петък, 30 април 2010 г.

The Commodores - I Feel Sanctified


Уикендът наближава с все по-бързи темпове, а както знаете, тук, във Funky Bites, нов уикенд = нова фънки хапка. Преди това обаче само ще вметна една информация за Funkophon Festival. Вече е ясна и групата, която ще закрие фестивала в третата му вечер: Brooklyn Funk Essentials. За повече информация около първия фънк фестивал във Варна посетете сайта на феста или поста ми за събитието. А сега е време да си поговорим за the Commodores и I Feel Sanctified.

Групата е създадена през 1967 в градчето Тъскиджи, щата Алабама. Всички членове са студенти в местния университет и всъщност the Commodores е резултат от разпадането на две други групи: the Mystics и the Jays. Целта на момчетата е да свирят по университетските купони и успоредно с това да покорят колкото се може повече женски сърца. А момчетата в самото начало са: William King (тромпет), Thomas McClary (китара), Roland LaPread (бас), Walter "Clyde" Orange (барабани), Lionel Richie (саксофон) и Milan Williams (клавишни). И както всички знаем, първият голям въпрос пред една новосформирана група е името. След дълги дни на брейнсторминг, през които не се ражда нищо подходящо, Orange дава на King един речник и му казва да избере произволна дума. Така бандата получава името си the Commodores, което в превод означава флотски капитани, старши морски офицери.

Дългата авантюра на групата с Motown започва след едно турне, в което Commodores подгряват Jackson 5. През 1971 се отваря тази златна възможност и момчетата не я пропускат. Веднага са забелязани и скоро дебютират с първия си сингъл за легендарния лейбъл - инструментала Machine Gun. Парчето постига много сериозен успех и е последвано от I Feel Sanctified, което ще слушаме днес. Двете композиции са включени в дебютния албум Machine Gun от 1974, където откриваме и още едно бижу - The Zoo (The Human Zoo). След серията от сингли, които издават между 1972 и 1974, тази първа дългосвиреща плоча утвърждава още по-категорично the Commodores като едно от сериозните имена на фънк и соул цената в средата на 70-те.

Следващите десетина години са много успешни за групата, а сътрудничеството им с Motown продължава до 1985. След това подписват с Polydor, но постепенно интересът към тях стихва. Междувременно саксофонистът Lionel Richie се е превърнал в звездата на Commodores, след като се е заел с основния вокал. Интересът към него се засилва изключително в края на 70-те и, както често се случва в такива ситуации, той решава да напусне групата, за да се отдаде на солова кариера.

През 90-те съставът на групата се свива до Orange, King и J.D. Nicholas (заместил Richie след напускането му). Триото много активно (и безуспешно) се опитва да върне старата слава на Commodores чрез многобройни концерти из Съединените щати, успоредно с което управляват и лейбъла си - Commodore Records.

I Feel Sanctified, заедно с Machine Gun, са Б-страна на един от най-големите хитове на Commodores - Easy. Тази 7-инчова плоча е издадена след 1977 (когато излезе Easy) и според мен Motown чрез този извънредно силен сингъл са искали да промотират отново фънк дебюта на групата. Каквато и да е причината, комбинацията от прекрасна балада от едната страна и два фънк парцала от другата на мен лично доста ми допада. Enjoy.


Peace & Funk

вторник, 27 април 2010 г.

От една година светът се върти със скорост 45 оборота в минута

На 25.04.2010 радио предаването ми 45 оборота в минута навърши една година. За този период от време в света на музиката се случиха доста неща и много от тях намериха място в шоуто. В 19 от 52 предавания не бях сам в студиото и тук е моментът да благодаря на всички, които през тази една година споделиха микрофона с мен. А те са: VPD, Bradata, Blue Monk, Virus Inethic (Dusted Wax Kingdom), Peter Peterson, Charlie, Стоян Роянов – Я-Я, Селектор Стилиян, DJ JiJo, Nzymo, Frank The Tank, DJ Emotion, Roelant Hollander, Ivak (BassWarriors), Skill, Abdul Shyllon, Станислав Вълев – Станчо, Michael Fleming (Tri O Five) и Петя Загорчева. За мен общуването с всеки един от тези артисти беше неповторимо изживяване (всъщност някои от тях са ми гостували повече от веднъж, така че изживяването явно е било повторимо) и се надявам и занапред да продължим да споделяме емоциите си чрез ефира на 45 оборота в минута. Специално искам да благодаря на Селектор Стилиян и лейбъла му Love & Happiness Music за съвместната ни работа, която започна през март с тричасово парти на The Rhythm Is Love в арт-салона на Радио Варна. Втората стъпка беше незабравимият концерт на Abdul Shyllon в навечерието на Великден, а, сигурен съм, предстоят още незабравими мигове.

