събота, 24 юли 2010 г.

Philadelphia International All Stars - Let's Clean Up The Ghetto


От известно време поддържам доста ползотворна връзка с Terry Cole - собственика на американския лейбъл Colemine Records. Човекът издава невероятни фънк банди, сред които Dojo Cuts, The Jive Turkeys (част от която е и самият той) и Ikebe Shakedown. Скоро на страниците на този блог, както и в радио предаването ми 45 оборота в минута, ще представя някои от тях. Благодаря на Terry за сътрудничеството и за това, че поддържа фънка жив (след като чуете парчетата, ще му благодарите и вие). А сега е време за поредната фънки хапка във Funky Bites. Насочваме се към Филаделфия, за да разчистим гетото там с Philadelphia International All Stars и Let's Clean Up The Ghetto.

Philadelphia International All Stars е проект на лейбъла Philadelphia International и по-точно на неговите собственици - легендарния композиторски и продуцентски тандем Kenny Gamble - Leon Huff. Двамата са виновни за появата на безброй хитове, но най-големият им принос за развитието на американската популярна музика е зараждането в рамките на тяхната компания на едно от теченията в соул музиката - т. нар. philly soul. Може да се каже, че представители на този стил са всички имена от каталога на Philadelphia International, част от които фигурират в албума Let's Clean Up The Ghetto, появил се през 1977. В него са включени песни на The O'Jays, Billy Paul, Archie Bell & The Drells, Intruders, Harold Melvin and the Blue Notes, Lou Rawls, Dee Dee Sharp Gamble, Teddy Pendergrass, The Three Degrees, както и на Philadelphia International All Stars, които изпълняват едноименното парче в този албум. Зад това име се крият (по-скоро блестят) имената на Lou Rawls, Billy Paul, Archie Bell, Teddy Pendergrass, Dee Dee Sharp Gamble, и Eddie Levert и Walter Williams от The O'Jays.

Предполагам, че всеки фен на фънк и соул музиката има особено отношение към песните със социално послание, т. нар. message songs. Така е и с мен. Всъщност именно посланията за мир, равни човешки права, ненасилие и т.н. стоят в основата, върху която е изградена философията на фънка (нещо, което се променя в края на 70-те, когато текстовете олекват и фокусът се измества в друга посока). Целият албум Let's Clean Up The Ghetto е изтъкан от message songs и е прекрасен пример за настроенията на мислещите черни хора в средата на 70-те.

Автори на едноименната песен в този албум са Kenny Gamble, Gary Gilbert и Leon Huff. 7-инчовият сингъл също излезе през 1977 и, разбира се, попълни всяка фънк/соул колекция по света. Аз съм щастлив, че макар и в по-късен период, това се случи и с мен. От Б-страната ще откриете инструментална версия на парчето. Enjoy and listen to the message.




Peace & Funk

събота, 17 юли 2010 г.

Prince and the New Power Generation - Sexy MF


Поредният уикенд на лято 2010 този път е летен. Надявам се всички да се чувстват добре, защото днес ще слушаме парче, към което просто няма как да останеш безучастен. 19-ата фънки хапка тук, във Funky Bites, носи заглавието Sexy MF. Дами и господа: Prince.

Хората, повлияли драматично върху съвременната музика, не са много. Един от тях е Prince. Харесвам ми последователността и търпението, с които този човек върви по пътя си - още от средата на 70-те. Независимо от промените на имиджа си, на псевдонимите си, и от стиловата (в определени периоди доста еклектична) еволюция на музикалните му вкусове, дълбоко в душата си той винаги е бил соул брат (простете ми двуезичната тавтология). Музиката му е емблема, етикет на човека, роден да проповядва. Не веднъж съм казвал, че за мен особено важен във веки аспект на изкуството е собственият почерк, същността на твореца, извадена навън. Е, творчеството на Prince определено не може да бъде сбъркано с нечие друго - и така вече 32 години.

