неделя, 28 ноември 2010 г.

Syl Johnson – Goodie-Goodie-Good Times


Надявам се неделята ви да не е ангажирана от задачи, чието изпълнение сте отлагали цяла седмица. Защото този ден е отреден за почивка и с този пост ще се опитам да възвърна стария му имидж на най-добрия ден от седмицата. Преди това ще ви напомня, че няма да е лошо да пестите силите си за петък (03.12.2010), когато във варненския бар Bolla ще се съберат много фънки хора за второто издание на Funky Bites – месечните фънк вечери с моя милост. Фънк, винил, танци и усмивки – това са само част от съставките, включени в рецептата на събитието, която се случва всеки първи петък от месеца. А сега да се върнем на днешния неделен ден и да си спомним за големия Syl Johnson. Едно от парчетата, които могат да се чуят на моите партита, се казва Goodie-Goodie-Good Times.

Истинското име на Syl Johnson е Sylvester Thompson. Роден е на 01.07.1936 в Хоули Спрингс, Мисисипи. Негови братя са блус китаристът и певец Jimmy Johnson и басистът Mack Thompson. През 50-те Syl е свирил с блус музиканти като Magic Sam, Billy Boy Arnold, Junior Wells и Howlin’ Wolf. Дебютът си като соло артист прави през 1959 за дъщерния за King Records лейбъл Federal. В средата на 60-те преминава към чикагския лейбъл Twinight. Дебютирайки там със сингъла Come On Sock It To Me през 1967, Syl Johnson бързо се утвърждава като хитмейкър и продуцент. Песента му Different Strokes, която излиза през същата година, наскоро беше включена в престижната компилация Ultimate Breaks and Beats.

През 1971 Willie Mitchell довежда със себе си Syl Johnson в Hi Records, където двамата записват три албума. Раждат се хитове като We Did It, Back for a Taste of Your Love и Take Me to the River. В един момент обаче Johnson забелязва, че в този лейбъл е невъзможно да излезе от сянката на Al Green – звездата на Hi Records по това време.

След като напуска и тази компания, Syl Johnson записва две плочи за собствения си лейбъл Shama. В средата на 80-те Johnson започва собствен бизнес с рибен фаст-фууд ресторант и се отдръпва от музикалния бизнес с изключение на епизодични участия в няколко блус клуба. През 1992 Syl Johnson открива, че парчето му Different Strokes е семплирано от много рапъри, сред които Wu-Thang, Kool G Rap, Hammer и Geto Boys. Стимулиран от този факт, той решава да се завърне в музикалния бизнес. През 1994 издава албума Back in the Game за лейбъла Delmark, в записите на който участие вземат ритъм секцията на студийната банда на Hi Records, както и най-малката дъщеря на Syl – Syleena Johnson.

Goodie-Goodie-Good Time е парче, което перфектно приляга на една приятна разтоварваща неделя, каквато се надявам да е за вас днешната. Останалото оставям да допълни Syl Johnson – аз само ще добавя, че от Б-страната на това 7-инчово бижу ще откриете Love Baby. Enjoy.



Peace & Funk

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

DJ Prestige + Flea Market Funk = А Better World


Неведнъж съм споменавал името на Jamison Harvey a.k.a DJ Prestige в този блог. Това е човекът, когото с чисто сърце мога да посоча като най-голямото си вдъхновение. Неуморен дигър, запленен от всяка музика, в която може да се усетят фънки вибрации, Prestige изследва световното фънк наследство откакто се помни. Той е причината да обикна 7-инчовия формат на грамофонните плочи, чрез него се докоснах и до огромно количество фънк музика, която разкри пред мен неподозирани музикални пространства. С две думи DJ Prestige, макар и без да подозира, ме въведе в необятния свят на фънк музиката.

Преди няколко дни той публикува кратък пост в култовия си блог Flea Market Funk за мен, за блога ми и за радио предаването ми, което още веднъж потвърждава старата максима (всъщност максимата не е стара – преди малко си я измислих), че за фънка няма граници. Всички сме заедно в тази игра и трябва заедно да се изправим в подкрепа на музиката, която промени света, но това едва не й коства живота.

