неделя, 31 октомври 2010 г.

Rhythm Heritage - Theme from S.W.A.T.


Когато последният ден на октомври е страшно хубава неделя, няма как да не се чувстваш добре. Надявам се всички да се чувстват като мен и да са готови за поредната хапка фънки музика. Преди това ще ви припомня, че с вас имаме уговорка в петък да се видим във варненския бар Bolla на първото издание на Funky Bites - месечните фънк вечери със Soulmate (т.е. с моя милост). Освен че те ще събират на едно място феновете на фънк музиката, също така ще дават възможност на изкушените да притежават (или да се отърват от) грамофонни плочи с фънки (и не само) музика да го направят. Повече подробности ще научите в секцията Предстоящи участия на този блог.

Плочата, която ще споделя днес, ми е подарък от моя добър приятел (изглежда той е приятел на всеки втори българин) Frank The Tank, за което искрено му благодаря. От известно време по линията България - Холандия започнаха да циркулират прилично количество плочи. Имаше една приказка, че чиния никога не се връща празна. Решихме да се вслушаме в това българско схващане и да го приложим в нашите винилови взаимоотношения. И ето, че към България започнаха да се стичат десетки фънки 7-инчови бижута, а в същия кашон в обратна посока поемат прелюбопитни фънки образци на българската естрада в същото количество и формат (обичам да си имам вземане-даване с този човек). Така преди броени дни в ръцете ми се озова поокъсаната обложка на Theme from S.W.A.T. За щастие плочата на Rhythm Heritage вътре бе в перфектно състояние.

Rhythm Heritage е студийна диско-фънк група, създадена в Лос Анджелис през 1975 от клавириста Michael Omartian и продуцента Steve Barri. Състава допълват басистът Scott Edwards и барабанистът Ed Greene, а през годините в различни парчета са участвали още Ben Benay, Victor Feldman, Jay Graydon, James Jamerson, Ray Parker Jr., Dean Parks и Bob Walden. Дискографията им включва 4 албума: DIsco-fied (1976), Last Night On Earth (1977), Sky's The Limit (1978) и Disco Derby. Групата остава в музикалната история с няколкото много силни теми към различни телевизионни продукции на канала ABC, написани през втората половина на 70-те. Една от тях е Keep Your Eye On The Sparrow към детективския сериал Baretta (1976), в която пее Sammy Davis Jr. Но безспорно най-силната им филмова тема е тази към полицейския сериал от 1975 S.W.A.T.

Theme from S.W.A.T. е продадена в над 1 милион копия и оглавява всички музикални класации в Щатите. Тя е включена в дебютния албум Disco-fied на Rhythm Heritage и е основната причина за големия комерсиален успех, който той постига. Музикалните теми от телевизионни сериали винаги са носили нещо повече от музика и Theme from S.W.A.T. е красноречив пример за това. Обичам този инструментал и заради това, че ми напомня колко различни от днешните бяха сериалите на моето детство (въпреки че съм роден няколко години след S.W.A.T. От Б-страната ще откриете I Wouldn't Treat A Dog. Enjoy.


Rhythm Heritage - Theme From `S.W.A.T.` .mp3


Found at bee mp3 search engine


Peace & Funk

четвъртък, 28 октомври 2010 г.

Funky 16 Questions (октомври, 2010) : Skill

Funky 16 Questions е рубриката, в която всеки месец задавам на един от любимите си музикални хора 16 въпроса. Целта е и аз, и читателите на този блог да ги опознаят по-добре, да разберат за тях неща, които няма откъде да узнаят. Възхищавам се на всеки един от тези хора.

Октомврийският участник във Funky 16 Questions е първият, който започна да върти на музикалните си партита плочи от лейбъла Балкантон. Той е първият (и засега единствен), който събра в няколко компилации любимата си музика от същия лейбъл. Той е първият, който създаде специализирано радиопредаване за фънк музика (миналата седмица отбелязахме стотното му издание). Той е един от най-обичаните български диджеи. Той е някак нереално добър човек. Той е Skill.