С две думи 45 оборота в минута е радио предаване за фънк, соул, джаз и всичко останало между тях. В рамките на тези и производните им стилове представям нови албуми, сингли, миксове (някои от които смесвани от моите гости на живо в студиото), концерти, селекции от редки 7-инчови плочи, саундтраци на blaxploitation филми, легендарни музиканти от фънк, соул и джаз сцената... Изобщо стремя се да погледна от повече страни към необятния свят на любимата ни музика.

Щастлив съм, че в България има среда за подобен род музикална култура и, макар и бавно, нещата започват да си идват по местата. Благодаря на всички слушатели за подкрепата и за интереса – сигурен съм, че през втората година на предаването връзката ни ще бъде още по-силна.

Ами това е. По случай първия рожден ден на предаването в събота ще направя една ретроспекция на изминалата година, а вие се чувствайте свободни да споделяте с мен всяко едно свое желание, предложение, забележка или препоръка – защото сме заедно в това, което правим. И не забравяйте, че всяка събота вечер светът се върти със скорост 45 оборота в минута...

неделя, 25 април 2010 г.

The Fatback Band – Njia (Nija) Walk (Street Walk)

Желанието ми е да представям парчетата в този блог в началото на уикендите, т.е. в петък или събота, но (очевидно) не винаги се получава. Така или иначе, все пак съм щастлив да ви предложа следващата фънки хапка тук, във Funky Bites. Става дума за Njia (Nija) Walk (Street Walk) на The Fatback Band.

За петнайсетте години на своето съществуване Fatback Band имат доста богата дискография и са оставили след себе си много успешни сингли. Оригиналният състав включва Bill Curtis (барабани), George Williams (тромпет), Johnny King (китара), Johnny Flippin (бас), Earl Shelton (саксофон) и George Adam (флейта). Кийбордистът Gerry Thomas, саксофонистът Fred Demerey и китаристът George Victory са част от групата в нейните най-успешни години.

The Fatback Band започват да записват за лейбъла Perception в началото на 70-те, но първият по-сериозен успех идва през 1973 със сингъла Street Dance. Година по-късно групата се премества в Event Records и макар че фънк феновете се влюбват в парчета като Wicky-Wacky и (Are You Rready) Do The Bus Stop, те не успяват да донесат кой знае какви приходи.

Първият успешен в комерсиално отношение сингъл на Fatback Band е Spanish Hustle от 1976, който достига до номер 12 в R&B чартовете. През 1977 групата съкращава името си само на Fatback и година по-късно е факт първият им сингъл, успял да влезе в Топ 10 – I Like Girls.

Песента им от 1979 King Tim III (Personality Jock) е смятана от някои музикални изследователи за първия рап сингъл. Но най-силната година за бандата е 1980. Тогава две техни композиции влизат в челната десетка на класациите – Gotta Get My Hands on Some (Money) и Backstrokin'.

До средата на 80-те Fatback продължават да издават албуми, които все по-трудно привличат вниманието върху себе си. През 1981 излиза Топ 20 сингълът Take It Any Way You Can Want It. В периода 1981/82 групата е подкрепена от дамското вокално трио Wild Sugar, а през 1985 Evelyn Thomas участва като вокалистка в Spread Love – последната песен на Fatback, издадена от Spring. Иначе последните два албума на бандата са от каталога на Cotillion Records, а годините са 1984 и 1985.

Njia (Nija) Walk (Street Walk) е сингъл от албума от 1973 People's Music - втори в дискографията на групата и втори за лейбъла Perception. От Б-страната се намира друго соул-фънк бижу - Soul Man. И двете парчета са сред предпочитаните от мен, когато пускам на живо. Enjoy.


