Октомврийският участник във Funky 16 Questions е първият, който започна да върти на музикалните си партита плочи от лейбъла Балкантон. Той е първият (и засега единствен), който събра в няколко компилации любимата си музика от същия лейбъл. Той е първият, който създаде специализирано радиопредаване за фънк музика (миналата седмица отбелязахме стотното му издание). Той е един от най-обичаните български диджеи. Той е някак нереално добър човек. Той е Skill.
01. С какво се занимаваш?
Здравейте и привет от Пловдив!!! Много хора ме знаят като Skill, но истинското ми име е Стефан. Занимавам се с много работи, но това, което вас може би повече ще ви заинтересува, е това, че съм страшно запален колекционер на рядка и трудно намираща се музика на плочи! Имам доста ценни и интересни неща, като се има предвид в коя част на Европа сме се родили и колко много от световната музика на времето не е достигала до нас (разбира се, като се изключат контрабандните канали – слава Богу)... От доста години съм се захванал с нелеката задача да споделям и пускам музика, която на мен ми харесва, която хората нямат възможност да чуят навсякъде и това определено е една от работите, които наистина ми доставят удоволствие!!!
02. Какво мислиш за ситуацията в България в твоята сфера на дейност?
Знам, че стандартът и ако щете манталитетът в България не позволява и донякъде стопира мечтите, но мисля, че трябва да има повече принципни хора и DJ (ама истински), да има повече строго профилирани клубове, направени от хора, които не търсят само печалбата, а са решили да възпитават чрез музика обществото и това да им носи удоволствие (поздрави за Стилиян от Love & Happiness Music, за Sleep Walkingz Crew и техния проект Jam On It и въобще за всички онези хора, DJ, инициатори, смели мечтатели, които действат по същия положително градивен начин)!!!
Друго много важно нещо – на хората не бива да се отнема правото на избор, трябва да има различни по тематика събития, които да се случват по професионален начин и тълпата да избере най-добре измисленото парти. Ей в такъв момент се вдига нивото на сцената, защото започва да се заражда някаква качествена конкуренция, която предлага стойностно направен, измислен и работещ продукт. Но засега положението в България е такова, че колкото и да ти се иска да посетиш някое приятно местенце в родния си град или другаде, където искаш да чуеш хубаво подбрана музика – трудно можеш да намериш такова място... не казвам, че не се появяват такива инициатори, но те за съжаление по мое наблюдение прекалено бързо се отказват по безброй причини, които са си класика в нашата малка страна!!! Има и такива лъжепатриоти, които „уж” поддържат и се грижат за сцената, а като стане дума за някое малко по-различно парти, се извъртат и казват: „Дай нещо по-комерсиално – пак да е FUNKY, но по-познато за хората”...
А за мен хората, като ги гледам, имат крещяща нужда от Музика с главно М!!! Истината е, че някой такъв като нас трябва да направи един маниашки клуб и съм сигурен, че скоро и това ще стане!!!
03. Удовлетворен ли си от равнището, на което музикалната ти кариера се намира в момента? Какво още искаш да постигнеш?
Каква кариера, какво равнище? Аз гледам да съм над тези неща... Не съм кариерист, просто съм един ценител на добрата хубава музика и се старая да я споделям с хората – чрез радиопредаванията и чрез партитата, които организираме със свестните хора около мен. Това, което искам, е нещата да се случват по естествен начин – това е истината!!! В това вярвам безрезервно.
04. С кое от постигнатото до момента в музикално отношение си най-горд?
За мен животът ми не е стълба, която катеря и драпам с нокти и зъби за да стигна горе на всяка цена. Неее, всяко нещо, което съм създал, е било част от мен в даден момент, зародило се е дълбоко във вътрешността на душата ми и е излязло навън, защото съм го почувствал и съм започнал да го работя. Никога първоначално не съм мислил какво ще постигна като направя даден продукт – аз просто се отдавам на музата си и го правя. Понякога нещата са ставали от раз, но понякога времето се е намесвало и е отлагало разни проекти и като се замисля – почти винаги е имало за какво!!!
Едно от нещата, с които ще съм доволен, е ако хората ме запомнят с това, че от DJ’те и колекционерите от моето време, аз първи пусках по Jam’ове и по партита Балкантон плочи и целта, когато съм ги пускал, е била да се опитам да възродя интереса към българската танцувална музика от 60-те, 70-те и 80-те години, защото, колкото и срамно да звучи – младите българи наистина не познават тази музика и се учудват какви добри неща са се правили зад желязната завеса в бившата социалистическа България!!!
05. Как успяваш да балансираш между музикалните ангажименти и личните си отговорности?
Засега успявам, може би балансът идва от зодията ми... ммммм незнам.
06. Имало ли е момент, в който си искал да захвърлиш всичко и да спреш да се занимаваш с музика (и ако е имало, какво те накара да не го направиш)?
Разбира се, че е имало такива моменти (даже прекалено доста е имало), но съм разбрал, че точно когато ти е най-трудно, се вижда кой си и колко струваш!!! Може и странно да звучи, но аз обичам тези житейски уроци и съм благодарен на съдбата за тях. Трудностите и препятствията по пътя те правят по-истински, по-естествен, по-издръжлив и търпелив човек.
07. Кого/какво би посочил като своето най-голямо музикално вдъхновение?