01. С какво се занимаваш?
Здравейте и привет от Пловдив!!! Много хора ме знаят като Skill, но истинското ми име е Стефан. Занимавам се с много работи, но това, което вас може би повече ще ви заинтересува, е това, че съм страшно запален колекционер на рядка и трудно намираща се музика на плочи! Имам доста ценни и интересни неща, като се има предвид в коя част на Европа сме се родили и колко много от световната музика на времето не е достигала до нас (разбира се, като се изключат контрабандните канали – слава Богу)... От доста години съм се захванал с нелеката задача да споделям и пускам музика, която на мен ми харесва, която хората нямат възможност да чуят навсякъде и това определено е една от работите, които наистина ми доставят удоволствие!!!

02. Какво мислиш за ситуацията в България в твоята сфера на дейност?
Знам, че стандартът и ако щете манталитетът в България не позволява и донякъде стопира мечтите, но мисля, че трябва да има повече принципни хора и DJ (ама истински), да има повече строго профилирани клубове, направени от хора, които не търсят само печалбата, а са решили да възпитават чрез музика обществото и това да им носи удоволствие (поздрави за Стилиян от Love & Happiness Music, за Sleep Walkingz Crew и техния проект Jam On It и въобще за всички онези хора, DJ, инициатори, смели мечтатели, които действат по същия положително градивен начин)!!!

Друго много важно нещо – на хората не бива да се отнема правото на избор, трябва да има различни по тематика събития, които да се случват по професионален начин и тълпата да избере най-добре измисленото парти. Ей в такъв момент се вдига нивото на сцената, защото започва да се заражда някаква качествена конкуренция, която предлага стойностно направен, измислен и работещ продукт. Но засега положението в България е такова, че колкото и да ти се иска да посетиш някое приятно местенце в родния си град или другаде, където искаш да чуеш хубаво подбрана музика – трудно можеш да намериш такова място... не казвам, че не се появяват такива инициатори, но те за съжаление по мое наблюдение прекалено бързо се отказват по безброй причини, които са си класика в нашата малка страна!!! Има и такива лъжепатриоти, които „уж” поддържат и се грижат за сцената, а като стане дума за някое малко по-различно парти, се извъртат и казват: „Дай нещо по-комерсиално – пак да е FUNKY, но по-познато за хората”...

А за мен хората, като ги гледам, имат крещяща нужда от Музика с главно М!!! Истината е, че някой такъв като нас трябва да направи един маниашки клуб и съм сигурен, че скоро и това ще стане!!!

03. Удовлетворен ли си от равнището, на което музикалната ти кариера се намира в момента? Какво още искаш да постигнеш?
Каква кариера, какво равнище? Аз гледам да съм над тези неща... Не съм кариерист, просто съм един ценител на добрата хубава музика и се старая да я споделям с хората – чрез радиопредаванията и чрез партитата, които организираме със свестните хора около мен. Това, което искам, е нещата да се случват по естествен начин – това е истината!!! В това вярвам безрезервно.

04. С кое от постигнатото до момента в музикално отношение си най-горд?
За мен животът ми не е стълба, която катеря и драпам с нокти и зъби за да стигна горе на всяка цена. Неее, всяко нещо, което съм създал, е било част от мен в даден момент, зародило се е дълбоко във вътрешността на душата ми и е излязло навън, защото съм го почувствал и съм започнал да го работя. Никога първоначално не съм мислил какво ще постигна като направя даден продукт – аз просто се отдавам на музата си и го правя. Понякога нещата са ставали от раз, но понякога времето се е намесвало и е отлагало разни проекти и като се замисля – почти винаги е имало за какво!!!

Едно от нещата, с които ще съм доволен, е ако хората ме запомнят с това, че от DJ’те и колекционерите от моето време, аз първи пусках по Jam’ове и по партита Балкантон плочи и целта, когато съм ги пускал, е била да се опитам да възродя интереса към българската танцувална музика от 60-те, 70-те и 80-те години, защото, колкото и срамно да звучи – младите българи наистина не познават тази музика и се учудват какви добри неща са се правили зад желязната завеса в бившата социалистическа България!!!