Prince е роден на 7 юни 1958 в Минеаполис, под името Prince Rogers Nelson. Още докато е в началното училище родителите му се развеждат, а малкото момче, което остава при майка си, не успява да се спогоди с доведения си баща. Сприятелява се със съседчето си Andre Anderson (познат по-късно като Andre Cymone) и се премества да живее с неговото семейство. Много скоро двамата, заедно с братовчеда на Prince, Charles Smith, създават група на име Grand Central. Малко по малко Prince се превръща в лидер на бандата. Когато той влиза в гимназията, името на групата се променя на Champagne и момчетата започват да свирят собствени парчета, силно повлияни от изпълнители като Sun Ra, Sly Stone, James Brown, Jimi Hendrix, Carlos Santana и Joni Mitchell.

През 1976 Prince започва работи над самостоятелен демо запис с продуцента Chris Moon. Малко по-късно музикантът подписва дългосрочен договор с Warner Bros. Първият му албум за компанията е For You (1978), от който успех постига само сингълът Soft and Wet. През 1979 Prince отново започва работа със Cymone (бас), Gayle Chapman и Matt Fink (клавишни), Bobby Z (барабани) и Dez Dickerson (китара). Този състав записва втория албум на име Prince, който влиза в Billboard 200 и включва хитовете Why You Wanna Treat Me So Bad? и I Wanna Be Your Lover.

Албумът 1999 (1982) предизвиква фурор и се продава в над три милиона копия. Парчето 1999 е първият хит на Prince, който влиза в Топ 10 в Щатите. Следващият албум Purple Rain (1984) продава 13 милиона копия в Америка и е на върха на Billboard 200 24 седмици. Синглите When Doves Cry, Let's Go Crazy и Purple Rain стават световни хитове. През 1985, след изтощителни турнета, музикантът се отказва от изпълнения на живо и правене на клипове, и издава Around the World in a Day.

Разбира се много бързо забравя умората и в следващите години дискографията му се попълва от голям брой шедьоври, а списъкът му с псевдоними - с попадения като The Symbol, The artist formerly known as Prince, TAFKAP и The Artist. Сменя и няколко лейбъла, преди да създаде собствен. Музикалното му семейство, носещо имена като The Revolution и The New Power Generation се превръща в нарицателно за перфектен бенд, а освен всички тези постижения, през годините принцът прибира и доволно количество статуетки Grammy.

Sexy MF е сингъл от албума The Love Symbol Album (1992, Paisley Park Records) – всъщност това име е поставено от музикалните журналисти, тъй като на обложката фигурира единствено символът, който оповести първата промяна на псевдонима на звездата. Парчето е емблема на годините от началото на 90-те и съм сигурен, че няма човек, който да не го е слушал. Това е един откровено фънк сингъл, макар че през 1992 тази дума се счита едва ли не за лоша. Така или иначе, Prince е един от музикантите, на които трябва да благодарим за съхраняването на любимата ни музика. Той го прави по изключително фин и елегантен начин, като използва част от изразните средства на 90-те, за да насочи погледите на всички към златната ера на фънка – 70-те. От Б-страната ще откриете Strollin’. Enjoy.


Prince .mp3


Found at bee mp3 search engine


Peace & Funk

неделя, 11 юли 2010 г.

Manu Dibango - Super Kumba


Още една седмица е зад гърба ни. За съжаление и тя беше облачна и дъждовна и ако настроението ви се влияе от времето навън, моят съвет е да потърсите помощ от най-ефикасното в такива случаи лекарство - музиката. Днес за пръв път ще чуем изпълнител от Африка и съвпадението с финала на Световното по футбол довечера е просто съвпадение (Go, Holland!). Още една плоча от рафтовете е вече върху грамофона: Super Kumba на Manu Dibango.

Manu Dibango е роден на 10.02.1934 в Камерун и е може би най-известният африкански джаз саксофонист. Кариерата му започва през 50-те и много бързо се превръща в странстващ из целия свят музикант - освен в Камерун, е живял още във Франция, Белгия, Ямайка, Заир и Кот д'Ивоар. През 1960 Manu Dibango с още няколко музиканти създават заирския бенд African Jazz, с който свири 5 години. Световната известност на Dibango идва със сингъла от 1972 Soul Makossa, последван от още успешни парчета като Seventies и Ibida (списъкът разбира се е доста по-дълъг). Makossa е стил в музиката, възникнал в градските области на Камерун. Много често Manu Dibango е сочен за най-яркия му представител, но според мен през дългата му кариера допирът му до различни музиканти и култури е разширил стиловите рамки на музиката му до степен, при която тя не може да се постави в определени стилови рамки. През годините е работил с имена като Fela Kuti, Sly Dunbar, Robbie Shakespeare, Don Cherry и The Fania All-Stars. Всъщност докато не свири, Manu Dibango не си губи времето - той управлява няколко нощни клуба, дирижира оркестри, и създава едно от първите африкански списания за музика. Въпреки възрастта си, този човек не показва и най-малките признаци на умора - издава албум след албум, като в последно време това често се случва два пъти в годината.

