неделя, 30 януари 2011 г.

"45 оборота в минута" #91 (22.01.2011)


В това издание слушаме крайно любопитната компилация Next Stop... Soweto Vol. 2: Soul, Funk & Organ Grooves from the Townships 1969-1976 (2010, Strut). Това е втората част от трилогията на лейбъла, събрала най-доброто от африканската фънк, соул и джаз музика, записана в края на 60-те и през 70-те години на миналия век. Потропвам енергично с крак и не спирам мислено да благодаря на Досю Амуджев и Groovy Sessions за това, че ми предоставиха този албум. Докосваме се и до едно сайкъделик соул парче на Емил Димитров, което доста незаслужено попада в сивата графа българска естрада. По-късно си припомняме пътя и музиката на големия майстор на саксофона Maceo Parker, а в последния час се пренасяме в клуб Blue Note в Токио, където през ноември 2003 американската фънк банда Lettuce изнесе запомнящо се шоу. Няколко месеца по-късно за радост на всички нас, които не сме граждани на японската столица, американският лейбъл Kufala го издаде.


45 оборота в минута #91 - плейлист:


Herman Kelly & Life – A Refreshing Love / Electric Cat
The Freebeez – The Place / Encore
Lyn Collins – Rock Me Again and Again and Again and Again and Again and Again / Atlantic
Kool & The Gang – Hollywood Swingin’ / PolyGram
Ceco & Skill – Към брата си / Ceco & Skill

V.A. – “Next Stop… Soweto” Vol. 2 (2010, Strut):
J.K. Mayengar and the Shingwedzi Sisters – Khubani
The Mahotella Queens – Wozani Mahipi
The Heroes – Come With Me
The Monks – Blockheads
The Toreadors – Gwinyitshe
The Klooks – Nkuli’s Shuffle
Philip Malela and the Movers – Intandane (Part 1)
Philip Malela – Tiba Kamo

Емил Димитров – Без тебе свършва моят свят / Балкантон
Боян Иванов – Весела игра / Балкантон
Cherry Poppin’ Daddies – Zoot Suit Riot / Mojo
Maceo & All The King’s Men – Thank You For Letting Me Be Myself Again / House of the Fox
Maceo & All The King’s Men – A Funky Tale To Tell / Excello
Maceo & All The King’s Men – Born To Wander / Excello
Maceo & All The King’s Men – Feeling Alright / Excello
Maceo & All The King’s Men – I Want To Sing / Excello
Maceo & All The King’s Men – T.S.U. / Excello

Lettuce – “Live at Blue Note Tokyo” (25.10.2004, Kufala):
Lettuce – Intro
Lettuce – Nyack
Lettuce – Break Out
Lettuce – The Dump
Lettuce – Kron Dutch
Lettuce – Reunion
Lettuce – Flu The Coop
Lettuce – 4 On 6
Lettuce – Squad


1 час:


2 час:


3 час:

петък, 28 януари 2011 г.

Funky 16 Questions (януари, 2011): DJ JiJo

Броени дни преди да изтече януари е време за поредното издание на месечната рубрика на този блог Funky 16 Questions. Тя се роди през юни 2010 с цел да отдам почитта си към хората от света на музиката, на чиято работа се възхищавам.

DJ JiJo е един изключително позитивно настроен и усмихнат човек. Името му се среща в нощните афиши на Варна (и не само) всяка седмица. И така години наред. Участва в неприлично голям брой успешни музикални проекти, качвал се е на една сцена с артисти като Mo’ Horizons и N’Dea Davenport (Brand New Heavies), и в същото време успява да се задържи здраво стъпил на земята. Той е и човекът, който пръв ми подаде ръка и ми помогна да започна да представям музикалните си селекции наживо, за което няма как да изкажа благодарността си. Но преди всичко той е мой добър приятел.


01. С какво се занимаваш?
Занимавам се с пускане на музика – диджей съм.