05. Как успяваш да балансираш между музикалните ангажименти и личните си отговорности?
Засега успявам, може би балансът идва от зодията ми... ммммм незнам.

06. Имало ли е момент, в който си искал да захвърлиш всичко и да спреш да се занимаваш с музика (и ако е имало, какво те накара да не го направиш)?
Разбира се, че е имало такива моменти (даже прекалено доста е имало), но съм разбрал, че точно когато ти е най-трудно, се вижда кой си и колко струваш!!! Може и странно да звучи, но аз обичам тези житейски уроци и съм благодарен на съдбата за тях. Трудностите и препятствията по пътя те правят по-истински, по-естествен, по-издръжлив и търпелив човек.

07. Кого/какво би посочил като своето най-голямо музикално вдъхновение?
Вдъхновение черпя от всичко, което ме заобикаля, ако имам някаква цел, тя е да бъда потребен на това общество и с всяко едно нещо, което съм правил, съм мислил над това – задавал съм въпроси, опитвал съм се да отговарям на други, въобще съм целял да мотивирам мислене у хората!!!

08. Кое е първото парче, различно от детска песничка, което чу през живота си (и за което имаш спомен)? Кога и къде се случи това?
Като върна лентата назад, първото парче, което се сещам и изплува в мозъка ми, беше Guantanamera и с него се сещам за ваканциите на село и за вуйчо ми, как ни нареждаше всички братовчеди, даваше ни по някакъв предмет (въображаем инструмент) и с него изнасяхме импровизирани комедийно-музикални спектакли под негов съпровод на китара, и това беше почти на всеки голям семеен празник. И разбира се всички роднини и приятели, които се бяха събрали на масата, мнооого се радваха, смееха се и ръкопляскаха.

09. А кое е последното парче, което чу до този момент (или което слушаш в момента)?
Докато отговарям на тези въпроси си пуснах да се въртят няколко мои любими Soul Blues трака от една компилация, която подготвям. Ето част от тях:

Bobby 'Blue' Bland – Rockin' In The Same Old Boat (196x, Duke)
Fenton Robinson – You Don't Know What Love Is (1974, Alligator)
Little Beaver – I'm Losin' The Feelin’ (1972, Cat)
Ollie Nightingale – I'll Take Care Of You (1973, Pride)
Geater Davis – I'm Gonna Change (1972, Luna)
Johnny Copeland – Old Man Blues (1971, Kent)
Johnny Guitar Watson – It's All About You (1973, Fantasy)
Arthur Adams – The Blues (1975, Fantasy)
Walter 'Wolfman' Washington – Sure Enough It's You (1989, Charly)
R.L. Burnside – Bad Luck City (2000, Fat Possum)

10. Опиши любимата си музика.
Oбщо взето – “SOULFUL” музика... Mузика, изпълнена с истински чувства, както пропита с болка и мъка, така и правена със страст за живот, с много любов от сърце и душа!!! Няма значение каква по народност или какъв стил ще е тя, но ако трябва да съм напълно честен (а то е задължително), предпочитам повече тъжната музика, отколкото веселата... ммм да – точно тя отключва в мен повече заключени вратички!!!

11. Има ли парче или албум, което/който можеш да слушаш по всяко време?
Има, и са мноого! Няма да ги изброявам, защото после ще се сетя за някой, който съм пропуснал, и ще ме е яд. Общо взето, това са все албуми, които ми навяват спомени, може да ме разчувстват и разплачат, но после ме карат да се усмихна и да продължа по своя път с изправена глава!!!

12. Кой музикален носител харесваш най-много? Защо?
Плочата, разбира се!!! Аз съм маниак на звука й и на историята, която носи тя със себе си. Но да не забравяме все пак, че музиката не е нещо материално – тя е чисто и просто вибрации от тонове и звуци, които носят със себе си различни чувства и настроения и ние имаме невероятната възможност да възприемаме това вълшебство с нашите сетива...

