неделя, 28 март 2010 г.

Rufus Thomas - Do The Funky Chicken


Ето, че във Funky Bites е време за поредната фънки хапка. Купчината със 7-инчови винили, чакащи за представяне тук, нараства все повече, и изборът ми на парче става все по-труден. И все пак днес се спрях на Do The Funky Chicken от 1969 в изпълнение на Rufus Thomas.

Rufus Thomas е един от хората, повлияли в най-голяма степен за развиването на Мемфис като основен център на културата и изкуството в САЩ. Още от 40-те години той работи за тази кауза, а до края на кариерата си менажира и продуцира голям брой мемфиски музиканти.

Роден е на 26.03.1917 в градчето Кейс и още в средата на 30-те години започва да излиза на сцена като комедиант в групата Rabbit Foot Minstrels. Започва да записва музика през 1941, но става известен на широката публика малко по-късно, след като става водещ в WDIA – една от малкото радиостанции по това време, ориентирани към черната музика. Той също така организира конкурс за таланти на известната мемфиска улица
Beale Street, през който са минали имена като B.B. King, Bobby Bland, Junior Parker, Ike Turner и Roscoe Gordon.

Първият си успех като записващ музикант Rufus Thomas постига през 1953 с
Bear Cat – песен-отговор на хита на Big Mama Thornton Hound Dog. Това е и първият национален хит на Sun Records, за които Thomas прави още само един запис. Той и дъщеря му Carla са първите звезди, подписали с лейбъла Stax, за който записват през 1959 дуета ’Cause I Love You (тогава компанията още е под името Sattelite). През 60-те Carla се превръща в най-голямата звезда на Stax, а баща й така и никога не постига нейния успех.

До 70-те Rufus Thomas все още е в сянката на актуалните за това време изпълнители зад океана. Най-значимият му сингъл дотогава –
Walking The Dog от 1963, е включен като кавърверсия в дебютния албум на Rolling Stones. Това е и периодът, в който стилът му се променя от соул и блус звученето към фънка.

Thomas достига апогея на своя успех в началото на 70-те, когато по върховете на класациите се подвизават
Do the Funky Chicken, (Do The) Push and Pull и The Breakdown. За нещастие в средата на 70-те години Stax фалира, което на практика слага край и на музикалната кариера на Rufus Thomas (както и на много други водещи имена от този лейбъл). През 2001 той е включен в блус залата на славата, а на 15 декември същата година Rufus Thomas умира в болницата Свети Франсис в Мемфис.

Do The Funky Chicken е сингъл от 1969, издаден от Stax. От Б-страната ще откриете Turn Your Damper Down - друго фънки парче, което някой ден ще намери място във Funky Bites. Засега чуйте днешното предложение и се порадвайте на приятния, макар и малко мрачен неделен следобед.


Rufus Thomas - Do The Funky Chicken .mp3


Found at bee mp3 search engine

Peace & Funk

The Lost Funky Sound Of BALKANTON + Скил в "45 оборота в минута"

Здравейте. И този уикенд беше доста натоварен - за щастие с положителни емоции. Всичко започна в петък с последното голямо събитие в бар Motion. С Nzymo отново извадихме прашните фънки парчета от (почти) бездънните запаси на каталозите на Балкантон. Лично за мен откакто пускам музика наживо тази вечер беше заредена с най-много позитивна енергия. За пореден път всички присъстващи се убедиха, че българските музиканти от 60-те и 70-те години на миналия век по нищо не отстъпват на тези, чиито кавъри са изпълнявали. Разбира се в петък прозвучаха и много оригинални български парчета, а аз искам да благодаря на Nzymo за партньорството и изобщо за енергията, която влага в съвместната ни работа. За съжаление в края на този месец бар Motion затваря врати. Надявам се скоро да дойдат по-добри дни, когато отново ще посещаваме любимото си място.

В събота специално за 48-мото издание на предаването ми 45 оборота в минута от Пловдив директно в Студио 1 на Радио Варна простигна Скил - един човек, който от дълго време ме вдъхновява и от когото черпя много информация за фънки музиката. Получи се един много истински разговор за музиката и за всичко останало около нея. Този човек е неизчерпаем извор на музика - искрени благодарности за това, че сподели част от нея с моите слушатели. Можете да слушате неговите две предавания по Радио Неко от тук, а връзка със Скил по време на предаванията ще имате през форума на радиото.
Добрите стари фънки времена се излъчва всяка сряда от 18:00 до 21:00, а Yes Yes Y'All - всеки четвъртък от 18:00 до 21:00. Силна подкрепа от мен и от предаването 45 оборота в минута за Скил - бъдете сигурни, че това е само началото на нашите бъдещи срещи в ефира на Радио Варна.