02. Какво мислиш за ситуацията в България в твоята сфера на дейност?
Ситуацията е малко сложна в момента, но аз съм оптимист и мисля, че нещата в един момент ще си дойдат на мястото. Просто не трябва да се предаваме без бой.

03. Удовлетворен ли си от равнището, на което музикалната ти кариера се намира в момента? Какво още искаш да постигнеш?
Не мога да кажа,че съм доволен, защото винаги има още какво да се желае, но и това, което съм постигнал в момента, мисля, че е добре. Имам желание да се понауча да правя музика, но за момента ми е трудно да се справям още сам. Работя с много добри музиканти и те ми помагат много.

04. С кое от постигнатото до момента в музикално отношение си най-горд?
Има няколко неща, с които се гордея. Първото е създаването на проекта JazzProFilactika, който наскоро навърши 3 години, но в този проект участват и още двама “болни” по музиката диджеи – Emotion и Ivo But Not, с които също сме и много добри приятели и имаме сходни музикални вкусове. Второто нещо е участието ми в музикалния проект DJazz, който за момента е повече студиен, но в най-скоро време се надявам да сме готови и да представим музиката си наживо. В този проект участват саксофонистът Рул Холандер, на който всъщност е и идеята за създаването на проекта,Мирослав Петков – един много добър тромпетист, DJ Еmotion и студийният гений Иван Бояджиев.

05. Как успяваш да балансираш между музикалните ангажименти и личните си отговорности?
Ами не ми е много трудно, тъй като близките ми ме разбират и подкрепят много в това, което правя. Отделно през зимния сезон не пускам толкова активно като лятото и ми остава време и за приятелите и за семейството.

06. Имало ли е момент, в който си искал да захвърлиш всичко и да спреш да се занимаваш с музика (и ако е имало, какво те накара да не го направиш)?

Не, напротив – все повече и повече искам да се занимавам с музика.


07. Кого/какво би посочил като своето най-голямо музикално вдъхновение?
Музиката, диджеите, музикантите, с които работя – те ме вдъхновяват, както и разговорите с тях. :)

08. Кое е първото парче, различно от детска песничка, което чу през живота си (и за което имаш спомен)? Кога и къде се случи това?
Класическа музика в първи клас в часовете по музика. Учителката ни пускаше плочи на един грамофон. Беше готино, защото тогава си стоиш и слушаш музика, не те карат да решаваш задачи. Така си мислех тогава. И от тогава обичам да слушам музика.

09. А кое е последното парче, което чу до този момент (или което слушаш в момента)?
В момента слушам твоите предавания от блога, понеже пак от там гледам и фънки въпросите. :)

10. Опиши любимата си музика.
Най-общо казано: весела и позитивна.

11. Има ли парче или албум, което/който можеш да слушаш по всяко време?
Има един концерт на Gentleman and The Far East Band в Кьолн, който съм слушал вече поне двеста пъти и още ми харесва винаги, когато го слушам.

12. Кой музикален носител харесваш най-много? Защо?
Аз съм диджей и си харевам най-много добрите стари плочи. :) Въпреки че от доста отдавна не пускам много плочи, за съжаление.

13. Според теб какво губят и какво печелят музикалните фенове от интернет?
Не мисля, че губят. Вече е много по-лесно да си набавиш необходимата музика примерно от интернет. В България са много малко местата от където можеш да си купиш нещо качествено и различно от това, което продават на всяка бензиностанция.

14. Кое е най-значимото за теб събитие с твое участие (и като изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., и като фен)?
Едно парти заедно с Nzymo, Mad Bear, Roel и Самуил (Samm The Man) – наш приятел, който се занимава и с бийт бокс. Стана много истинско и от сърце, беше си пълен фристайл, но беше незабравимо.

15. В наши дни диджеите са известни почти колкото изпълнителите, чиито парчета пускат. Какво е мнението ти по този въпрос и мислиш ли, че това е заслужено?
Да, мисля, че е заслужено. Защото диджеите също са допринесли за това музикантите да са още по-известни донякъде. Примерно ти също и като радио диджей си пускал парчета на групи или проекти, които малко хора са чували, но след това интересът към групата се позасилва.