13. Според теб какво губят и какво печелят музикалните фенове от интернет?
Не ми харесват тези двете думи – „губят и печелят”. На въпроса ще отговоря така : За тези, които знаят и имат идеята какво търсят, интернет е полезен, а за тези, които не знаят и нямат вроденото чувството да изследват, да намират, да се интересуват – интернет е просто адското губене на време!!! Мисля си, че в действителността, в която живеем, като че ли по-малко я има тръпката, която я имаше при нас... Търсихме, чакахме по месеци за един албум, радвахме му се, научавахме го наизуст от слушане и след време този албум ни ставаше скъп и ценен, защото просто се привързвахме към него и така всичко се повтаряше със следващия и следващия...! В момента с интернет, телевизията и всичките модерни технологии и медии се създава едно свръхпредлагане, много излишна информация, и това нещо според мен просто обърква хората и ги дезорганизира... Но не знам – казват, че човек се приспособява... Може би днешните музикални маниаци по някакъв техен, различен начин ще изживеят своята тръпка.

14. Кое е най-значимото за теб събитие с твое участие (и като изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., и като фен)?
Не мога да отговоря конкретно, всяко едно събитие си го изживявам все едно е най-доброто. Просто не обичам и не са ми приятни половинчатите неща, като например „Дай да отбием номера и да вземем парите”. Нека за събитията, които сме правили и ще правим, оставим хората да говорят...

15. В наши дни диджеите са известни почти колкото изпълнителите, чиито парчета пускат. Какво е мнението ти по този въпрос и мислиш ли, че това е заслужено?
DJ винаги е бил един от важните посланници на музиката по целия свят. Той е човекът (без значение дали радио или клубен DJ), който прави едно парче популярно и обичано от хората, затова си мисля, че призванието DJ заслужава нужното уважение.

16. Благодаря ти за отделеното време. Защо прие да отговориш на въпросите?
За мен беше чест и истинско удоволствие!!! Приех да отговоря на въпросите ти, защото те чувствам много близък, братко!!!


Повече за Skill ще откриете тук:
myspace.com/skill032
facebook.com/skill032

email:
funkyskill@gmail.com


Двете му радиопредавания и форумите към тях:
слушай Радио Neko онлайн
форуми на Радио Neko


Албумът Българи на Ceco & Skill можете да поръчате тук:
balkan-breakdance.com/bulgari/

сряда, 27 октомври 2010 г.

The ''45 RPM'' Radio Show #078 (23.10.2010)


Сядам пред микрофона както винаги с приповдигнато настроение. Този път причините са три: последният албум на The Sound Stylistics Greasin' The Wheels, селекцията от 10 фънки парчета на Solomon Burke (да, този човек остави след себе си страшно добри фънк парцали), както и саундтракът към blaxploitation филма от 1973 Black Caesar, който е дело на James Brown и който ще оставя без коментар. От първото до последното парче (всъщност до предпредпоследното, защото последните две са бавни) подскачам на стола и се радвам на поредната съботна вечер, оцветена във фънки цветове.


45 оборота в минута #78 - плейлист:

Curtis Mayfield – (Don’t Worry) If There’s A Hell Below / Rhino
Charles Wright – One Lie (Leads To Another) / Dunhill
Jair Marcone & Nick Van Gelder – Enormous / unsigned
Sly Johnson feat. Ayo – I’m Calling You / Universal
Speedometer – Pucker Up / Freestyle
Sir Joe Quarterman and the Free Soul – (I Got) So Much Trouble In My Mind / GSF
Sharon Jones and the Dap-Kings – Pick It Up, Lay It In The Cut / Daptone
Archie Bell & The Drells – Tighten Up / Atlantic

The Sound Stylistics – “Greasin' The Wheels” (2009, Freestyle):
The Sound Stylistics – The Crisis Generator
The Sound Stylistics – Crack Away Jack
The Sound Stylistics – Eye of the Storm
The Sound Stylistics – Knucklehead
The Sound Stylistics – The Taking of Peckham 343
The Sound Stylistics – El Nino
The Sound Stylistics – Cornholin
The Sound Stylistics – Big Pieces