Вдъхновение черпя от всичко, което ме заобикаля, ако имам някаква цел, тя е да бъда потребен на това общество и с всяко едно нещо, което съм правил, съм мислил над това – задавал съм въпроси, опитвал съм се да отговарям на други, въобще съм целял да мотивирам мислене у хората!!!
08. Кое е първото парче, различно от детска песничка, което чу през живота си (и за което имаш спомен)? Кога и къде се случи това?
Като върна лентата назад, първото парче, което се сещам и изплува в мозъка ми, беше Guantanamera и с него се сещам за ваканциите на село и за вуйчо ми, как ни нареждаше всички братовчеди, даваше ни по някакъв предмет (въображаем инструмент) и с него изнасяхме импровизирани комедийно-музикални спектакли под негов съпровод на китара, и това беше почти на всеки голям семеен празник. И разбира се всички роднини и приятели, които се бяха събрали на масата, мнооого се радваха, смееха се и ръкопляскаха.
09. А кое е последното парче, което чу до този момент (или което слушаш в момента)?
Докато отговарям на тези въпроси си пуснах да се въртят няколко мои любими Soul Blues трака от една компилация, която подготвям. Ето част от тях:
Bobby 'Blue' Bland – Rockin' In The Same Old Boat (196x, Duke)
Fenton Robinson – You Don't Know What Love Is (1974, Alligator)
Little Beaver – I'm Losin' The Feelin’ (1972, Cat)
Ollie Nightingale – I'll Take Care Of You (1973, Pride)
Geater Davis – I'm Gonna Change (1972, Luna)
Johnny Copeland – Old Man Blues (1971, Kent)
Johnny Guitar Watson – It's All About You (1973, Fantasy)
Arthur Adams – The Blues (1975, Fantasy)
Walter 'Wolfman' Washington – Sure Enough It's You (1989, Charly)
R.L. Burnside – Bad Luck City (2000, Fat Possum)
10. Опиши любимата си музика.
Oбщо взето – “SOULFUL” музика... Mузика, изпълнена с истински чувства, както пропита с болка и мъка, така и правена със страст за живот, с много любов от сърце и душа!!! Няма значение каква по народност или какъв стил ще е тя, но ако трябва да съм напълно честен (а то е задължително), предпочитам повече тъжната музика, отколкото веселата... ммм да – точно тя отключва в мен повече заключени вратички!!!
11. Има ли парче или албум, което/който можеш да слушаш по всяко време?
Има, и са мноого! Няма да ги изброявам, защото после ще се сетя за някой, който съм пропуснал, и ще ме е яд. Общо взето, това са все албуми, които ми навяват спомени, може да ме разчувстват и разплачат, но после ме карат да се усмихна и да продължа по своя път с изправена глава!!!
12. Кой музикален носител харесваш най-много? Защо?
Плочата, разбира се!!! Аз съм маниак на звука й и на историята, която носи тя със себе си. Но да не забравяме все пак, че музиката не е нещо материално – тя е чисто и просто вибрации от тонове и звуци, които носят със себе си различни чувства и настроения и ние имаме невероятната възможност да възприемаме това вълшебство с нашите сетива...
13. Според теб какво губят и какво печелят музикалните фенове от интернет?
Не ми харесват тези двете думи – „губят и печелят”. На въпроса ще отговоря така : За тези, които знаят и имат идеята какво търсят, интернет е полезен, а за тези, които не знаят и нямат вроденото чувството да изследват, да намират, да се интересуват – интернет е просто адското губене на време!!! Мисля си, че в действителността, в която живеем, като че ли по-малко я има тръпката, която я имаше при нас... Търсихме, чакахме по месеци за един албум, радвахме му се, научавахме го наизуст от слушане и след време този албум ни ставаше скъп и ценен, защото просто се привързвахме към него и така всичко се повтаряше със следващия и следващия...! В момента с интернет, телевизията и всичките модерни технологии и медии се създава едно свръхпредлагане, много излишна информация, и това нещо според мен просто обърква хората и ги дезорганизира... Но не знам – казват, че човек се приспособява... Може би днешните музикални маниаци по някакъв техен, различен начин ще изживеят своята тръпка.
14. Кое е най-значимото за теб събитие с твое участие (и като изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., и като фен)?
Не мога да отговоря конкретно, всяко едно събитие си го изживявам все едно е най-доброто. Просто не обичам и не са ми приятни половинчатите неща, като например „Дай да отбием номера и да вземем парите”. Нека за събитията, които сме правили и ще правим, оставим хората да говорят...
15. В наши дни диджеите са известни почти колкото изпълнителите, чиито парчета пускат. Какво е мнението ти по този въпрос и мислиш ли, че това е заслужено?
DJ винаги е бил един от важните посланници на музиката по целия свят. Той е човекът (без значение дали радио или клубен DJ), който прави едно парче популярно и обичано от хората, затова си мисля, че призванието DJ заслужава нужното уважение.
16. Благодаря ти за отделеното време. Защо прие да отговориш на въпросите?
За мен беше чест и истинско удоволствие!!! Приех да отговоря на въпросите ти, защото те чувствам много близък, братко!!!
Повече за Skill ще откриете тук:
myspace.com/skill032
facebook.com/skill032
email:
funkyskill@gmail.com
Двете му радиопредавания и форумите към тях:
слушай Радио Neko онлайн
форуми на Радио Neko
Албумът Българи на Ceco & Skill можете да поръчате тук:
balkan-breakdance.com/bulgari/
Публикации
3 коментара:
Nice!!!
yeah
Cool!
Публикуване на коментар