От много време музикантите работят и с диджеи по своите проекти, за ремикси, съвместни изпълнения, промотиране... Но въпреки всичко свиренето на живо си има различен заряд и винаги си остава на първо място и музикантите са движещата сила.

16. Благодаря ти за отделеното време. Защо прие да отговориш на въпросите?
Защото се радвам да познавам човек като теб, който да е завладян от музиката и да се опитва да създава музикална култура в хората. Благодаря ти за вниманието и аз и ти желая успехи. :)


DJ JiJo във facebook
DJazz
Jazz Profilactika

понеделник, 24 януари 2011 г.

"45 оборота в минута" #90 (15.01.2011)


В това издание слушаме The Diplomats of Solid Sounds с последния им албум What Goes Around Comes Around. Спомняме си и за големия Rufus Thomas с някои от класическите му парчета, а в края се наслаждаваме на blaxploitation бижуто Foxy Brown OST, дело на Willie Hutch. Освен всичко това, тук може да се чуе качествен български хип-хоп, две версии на Amen Brother, съдържаща първия семплиран брейк в историята на музиката, малко Philly Soul, малко Sharon Jones & the Dap-Kings, Prince и етно хип-хопа на Цецо и Скил.


45 оборота в минута #90 - плейлист:

Curtis Mayfield – Little Child Runnin’ Wild / Curtom
Q-Tip feat. Raphael Saadiq – We Fight/Love / Universal Motown
Fengi & MadBasta – Just Listen
XPRSN meets Goat – Уличката / XPRSN
The Winstons – Amen Brother / Pye
The Bamboos – Amen Brother / Tru Thoughts

The Diplomats of Solid Sound – “What Goes Around Comes Around” (2010, Record Kicks):
The Diplomats of Solid Sound – B-O-O-G-A-L-O-O
The Diplomats of Solid Sound – Promise of a Brand New Day
The Diplomats of Solid Sound – Gimme One More Chance
The Diplomats of Solid Sound – No Man
The Diplomats of Solid Sound – Fascination
The Diplomats of Solid Sound – Jealous
The Diplomats of Solid Sound – What Goes Around Comes Around
The Diplomats of Solid Sound – I Can’t Wait For Your Love

Ceco & Skill – Вяра
Ceco & Skill – Ти, който днес живееш на земята ни
The O’Jays – Love Train / Philadelphia International
Billy Paul – Let ‘Em In / Philadelphia International
Sharon Jones and the Dap-Kings – The Dap Dip / Daptone
Prince – Get On The Boat / Universal
Willie Colon & Hector Lavoe – Traigo La Salsa / Fania
Snowboy and the Latin Section – Bailalo / Freestyle

Rufus Thomas – 6-3-8 / Stax
Rufus Thomas – Ditch Digging / Stax
Rufus Thomas – Do The Funky Penguin, Pt. 1 / Stax
Rufus Thomas – Love Trap / Stax
Rufus Thomas – Push and Pull, Pt. 1 / Stax
Rufus Thomas – The Breakdown, Pt. 1 / Stax
Rufus Thomas – The World Is Round / Stax

Willie Hutch – “Foxy Brown” OST (1974, Motown):
Willie Hutch – Chase
Willie Hutch – Theme of Foxy Brown
Willie Hutch – Overture of Foxy Brown
Willie Hutch – Hospital Prelude of Foxy Brown
Willie Hutch – Give Me Some of That Good Old Love
Willie Hutch – Out There
Willie Hutch – Foxy Lady
Willie Hutch – You Sure Know How To Love Your Man
Willie Hutch – Have You Ever Asked Yourself Why (All About Money Game)
Willie Hutch – Ain’t That (Mellow, Mellow)
Willie Hutch – Whatever You Do (Do It Good)


1 час:


2 час:


3 час:

петък, 21 януари 2011 г.

