Funky 16 Questions (юни, 2011): Selector Lazy Face

В интернет има блогове на български език, посветени на музиката, и това е от фундаментално значение за музикалната култура в нашата страна. Те са жизненоважните фарове около бурното море на пошлостта и колкото по-сиво е всичко около нас, толкова по-лесно се забелязва светлината им. Един от тях свети в цветовете на ямайското знаме и аз съм щастлив, че мога да нарека автора му приятел и сродна душа. Става дума за блога DogWar и Selector Lazy Face – позитивен амбициозен земен човек от София, разпространяващ позитивните си послания в цялата страна (а и не само).

 

01. С какво се занимаваш?

Най-общо казано с музика. Занимавам се с букинг и от време на време съм ска и реге селектор.

02. Какво мислиш за ситуацията в България в твоята сфера на дейност?

Не е лесна, но кога ли е била...

03. Удовлетворен ли си от равнището, на което музикалната ти кариера се намира в момента? Какво още искаш да постигнеш?

Музикална кариера е силно казано. :) Радвам се, че мога да пускам музиката, която обичам, а когато тя се хареса и на хората, значи мисията ми е изпълнена. А чувството от това да докарам някоя яка група в България и хората да я харесат е също много приятно.

04. С кое от постигнатото до момента в музикално отношение си най-горд?

На първо място се сещам за два концерта, организирани от Строежа с малко помощ от моя страна: първото свирене на Cherry Poppin’ Daddies у нас през декември 2008. Беше легендарна вечер, между другото клип от концерта още седи на страницата на групата. Вторият концерт се случи само преди седмица – беше гостуването на босненците Dubioza Kolektiv. Страхотна група, страхотна публика.

05. Как успяваш да балансираш между музикалните ангажименти и личните си отговорности?

Лесно: като ерген никак не ми е трудно да постигна този баланс. :)

06. Имало ли е момент, в който си искал/а да захвърлиш всичко и да спреш да се занимаваш с музика (и ако е имало, какво те накара да не го направиш)?

Не, музиката винаги е била и ще бъде част от моя живот. Тук ще цитирам Inner Circle: Life without music, I can’t go.

07. Кого/какво би посочил като своето най-голямо музикално вдъхновение?

Хмм... труден въпрос, защото има толкова много групи. Ако говорим за ска и реге, бих казал The Skatalites, защото по тяхна „вина” прослушах шейсетарско реге и ска.

Ако говорим за алтернативна музика като цяло, RATM, Beastie Boys и много други...

08. Кое е първото парче, различно от детска песничка, което чу през живота си (и за което имаш спомен)? Кога и къде се случи това?

Вероятно е било нещо на Bob Marley в детските ми години.

09. А кое е последното парче, което чу до този момент (или което слушаш в момента)?

В момента в плейъра се върти една много готина група от Чикаго, The Drastics. Нещо средно между руутс реге и дъб.

10. Опиши любимата си музика.

Music must take you higher. Това е единственото условие за да ми хареса една музика. (http://www.youtube.com/watch?v=xfydfBXlByk)

11. Има ли парче или албум, което/който можеш да слушаш по всяко време?

Deftones – Adrenaline и всичко на Beastie Boys.

12. Кой музикален носител харесваш най-много? Защо?

От известно време се зарибих да си купувам плочи, колкото и трудно да е това начинание в България. 10 инчовите сингли ми харесват най-много, иначе имам и доста оригинални дискове. Чуството да превърташ касетката с химикалка също е незабравимо, така че нямам предпочитания.

13. Според теб какво губят и какво печелят музикалните фенове от интернет?

Мисля, че най-вече печелят. Все пак възможността да можеш да чуеш толкова много музика от цял свят само с едно натискане на мишката е невероятна. Колкото до загубата: може би нещата малко се разводняват, защото го няма моментът на търсене на музиката, всичко е прекалено лесно.

14. Кое е най-значимото за теб събитие с твое участие (и като изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., и като фен)?

Както споменах по горе, CPD и Dubioza Kolektiv. Със сигурност има и още много концерти, които пропускам...

Kато селектор бих казал първите ми две партита – в края на 2009 (30 години 2-Tone Records) и началото на 2010 (Jamaica Air Force), на които се събраха по 300 души. Беше много яко.

15. В наши дни диджеите са известни почти колкото изпълнителите, чиито парчета пускат. Какво е мнението ти по този въпрос и мислиш ли, че това е заслужено?

Разбира се, че е. Аз от самото начало не се промотирам като диджей, защото това е нещо, което не съм. В България диджеи като Гошо и Пешо ги има на килограм. За сметка на това да видиш човек, който наистина прави музика с два грамофона, е нещо много яко. Хора като Shadow например заслужават напълно признанието, което са получили.

16. Благодаря ти за отделеното време. Защо прие да отговориш на въпросите? 

Аз ти благодаря, че реши да ми ги зададеш. Нямаше как да не приема да съм част от най-фънки блога в българското онлайн пространство. :)

Блогът Dog War

Блогът Dog War във facebook

Selector Lazy Face във facebook

Агенция Lazy Days във facebook