, Frank Sinatra, Earth Wind & Fire, Stanley Turrentine и Antonio Carlos Jobim. С излизането на дебютния му албум Prelude през 1973, включващ Also Sprach Zarathustra, Deodato се превръща в едно от големите имена на десетилетието. До 1979 записва за лейбълите CTI, MCA и Warner Bros., след което слиза от сцената, за да се отдаде на любимата си работа като продуцент и аранжор (между 1979 и 1983 е част от студийния екип на Kool & the Gang).

Havana Strut е сингъл от албума от 1974 Whirlminds – първия, издаден от MCA. Според музикалните критици този договор, въпреки че носи на Deodato доста пари, е крачка назад в музикално отношение, тъй като звукът на този лейбъл е бледо копие на яркия саунд на CTI. Иначе албумът съдържа 6 парчета – 3 авторски и 3 преработки на чужди композиции. Deodato винаги ме е впечатлявал с глобалната си визия за музиката – от една страна е стиловата смесица от джаз, соул, фънк, латино, а от друга – съчетаването на камерния поглед, през който сме свикнали да гледаме подобна музика (Fender Rhodes пиано, китара, бас, барабани), и големия оркестър, обгръщащ всичко това. Резултатът е ясен – шедьовър, излязъл изпод пръстите на безспорен майстор (който, между другото, в този запис е композитор, продуцент, диригент на оркестъра и клавирист). Насладете му се, а след някой друг месец ще чуем и А-страната на тази 7-инчова плоча: преработката на Moonlight Serenade на Glenn Miller – разбира се, с преобладаващо фънки звучене.

Peace & Funk