Умишлено реших днес да чуем именно Super Kumba, а не Soul Makossa, който е твърде популярен и преповтарян сингъл. Моето копие на Super Kumba е от 1975, издание на Atlantic. Всъщност за първи път това парче се появява като 7-инчов сингъл за френския лейбъл Fiesta Records година по-рано. От Б-страната ще откриете Wasa N'Dolo. Enjoy.



Peace & Funk

сряда, 7 юли 2010 г.

Lucinda Slim разтърси Варна... и не само

Този извънреден пост идва в средата на седмицата, когато емоциите около съботния фънки сет на лондончанката във варненския Cubo beach bar все още не са отшумели напълно. По принцип постовете за подобни събития са рядкост тук, но няма как да не обърна внимание точно на това гостуване. Lucinda Slim е едно, хм, меко казано красиво момиче и асоциациите между този образ и кейс, пълен с горещи 7-инчови фънкарии, не са особено съвместими. Тук обаче случаят е друг. Тълпата на варненския плаж, по-голямата част от която нямаше и представа коя е мацката зад пулта, беше разтресена още от първото парче. Напрежението през цялата вечер беше високо, като Lucinda през повечето време разчиташе на добрите стари фънк класики (което според мен за непозната публика, особено българска, още по-особено в събота вечер, е правилният избор). Аз лично се чувствах прекрасно под звуците на фънка и се замислих откога не бях присъствал на подобно парти – без обичайните разходки из най-различните разновидности на стиловете, които обичайно слушаме в сетовете на диджеите. Това беше откровено фънк парти, при това чантата със 7-инчовите винили завърши класическия му вид. С две думи – забавлявахме се много и слушахме хубава музика, пускана от красиво момиче. Мисля, че повече няма какво да се желае.

Lucinda Slim в действие

Ивентът беше организиран от лейбъла Love & Happiness Music и Beefeater, които представиха новия си продукт Beefeater Summer Edition GIn - невероятна напитка, на която всеки присъстващ имаше възможността да се наслади. Елексирът съдържа 12 растения и има нов вкус на китайска роза, касис и бъз - горещо ви препоръчвам следващия път, докато слушате любимата си музика, да я комбинирате именно с това питие. И Lucinda Slim, и Beefeater идват от Лондон, имат еднакъв дух, настроение и стил, и точно поради това именно тя е избрана да бъде лице на първото морско представяне на Beefeater Summer Edition Gin. Селектор Stiliyan се погрижи за покачването на градусите, преди зад пулта да застане Lucinda Slim (вечерта завърши с един час back to back диалог между двамата). Тук ми се иска да спомена името и на човека, по чиято идея се случи гостуването на тази звезда в нашия град: Nzymo. Наистина аз не се сещам за друг фънк диджей, освен Frank The Tank (и мен, разбира се, хехе), който е правил във Варна сет изцяло на 7-инчови винилови плочи. Още една сродна душа ни посети, което ми дава нова надежда за развитието на фънк сцената (и културата) у нас. Между другото в неделя Lucinda Slim разкърши и малкия оазис на Южното Черноморие Лозенец.

Фънки хора: Lucinda, Selector Stiliyan, Ирина (Beefeater), Soulmate (фен на Beefeater)

Иначе личните ми впечатления от Lucinda мога да обобщя в две думи: прекрасен човек. Имах възможността да общувам с нея около 30 минути (интервюто, което взех на летището минути преди да излети за Лондон, ще чуете на 17 юли в 45 оборота в минута) и за пореден път се убедих, че колкото успехите на един човек са по-големи, толкова той е по-земен и усмихнат. Пожелавам си позитивната енергия на това момиче, а на вас – да проверите дали не сте изпуснали някой от все по-бързо нарастващите проекти с нейно участие, между които с Keb Darge, със Zap Mama, с The Lone Stars, с The Haggis Horns и с Sharon Jones & The Dap-Kings.