Archie Bell & The Drells – Tighten Up


Няма какво да се лъжем – в тази зима, поне във Варна, до този момент не видяхме нещо кой знае колко зимно (дано само не предизвикам някакви природни катаклизми с това изречение). Така или иначе, лятото липсва на всички ни, така че с днешната фънки хапка ще си спомним за него – дори и само за три минути. Всъщност текстът на парчето няма нещо, свързано с топлия сезон, но звученето на бандата винаги ми е носило мириса на море. Парчето е Tighten Up, а бандата – Archie Bell & The Drells.

Archie Bell & The Drells, както често споменават и в парчетата си, са от Хюстън, Хюстън, Тексас. Освен Archie, основател и обединяваща фигура в групата, съставът включва още брат му Lee Bell, James Wise, Joe Cross, Billy Butler, Lucious Larkins и Willie Pernell.

Archie Bell е роден на 01.09.1944 в Хендерсън, Тексас, но израсва в Хюстън заедно със седемте си братя, един от които е Ricky Bell – легенда в американския футбол. Майка им, Ruthie Bell, пеела в местния църковен хор и държала синовете й да се включват активно в църковната дейност. Благодарение на нея Archie започнал да се занимава с църковно пеене в много ранна възраст. В тийнейджърските си години сформира Archie Bell & The Drells, с които се явява на безброй конкурси за млади таланти. На един от тях музикантите привличат вниманието на радио диджея Skipper Lee Frazier и много скоро младата група започва да записва за лейбъла му – Ovid Records. Първият локален хит на Archie Bell & The Drells е озаглавен She’s My Woman, She’s My Girl, но веднага след излизането му Archie е мобилизиран в армията и изпратен във Виетнам. Именно там записва песента Tighten Up заедно с военната формация TSU Toronadoes. През декември 1967 при едно от редките прибирания на Archie Bell в Щатите, парчето е записано с The Bells и издадено. Мигновено се превръща в тотален хит в Хюстън и още докато музикантите разберат какво се случва, находчивите шефове на Atlantic Records вече чукат на вратата им.

Tighten Up, написана от Archie Bell и Billy Butler, е продадена в над 3 милиона копия и за две седмици през пролетта на 1968 оглавява едновременно R&B и поп класациите на Billboard. За съжаление, по време на тази еуфория Bell е бил разпределен в Германия и поради валящите предложения за концерти и участия неговото място зад микрофона е заето временно от James Wise. Огромният интерес към Archie Bell в САЩ склонява началниците му в армията да започнат да го пускат за някои концерти и така по време на едно участие в Ню Джърси групата се среща с емблематичното композиторско-продуцентско дуо Kenneth Gamble – Leon Huff. Решават да работят заедно и от тази връзка се раждат хитове като I Can't Stop Dancing, Do The Choo Choo, Love Will Rain On You, (There's Gonna Be a) Showdown, Girl You're Too Young и My Balloon's Going Up. Последният албум в дискографията на Archie Bell & The Drells е Hard Not To Like It от 1977.

Tighten Up е парче, което носи лятото със себе си. В очакване на истинското, можем да си вземем парченце и от това на Archie Bell & The Drells. В британското издание на плочата от 1968, което аз притежавам, песента е Б-страна на (There's Gonna Be a) Showdown. Enjoy.

Archie Bell & The Drells - Tighten Up .mp3
Found at bee mp3 search engine


Peace & Funk

неделя, 16 януари 2011 г.

"45 оборота в минута" #89 (08.01.2011) - специални гости: Селектор Стилиян, Досю Амуджев, Ирина Стефанова


В навечерието на второто издание на freestyle dance партито Libertad de Musica в студиото влизат основните действащи лица в него: Селектор Стилиян (Love & Happiness Music), Досю Амуджев (Groovy Sessions) и Ирина Стефанова (Havana Club). Говорим си за кубинската култура, за музиката с латино привкус, за свободните танци и за дупките по пътищата на България. След като всички с танцова стъпка се отправяме към бар Bolla, ефирът е разтърсен от сета на DJ Maestro, който разклати и столицата по време на първото издание на Libertad de Musica на 18.11.2010.