И за финал - едно стихче, инспирирано от Скил (продиктува ми го по телефона наш слушател, въодушевен от госта ми):

Вий сте супер музикант,
вий сте муза и талант.
Щом засвирите за нас
ний ви слушаме в захлас.

Хм.
Peace & Funk

вторник, 23 март 2010 г.

SOULMATE & NZYMO present: THE LOST FUNKY SOUND OF BALKANTON Vol. 2

Последният петък на март ще бъде белязан от втората част на изненадващо превърналото се в култово (малко изтъркана дума, но няма как) парти THE LOST FUNKY SOUND OF BALKANTON. Първото издание, която се състоя на 29.01 в бар Motion във Варна, предизвика лично за мен изненадващо голям интерес. Още по-любопитното (и в същото време радостно) бе, че най-много се изкефиха най-младите (разбирай учениците). Музиката на нашите родители, и по-конкретно фънки частта от нея, е отдавна забравена, а в същото време е много близо до българската душевност, което я прави изключително интересна и въздействаща, особено когато я слушаш с още няколко десетки усмихнати лица около теб. Така че не се и замисляйте - този петък просто трябва да сте в бар Motion. Заедно с моя човек Nzymo сме подготвили втора серия с български фънки парцали от 60-те и 70-те години с лейбъл Балкантон. Искам да благодаря на DJ JiJo за това, че направи тези партита да станат факт. Всъщност тук е моментът да му благодаря за всичко, което направи за мен през последните няколко месеца, а именно това, че ми даде възможността да представя музикалния си вкус публично. Оценявам го високо и се радвам, че съм част от една общност, пропагандираща истинската музика в тези тежки условия на културен нокаут. Подкрепяйте мислещите артисти, защото те ви дават това, от което имате нужда - храна за душата. Благодарности и за бар Motion - малкият оазис във Варна, от който утолявахме жаждата си цяла зима.

Не забравяйте и за събитията през април, свързани с моя милост - информация за тях ще откриете в предишните и в следващите постове. И за финал - едно фото от 19.03:

Peace & Funk

неделя, 21 март 2010 г.

Chairmen of the Board – Finder's Keepers


Здравейте. Преди да започна с основната тема днес, искам да ви съобщя за две събития, които предстоят да се случат в следващите две издания на радио предаването ми 45 оборота в минута. На 27.03 с извънредно удоволствие ще посрещна в студиото Mr. Funk, или както е по-известен, DJ Skill. За мен той винаги е бил огромно вдъхновение, така че нямам търпение срещата ни да стане факт. В навечерието на Великден пък (03.04) в концертното студио на Радио Варна ще се осъществи втората стъпка от сътрудничеството на 45 оборота в минута и лейбъла Love & Happiness Music. След концерта си на 01.04 в Sofia Live Club, във Варна ще пристигне китаристът Abdul Shyllon, за да ни напълни душите с качествен британски соул. Не пропускайте и двете събития, като на второто можете (и трябва!) да присъствате на живо. А сега вече е време за следващата вкусна хапка (funky bites = фънки хапки), която съм ви подготвил тази седмица: Chairmen of the Board с Finder's Keepers.

Групата Chairmen of the Board е създадена през 1967 в Детройт. Най-известният им сингъл, който в началото на 70-те привлече интереса на публиката към музикантите, безспорно е Give Me Just A Little More Time. Днес обаче искам да ви предложа една друга тяхна песен, която е не по-малко стойностна: Finder’s Keepers.

Лидерът на Chairmen of the Board е вокалистът General Norman Johnson. Роден е в Норфолк и, както повечето чернокожи певци от това време, като дете започва да пее в църквата. Първата си група The Humdingers създава на 12-годишна възраст. Докато е в гимназията, сформира The Showmen, чийто първи сингъл It Will Stand през 1961 си пробива път в pop и R&B класациите. През следващите 7 години, в които групата съществува, излизат още редица сингли, които се превръщат в регионални хитове.

1968 е годината, в която Johnson започва соловата си кариера. За целта се премества в Детройт, където подписва с лейбъла Invictus на култовата продуцентска машина Holland-Dozier-Holland (припомням, че до момента на отделянето си от Motown тя бе в основата на детройтската легенда). Създава поредната си банда, този път с Danny Woods (екс The Showmen), Harrison Kennedy (екс Stone Soul Children) и Eddie Curtis (пял преди това с Lee Andrews & the Hearts и Huey Smith & the Clowns). Първоначалното име на групата е The Gentlemen, но бързо го променят на Chairmen of the Board.