Fatback Band - NJia Walk extended edit .mp3


Found at bee mp3 search engine

Peace & Funk

Funkophon Festival 1.0 + Gramophonia 2.0

Ако сте слушали предаването ми 45 оборота в минута тази събота по Радио Варна, вече сте разбрали какво предстои да се случи във Варна в края на август. А ако не сте – четете по-надолу.

Funkophon Festival е първият фънк фестивал, провеждал се някога в морската столица. Организатори са Soulfinger Music, т.е. Б. от бар boogaloo. Той е човекът, който стои и зад гостуванията на други яки банди във Варна като Mo’ Horizons и Brooklyn Funk Essentials.

Фестивалът ще се проведе от 27 до 29 август 2010 на сцената на Летен театър - Варна. Първата вечер ще открият Phuture Shock, а след тях за първи път в България ще видим soul jazz легендата Omar.

Втората вечер е запазена единствено за Incognito, заедно с които на сцената ще се качат и някои специални гости (засега и аз не знам кои – всъщност една от най-големите соул диви се спряга за компания на групата, но засега ще я запазя в тайна). Но мисля, че и без да знаем имената им, можем да предположим, че 28 август ще остане в историята на варненския културен живот (колкото и екзотично да звучат последните три думи).

Интересен е подходът за избор на група за третата вечер. Организаторите са предоставили тази възможност на феновете: в сайта на фестивала всеки може да гласува за едното от трите предложения, както и да чуе как звучи музиката им. А те са Joseph Bowie's Defunkt, The PB Underground и Brooklyn Funk Essentials. Лично моят фаворит са The PB Underground – голям бенд, предлагащ класически откровен фънк. Много бих се радвал именно те да закрият първото издание на Funkophon Festival. Но който и да се качи на сцената, аз съм сигурен, че това събитие ще промени града ни – то е нещо, от което Варна определено има нужда. Затова ми се иска всички ние, които имаме отношение към тази музика, да го подкрепим, като си купим билети (които между другото ще са в мрежата на eventim.bg от следващата седмица), а не само духом (както най-често се получава). Защото мисля, че е крайно време да разберем, че продуктът, който ни се предлага на едно музикално събитие, струва пари. А ние отиваме на това събитие заради музиката, а не просто за да се покажем, нали?

В тази връзка искам да благодаря на всички, които платиха по 3 лв., за да присъстват на втората вечер от серията Да спасим винила в бар Blues Brothers. Събитието беше посветено на джаза и радостта ми от атмосферата в пълния бар беше много голяма. Тази музика звучи невероятно на грамофонни плочи (както всъщност всяка друга). Видяхме почти всички лица на джаза, като започнахме от диксиленд оркестрите, минахме през големите вокалисти и инструменталисти от втортата половина на ХХ век, през българските култови джаз формации, за да завършим с новите течения в музиката, повлияни от джаза. Радостен е и фактът, че основната идея на Грамофония започна да се осъществява – присъстващите да бъдат активна част от събитието, а не просто пасивни слушатели. Благодаря на Живко, Светла, Христо и Сашо за донесените плочи – чухме наистина добри неща. С две думи – май винила ще го бъде.

P.S. Доказателство за последните ми думи е и този кратък репортаж на
bTV, в който аз и Nzymo се мъдрим сред купчинка плочи.

Peace & Funk

събота, 17 април 2010 г.

Днес е RECORD STORE DAY

Днес музикалният свят за трети път отбелязва Международния ден на магазините за грамофонни плочи. В инициативата ще се включат над 1000 независими музикални магазина от САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Япония, Хонг Конг, Израел, Белгия, Дания, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Холандия, Швеция, Великобритания и Португалия. По повод инициативата голям брой музикални лейбъли направиха специални издания на свои артисти, в много от музикалните магазини ще има участия на живо на музиканти, съпричастни с идеята на кампанията за популяризиране на винила като един от най-качествените звукови носители и изобщо като музикална култура.

Идеята за отбелязване на този ден се заражда през 2007 у няколко собственици на независими музикални магазини: Ерик Левин, Майкъл Курц, Кери Колитън, Ейми Дорфман, Дон Ван Клийв и Браян Пьохнер. Много скоро към тях се присъединяват над 700 магазина в САЩ и още хиляди из целия свят.