Е, имам си оправдание за доволната физиономия

Накрая нека да се изкефим заедно на видеото към All This Time - пилотен сингъл от предстоящия албум на Lucinda Slim & The Lone Stars:

Lucinda Slim & The Lone Stars // All This Time from krewcial on Vimeo.



Peace & Funk

понеделник, 5 юли 2010 г.

Funky 16 Questions (юли, 2010): Frank The Tank

Приятели, време е за второто издание на месечната рубрика във Funky Bites, в която ви срещам с любимите си музикални хора. Припомням ви, че това става чрез 16 постоянни въпроса към всеки един от тях. Благодаря на всички за позитивните отзиви, които получих за дебюта на рубриката – интервюто с Досю Амуджев. Днес ще излезем извън пределите на България, за да се отправим към Холандия – страната на лалетата, вятърните мелници и по-ефективния футбол от бразилския. И на фънк музиката разбира се, на която изцяло е отдаден участникът във второто издание на Funky 16 Questions. За мен е чест да ви представя големия приятел на България Frank The Tank.


01. С какво се занимаваш?

Събуждам се ВСЯКА сутрин, малко работя и търся плочи като за последно. Вечер въртя плочите си в клубове и барове. Освен това обичам да танцувам, и то много. Когато става дума за танцуване, пред мен падат всички бариери – когато танцувам, ще се впусна в батъл с всяко момче и ще флиртувам с всяко момиче, което пожелая. Това е. Животът е прекрасен.

02. Какво мислиш за ситуацията в Холандия в твоята сфера на дейност?
Не е зле, не е зле. Получаваме МНОГО внимание и уважение, когато въртим 7-инчовите си сингли, но вече останаха твърде малко хора, търсещи плочи – mp3-ките ги направиха мързеливи. Някой трябва да свърши мръсната работа и това съм аз. Едно обаче е факт: когато пускаш в клуб, момичетата всъщност танцуват! Това е целта ни: да накараме дамите да танцуват; когато те танцуват, всички танцуват и това ни прави щастливи...

03. Удовлетворен ли си от равнището, на което музикалната ти кариера се намира в момента? Какво още искаш да постигнеш?
Човек трябва винаги, когато поглежда назад, да се спира на хубавите моменти и да забрави инициативите, в които се е провалил. Не можеш да достигнеш планината, която искаш да изкачиш, без да си минал през долината. Искам да кажа, че животът е низ от възходи и падения. Така стоят нещата. Знам точно какво искам да постигна: искам да се изправя! Искам моята част от славата. Издирвам плочи от началото на 90-те и мисля, че е крайно време да получа признание и уважение за песните, които съм спасил от забвение.

04. С кое от постигнатото до момента в музикално отношение си най-горд?
Ако трябва да съм честен... с уважението и любовта, които получих от българите. Наистина! От момента, в който пристигнах в прекрасната ви страна, всички (освен онзи таксиметров шофьор във Варна) бяха наистина силно заинтересовани от знанията, които съм натрупал през всичките тези години. Миналата година проведох уъркшоп във Варна. Едно от момичетата, които обучавах, това лято организира събития в помощ на най-бедните хора във Варна. Ето за това става дума! Искам да създам поле за изява на младите и да ги стимулирам да изживеят живота си по един добър начин, вместо да изберат по-лесния път. За мен това не е само музика – зад нея се крие цяла една философия.

05. Как успяваш да балансираш между музикалните ангажименти и личните си отговорности?
Първо, аз съм разведен, така че разполагам с по-голямата част от времето си, и второ, имам син, Floris, който сега е на 9. Аз съм негов баща и приемам това много много сериозно. Така че дългът е на първо място, а това е моят син. Когато го вземам от къщата на майка му, обикновено съм спал около два часа (най-често заради ангажиментите ми като диджей). Но се справям. Момче през нощта, мъж на сутринта!

06. Имало ли е момент, в който си искал/а да захвърлиш всичко и да спреш да се занимаваш с музика (и ако е имало, какво те накара да не го направиш)?
Ха ха. Странно е, че попита. Да, имал съм много трудни моменти и дори съм го правил два пъти. Веднъж напуснах сцената за две години. Но ми помага това, че винаги съм бил соло артист. Сега за диджейската работа имам партньор, но обикновено правя всичко сам. Няма кого друг да обвинявам, освен мен, и това ми харесва.