45 оборота в минута #89 - плейлист:

"Music For Jazz Dancers” – compiled by Adrian Gibson (2010, Freestyle):
Mario Canonge – Kon Djab Djigidi
Fernando Gerbard – Alevacolariea
Primo & the Groupe – A Child Runs Free
The Colman Brothers – Sem Amor
Marcos Ariel – Samba Torto
Peter Cater Big Band – Youbetchyalife
The Brian Lynch & Eddie Palmieri Project – Free Hands
Kenichiro Nishihara – Nebulosa
The Hi-Fly Orchestra – Hi-Fly Stomp
Semuta – La Fayette
M-Swift presents 24 Carat – Café Bahia

DJ Maestro – live set from Libertad de Musica (18.11.2010, Sofia)


1 час:


2 час:


3 час:

събота, 15 януари 2011 г.

Funky 16 Questions (декември, 2010): Константин Болов – Коко

След края на лятото нощният живот на Варна изглежда променен. Тематичните музикални вечери от най-различно естество зачестиха все повече и повече. Любопитното е, че те се случват (с минимални изключения) на едно и също място: във варненския бар Bolla. Това уютно пространство винаги е било притегателен център за музикално грамотната част от населението на града ни, но през последните месеци нещата там наистина се завъртяха на много високи обороти (които веднъж месечно достигат и до 45 оборота в минута).

Това нямаше да бъде възможно без да има един човек, който да рискува, да инвестира пари, време и нерви, да се бори за оцеляването на бара сред варненската джунгла и непрекъснато да развива музикалното му лице.

За щастие във Варна има такъв човек. Той се казва Константин Болов, но всички го наричат Коко.


01. С какво се занимаваш?
Покрай другото съм и собственик на бар Bolla във Варна и пускам музика на някои от партитата там.

02. Какво мислиш за ситуацията в България в твоята сфера на дейност?
Ха-ха-ха!!! Положението е тежко, но не е безнадеждно. Ясно е на всеки от нас. Easy listening простащината на чалга културата стеснява обръча.

03. Удовлетворен ли си от равнището, на което музикалната ти кариера се намира в момента? Какво още искаш да постигнеш?
Удовлетворен би било малко пресилено, но нямам амбиции за нещо повече. Щеше да е добре ако имах малко повече време за музика, но това е което мога да си позволя за момента.

04. С кое от постигнатото до момента в музикално отношение си най-горд?
Бях барабанист в училищен оркестър и басист в пуберска банда, но най-„горд” ме прави един седем часов сет в Майорка преди десетина години. Летищна стачка забави „звездите” на вечерта и се наложи аз да „взривявам” 5-6 хиляди души... На следващия ден ме познаваше целият остров... Не бях готов за такава слава! :)

05. Как успяваш да балансираш между музикалните ангажименти и личните си отговорности?
Трудно. Както споменах, времето е малко.

06. Имало ли е момент, в който си искал да захвърлиш всичко и да спреш да се занимаваш с музика (и ако е имало, какво те накара да не го направиш)?
Не!!!

07. Кого/какво би посочил като своето най-голямо музикално вдъхновение?
Родителите ми, дядо ми, който обичаше да пее, и прабаба ми. Няма да забравя как веднъж я чух да плаче и да нарежда. Свободен стил. Без предварително подготвени речитативи или заучени стихчета като рапърче. Тя просто изливаше душата си в песен и през сълзи. А душата й беше... Това беше някаква вербална магия, която точно мелодията, музиката в нея я правеше истинска! Макар и да бях все още дете, много мислих над това. И до днес вярвам, че Орфей е бил чудотворец!

