четвъртък, 30 декември 2010 г.

Brass Construction – Music Makes You Feel Like Dancing


Ден преди 2010 да изтече през пръстите ни, е време да се поразкършим малко като генерална репетиция за новогодишната нощ. Последната фънки хапка за тази година предлагам да бъде 7-инчовото денс бижу на Brass Construction Music Makes You Feel Like Dancing.

Групата Brass Construction е създадена през 1968 в Бруклин под името Dynamic Soul от Randy Muller, който стои в основата и на друга американска фънк банда от същото време – Skyy. Muller, освен че пее, също свири на клавишни инструменти и флейта. Първоначалният състав на формацията включва още Larry Payton (барабани), Wayne Parris и Morris Price (тромпет), Joe Arthur (китара), Sandy Billups (конги и беквокал), Michael Grudge и Jesse Ward (саксофон) и Wade Williamston (бас).

Едноименният дебютен албум на Brass Construction от 1975, продуциран от Jeff Lane, придобива платинен статус и включва синглите Movin’ и Changin’. Следват албумите Brass Construction II, III, IV и V, от които сериозни успехи постигат парчетата Ha Cha Cha (Funktion) (1977) и L-O-V-E-U (1978).

До 1980 Brass Construction записват за лейбъла United Artists, а през следващите 3 години са част от каталога на Liberty. В началото на 80-те основателят на групата Muller става и техен продуцент и вмъква в звука им повече синтезатори. От 1983 до разпадането си през 1985 Brass Construction записват за Capitol, но така и не успяват да постигнат успехите си от 70-те.

Music Makes You Feel Like Dancing е парче, което като звучене напълно отговаря на заглавието си. Музика, която наистина те кара да танцуваш. Brass Construction са известни с дългите си танцувални композиции и тази е доста добра илюстрация за облика на групата през най-силните й години. Песента е от 1979, издание на United Artists, а от Б-страната ще откриете друг танцувален парцал, който през 2011 със сигурност ще намери място върху страниците на този блог: Shakit. Enjoy and dance the New Year’s eve away!

Brass Construction - Music Makes You Feel Like Dancing

Powered by mp3skull.com

Peace & Dance

събота, 25 декември 2010 г.

James Brown – Soul Power Pt. 1


Весела Коледа на цялото Funky Bites семейство! Пожеланията ми към вас са чудесата в живота ви да не се случват само по това време на годината. Бъдете щастливи и винаги заобиколени от добри хора и хубава музика. А от такава, както добре знаете, този блог изобилства (хо-хо-хо).

Коледните и новогодишните празници са време за веселие, приятели, любими хора и почивка. Но не ми се иска да забравяме, че на този ден преди 4 години ни напусна феноменът James Brown. Затова ви предлагам да направите Коледата си още по-фънки с парчето Soul Power.

Soul Brother Number One, Mr. Dynamite, The Hardest-Working Man in Show Business, Minister of The New New Super Heavy Funk, Mr. Please Please Please, The Boss, The Godfather of Soul – това са част от псевдонимите на този великан. И въпреки, че повечето от тях са дело на самия Brown, това не означава, че не отговарят на истината. James Brown е уникален в много аспекти.

Биографията на краля на фънка е достъпна на български език навсякъде в интернет. Можете да погледнете моя пост от юни относно парчето Get Up Offa That Thing, както и да се гмурнете в страхотния сайт Performer, посветен на любимата ни музика. Това място е постоянно нарастващо море от информация и ако все още не сте го посещавали, съветвам ви да го направите – сигурен съм, че няма да се измъкнете лесно от там. Аз лично благодаря на хората, които го списват, за партньорството и подкрепата.

Soul Power е парче, в което има много душевна сила. James Brown завинаги ще остане в сърцата и душите ни и ще ни дава силата, от която се нуждаем. От Б-страната на плочата ще откриете Soul Power Pt. 2 и Soul Power Pt. 3, така че тази Коледа определено ще е по-фънки от обикновено. Enjoy.



Peace, Funk and Soul Power

сряда, 22 декември 2010 г.

The ''45 RPM'' Radio Show #086 (18.12.2010) - special guests: Selector Stiliyan & Skill (In Vinyl We Trust)


Предпоследното издание за 2010 определено ще остане в историята на предаването. Проектът In Vinyl We Trust, и по-конкретно Selector Stiliyan и Skill представиха селекциите си от фънк, соул и джаз музика изцяло на грамофонни плочи.

Пръв зад грамофоните застава Selector Stiliyan. От първото до последното соул парче лъха класа. Говорим си с двамата за проекта, за музиката, за винила и предстоящото парти. След това Skill представя невероятната си селекция от 7-инчови сингли, изцяло на лейбъли от бившия Източен блок. Изпращам двамата към бар Bolla и завършвам предаването с моя селекция от 7-инчови фънки парцали. Веднага след предаването и аз се отправям към Bolla, за да се присъединя към виниловия празник, продължил до 5 сутринта.