Angelique Kidjo, Bono & John Legend – Move On Up / Warner
Herbie Hancock – Cantaloupe Island / Blue Note

Solomon Burke – selection of his funky songs:
Solomon Burke – How Big A Fool (Can A Fool Be) / Bell
Solomon Burke – I Can’t Stop (No, No, No) / Bell
Solomon Burke – Stand / MGM
Solomon Burke – I Got To Tell It / MGM
Solomon Burke – The Things Love Will Make You Do / MGM
Solomon Burke – Everything’s Going To Be Alright, Very Soon / MGM
Solomon Burke – Cool Breeze Main Theme / MGM
Solomon Burke – Get Up and Do Something For Yourself / MGM
Solomon Burke – Social Change / Dunhill
Solomon Burke – Now Is The Time / Dunhill

James Brown – “Black Caesar” OST (1973, Polydor):
“Black Caesar” – The Spot
James Brown – Down And Out In New York City
James Brown – Dirty Harry
James Brown – Blind Man Can See It
James Brown – The Boss
James Brown – Sportin’ Life
James Brown – Make It Good To Yourself
Lyn Collins – Mama Feelgood
James Brown – Chase
James Brown – White Lightning (I Mean Moonshine)
James Brown – Like It Is, Like It Was
James Brown – Mama’s Dead


1 час:


2 час:


3 час:

понеделник, 25 октомври 2010 г.

Sharon Jones and the Dap-Kings - Pick It Up, Lay It In The Cut


Funky Bites е блог, в който думите винил и фънк имат сакрално значение. Щастлив съм, че на 5 ноември хората, имащи отношение към тази култура, ще могат да се съберат заедно, да послушат хубава музика, както и да заровят ръце в кашон, пълен с грамофонни плочи. Ако все още не сте разбрали, месечната фънк вечер с моя милост във варненския бар Bolla ще дава възможност на всички нас, омагьосаните от винила, да купуваме/продваме/разменяме плочи. Надявам се информацията за тази инициатива да достигне до по-голям брой хора, за да може изборът ни да е по-голям. Ако имате плочи за продаване, просто ги донесете. Крайно време е и нашето малко винилово общество да се събере на едно място и всеки да сподели страстта си към плочите със сродни души. Повече информация за събитието ще откриете зад линка Предстоящи участия горе вдясно.

Днес реших да представя едно парче, което със сигурност ще прозвучи на първото издание на Funky BItes след 10 дни. Време е да се поразкършим с Sharon Jones and the Dap-Kings и Pick It Up, Lay It In The Cut.

Sharon Jones е родена през 1958 в Аугуста - родния град и на James Brown. От малка пее в църковния хор, където впечатлява енориаршите с гласовите си възможности. В тийнейджърските й години обаче семейството й се мести да живее в Бруклин. Там Sharon успява да си извоюва място по сцените на диско и фънк клубовете, като мечтата й е да запише солов сингъл. По това време – 70-те години на миналия век – звукозаписните студия имат практиката да пращат съгледвачи на местата, където се свири музика на живо, тъй като американските клубове изобилстват от самородни таланти. Така Sharon Jones е въвлечена в студийната работа, но като беквокалистка – когато е на 20 зад гърба си има голям брой участия в записите на госпъл, соул, диско и блус сингли. През 80-те години обаче, след като специалистите определят гласа й като неподходящ за нейната мечта – да стане соул дива, тя решава да се завърне към църковното пеене.

Съвсем ненадейно през 1996 талантът на Sharon Jones е преоткрит от лейбъла Desco. От компанията й предлагат да започне работа с групата на лейбъла – Soul Providers, с които в края на 90-те певицата издава няколко сингъла. Прчетата бързо набират популярност, дори и в някои европейски страни, и това подтиква Sharon Jones да сложи след името си гръмката титла Queen of Funk.