07. Кого/какво би посочил като своето най-голямо музикално вдъхновение?
Това е най-трудният въпрос.

Когато става дума за танцуване, това е баща ми. Веднъж, когато бях на 6, докато танцувах, той ми каза: Франк, нямаш чувство за ритъм! Уау, ако има нещо, което не бива да ми казва човек, е това, че не съм способен да направя дадено нещо. От този момент да се науча да танцувам и да се усъвършенствам се превърна във фикс-идея за мен. Сега показвам на целия свят, че белите хора МОГАТ да танцуват.

А когато става дума за музика, това са пиратските радио станции от началото на 70-те. Излъчваха програмата си от плаващи в Северно море лодки и притежаваха откачена, наистина откачена музика, братле. Като малко хлапе нощем в леглото слушах предаванията им на транзисторчето си. Именно това ми даде любовта към добрата музика.

08. Кое е първото парче, различно от детска песничка, което чу през живота си (и за което имаш спомен)? Кога и къде се случи това?
Това се случи в началото на 70-те, когато гледах и филма: Yellow Submarine на Beatles. Филмът е нещо като анимационен и въздейства като LSD трип. Бях дете и откачих – купих си 3 албума на Beatles: Help, Yellow Submarine и A Hard Day’s Night – всички бяха оригинални английски издания. Все още ги пазя. Първият ми 7-инчов сингъл беше Ballroom Blitz на британската банда Sweet. Зелена обложка, оранжев лейбъл, вероятно на RCA.

09. А кое е последното парче, което чу до този момент (или което слушаш в момента)?
Hildegard Knef – Im achtzigsten Stockwerk. Hildegrad Knef беше (тя почина) много известна немска певица с дрезгав глас. Дебютният й албум (този) беше в want-листа ми от цяла вечност. Намерих го миналата седмица за около 2 лева. Това, между другото, е цената, която давам за плоча. Когато става дума за издирване на плочи, търпението е много много важно.

10. Опиши любимата си музика.
Това е лесно! Обичам ХУБАВА музика. Има два типа музика: хубава и кофти музика. Не ме интересува дали е hip-hop, funk, metal, latin или каквато и да е. Трябва да е ХУБАВА! Толкова е просто!

11. Има ли парче или албум, което/който можеш да слушаш по всяко време?
Целият албум What’s Goin’ On на Marvin Gaye. Сто каба гайди – по всяко време и навсякъде!!!

12. Кой музикален носител харесваш най-много? Защо?
7-инчови сингли във флайт кейс, докато влизам в клуб!!! Това означава: майната им на вашите играчки, сега аз командвам и ще ви покажа какво означава за мен любовта към музиката! Точка! А сега, пичове, танцувайте...

13. Според теб какво губят и какво печелят музикалните фенове от интернет?
Най-голямото предимство е възможността човек да се докосне до всякаква музика от където и да е. Имам предвид всякаква музика. Друго предимство е това, че можеш да обогатиш познанията си за много кратко време. А абсолютният недостатък е, че с интернет я няма вече тежката работа. Нещата, които слушаш там, са изровени от някой друг. Не от теб. Открил съм стотици песни и съм ги предоставил на другите. Това може да бъде направено единствено чрез физическото ровичкане в купищата от плочи. И отново: все някой трябва да свърши мръсната работа!

Има и нещо друго. След толкова години в търсене на винили, човек развива шесто чувство за плочите, които не познава. Когато преравям щайгата, мога да ти кажа коя плоча е добра и коя не само по информацията на обложката, лейбъла, продуцента, визията на обложката... Просто я надушвам!

14. Кое е най-значимото за теб събитие с твое участие (и като изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., и като фен)?
Като фен – концертът на Bobby Byrd с оригиналния състав на JB’s в Paradiso, Амстердам, в средата на 90-те. Бяхме поканени да танцуваме – свободно сред публиката, просто за да ги “повдигнем”. Обикновено го правим. Изведнъж най-неочаквано сред хората се появи Bobby Byrd в златния си костюм и ни аплодира за танцуването. ТОЗИ КОНЦЕРТ БЕШЕ ВЗРИВЯВАЩ!!!