Най-общо казано 17 април е ден, в който независимите магазини за плочи и музикантите си подават ръка в името на музиката. Специални издания на винил и компактдискове, както и много промоционални продукти се произвеждат специално за този ден. Останалите дейности включват изпълнения на живо, излети на открито, боди пейнтинг, срещи с известни изпълнители, паради, диджей сетове…

На 19.04.2008 Metallica официално поставиха началото на честванията в Сан Франциско и тогава се поставя традицията Международният ден на магазините за грамофонни плочи да се отбелязва всяка трета събота на месец април. А ето и критериите, на които трябва да отговаря един магазин, за да може да бъде част от инициативата:
1. Поне 50% от стоката, която продава, да бъдат физически носители на музика;
2. Акции на фирмата да не се търгуват на борсата;
3. Поне 70% от собствеността на фирмата да бъде ситуирана в района на работа.
Или с други думи, това са реални, физически независими музикални магазини, а не онлайн търговци или корпоративни гиганти.

По повод Record Store Day (www.recordstoreday.com) тази вечер от 19:00 в централната новинарска емисия на bTV ще видите кратък репортаж, в който Nzymo и моя милост говорим за магията на грамофонните плочи. Естествено за по-малко от минута няма как да кажеш кой знае колко съдържателни неща, но все пак се радвам, че медиите започнаха малко по малко да обръщат внимание на тази култура.

Не забравяйте и за виниловите партита Грамофония в бар Blues Brothers (Варна, ул. Цариброд 19). Случват се в два от четвъртъците на месеца и следващото издание (22.04) ще бъде посветено на джаза. Ще представя познати и непознати изпълнения, изровени от любимите ми плочи, между които ще има и много български неща. Новият елемент във вечерите е играта с 3 въпроса, свързани с музиката и с грамофонните плочи. Двама от посетителите ще грабнат награди, които този четвъртък ще бъдат бутилка българско вино и бутилка руска водка (хм, музиката и алкохолът май винаги - е, добре де, почти винаги - са вървели ръка за ръка). Всеки може да си носи плочи (в случая - с джаз), които с радост ще завъртя.

И още един анонс. Тази вечер от 20:00 е поредното издание на предаването ми 45 оборота в минута по Радио Варна. Днес гост в студиото ще бъде музикалният редактор от Телевизия ММ Петя Загорчева, която ще представи селекция от любимите си фънки парчета. Ако искате съботната ви вечер да е оцветена във фънки цветове, бъдете с нас.

Peace & Funk

петък, 16 април 2010 г.

The Bar-Kays - Sang and Dance

Този път успях да изпреваря уикенда и в първите минути на петъка съм щастлив да представя поредната фънки хапка тук, във Funky Bites. Преди това само ще ви анонсирам/припомня, че утре, 17.04.2010, е празник за всички фенове на винила (е, поне за тези извън България), или иначе казано - Record Store Day. По случая ще има специален информативен пост тук, а сега да се насочим към днешното парче. От дълго време се е наместило в съзнанието ми и ето, че дойде и неговият ред. Става дума за Sang and Dance на the Bar-Kays.

Bar-Kays е групата с може би най-трагичната биография в историята на американската популярна музика.


Бандата е създадена през 1966 в Мемфис, щата Тенеси, от членове на местна инструментална група, свирила с госпъл квартета the Imperials. Първоначалният състав включва Jimmy King (китара), Ben Cauley (тромпет), Ronnie Caldwell (орган), Phalon Jones (саксофон), James Alexander (бас) и Carl Cunningham (барабани). Името е комбинация от популярната по това време група Mar-Kays и любимата марка ром на музикантите – Baccardi.

Bar-Kays са предимно инструментална група – започват да свирят в Мемфис и околностите и много бързо набират популярност. Забелязани са от представители на лейбъла Volt (дъщерен на Stax), с който секстетът подписва договор в началото на 1967. По-късно през същата година Bar-Kays издават първия си сингъл Soul Finger, в който припяват няколко съседски деца. Той, заедно с Give Everybody Some, привличат вниманието на публиката и особено на продуцента Allen Jones, който скоро след това става техен мениджър и ментор, а самият Otis Redding ги избира за бекинг-група на лятното си турне.