1 час:


2 час:


3 час:

неделя, 19 декември 2010 г.

Deep Purple – Hush


Едно от нещата, което ме привлича във фънки музиката, е, че тя може да бъде и поп, и рок, и български фолклор или естрада, джаз, соул и изобщо всяко парче, в което е хвърлена онази пикантна подправка, придаваща неповторимия фънки груув, който ни кара да тропаме с крак, да поклащаме глава или да се хвърлим в необуздани танци (последното го мога най-добре).

Днес ще ви представя едно парче, което завъртях на последното издание на In Vinyl We Trust във Варна, и което изненада доста хора. За щастие – приятно. В него има и рок, и фънк, и психеделични оттенъци, и много история. Пригответе се за Deep Purple и Hush.


Няма да ви занимавам с историята на Deep Purple, тъй като тя може да се открие в много подробни варианти на български език, а и бандата не попада в основната стилистика на този блог. Но тяхната версия на Hush е феноменална. Тежка, психеделична и с невероятен груув. Записана е на 11 май 1968 за дебютния албум на групата Shades of Deep Purple и въпреки че в родната им Англия не предизвиква почти никакъв интерес, в щатските класации се изкачва до No 4, а в канадските – до No 2. Това е първият хит в историята на Deep Purple, за което заслуга има и лейбълът, който разпространява парчето зад океана – Tetragrammation. Групата държи пилотният сингъл да е Help, но нюхът на собствениците на Tetragrammation не ги подвежда.

Иначе оригиналът е дело на американския кънтри/поп певец и композитор Joe South, известен и с авторството на друг световен хит – Games People Play. Ето какво гласи част от текста на Hush:

(Love, love)
They got it early in the morning
(Love, love)
They got it late in the evening
(Love, love)
Well, I want that, need it
(Love, love)
Oh, I gotta gotta have it.

Изглежда всички имаме нужда от нея. Всъщност слава Богу, че е така. Enjoy.


Deep Purple - Hush .mp3


Found at bee mp3 search engine


Peace & Funk

Ние вярваме във винила


Сядам да пиша този пост, все още чувайки музиката от предната вечер в ушите си. Снощи във Варна се състоя музикалната вечер In Vinyl We Trust, но в по-различен формат от предишните си издания. Новото бе, че преди да се пренесат в бар Bolla, който претъпкан ги очакваше, грамофонните плочи се завъртяха в радио шоуто ми 45 оборота в минута. На живо в Студио 1 на Радио Варна Selector Stiliyan и Skill поднесоха поредната порция винилови вкусотии от бездънните си чанти. Винаги съм казвал, че във вените на Stiliyan тече соул музика. За пореден път го доказа. А Skill представи една изключително любопитна селекция от 7-инчови сингли изцяло на лейбъли от бившия Източен блок. В това издание на In Vinyl We Trust специален гост беше моя милост, за което искрено благодаря на Stiliyan и Skill. За мен бе огромна чест да споделя грамофоните с музикални авторитети като тях. Третият час от предаването ми бе отреден на мен и на моята селекция от 7-инчови фънки парцали.

Това, което по-късно се случи под земята (в Bolla), няма как да разкажа тук, защото е невъзможно да пресъздам атмосферата и енергията, която беше изпълнила пространството. Соул, фънк, диско, забравените съкровища на Балкантон (запазената марка на Skill), винил, много усмихнати лица, непрекъснати танци (въпреки ограниченото пространство) и много надежди за този тип сцена във Варна – това са думите, които донякъде описват четвъртото издание на In Vinyl We Trust. За мен бе изключително удоволствие да бъда сред всички тези хора и да споделя общия дух на единство, до който в последно време все по-рядко ни се случва да се докоснем. Последната вечер обаче доказа, че мисията е възможна.

Накрая само ще вметна дежурната кратка информация за кашона с надпис Records For Sale. Той се роди за първото издание на Funky Bites и оттогава популярността му расте лавинообразно. Почти всички вече знаят за него, а фенската му маса се увеличава с всяко изминало парти. Вече има и редовни купувачи, което всъщност говори, че резултатът от тази инициатива е успешен. А аз ще ви припомня, че нейният замисъл е всеки да може да остави свои плочи за продаване, както и да си купи други. Следващата ви среща с Кашона (както ще го наричам отсега нататък) ще бъде по време на третото издание на Funky Bites на 07.01.2010 в бар Bolla.