А иначе моят най-добър гиг или поне този, който на мен ми хареса най-много, беше с Maurizio на Jam On It 2009 в Смолян. Онази вечер бях тоооооолкова зле от ракията. Беше велико!

15. В наши дни диджеите са известни почти колкото изпълнителите, чиито парчета пускат. Какво е мнението ти по този въпрос и мислиш ли, че това е заслужено?
Изобщо не ми пука. И без това музиката отдавна умря. За последните 20 години няма нищо ново и като диджей, човек би трябвало да си припомня от време на време, че той върти просто парче пластмаса върху грамофон. Нито повече, нито по-малко.

Да си част от група е друго – свириш на инструмент, осъвършенстваш се, и комбинираш всичко това с още няколко музиканти, с които трябва да намериш общ език. И накрая, но не на последно място, трябва да имаш вдъхновение, да напишеш и да издадеш музиката си. Тези хора заслужават уважение, а не някакви си емпетриджеи. Аплодисментите са за музикантите, а не за диджеите/емпетриджеите.

16. Благодаря ти за отделеното време. Защо прие да отговориш на въпросите?
Ти си мой приятел! Nazdrave!


Frank The Tank ще откриете тук:

http://www.schallplattenpolizei.nl

http://www.myspace.com/cat22ctkings

петък, 2 юли 2010 г.

KC & The Sunshine Band - Sound Your Funky Horn


Диското често се споменава като най-големия враг на фънка, защото на практика то го уби в средата на 70-те. Споровете около тези процеси, довели до залеза на моя любим стил, са безкрайни и аз нямам намерение да се впускам в тях. Според мен за всяко следствие има причина и музиката, както всяка друга форма на изкуството, търпи развитие в определена посока. А дали тя е правилната е много относителен въпрос, тъй като всеки има собствена визия за това кое е правилно и кое не. Безспорен факт е обаче, че докато има хора, жадни за определена музика, тя ще живее. Толкова е просто. В този ред на мисли днес реших да представя групата, заклеймявана от някои като палачите на фънка, с едно парче, застанало точно между умиращия фънк и раждащото се диско. Аз няма да се опитвам да му слагам стилов етикет, едно нещо обаче е очевидно - парчето е дяволски фънки. И така, време е за поредната фънки хапка тук, във Funky Bites: KC & The Sunshine Band със Sound Your Funky Horn - сингъл от 1973, издаден от Jay Boy.

В основата на KC & The Sunshine Band стоят Harry Wayne Casey и Richard Finch. Двамата се запознават през 1972, когато работят за лейбъла TK (там Casey е секретар и букинг агент на Timmy Thomas). Година по-късно създават бандата, чийто дебютен сингъл Blow Your Whistle не успява да привлече внимание. Друг сингъл на дуото Casey/Finch обаче, Rock Your Baby, става голям хит през 1974 в изпълнението на George McCrae. Това дава импулс на двамата да продължат да записват музика и през следващите години на бял свят се появяват много хитове, неизменно свързвани с името KC & The Sunshine Band. 1977 е годината, която може да се счита за връх в кариерата на групата. Музикантите окончателно са преминали в лагера на диското и само в рамките на година изстрелват серия от диско бомби като Shake Shake Shake (Shake Your Booty), I'm Your Boogieman, Keep It Comin' Love и Boogie Shoes (която е включена в саундтрака към филма Saturday Night Fever).

Въпреки деветте номинации за Grammy, в 3 от които групата печели статуетки, в началото на 80-те диско сцената е залята от новата вълна групи и интересът към KC & The Sunshine Band спада, последван съответно и от продажбите. Това води до края на тази банда. През 1983 KC издава самостоятелния сингъл Give It Up, но той не е достатъчен за възраждането на диско иконите.

В Sound Your Funky Horn има фънк, има и диско. По-важното обаче е, че парчето е доста добро, а както казва моят висок приятел от Холандия, Frank The Tank - музиката е два вида: хубава и кофти. Днес ще слушаме музика от първия вид. Обичам това парче и го пускам доста често в сетовете си на живо. От Б-страната ще откриете Why Don't We Get Together. Enjoy.



Peace & Funk

P.S. В понеделник очаквайте второто издание на месечната рубрика Funky 16 Questions. Ще ви срещна с доста интересна личност, отдадена на фънк музиката. Но повече за това - в понеделник.