10.12.1967 е датата, изписана с черни букви в историята на групата и на американската музика изобщо. На път за концерт в Медисън самолетът на Otis Redding се разбива в замръзналото езеро Монона. Той, роуд-мениджърът му, както и четирима членове на Bar-Kays загиват. Тромпетистът Ben Cauley оцелява, а басистът James Alexander не е бил на борда. Двамата решават да възродят групата, и с помощта на Allan Jones набират нов състав, включващ Michael Toles (китара), Ronnie Gordon (клавишни), Harvey Henderson (саксофон) и барабанистите Roy Cunningham и Willie Hall. Първоначално стилът им не се различава особено от този на старата формация. Музикантите са използвани за много записи на артисти от каталога на Stax, като през 1969 свирят в Hot Buttered Soul на Isaac Hayes. Така или иначе не успяват да издадат силен сингъл и през 1970 Cunningham и Gordon напускат групата, като последният е заменен от Winston Stewart.

В албума Black Rock от 1971 Bar-Kays за първи път включват вокали – певец е Larry Dodson. Стилът е психеделичен рок-фънк, инспириран от групи като Sly & The Family Stone и Funkadelic. С него се настаняват трайно и в териториите на вокалния фънк (именно този албум им отваря вратата към истинския успех). Следват още много успешни сингли и албуми, както и промени в състава. 1988 е годината, в която групата се разпада, след като в началото на 80-те е променила стила си към модерното по това време диско (което пък от своя страна е затрило доста качествени фънк банди, опитали се да се включат в безкрайните редици на диско армията през 80-те).

Sang and Dance е сингъл от 1971, издание на лейбъла Volt (който, както вече стана дума, е подразделение на Stax), и не е включен в никой албум на Bar-Kays. Плочата е в доста окаяно състояние, и въпреки това е с особена стойност за мен. За първи път чух това парче в сета на 45 King, който ще чуете/видите и вие след малко. От тогава тръгнах по следите на песента и ето, че днес ще я слушаме заедно. Б-страната е убийствено добра кавърверсия на Shaft, озаглавена Son of Shaft, и задължително ще намери място във Funky Bites след време. Enjoy.



А ето и обещания сет на култовия майстор на портабъл грамофоните 45 King, в който фигурира и Sang and Dance.



Peace & Funk

неделя, 11 април 2010 г.

Bob and Earl - Harlem Shuffle


Слънцето отново е при нас и в комбинация с неделния ден всичко изглежда повече от подходящо за поредната фънки хапка тук, във Funky Bites. Преди това искам да поздравя Ивайло Минчев a.k.a Funktool за подкрепата и за съвместната ни работа, която предстои (и за която разбира се ще научите тук). Днес направих избора си на парче доста бързо. Реакцията на Гого (собственик на бар Blues Brothers и меломан със завидни познания във всички стилове, които аз и вие харесваме), след като завъртях песента в четвъртък на Грамофония, беше достатъчна. И така, вече е неделя и е време да оцветим слънчевия ден с класиката Harlem Shuffle на Bob and Earl.

Дуетът Bob and Earl е създаден случайно, след като двамата солови артисти Bobby Day и Earl Nelson решават да запишат нещо заедно за лосанджелиския лейбъл Class Records. Гласовете им си пасват прекрасно и под това име в началото на 60-те издават 4 сингъла, по-известни от които стават баладата That's My Desire и комичната You Made a Boo Boo. Паралелно с това всеки от тях работи и със страничните си проекти, сред които са Earl Nelson & the Pelicans, Bobby Day & the Sattelites и The Hollywood Flames. Съвместната работа на двамата певци започва около 1960, макар някои музикални изследователи да посочват 1957 като рождената година на дуета Bob and Earl. Всъщност това няма чак толкова голямо значение, за разлика от факта, че парчето, което ще слушаме днес, не е в изпълнение на този състав. Да, точно така. През 1963 Earl напуска Bobby Day, за да започне работа с друго Боби - Bobby Relf, с когото продължава да използва името Bob and Earl. Именно с него през същата година записват един от крайъгълните камъни в популярната музика - мега хита Harlem Shuffle, продуциран от младия Barry White. В средата на 60-те се появява трето Боби (хм, нещата малко заприличаха на латино сериал) - Bobby Garrett, който заменя Relf и остава с Earl Nelson до разпадането на дуета през 70-те.