DJ Prestige е от Ню Джърси и колекционира плочи още от гимназията. Още като малко момче е впечатлен от колекцията на баща си, която включва албуми на артисти като Beatles, Otis Redding, Booker T. and the MG’s, Marvin Gaye и Stevie Wonder. В тойнейджърските си години чува парчето Rockit на Herbie Hancock и това запалва искрата на желанието да стане диджей. Повлиян от стилове като рап, реге, пънк, ска, ню уейв и класически рок, той постепенно намира пътя към мечтата си. Минава през различни радиостанции, клубове и фестивали, за да оформи стила си в рамките на фънк, соул, джаз и реге и да стане една от най-значимите фигури на фънк сцената в Ню Джърси. Много скоро очкавайте DJ Prestige в рубриката на Funky Bites Funky 16 Questions.

Блогът Flea Market Funk е един изключително богат източник на знания за корените на любимата ни музика и може би тук е мястото да призная, че Funky Bites до голяма степен е инспириран от този блог. Наскоро с обновена визия, Flea Market Funk продължава да образова изкушените от музиката, която промени света.

DJ Prestige в мрежата:
Официалният сайт на DJ Prestige
DJ Prestige във Facebook
DJ Prestige в Myspace
Flea Market Funk
Flea Market Funk във Facebook

Peace & Funk

P.S. А ето и едно видео, в което Prestige представя част от 7-инчовите си бижута на покрива на Ashbury Park. Парчето, което звучи, е Funky L.A. на Paul Humphrey & his Cool Aid Chemists.



четвъртък, 18 ноември 2010 г.

Dennis Coffey – Getting It On '75


Черното злато не спира да се трупа тук, във Funky Bites. Изборът ми коя плоча да представя става все по-труден с всяка изминала седмица, но това не бива да ви притеснява – по-добре е изборът да е труден, отколкото изобщо да нямам избор. Така че днес се спрях на един много любим мой китарист, когото досега незаслужено пренебрегвах. А освен китариста, много ми е любим и лейбълът на плочата – Sussex. Преди години се запознах с него именно чрез сингъл на този китарист – Theme from Enter The Dragon. Оттогава нито една плоча с този надпис върху нея не ме е разочаровала. Такъв е случаят и с Getting It On ’75 на Dennis Coffey.

Dennis Coffey е роден през септември 1940 в Детройт. Освен с авторската си музика, той е известен и със студийната си работа за безброй светила от американската фънк и соул сцена.

Coffey започва да свири на китара на 13-годишна възраст. Като дете е фен на кънтри музиката, но след като влиза в гимназията, е завладян от магията на рока, джаза и блуса, черпейки вдъхновение от китаристи като Chuck Berry, Scotty Moore и Wes Montgomery. Само две години по-късно участва в студийната сесия на парчето I'm Gone на неизвестния рокабили певец Vic Gallon. В началото на 60-те се присъединява към The Royaltones, а малко по-късно става част от студийната група Funk Brothers. С нея Dennis Coffey участва в записите на десетки артисти от каталога на Motown и въвежда wah-wah китарния саунд в парчетата на легендарния продуцент Norman Whitfield (най-известното от които е Cloud Nine на Temptations). Други емблематични сингли, в които участва китаристът, са S.O.S. (Stop Her On Sight) на Edwin Starr, It's Your Thing на Isley Brothers и Band Of Gold на Freda Payne. Coffey е автор и на музиката към blaxploitation филма Black Belt Jones.

Продуцентската дейност на Dennis Coffey започва след като заедно със студийния барабанист Mike Theodore създават продуцентската фирма Theo-Coff. Още с първия си сингъл за соул комбото The Sunliners успяват да подпишат договор с дъщерния на MGM лейбъл Maverick. Шест месеца по-късно Maverick предлага самостоятелен контракт на Coffey и през 1969 It's Your Thing помита класациите в Щатите.