Така се стига до създаването на тази група, която до разпадането си през 1976 има издадени 4 албума. От 1978 до днес различни музиканти се събират и разделят под шапката на Chairmen of the Board, като в последните години съставът на бандата включва Johnson и Woods.

Finder’s Keepers е моето фънки предложение за тази седмица. Плочата не е рядка, но действа безотказно срещу лошо настроение. Сингълът е издаден през 1973 от Invictus, а от Б-страната ще откриете инструментална версия на парчето. Enjoy.



Peace & Funk

сряда, 17 март 2010 г.

SOULMATE presents: FIGHT FUNK WITH FUNK

Този петък (19.03.2010) е денят на поредното фънк парти, с което моя милост ще се опита да събере фънки хората във Варна на едно място (в случая - бар Motion). С Nzymo и DJ JiJo наскоро си говорихме за кризата на музикалната култура, която много здраво е стиснала България и в частност Варна. Музиката вече не е водещият фактор, заради който хората посещават дадено място. Тя се е превърнала едва ли не в лоша дума, в нещо безинтересно и дори дразнещо. Което е тъжно. Би ми се искало хората да се събират заедно на музикалните събития не правейки си сметка колко бири ще изпият, а колко интересни парчета ще чуят - с други думи мечтата ми е да бъдем обединени от музиката, а не от алкохола. Но всъщност целта ми не е да се оплаквам от ситуацията тук, а да я променя. Така че ви очаквам в петък с поредната селекция от яки фънкарии, пускани единствено на винилови плочи.

Искам да благодаря на DJ Peter Peterson за гостуването в радио предаването ми 45 оборота в минута и за прекрасния сет, който сглоби наживо в студиото. Наскоро се завърна от Лондон с една чанта плочи, някои от които прозвучаха миналата събота в ефира на Радио Варна (плейлист от предаването ще откриете в профила на шоуто в myspace). От мен - благодарности и силна подкрепа за Peter. Можете да го чуете всеки петък в буги бар Boogaloo и всяка събота в клуб Cargo във Варна.

И накрая само като анонс ще ви спомена за една инициатива, която започваме заедно със сдружение Морско синьо. Два четвъртъка в месеца бар
Blues Brothers ще бъде домакин на вечери, посветени на винила - иначе казано, в това уютно място ще слушаме любими плочи, ще си говорим за тях и т.н. Първото събитие е на 08.04 и ще бъде посветено на фънки музиката, но подробности очаквайте, когато наближи.

Peace & Funk

петък, 12 март 2010 г.

Joe Tex – You Said A Bad Word

Както споделих преди време, основната цел на този блог е да ви запозная с част от колекцията ми от фънки винилови плочи, и по-специално със 7-инчовите бижута. И тъй като съм и радиоводещ, свикнал съм да придружавам звука с информация, така че ще научавате по нещо любопитно около биографията на всеки изпълнител. Ами да започваме.

Изборът ми на "You Said A Bad Word" на Joe Tex не е случаен. Винаги, когато пускам наживо това парче, то ми влияе изключително повдигащо и стимулиращо. Страхотен избор за "вдигане" на партито, а и на настроението по принцип.

Joseph Arrington, Jr. (08.08.1933 – 13.08.1982), по-известен като Joe Tex, е роден в Бейтаун, щата Тексас (откъдето идва и прякорът му Tex). Професионалната му кариера започва не от къде да е, а от легендарната сцена на Apollo Theatre. През 1954 печели първото място в конкурс за млади таланти и подписва професионален издателски договор. Истинският му успех обаче идва едва през 1965, когато Tex се свързва с продуцента от Нешвил Buddy Killen. От партньорството на двамата се ражда “Hold What You’ve Got”, издадена от Dial Records и достигнала до #5 в Щатите. Само за година песента е продадена в над 1 000 000 копия. Следват редица сингли, затвърждаващи изграденото вече мнение за Joe Tex като за един от най-влиятелните фънк соул братя на сцената. Последният голям хит от списъка е “I Gotcha”, който също ще представя тук и който през 1972 достига до #2 в САЩ, след което се задържа в класациите още 20 седмици. За продажбите от над 2 000 000 копия на този сингъл Joe Tex получава наградата златен диск на RIAA (Recording Industry Association of America). Малко след това музикантът се оттегля от активната си дейност.