За десерт оставих една любопитна информация относно Earl Nelson и първото Боби в дуета - Bobby Day. И двамата са легенди във фънк и соул музиката: Nelson стана известен под името Jackie Lee с хитове като The Duck, Land of 1000 Dances, The Chicken и още много други, а Bobby Day всъщност е Bobby Byrd - дясната ръка на най-здраво работещия човек в шоубизнеса (или по-накратко - James Brown).

Семпълът в началото на парчето няма нужда от представяне, така че ще го оставя без коментар. Изданието на Harlem Shuffle, което аз притежавам, е от 1969 и е на британския лейбъл Island. От Б-страната ще намерите I'll Keep Running Back. Enjoy.


Bob and Earl - Harlem shuffle .mp3


Found at bee mp3 search engine

P.S. Искам да благодаря на всички, които уважиха първото издание на партитата Грамофония от серията Да спасим винила, която заедно със сдружението за култура Морско синьо стартирахме в четвъртък. Вечерта беше посветена на фънки музиката и бар Blues Brothers се разклати под свежите звуци на неувяхващите фънки парчета. Щастлив съм, че всички подкрепиха идеята и се надявам в следващите издания да се запази духът от първата вечер. Два четвъртъка в месеца ще се събираме, за да слушаме любимите си винилови плочи, като следващото издание почти сигурно ще бъде посветено на джаза.
Гого, Светла (Морско синьо) и моя милост на първото издание на Грамофония

Peace & Funk

вторник, 6 април 2010 г.

Да спасим добрия стар винил!

Ето, че едва отминал, наситеният със събития уикенд ще бъде последван от още. Първото е в четвъртък и поставя началото на новата съвместна инициатива на сдружението за култура Морско синьо и моя милост. Идеята е два четвъртъка в месеца да си спомняме за добрите стари грамофонни плочи, които до днес, 61 години след създаването си, остават най-съвършеният звуков носител (по този въпрос не търпя никакви възражения). Изобщо ритуалът на слушане на грамофонни плочи е изключително необходим за пълноценното общуване с музиката – както с материалния носител, така и с обложката на плочата. И за двата компонента до ден днешен не е създадена по-добра алтернатива.

Проектът Да спасим винила предвижда още разговори за историята на виниловите плочи, за виниловата индустрия в момента, за албуми, лейбъли, технологии за производство, формати, грамофони. Колекционерите и феновете на винила ще могат да обменят информация, да разменят или подаряват грамофонни плочи, да предлагат носители от личните си колекции за музикалните партита Грамофония. Изобщо иска ми се да се създаде една общност на почитателите на виниловата култура, тъй като според мен в днешно време ги има, но са доста изолирани един от друг.

Така че ако съм събудил поне малък интерес у вас, заповядайте в четвъртък, 08.04, на първото издание на Грамофония. Всяко събитие ще е оцветено в определена тематика, която в пилотното издание ще бъде фънки музиката (хм, едва ли има изненадани). Другият акцент ще бъде кратка информация за историята на 7-инчовия сингъл. Иначе следващите теми ще бъдат посветени на различни стилове (джаз, соул, блус, диско, рок), на отделни артисти, на течения в музиката и т.н. Обединяващият елемент ще бъдат плочите, каквито можете да носите и вие - с радост ще завъртя фънки предложенията ви.

Мястото е бар Blues Brothers във Варна (ул. Цариброд 19). Започваме в 20:00.

Peace & Funk

неделя, 4 април 2010 г.

Душевно възкръсване

Честит празник на всички.

Не знам откъде да започна. В навечерието на Великден преживях такава наслада за душата ми, която не може да се опише с думи. Второто съвместно издание на предаването 45 оборота в минута и лейбъла Love & Happiness Music ме отведе в някакъв друг свят. Всъщност водачът ми (ни, защото в арт салона на Радио Варна имаше още около 60 усмихнати лица) в приказния свят на собствената ми душа беше лондончанинът Abdul Shyllon. Този човек преобърна представата ми за соул музиката и за силата, с която тя може да въздейства върху хората. Подобен глас е много трудно да се чуе някъде, а начинът, по който го съчетаваше с китарата си, според мен е уникален. Съзнавам, че съм все още под влияние на това изживяване, но, уверявам ви - бих дал всичко, за да го изпитам пак.