Но в края на същата година MGM затваря Maverick. The Sunliners се прекръстват на Rare Earth и подписват с Motown, а Dennis Coffey се завръща към студийната работа, вземайки участие в класики като War на Edwin Starr и Band Of Gold на Freda Payne. През 1971 заедно с бившия шеф на Maverick Clarence Avant създават нов лейбъл – Sussex, който издава Scorpio - най-успешния сингъл на Dennis Coffey, продал се в над милион копия и превърнал се в доста семплирана фънк класика. Година по-късно успеха му, макар и в по-малки мащаби, последва и Taurus.

През 2004 Dennis Coffey издаде мемоарите си под заглавието Guitars, Bars and Motown Superstars. А голямата новина около него е, че през първата половина на 2011 Strut Records ще издадат новия му албум. Потривам доволно ръце, макар че през последните години Dennis Coffey доста се отдалечи от звука си от 70-те.

Getting It On '75 е сингъл от албума Instant Coffey от 1974, в който участва и Joe Sample на клавишните. Парчето е типичният за Coffey фънк с рок елементи. За пореден път избирам композиция, която не е особено популярна за дадения артист, защото ми се иска да поглеждаме любимите си изпълнители и от малко по-различен ъгъл. Иначе съм щастлив, че по рафтовете вляво от мен мога да открия парчета на Dennis Coffey като Can You Feel It, Chicano, Taurus и, разбира се, Theme from Enter The Dragon (давай, Брус Лий!). От Б-страната ще откриете именно Chicano. Enjoy.



Peace & Funk

P.S.: А ето и едно видео, в което Dennis Coffey представя своята аудио-визия за нашумялото напоследък парче на Cee-Lo F**k You:


dennis coffey - fuck you (cee lo cover) from THE WORK on Vimeo.

петък, 12 ноември 2010 г.

Funky 16 Questions (ноември, 2010): Wah Tony

През юни тази година реших по някакъв начин да отдам необходимото уважение на хората, които ме вдъхновяват в музикално отношение, а и да запозная читателите на този блог с тях. Така се роди рубриката Funky 16 Questions – 16 въпроса, които всеки месец отправям към една фигура от света на музиката. Още от първото си издание рубриката се радва на сериозна популярност (в рамките на блога разбира се), което истински ме радва.

Този месец предлагам на вашето внимание отговорите на една личност, която няма нужда от представяне. И все пак: той е част от Ahead, High Time, Tri O Five, музикантите зад Белослава и още безброй успешни проекти. Мултиинструменталист, композитор, продуцент, ремиксатор, преподавател и какво ли още не, този човек се превърна в основна фигура на българската музикална сцена. Изключително съм щастлив да ви представя моя приятел Wah Tony.


01. С какво се занимаваш?
С музика: композиране, концертиране, преподаване и всичко около нея :)))

02. Какво мислиш за ситуацията в България в твоята сфера на дейност?
Мисля, че "не сме малко". Просто не останаха медии, които да подкрепят културата, и всичко остава някак си зад кадър... Фестивалите в България като Spirit of Burgas, Park Live и джаз сцените са фактор, че има стойностна българска музика и фенове. Тези събития обаче не се отразяват достатъчно, което кара българина да си мисли, че има пазар само за силиконови руси певачици :))

03. Удовлетворен ли си от равнището, на което музикалната ти кариера се намира в момента? Какво още искаш да постигнеш?
Напълно... За щастие сме съпричастни със световната музикална сцена и рано или късно всеки пътник си намира влака, стига да е попаднал на правилната гара :)))

04. С кое от постигнатото до момента в музикално отношение си най-горд?
С музиката, която оставям зад себе си... Записи, сингли, позитивния заряд, с който зареждам хората, слушащи музиката, която правя...

05. Как успяваш да балансираш между музикалните ангажименти и личните си отговорности?
Балансът винаги се върти около музиката, така че сме й длъжни и винаги тя е на първо място...