08. Кое е първото парче, различно от детска песничка, което чу през живота си (и за което имаш спомен)? Кога и къде се случи това?
Brick in the Wall. Пеел съм си го едва проходил. Мама го е въртяла постоянно, а на мен колко ми е бил акълът... :))))

09. А кое е последното парче, което чу до този момент (или което слушаш в момента)?
В момента слушам как пускаш парче на James Brown, но не му знам името. Последното, което си пуснах аз, беше днес привечер – Live на Unkle.

10. Опиши любимата си музика.
Музика, правена със сърце и от душа! Ако трябва да избера стил, то най-общо бих го дефинирал като „класическа музика”.

11. Има ли парче или албум, което/който можеш да слушаш по всяко време?
Моцарт... и Sepultura – Roots Bloody Roots.

12. Кой музикален носител харесваш най-много? Защо?
Харесвам най-много винила, но, съобразявайки се с намаляващите планетарни ресурси, смятам, че е редно да се дигитализираме възможно най-бързо. Поне технологиите ни позволяват да запазим качеството на звука, ако не романтиката...

13. Според теб какво губят и какво печелят музикалните фенове от интернет?
Феновете само печелят. Печелят безкрайните хоризонти на музиката. Няма да забравя кака купувах водка Столичная от магазин „София”, как я пакетирах, за да я изпратя в Англия или Германия, за да ми върнат след 2-3 месеца сингълче или касетки... И как после пишех обяснения в милицията и ме мъмреха за „разпространение на буржоазна пропаганда”...

14. Кое е най-значимото за теб събитие с твое участие (и като изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., и като фен)?
Организирах първия концерт във Варна на Карандила Браз Бенд. Като фен съм се чувствал най-добре на Beglika Free Fest.

15. В наши дни диджеите са известни почти колкото изпълнителите, чиито парчета пускат. Какво е мнението ти по този въпрос и мислиш ли, че това е заслужено?
Естествено, че е заслужено! Изпълнителите не винаги са автори, а, за да направиш едно добро парти с чужда музика, се иска, освен грамотност, и усет за участниците.

16. Благодаря ти за отделеното време. Защо прие да отговориш на въпросите?
Първо, искам да отбележа, че бях поласкан от вниманието на капацитет от твоя ранг (макар и мой приятел) и второ, защото смятам, че точно по този начин, по който ти се отнасяш към „сцената” – радио, партита, блог и т.н., се формира общество от културно грамотни хора, а те са рядкост. Радвам се, че си сред нас!

вторник, 11 януари 2011 г.

The ''45 RPM'' Radio Show #088 (01.01.2011)


Първото издание на 45 оборота в минута за 2011 е по-различно поради две причини: 1) то е първото, което се излъчва, освен по Радио Варна (всяка събота между 20:00 и 23:00), още и по Радио Шумен (всяка събота между 19:00 и 21:00); 2) в него се обръщам назад, за да си припомним каква беше 2010, погледната през рамката на това предаване.

45 оборота в минута #88 - плейлист:

Erykah Badu – Window Seat / Universal Music Group
Jeff Beck feat. Joss Stone – I Put A Spell On You / Rhino
Fun Lovin’ Criminals – Classic Fantastic / Kilohertz
Дърти Пърчис – Your Love / ?
Freethinker – Blaxploitation / LAD
Freethinkers Funk Essence – Watermelon Boogie Man / ?
The Jive Turkeys – Funky Brewster / Colemine
Ikebe Shakedown – No Answer / Colemine
Dojo Cuts feat. Roxie Ray – You Make Lovin’ Real Easy / Colemine
Charles Bradley – The World (Is Going Up In Flames) / Dunham
Third Coast Kings – Give Me Your Love / Record Kicks
Third Coast Kings – Tonic Stride / Record Kicks
Ray Lugo’s L.E.S. Express feat. Roxie Ray – Love Me Good / Record Kicks
Ray Lugo’s L.E.S. Express feat. Roxie Ray – If It Ain’t True / Record Kicks
Raphael Saadiq – It’s A Shame / Columbia
Jamiroquai – White Knuckle Ride / Universal Music
Incognito feat. Mario Biondi & Chaka Khan – Lowdown / Dome
Incognito – 1975 / Dome
Pieces of a Dream – Warm Weather (Jimmy The Twin Edit) / ?
Bill Withers – Lovely Day (Jimmy The Twin Edit) / ?
Jair Marcone & Nick Van Gelder – Enormous / unsigned
Spookiies – This World Today Is A Mess / unsigned
Sly Johnson feat. Ayo – I’m Calling You / Universal
Мирослава Кацарова - Летни улици / ?
Speedometer – Lover and a Friend / Freestyle
Speedometer – Pucker Up / Freestyle
Hackney Colliery Band – What’s the Time, Mr. Wasp? / Wah Wah 45s
Freethinker Funk Essence – Funkheadz / Timewarp
Ben L’oncle Soul – Soulman / Motown France
Sashird Lao – Babylone / Le Chant du Monde
The Jive Turkeys – Get Down Santa / Colemine
The Jive Turkeys – Funky Jesus / Colemine


1 час:


2 час:


3 час:

четвъртък, 6 януари 2011 г.

Earth, Wind & Fire – Africano


След еуфорията по посрещането й (която май всеки следващ път е по-малка от предходния), новата година послушно се затътри към своя край. Това, дали тя ще бъде щастлива, зависи от нас самите и в този ред на мисли аз лично се радвам, че споделянето на любимата си музика с други хора (било то чрез този блог или чрез въртене на плочи в някой клуб) е едно от нещата, което ме прави истински щастлив. Утрешното трето издание на Funky Bites е причината за днешната фънки хапка. Докато избирах кои от 7-инчовите бижута да влязат в чантата ми за утре, се натъкнах на голям брой парчета, които по една или друга причина не попадат често в сетовете ми. Тази грешка ще бъде поправена, а едно от въпросните парчета е Africano на Earth, Wind & Fire.

Групата е създадена през 1969 в Чикаго. Водени от Maurice White – главен композитор и текстописец, през 70-те те пленяват публиката с хитове като After the Love Has Gone, September, Reasons, Let's Groove, Boogie Wonderland, Fantasy и Shining Star.

Earth, Wind & Fire са първата група от чернокожи изпълнители, която започва да концертира по света като хедлайнер и без подгравящ изпълнител, първата, която получава Gold Ticket Award за продажби на над 100 000 билета за концерт и получава Crystal Globe Award на Columbia Records за продажби на над 5 000 000 копия от албумите си на международния пазар. Те са и първите чернокожи изпълнители със сингъл и аблум едновременно на No.1 в поп класациите: Shining Star и That's The Way Of The World.

В основата на Earth, Wind & Fire е барабанистът Maurice White – негова е цялата музикална концепция, той организира различните формации на групата, негови са идеите за фантастичните спектакли, с които музикантите стават известни в целия свят. Той вплита и звука на оригиналния африкански ударен инструмент калимба, който се превръща в запазена марка на Earth, Wind & Fire. Maurice White има солидна основа в музикалната си практика – през 60-те работи с чикагски блус и джаз величия като Mudy Waters, Howlin’ Wolf, Etta James и Ramsey Lewis. В по-късни години е продуцент на Emotions, Dennis Williams и други вокалисти, които участват като гост-музиканти в концертите на Earth, Wind & Fire.

Първата формация на Earth, Wind & Fire просъществува в продължение на година и половина (когато излизат първите два албума) и не постига сериозен успех. Във втората остават само братята Maurice и Verdine White (две години по-късно ще се присъедини и Freddie), а договорът с Columbia осигурява нужната популярност. Първият суперхит Shining Star носи на Earth, Wind & Fire награда Grammy през 1976. следват Fantasy, September, After The Love Has Gone, Got To Get You Into My Life (кавърверсия на Beatles), Boogie Wonderland.