Със Selector Stiliyan и Abdul Shyllon - две соул души

Атмосферата в залата беше наистина такава, каквато трябваше да бъде - интимна, лична, всички, включително и Abdul, бяха приятели, събрали се заради музиката и заради всички емоции, които тя събужда. Денят (навечерието на Великден) също внесе допълнително количество магия сред нас. И така се роди незабравимият тричасов отрязък от живота ни (всъщност, ако трябва да съм още по-патетичен, бих казал, че времето извън тези три часа може да се нарече отрязък от живота - но не трябва, така че все едно не съм го казал). Иначе Abdul Shyllon разказва истории - дълбоки, философски, и в същото време изключително прости и леки. Не разбираш как още с първите акорди на китарата му си тръгнал след него и си му се доверил напълно. Беше вълшебно.
Освен голям соул музикант, Abdul е и прекрасен човек. За няколкото часа, в които бяхме заедно, успях да се убедя в това и във всичко останало, което положителната енергия на този човек носи на околните. Благодарности още веднъж за Стилиян - че направи възможно тази магия да се случи, както и за прекрасната соул селекция във времето, в което Abdul Shyllon не беше пред микрофона.

Ето и две от изпълненията на Abdul, запечатани от непрофесионалната и развълнувана ръка на моя милост (за което се извинявам):


Abdul Shyllon с китарата...



...и с цитрата

А за незабравимия Великден допринесе и концертът на Tri O Five, започнал към 01:00 след полунощ в Морско казино - Варна. Пичовете удариха както винаги много здраво, с настроение, а преди тях атмосферата нажежи моят човек DJ JiJo с обичайно качествените си сетове. От краткото интерво, което взех от Michael Fleming (и което ще чуете следващата събота в 45 оборота в минута) стана ясно, че съвсем скоро можем да очакваме дебютния албум на Tri O Five, който на всичкото отгоре ще е двоен - в едната част ще съберат по-динамичните танцувални парчета, а в другата - по-улегналите соул бижута.

Tri O Five на сцената на Морско казино - Варна


DJ JiJo, който подгря публиката до червено


Wah Tony - този човек както винаги ми махна главата, този път на баса


Веселба


Три четвърти от Tri O Five, докато другата една четвърт (DJ Ilko) довършва публиката


Ами това е. Отива си един уикенд, в който из Варна се разпръснаха доста положителни вибрации. Надявам се да ни се случва по-често.

Peace & Funk

петък, 2 април 2010 г.

The Temptations - Psychedelic Shack



Няма нищо по-хубаво от слънчев предиобед, почивен ден и малко фънки музика. Хубавото време винаги е било на мода, така че днес ще използвам случая и ще го съчетая с едно парче на the Temptations от 1969, които май винаги са били на гребена на вълната на успеха - дори и днес, 50 години след създаването си. Psychedelic Shack е предложението ми за саундтрак на днешния ви ден. И преди да продължа с малко информация около групата и песента, искам да благодаря на всички, които четат този блог. Основната му цел е да представи част от колекцията ми от фънки плочи и ето, че четвъртата вече е пред вас.

The Temptations е една от най-успешните вокални групи на Motown Records. Създадена е в Детройт през 1960 под името the Elgins и през 50-годишната си история винаги се е отличавала със специфичните хореография, вокални хармониии сценични костюми на вокалистите/танцьорите. Музикалните критици твърдо заявяват, че за соул музиката Temptations са това, което Beatles са за рока. Освен с десетките милиони продадени албуми, соул братята са известни като безусловно доминиращата вокална формация през 60-те. Освен това остават в музикалната история на Motown като артистите с най-дълъг договор с компанията след Stevie Wonder: заедно са 16 години (от 1961 до 1977) и още 24 (от 1980 до 2004) - общо 40 успешни години. Между 1977 и 1980 записват за Atlantic Records. В момента Temptations продължават дейността си (имат договор с Universal), като Otis Williams от оригиналния състав все още е в групата.