А ето и няколко снимки от събитието:

Selector Stiliyan и Skill - In Vinyl We Trust

Soulmate - заровил пръсти във винила

Техниката (в случая лампата) през цялата вечер беше от противниковия отбор. И все пак ние победихме

Skill и жените...

Ние сме семейство!

Peace & Vinyl

събота, 11 декември 2010 г.

AWB – Pick Up The Pieces


Когато стартирах този блог през февруари, не съм предполагал, че толкова много българи ще проявят интерес към него. Фактът, че чрез любимата си музика срещнах и продължавам да срещам сродни души ме прави изключително щастлив. Блогът е много подходяща форма на комуникация и това го доказват всички пишещи, в нашия случай – за музика. Когато имате време, прегледайте линковете вдясно (ако вече не сте го направили). Всички те водят към сайтове и блогове, списвани от отдадени на музиката хора. Възхищавам се на всеки един от тях. Те обединяват около себе си още и още членове на малки и не толкова малки общества, които имат нужда от духовната храна на любимата си музика, за да оцелеят. Преди няколко дни попаднах на Dog War – първия български блог за ямайска музика. Това е едно прекрасно място за всички изкушени от тази култура, сред които съм и аз. Доколкото разбирам, блогът се списва от Лазар Ангелов a.k.a Lazy Face, към когото потеглят поздравленията ми. Към Dog War вече можете да стигнете и чрез прекия път зад линка вдясно.

Но да се върнем на Funky Bites и това, което ви предлагам като саундтрак на предстоящия уикенд. Днешната фънки хапка е инструментална и, което доста рядко се случва, е дело на група, съставена изцяло от бели музиканти. Пригответе се за Pick Up The Pieces на AWB.

Average White Band е може би най-успешната бяла фънк банда през 70-те извън територията на Съединените щати. Първоначалният й състав включва Alan Gorrie (вокал, бас), Hamish Stuart (китара), Onnie McIntyre (китара), Malcolm Duncan (тенор саксофон), Roger Ball (клавишни и саксофон) и Robbie McIntosh (барабани). С опит, придобит през годините в много шотландски соул и джаз групи, музикантите от Average White Band правят своя дебют заедно през 1973 като подгряваща група на Eric Clapton в неговия концерт по случай завръщането му на сцената. Скоро след това излиза дебютният албум на бандата Show Your Hand. По-късно пробиват и американските класации под етикета на абревиатурата AWB с инструменталната композиция Pick Up the Pieces. Този успех обаче е помрачен от смъртта на барабаниста Robbie McIntosh, починал на 23 септември 1974 на едно холивудско парти от свръхдоза хероин.

Екс-барабанистът на Bloodstone Steve Ferrone замества McIntosh за третия албум на AWB Cut the Cake (1975), от който в класациите влизат песните If I Ever Lose This Heaven и School Boy Crush. Скоро след това преиздават дебюта си Show Your Hand, като му сменят заглавието на Put It Where You Want It, а с албума Soul Searching от 1976 групата си връща цялото име Average White Band. В него присъства последният им голям хит – Queen Of My Soul.

След още няколко албума, сред които Warmer Communications (1978), Feel No Fret (1979) и Shine (1980), които така и не успяват да върнат енергията и духа на ранните Average White Band, през 1982 групата се разпада, малко след което Steve Ferrone се присъединява към Duran Duran, а Hamish Stuart започва да записва с Paul McCartney. Gorrie, Ball и McIntyre събират отново Average White Band през 1989, привличайки вокалиста Alex Ligertwood за албума Aftershock. Оттогава дейността им е предимно концертна, като през 1996 издават Soul Tattoo, а три години по-късно – концертния Face To Face.

Pick Up The Pieces е прекрасна композиция. В България стана известна чрез едно пошло телевизионно шоу с доста добър бенд. Иначе в останалия свят парчето е класика още с излизането на албума AWB през 1974. В няколкото 7-инчови сингъла, издания на Atlantic, Pick Up The Pieces е Б-страна на Work To Do – друго, този път вокално, бижу на AWB. Enjoy.


Average White Band - Pick Up the Pieces .mp3


Found at bee mp3 search engine


Peace & Funk

неделя, 5 декември 2010 г.

Wilson Pickett – Get Me Back On Time, Engine No. 9


Неделя е. Всъщност вече е почти понеделник и съм сигурен, че тайничко си правите планове за предстоящата седмица. В това няма нищо лошо, но защо все пак не оставите плановете за утре? Както традицията повелява, неделя е ден за почивка и за фънки музика. Днес, все още с отзвук в ушите от последното издание на Funky Bites, ви предлагам заедно да се върнем в 1970 година, когато лично аз не съм бил роден, но предполагам, че музиката е била музика и хората са били хора. Ще го направим с песента Get Me Back On Time, Engine No. 9 на Wilson Pickett.