В края на 70-те групата предприема няколко световни турнета, които нямат равни по мащаба на ефектите. Освен цялата лудница на сцената, е привлечен и илюзионистът Dough Henning, който смайва публиката с магически номера, левитация, древноегипетски символи, фантастични андроиди и още куп нестандартни за времето си (а май не само за тогава) атракции.

За своята 40-годишна история, белязана от множество трансформации най-вече в състава на групата, Earth, Wind & Fire имат зад гърба си над 30 албума и 6 награди Grammy.

Africano е инструментална композиция, която ме кара да настръхвам от удоволствие, докато я слушам. Всеки път. Още утре ще я споделя с посетителите на третото издание на Funky Bites и, сигурен съм, реакциите ще са положителни. В убийствения джаз-фънк на Earth, Wind & Fire са вплетени афро перкусии, които придават на парчето усещане за екзотика и много динамика. Africano е Б-страна на That’s The Way Of The World. Enjoy.



Peace & Funk

събота, 1 януари 2011 г.

2010? Фънки.

За много години, фънки хора! Бъдете все така влюбени в хубавата музика и в качествения начин на живот (които май вървят ръка за ръка). Нека 2011 бъде още по-щастлива и преливаща от музика.

След обилното количество празници, храна, алкохол и разминавания в плановете, които, както винаги, ни съпроводиха в края на годината, е време да обърнем поглед назад и да си спомним какво се случи през 2010 тук, във Funky Bites. А, мисля си, за десетте месеца на съществуването на този блог то не е никак малко.

Рождената дата на блога Funky Bites е 21.02.2010. Създадох това място в интернет с цел да споделя част от колекцията си от грамофонни плочи с други българи – затова и езикът, на който го списвам, е български. Оказа се, че в глобалната мрежа е невъзможно да се открие информация за любимите ми изпълнители на български език, затова реших към аудио съдържанието на блога да прибавям и информация за съответния артист. Така постепенно се натрупа база от парчета (и информация за тях), чийто брой към момента е 41. И се покачва с всяка изминала седмица (тук отново ще отворя скоба и ще ви припомня за съществуването на прекрасния български сайт Performer).

С времето структурата на блога се разшири с няколко допълнителни страници. В Радио шоу “45 оборота в минута” могат да се чуят няколко от изданията на предаването ми по Радио Варна, посветено на фънк, соул и джаз музиката. Съвсем скоро сайтът на радиостанцията ще позволява всяко издание на предаването да бъде слушано онлайн по всяко време в рамките на една седмица след излъчването му в ефир. А всъщност тук е мястото и за още една добра новина: ръководството на Радио Шумен е харесало шоуто и от 8 януари то ще звучи и по шуменската регионална радиостанция, която също е част от структурата на БНР. Ако се намирате в района (и няма интернет наблизо), можете да чуете гласа ми всяка събота между 19:00 и 21:00 в ефира на Радио Шумен.

В страницата Предстоящи участия можете да се информирате за това какво предстои да се случи с мен в близко бъдеще, а най-новата рубрика в блога – Funky 16 Questions, се появи през юни. Това беше начинът да отдам необходимото уважение към музикалните хора, на които се възхищавам. В рамките на 16 въпроса (и отговорите към тях) всеки месец аз и читателите на този блог се доближаваме по-близо до една от личностите, които носят хубавата музика в ежедневието ни. Всичко започна с Досю Амуджев, след което специално за Funky Bites част от живота си споделиха още Frank The Tank, Selector Stiliyan, Nzymo, Skill и Wah Tony. Занапред в този кът от блога предстоят още много любопитни срещи с прекрасни хора, посветили се на музиката.

Изключително съм щастлив, че към Funky Bites има доста голям интерес – нещо, което изобщо не очаквах, когато го създадох. Благодаря ви, че сме заедно. Очевидно в България има среда за фънк и соул музиката и се радвам, че този блог допринася за развиването на този тип култура по нашите географски ширини. Хм, всъщност това е само началото. Честита нова година!

Peace & Funk