06. Имало ли е момент, в който си искал да захвърлиш всичко и да спреш да се занимаваш с музика (и ако е имало, какво те накара да не го направиш)?
Нямал съм нито един такъв момент в живота си... Може би ми се е искало и съм имал дилемата да захвърля държавицата, в която се родихме :))

07. Кого/какво би посочил като своето най-голямо музикално вдъхновение?
Музикантите, с които работя, и други, от които се инспирирам...

08. Кое е първото парче, различно от детска песничка, което чу през живота си (и за което имаш спомен)? Кога и къде се случи това?
Израснах в музикално училище и класиката ми е дала незаменима музикална основа, над която да градя...

09. А кое е последното парче, което чу до този момент (или което слушаш в момента)?
Ремиксът на Белослава, който завършвам скоро :))

10. Опиши любимата си музика.
Извираща от сърцето, грууви, позитивна.

11. Има ли парче или албум, което/който можеш да слушаш по всяко време?
Erykah Badu – Mama’s Gun, Tri O Five и High Time разбира се :))

12. Кой музикален носител харесваш най-много? Защо?
Относително е... Лентата си има своето меко зарибяващо качество, но вече се дигитализирахме достатъчно...

13. Според теб какво губят и какво печелят музикалните фенове от интернет?
Имат голяма печалба определено – глобализацията в музикално отношение е от полза... Информацията идва главно от там... Дърпането на музика събори много от авторите и изпълнителите, но пък даде информация на много заблудени хора, което показва, че винаги има две страни :))

14. Кое е най-значимото за теб събитие с твое участие (и като изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., и като фен)?
Откриването на Лаундж партито на турнира Rolex Masters в Монте Карло, на което свирихме с Tri O Five като специaлни гости на принцеса Мелани Де Маси :))

15. В наши дни диджеите са известни почти колкото изпълнителите, чиито парчета пускат. Какво е мнението ти по този въпрос и мислиш ли, че това е заслужено?
За всеки има място под слънцето... И те са хора, важното е, че са близко до музиката и обогатяват хората с вкуса си като такива :))

16. Благодаря ти за отделеното време. Защо прие да отговориш на въпросите?
Защото си един от малкото скромни хора, обичащи истински музиката :)) Благодаря ти и аз за всичко :))

понеделник, 8 ноември 2010 г.

Lyn Collins - Think (About It)


Новата седмица ще започнем с едно парче, което силно разтърси първото издание на Funky Bites. Любопитното около тази плоча е, че след дълго и неуспешно преследване в ebay, моят приятел Frank The Tank ми я изпрати от Холандия. Първият опит се оказа неуспешен (неразбирателство между няколкото посредника я прати в ръцете на софийски диджей – и до днес не знам точно кой), но втория път се озова на рафта до останалите фънк вкусотии вляво от мен. И така, пригответе се за Lyn Collins и Think (About It).

Можем да кажем, че Lyn Collins е женският вариант на James Brown. Наричат я жената проповедник и това съвсем не е случайно – в началото на 70-те тя заедно с роднините си Bootsy и Catfish Collins са представени на света от самия Mr. Dynamite, който е основната причина за успешните кариери и на тримата (всъщност според някои мнения Lyn Collins няма роднинска връзка с Bootsy и Catfish).

Lyn Collins е родена на 12.06.1948 в Абилен, малко градче в щата Тексас. Пее още от малка и се омъжва рано, като съпругът й е и неин мениджър. Той също така е местният промоутър на участията на James Brown Revue. Младата певица изпраща демо запис на звездата. След кaто чува как пее, Soul Brother No.1 й отговаря да бъде в готовност за концертни участия. Малко преди това Marva Whitney е напуснала формацията и Brown се надява Lyn Collins да заеме нейното място. Но ненадейно друга бивша вокалистка на James Brown Revue – Vicky Anderson, се завръща в състава, така че James Brown кани Collins в началото на 1971 да дойде в Джорджия за записите на сингъла Wheel of Life. В края на същата година Anderson напуска отново и така Lyn Collins става вече официално член на James Brown Revue. През 1972 лейбълът People издава дебютния солов сингъл на певицата Think (About It), продуциран от самия Brown. Тази песен се превръща в най-големия хит на Lyn Collins, като я прави най-успешната изпълнителка от екипа на фънк легендата. Това е и едно от най-семплираните парчета на жена-изпълнител. По-късно през същата година бял свят вижда и дебютният албум на Collins, носещ същото заглавие.