В началото на новото хилядолетие тя преминава в друг лейбъл – Daptone, който през 2002 издава първия й дългосвирещ албум - Dap Dippin' With Sharon Jones and the Dap-Kings, заедно с групата The Dap-Kings. Съставът на тази изключителна фънк банда включва Binky Griptite, Bugaloo Velez, Homer Steinweiss, и Dave Guy. Следват няколко години, в които Sharon Jones освен, че концертира с The Dap-Kings, участва и в записи на много други музиканти от новата вълна на фънка. На бял свят се появяват и останалите три албума от дискографията на Sharon Jones and the Dap-Kings - Naturally (2005), 100 Days, 100 Nights (2007), и I Learned the Hard Way (2010). Всички албуми на певицата са от каталога на Daptone Records и с чиста съвест мога да ги определя като еталон за останалите музиканти и групи, поели по пътя на възкръсналата фънк музика.

Pick It Up, Lay It In The Cut е сингъл от дебюта на групата. Песента носи заряда и настроението на целия албум и е много добър избор за издаване в 7-инчов формат. Порадвайте му се и вие, а дори и да пуснете плочата от обратната страна, няма да сбъркате. Там ще откриете Hard Eight - парче, в което певицата не участва, но The Dap-Kings, както обикновено, мачкат. Enjoy.


Sharon Jones & The Dap-Kings - Pick It Up, Lay It In The Cut .mp3


Found at bee mp3 search engine


Peace & Funk

неделя, 17 октомври 2010 г.

R.I.P. General Johnson


Тъжните новини от света на соул музиката не спират да пристигат. След Solomon Burke, друга голяма душа ни напусна в рамките на една седмица. General Norman Johnson, създателят на фънк-соул групата Chairmen of the Board, почина в сряда на 67-годишна възраст в дома си в Атланта. Тук се разделяме с него, припомняйки си поста ми относно парчето Finder's Keepers на Chairmen of the Board от 21.03.2010.

Rest in Peace & Funk

понеделник, 11 октомври 2010 г.

Johnnie Taylor - Who's Making Love


Кой прави любов? Надявам се всеки, който чете този блог. Често. Макар и сам. Добре, достатъчно с безвкусните шеги. Дойде време във Funky Bites да намери място и големият Johnnie Taylor. Много са песните му, които заслужават да блеснат на страниците на този блог. И все пак първата от тях е Who’s Making Love от 1968. Stax, бейби!

Johnnie Harrison Taylor е роден на 05.05.1938 в Крофърдсвил, Арканзас. Израсва в околностите на Западен Мемфис, където е откърмен с обилни количества госпъл и блус (легендарният блусмен Junior Parker му е бил съсед). В началото на 50-те Taylor започва кариерата си като част от ду-уап групата The Five Echoes, с които не постига кой знае какъв успех, но след все по-честите сравнения на гласа му с този на Sam Cooke, той някак логично заема мястото му в Soul Stirrers през 1957. През следващите две години Johnnie Taylor ще запише доста сингли с групата, но изведнъж шокира всички, като напуска, за да се впусне в преследване на кариера на църковен проповедник (за наше щастие това се оказва временна прищявка).

Междувременно Sam Cooke е създал лейбъла Sar като допълнение към успешната си солова кариера. По ирония на съдбата (или просто поради прозорливостта и стремежа към печалба на Cooke) той привлича Taylor към лейбъла, за да го направи успешна поп/R&B звезда. Всичко започва чудесно с хита Rome Wasn’t Built In A Day от 1962, но приказката свършва много бързо с трагичната смърт на Sam Cooke.

След няколко години затишие идва 1966, в която Johnnie Taylor подписва със Stax. Година по-късно пробива класациите с Who’s Making Love, която се продава в над 2 милиона копия и превръща Taylor в една от основните фигури на американската соул сцена. През следващите години името му рядко напуска списъка с най-продаваните албуми. След първия му голям пробив, бял свят виждат класики като Take Care of Your Homework, Jody’s Got Your Girl, Steal Away и Cheaper to Keep Her. Малко известен е фактът, че въпреки огромното наследство, което звезди като Otis Redding, Booker T & The M.G.'s, Issac Hayes и Sam & Dave оставят за Stax, именно Johnnie Taylor е най-продаваният артист в историята на лейбъла.