А оригиналният състав включва членове на две детройтски вокални групи: the Distants и the Primes. От първата идват Otis Williams (втори тенор), Elbridge "Al" Bryant (първи тенор) и Melvin Franklin (бас), а от втората - Eddie Kendricks (първи тенор/фалцет) и Paul Williams (втори тенор/баритон). През годините съставът се променя многократно, като през Temptations преминават голям брой вокалисти, които в последствие имат успешна солова кариера (главно под шапката на Motown). В историята обаче остава т. нар. класическа петорка от годините около 1965: Melvin Franklin, Eddie Kendricks, Otis Williams, Paul Williams и David Ruffin.

Биографията на групата изобилства от факти и статистика, така че аз ще спомена още само артистите, които музикантите от Temptations посочват като повлияли върху музиката им: Smokey Robinson & the Miracles, the Cadillacs, Frankie Lymon & the Teenagers, the Drifters и the Isley Brothers.

През 1968 продуцентът Norman Whitfield, повлиян от психеделичната вълна, заливаща американската музика, решава да промени звученето на Temptations именно в тази посока. През октомври същата година излиза Cloud Nine - сингъл от едноименния албум, който през 1969 печели първата награда Grammy за артист от каталога на Motown. Благодарение на смесването на мотаун-звученето с това на психеделичния рок, в края на 60-те и началото на 70-те се ражда нов поджанр в музиката - психеделичен соул (някои от представителите му са групите the 5th Dimension, the Undisputed Truth и the Friends of Distinction). През 1969 и 1970 излизат още сингли на Temptations в същата посока - сред тях са Runaway Child Running Wild, I Can't Get Next To You, Ball of Confusion (That's What the World Is Today) и Psychedelic Shack, която ще слушаме днес.

Psychedelic Shack е едноименният сингъл от албума на Temptations от 1970. Лично за мен това е един от най-добрите албуми на бандата (по обясними фънки причини). Лейбълът Gordy е дъщерен за Motown, като двата, заедно с Tamla, са сред рожбите на Berry Gordy, Jr., оставили дълбоки дири в историята на черната музика от втората половина на 20 век. От Б-страната ще откриете песента That's The Way Love Is от албума от 1969 Puzzle People. Весели празници на всички.


Temptations - Psychedelic Shack .mp3


Found at bee mp3 search engine


Peace & Funk

четвъртък, 1 април 2010 г.

The "45 RPM" radio show & "Love & Happiness Music" present: ABDUL SHYLLON - live and unplugged

В навечерието на Великден Варна ще бъде разтопена от мекия соул глас и още по-мекия звук на акустичната китара на лондончанина Abdul Shyllon. Пичът е работил с имена като DJ Spinna, Mark de Clive-Lowe, Simbad и Noisettes. Блгодаря на Стилиян и на лейбъла му Love & Happiness Music за това, че арт салонът на Радио Варна за втори път ще побере огромното количество позитивна енергия на присъстващите варненци и гости на града, жадни за подобен род събития. Обичам да гледам щастливи лица, а съм сигурен, че в събота ще се сблъскам с много такива. Датата е 03.04.2010, а мястото - арт салона на Радио Варна (бул. Приморски 22). Входът е 6 лв, а срещу него ще получите джин Beefeater и тоник - за цвят на бузите. Също така не забравяйте, че в залата не се пуши - тези от вас, които бяха на партито на The Rhythm Is Love миналия месец може би си спомнят колко по-комфортен е прозрачният въздух в сравнение с непрогледната мъгла, стелеща се в почти всеки български бар/клуб. Началото е в 20:00, а краят - в 23:00, като след Abdul зад пулта ще застане Selector Stiliyan, за да продължи да ни захранва с позитивни вибрации. Концертът ще се излъчва пряко в ефира на Радио Варна, а чрез сайта на радиото - и в целия свят. За мен е истинско щастие чрез предаването си 45 оборота в минута да бъда домакин на това събитие - надявам се да видя повечето от вас там.

Всъщност вечерта няма да приключи в 23:00. Все пак е Великден, а и на 20 метра от сградата на Радио Варна се намира тази на Морско казино - Варна. Там именно в 23:00 DJ JiJo ще постави началото на едно друго парти, което някак естествено ще продължи соул линията на Abdul Shyllon. Tri O Five ще излязат за първи път пред варненска публика, което също не бива да се пропуска. Интервю с групата очаквайте в следващите издания на 45 оборота в минута, което не бива да служи като извинение за отсъствието ви от концерта им.

А ето как звучи Abdul Shyllon на живо:



Peace & Soul