Певицата продължава да участва в записи на James Brown до 1973, както и да пътува с него по концерти. През 1975 излиза вторият й албум – Check It Out if You Don't Know Me by Now. Освен това започва да работи и като студиен вокалист за различни музиканти, но постепенно славата я напуска. В края на 80-те и началото на 90-те се опитва да се върне под светлините на прожекторите като денс-дива със синглите Shout, издаден от белгийския лейбъл ARS, и Break Your Heart за италиански лейбъл. Опитите са неуспешни, което принуждава Lyn Collins да се завърне към истинското си Аз. Започва да обикаля света, като взема участие на много престижни музикални фестивали като European Jazz/Funk Festival (1998 и 1999) и джаз фестивала в Монтрьо. Малко след като се завръща от европейското си турне, Lyn Collins умира на 13 март 2005 в Пасадена, Калифорния.

Музиката, текстът, аранжиментът и продуцентската работа върху Think (About It) са дело на James Brown. Парчето е от 1972, но моето копие на 7-инчовия сингъл е от 1988 – холандско издание на Polydor. Песента е на едно от първите места в класацията ми за танцувални фънк парчета, което ще си проличи и в следващите издания на Funky Bites. От Б-страната на въпросното издание ще откриете Rock Me Again & Again & Again & Again & Again & Again (от албума Check Me Out If You Don't Know Me by Now от 1975. Enjoy and think about it.

Lyn Collins - Think .mp3
Found at bee mp3 search engine


Peace & Funk

неделя, 7 ноември 2010 г.

Funky Bites 1.0: Началото


Оказа се, че Варна е имала крещяща нужда от истинско фънк парти. Е, получи си го. Под истинско фънк парти имам предвид вечер, изпълнена с автентична фънки музика: Funk, Soul, Boogaloo, Rare Grooves, Disco - от 60-те години до днес, грамофонни плочи и усмихнати хора, танцуващи до 4 сутринта. Funky Bites е месечната вечер с моя милост, която се случва всеки първи петък от месеца в уютния бар Bolla във Варна. На 05.11.2010 поставихме началото на това ново за варненския музикален живот събитие и, да си призная, имах известни опасения относно интереса към него. Те обаче се изпариха в момента, в който вдигнах глава от грамофоните. Препълнен бар с танцуващи хора е едно от значенията на думата парти. Адекватното отношение на всички към музиката също ми направи приятно впечатление, тъй като все по-рядко ставаме свидетели на подобно нещо. С две думи първото издание на Funky Bites беше една класическа тематична фънк вечер с необходимата атмосфера, създадена от жадните за танцувална фънки музика варненци.

Другият факт, който стопли сърцето ми, беше доста големият (и неочакван лично за мен) интерес към плочите за продаване. В един кашон до грамофоните имаше известно количество черно злато, което следващия път, уверявам ви, ще бъде доста повече. Над 15 човека преровиха кашона, а няколко от тях си купиха плочи – сигурен съм, че на следващото издание те ще бъдат повече. Идеята е и самите посетители да донесат плочи, с които могат да се разделят. Така ще се задвижи един обмен на грамофонни плочи, от който всички фенове на винила ще имаме полза.

Ами това е. Първото издание на Funky Bites вече е в историята. На 03.12.2010 ще се срещнем отново, за да си вземем поредната доза фънк. Ето и няколко снимки от петък:

Да завъртим прашния фънк!

Фънки хора

Още фънки хора

Плочи за продаване!

Peace & Funk