След залязването на Stax Taylor се премества в Columbia и издава големия си хит Disco Lady, оглавил всички класации през 1975. За съжаление музикалната компания вижда в певеца диско звезда, каквато Johnnie Taylor определено не е, и съвсем логично продажбите му спадат. Опитва да се спаси в Beverly Glen Records, където умерен успех постига единствено със сингъла от 1982 What About My Love. Но както самият Taylor признава, лейбълът, за който иска да записва, трябва да работи по-целенасочено с него – както го правеше Stax. Желанието му е удовлетворено, след като през 1984 Malaco Records го привличат в редиците си и издават два доста успешни албума, които до известна степен съживяват кариерата на певеца и показват на света, че не е изгубил способността си да предлага качествен блус, соул и фънк.

Johnnie Taylor умира от инфаркт на 31.05.2000. Погребан е в Канзас, Мисури.

Who’s Making Love е сингъл от едноименния албум на Johnnie Taylor от 1968, втори в дискографията му. Песента е в състояние да повдигне всеки от мястото му и да го накара да танцува, да тропа с крак, да клати глава или просто да прави странни некоординирани движения като мен. Във всеки един от случаите слушането на това парче си струва. От Б-страната на плочата ще откриете I’m Trying. Enjoy.


Johnnie Taylor - Who's Making Love? .mp3
Found at bee mp3 search engine


Peace & Funk

P.S. Хвърлете едно око на линка Предстоящи участия горе вдясно.

петък, 8 октомври 2010 г.

The "45 RPM" Radio Show #75 (02.10.2010): Разговори със Skill и Петя Загорчева


След като започваме ударно с нови сингли от Ray Lugo и Record Kicks, си говоря по телефона със Skill. Той представя уникалния албум на Ceco & Skill Българи, а аз оставам без дъх.

Последният албум на
The Dynamites feat. Charles Walker Burn It Down също не е за изхвърляне, а веднага след като ставаме свидетели на по-доброто от него, отново грабвам телефонната слушалка - този път за да се чуя с Петя Загорчева. Тя ми разказва за 11-ото издание на Jam On It, а аз за пореден път съжалявам, че не можах да присъствам. По дяволите.

В края на това издание слушаме саундтрака на blaxploitation филма Coffy, който е дело на големия вибрафонист Roy Ayers.


45 оборота в минута #75 - плейлист:

Prince – Get On The Boat / Universal
Brass Construction – Music Makes You Feel Like Dancing / United Artists
Ray Lugo’s L.E.S. Express feat. Roxie Ray – Love Me Good / Record Kicks
Ray Lugo’s L.E.S. Express feat. Roxie Ray – If It Ain’t True / Record Kicks
Raphael Saadiq – It’s A Shame / Columbia
Omar & Common – Gimme Sum / Ether
Ceco & Skill – Ти, който днес живееш на земята ни / Ceco & Skill

разговор по телефона със Skill

Ceco & Skill – Към брата си / Ceco & Skill
Ceco & Skill – Вяра / Ceco & Skill

разговор по телефона със Skill

Ceco & Skill – За саможертвата / Ceco & Skill

The Dynamites feat. Charles Walker – “Burn It Down” (2009, Outta Sight):
The Dynamites feat. Charles Walker – Burn It Down
The Dynamites feat. Charles Walker – If I Had Known
The Dynamites feat. Charles Walker – Somebody’s Got It Better
The Dynamites feat. Charles Walker – Can’t Have Enough
The Dynamites feat. Charles Walker – Somebody Stop Me
The Dynamites feat. Charles Walker – (It’s a) Sunny Day
The Dynamites feat. Charles Walker – The Third Degree
The Dynamites feat. Charles Walker – If You Don’t Mean It

разговор по телефона с Петя Загорчева

The Jimmy Castor Bunch – It’s Just Begun / RCA

разговор по телефона с Петя Загорчева

Herman Kelly & Life – Dance To The Drummer’s Beat / Alston

Roy Ayers – “Coffy” OST (1973, Polydor):
Roy Ayers – Coffy Is The Color
Roy Ayers – Pricilla’s Theme
Roy Ayers – King George
Roy Ayers – Aragon
Roy Ayers – Coffy Sauna
Roy Ayers – King’s Last Ride
Roy Ayers – Coffy Baby
Roy Ayers – Brawling Broads
Roy Ayers – Escape
Roy Ayers – Shining Symbol


1 час:


2 час:


3 час:

неделя, 3 октомври 2010 г.