Wilson Pickett е роден на 18.03.1941 в Пратвил, Алабама. Той е най-малкото от единайсетте деца в семейството и детството му е, меко казано, трудно. Нарича майка си “най-лошата жена в моята книга” заради непрекъснатия физически тормоз, който тя упражнява върху него като малък, и който логично води до бягството му от къщи. На 14-годишна възраст малкият Wilson заживява с баща си в Детройт.

Преди да се установи на сцената като солов артист, Pickett пее с формацията The Falcons. С нея през 1962 влиза в Топ 10 на R&B класацията с песента I Found a Love. If You Need Me (по който по-късно Rolling Stones направиха кавър) и It’s Too Late са двата самостоятелни сингъла на певеца, след излизането на които той подписва с Atlantic, a това го отвежда и до Stax Records през 1965 (по това време съществува връзка между двата лейбъла, скрепена от договор 3 години по-късно). Сред първите парчета, които Wilson Pickett записва за Stax, е In The Midnight Hour – едно от изпълненията, които според специалистите са допринесли за прекрачването на популярната музика от R&B в soul ерата. В следващите няколко години на бял свят се появяват редица соул сингли на певеца като 634-5789, Mustang Sally, Funky Broadway, както и най-големият му хит – Land of 1000 Dances.

Wilson Pickett не се ограничава само в рамките на Stax. Скоро записва кавърверсии на няколко ранни парчета на Bobby Womack, както и Hey Jude на Beatles, в Muscle Shoals Studios. Отскача и до Филаделфия, където в началото на 70-те работи с легендарното продуцентско дуо Gamble-Huff. През този период списъкът с хитовете на Pickett се допълва от Don’t Knock My Love и Get Me Back On Time, Engine No. 9. последния успешен сингъл на певеца е Fire and Water от 1972.

През следващите години продължава концертната си дейност с променлив успех, но в края на 2004 се оттегля от сцената заради влошеното си здраве. Wilson Pickett умира на 19.01.2006 от сърдечен удар.

Get Me Back On Time, Engine No. 9 е парче, илюстриращо много добре тембъра на Wilson Pickett, който е една от причините Америка да обърне очи и уши към него. Начинът му на пеене е уникален и определено допринася за излизането на певеца от сянката на артисти като Otis Redding и Aretha Franklin. Песента, дело на култовия продуцентски дует Gamble-Huff, е тежка и много силна. От Б-страната ще откриете International Playboy, която преди два дни пуснах на последното издание на Funky Bites. Всъщност Wilson Pickett присъства в почти всеки мой сет. Enjoy.


Wilson Pickett - Engine Number 9 .mp3


Found at bee mp3 search engine


Peace & Funk

FUNKY BITES Vol. 2: Повторението е майка на забавлението


Какво мога да кажа... направихме го отново. Funky Bites набира все по-голяма скорост и доказателство за това е второто издание на месечните фънк вечери, които събират на едно място танцуващи хора. Последното се случи на 3 декември в оазиса на варненската клубна пустиня – бар Bolla. Докато 7-инчовите винили се въртяха със скорост 45 оборота в минута върху грамофоните, дансингът се поклащаше под краката на жадните за фънки вибрации хора. Видях много нови лица, което може само да ме радва. Мълвата се разпространява бързо и се надявам, че Funky Bites наистина успява да предостави на хората дозата любима музика, от която те се нуждаят за нормалното си функциониране. Тук е моментът да благодаря специално на Наско Гунчев от Бургас, който дойде във Варна специално за това парти – оценявам го, братле.

Иначе още по-щастлив ме прави лавинообразно нарастващият интерес към симпатичния кашон с надпис Records For Sale, в който всеки може да постави свои плочи за продаване, както и да си купи чужди. През цялата вечер имаше хора пред него, което се отрази и на броя продадени плочи. Оказва се, че в България и в частност във Варна изкушените от винила са много повече, отколкото всеки един от нас си е представял. Време е да излезем на светло и очевидно Funky Bites е един от начините за това.

Второто издание на Funky Bites е вече в историята, но в ушите ми все още звучи суровият аналогов звук на соул и фънк музиката от 60-те и 70-те. Това ще продължи до 7 януари, когато отново ще бъдем заедно за Funky Bites Vol. 3. А, сигурен съм, и след това.

Ето и някои моменти от вечерта, запечатани от зоркото око на селектор Стилиян:

Добре, да го направим отново!

C-O - в търсене на скрития семпъл

Любов...

Otis, baby!

Кое да бъде...?

Михаил Димов (Global Vision Circle) и селектор Стилиян - In Vinyl We Trust!

Танци!

В три и половина след полунощ е доста трудно да организираш куфара си с плочи...

Peace & Funk