През 1975 се завръща към музиката и само 2 години по-късно пробива отново с “Ain’t Gonna Bump No More (With No Big Fat Woman)”. През 80-те обаче отново се отказва от музиката, за да се отдаде на исляма, на ранчото си в Тексас и на отбора си по американски футбол Houston Oilers.

Интересна е историята около съперничеството между Joe Tex и James Brown, което възниква след като Tex обвинява Mr. Dynamite, че копира движенията му на сцената. Последният не му остава длъжен и започва да се среща със съпругата му. В отговор Joe Tex написва парчето “You Keep Her”. На фона на цялата тази вражда не бива да забравяме, че двамата свирят на една и съща сцена. На един от последните концерти Tex хвърля върху Brown едно наметало и започва да крещи: “Моля ви, освободете ме от това наметало!”. Това всъщност е и последното им съвместно шоу. По-късно James Brown стреля с пистолет по Tex в нощен бар.

През 1966 Joe Tex приема исляма и си сменя името си на Yusuf Hazziez. На 13.08.1982, само 5 дни след 49-ия си рожден ден, умира в дома си в Навасота, Тексас, от сърдечен удар.

“You Said A Bad Word” е Б-страна на 7-инчовия сингъл “It Ain’t Gonna Work Baby”, издаден от Dial Records през 1972. Enjoy.

(Тъй като срещам известни трудности по качването на реалното аудио от плочата на компютъра си, засега ще поствам клипове от youtube с аудиото на парчето (днес по изключение - линк към клипа).)

Линк към Joe Tex - "You Said A Bad Word"

Peace & Funk

вторник, 9 март 2010 г.

FREE THE FUNK + The Rhythm Is Love - live (video)

В петък (05.03) в бар "Motion" във Варна се състоя поредното парти, в което наблегнах на класически фънк парчета. Различното беше, че направих едно около 30-минутно петно само с хитове на James Brown: "Funky Drummer", "Funky President", "Get Up (I Feel Like Being A) Sex Machine", "(Call Me) Superbad", "Cold Sweat", "Get On The Good Foot", "Papa's Got A Brand New Bag", "Say It Loud - I'm Black And I'm Proud" - това са парчетата, за които си спомням, че със сигурност пуснах. Разбира се голяма част от фънк шедьоврите на Mr. Dynamite не прозвучаха, но, както се казва, винаги има утре. Благодаря на всички, които дойдоха, и най-вече на новите ми приятели: Станислав, Йоана, Искрен и Лети, на която специално благодаря за снимките. Поздрави и на всички останали с тях, които искрено се забавляваха. Следващото ми парти в "Motion" е на 19.03, петък, но информация и флайър за него очаквайте, когато наближи.

Във facebook страницата на радио предаването ми "45 оборота в минута" можете да видите The Rhythm Is Love (или с други думи - selector Stiliyan и DJ Peter Peterson) в действие. Искрено благодаря на Радослав Бурлаков, който качи в мрежата видео с част от сета на DJ Peter Peterson, и по-конкретно парчето "Elements Of Life" на Little Louie Vega. Тук пускам линк, но не знам дали всеки ще може да го види. Най-сигурният начин да го видите е да станете почитатели на "45 оборота в минута" във facebook ако вече не сте (потърсете в социалната мрежа за
The "45 RPM" Radio Show @ Radio Varna).

Peace & Funk

четвъртък, 4 март 2010 г.

SOULMATE presents: FREE THE FUNK

Утре е петък, т.е. време е за парти. Отново ще извадя фънки винилите си за поредната разходка из безкрайните дебри на фънка, соула, диското, или с други думи - на истинската черна музика. James Brown ще е може би ключовото име в сета ми, тъй като съм замислил да отделя едно петно само за неговите класики. Излишно е да припомням, че аз пускам музика само на грамофонни плочи, така че ако сте фенове на винила и/или на фънка, заповядайте утре в бар "Motion" да пием по едно/две/няколко питиета и да се наслаждаваме на любимата си фънки музика.

Моят човек Nzymo представи своята селекция от nu jazz и nu swing парчета в сряда, отново в "Motion". Съжалявам, че не можах да присъствам, защото неговите сетове са истинско богатство за търсещите музикални фенове. Винаги са тематични, издържани са в определена стилистика, развиват се в определена посока и няма как да не доставят наслада на присъстващите. Посетете следващото му парти и няма да сбъркате.

Peace & Funk