Rose Royce - Put Your Money Where Your Mouth Is


Преди да споделя с вас следващата плоча от колекцията си, ще ви припомня, че предаването ми 45 оборота в минута се излъчва всяка събота от 20:00 до 23:00 на вълните на Радио Варна. В този блог има отделна страница, съдържаща някои от последните издания. Започвам така ударно с бутоните напред, защото все още се намирам под въздействието от шоуто миналата вечер. Поговорих си със Skill и с Петя Загорчева, слушах готина музика, споделих интересна информация със слушателите, част от която и аз самият научих малко преди предаването. Още по-хубавото е, че това ми се случва всяка събота. По дяволите, обичам тази работа. Преди няколко седмици в 45 оборота в минута представих американската банда Rose Royce, известна най-вече с песни като Car Wash и Wishing On A Star. Днес обаче ще чуем другото лице на тази група с фънк парцала Put Your Money Where Your Mouth Is.

Групата е създадена през 1973 в Лос Анджелис. Първоначалният й състав включва Henry Garner (барабани), Terral Terry Santiel (перкусии), Lequeint Duke Jobe (бас), Michael Moore (саксофон), Rose Norwalt (вокал), Kenny Copeland (тромпет, вокали), Kenji Brown (китара, вокали), Freddie Dunn (тромпет), и Michael Nash (клавишни). Създатели на бандата са Copeland и Garner. Двамата, подготвяйки се за дипломиране в гимназията, решават да се пробват в музикалния бизнес. Привличат Dunn и Moore и кръщават новосформираната група Total Concept Unlimited, а по-късно се прекръстват на Magic Wand. Не след дълго Edwin Starr ги наема за негова поддържаща група, което им дава възможността да контактуват с много големи имена от музикалната индустрия на Съединените щати. Едно от тях е това на продуцента от Motown Norman Whitfield. Той постепенно се сближава все повече с групата, наемайки ги за студийни записи – записвали са със звезди като Yvonne Fair, The Undisputed Truth и Temptations. След няколко години студийна работа с други артисти, музикантите започват да работят върху дебютния си албум под опеката на Whitfield. По същото време MCA Records обявява, че търси група за саундтрака на филма Car Wash. Whitfield убеждава продуцентите, че именно неговите момчета са най-подходящите за работата и така материалът, който са подготвили за собствения си албум, се превръща в саундтрак към филма Car Wash.

И филмът, и саундтракът стават големи хитове, които спомагат за националната известност на групата (вече под името Rose Royce). Издаден в края на 1976, саундтракът излъчва 3 сингъла, които влизат в Топ 10 на R&B класацията на Billboard: Car Wash, I Wanna Get Next To You и I’m Going Down. Докато са на гребена на вълната на успеха, Rose Royce издават втория си албум – Rose Royce II: In Full Bloom. Той също постига големи успехи, като вкарва в Топ 10 Do Your Dance и Ooh Boy. Третият им албум Rose Royce III: Strikes Again! излиза през 1978 и два от синглите в него влизат в Топ 5: I'm in Love (And I Love the Feeling) и Love Don't Live Here Anymore. Постепенно стилът на групата се променя и поема по грешния път на диското, което логично довежда до все по редки и по-слаби албуми.

Put Your Money Where Your Mouth Is е парче от мега успешния дебют на Rose Royce Car Wash от 1976. Песента е фънки в най-силния смисъл на тази дума. От Б-страната ще откриете Zig Zag – друг прекрасен момент от силните години на Rose Royce. Enjoy.


Rose Royce - Put your money where your mouth is .mp3


Found at bee mp3 search engine

Peace & Funk