вторник, 28 юни 2011 г.

45 оборота в минута #113 (25.06.2011) - Sozopol Fest - July Morning 2011 Special Edition

В това издание се запознаваме по-отблизо с всички артисти, които ще вземат участие на първото издание на Sozopol Fest - July Morning 2011. В началото отдаваме почит към Michael Jackson, който ни напусна точно преди две години, и без да губим време се гмурваме в дълбоките води на Sozopol Fest 2011. Започваме с поредната премиера на нов сингъл от Tri-O-FIve, слушаме в аванс два чисто нови албума, които ще чуем на живо и на феста (So Clear на The Sweet Vandals и Electric Hustle на Kraak & Smaak), а в края се наслаждаваме на джази селекцията на единствения варненски артист (!) на събитието - DJ JiJo - с микса му 50 Minutes of Jazz. Освен това петима слушатели се усмихват по-широко от останалите, защото са спечелили двудневен билет за фестивала от предаването 45 оборота в минута. Ще се видим край Созопол.


45 оборота в минута #113 - плейлист: 

Michael Jackson – Don’t Stop ‘Til You Get Enough / Epic 
Tri-O-Five – What’s Going Down
Dirty Purchase – Your Love
Incognito – Nights Over Egypt / Inakustik 
Incognito – Don’t You Worry ‘Bout A Thing / Inakustik 

The Sweet Vandals – So Clear (2011, Unique): 
The Sweet Vandals – Listen For A While
The Sweet Vandals – Change
The Sweet Vandals – Burning
The Sweet Vandals – Move It On
The Sweet Vandals – Till I Found You
The Sweet Vandals – You Reap What You Sow
The Sweet Vandals – In Transit
The Sweet Vandals – The Battle Of Life

Jazzanova – Theme from Belle et Fou (Danny Krivit Edit) / Concept Music 

Kraak & Smaak – Electric Hustle (2011, Jalapeno): 
Kraak & Smaak – Built For Love
Kraak & Smaak – Call Up To Heaven
Kraak & Smaak – Wasted with a Smile
Kraak & Smaak – Never Too Late
Kraak & Smaak – Fairy Falling
Kraak & Smaak – Forget About You 

DJ JiJo – Mix: 50 Minutes of Jazz 

2 час:



3 час:

събота, 25 юни 2011 г.

45 оборота в минута #112 (18.06.2011) - специални гости: DJ Ilko, Selector Lazy Face

 
Селектор Lazy Face

В това издание DJ Ilko говори за първото издание на фестивала Sozopol Fest - July Morning, който ще се проведе на 30 юни и 1 юли в къмпинг Градина край Созопол. Донесъл ми е две чисто нови парчета на Tri-O-Five, едното от които преживява световната си премиера. Щастлив и с все по-нарастващо нетърпение обявявам, че следващото издание на 45 оборота в минута ще е изцяло посветено на феста (и по изключение ще бъде публикувано онлайн не в неделя, както обикновено, а във вторник). След това слушаме запис от разговора ми със селектор Lazy Face, отличен познавач на ska и reggae музиката, буукинг магьосник и не на последно място автор на страхотния блог Dog War. С него се срещнах на 11 юни - ден след като разклати за втори път варненския клуб Vintage 33. Говорим си за всичко, свързано с музиката на Ямайка. По-късно се наслаждаваме на лятото в компанията на The Bahama Soul Club и последния им албум Bossa Nova Just Smells Funky (2010, Buyu), а в края слушаме поредния микс на холандските фънк археолози Die Schallplatten Polizei, озаглавен Eigen Funk Eerst Deel 3 (Нашият фънк е първи - 3 част). Frank The Tank и Adrennalin представят една от ранните си селекции, изплетена от забравена фънки музика. Enjoy.


45 оборота в минута #112 - плейлист: 

Kraak & Smaak – Squeeze Me / Jalapeno 
Tri-O-Five – This Is What It Is 
Incognito – Always There (live) 
The Sweet Vandals – Every Woman Is A Diva / Unique 
Dojo Cuts – You Make Lovin’ Real Easy (Tighten Up Version) / Record Kicks 

The Bahama Soul Club – Bossa Nova Just Smells Funky (2010, Buyu): 
The Bahama Soul Club – King’s Wig 
The Bahama Soul Club feat. Kojato – Afro Shigida 
The Bahama Soul Club feat. Pat Appleton – Bossa Bop 
The Bahama Soul Club feat. John Turrell – Serious Soul 
The Bahama Soul Club feat. Sitzka – Junkie 
The Bahama Soul Club feat. Xantone Blacq – Open Wide 
The Bahama Soul Club – But Rich Rhythms (Club Des Belugas Remix) 
The Bahama Soul Club – Nassau Jam (Smoove’s Funky Jam-Remix) 

The Aggrolites – Countryman Fiddle / Hellcat 
Toots and the Maytals – Dog War / Island 
Augustus Pablo – Java / Impact 
Hepcat – No Worries / Hellcat 

Die Schallplatten Polizei – Mix: Eigen Funk Eerst Deel 3 


1 час:

сряда, 22 юни 2011 г.

Deodato – Havana Strut


Днес ще слушаме рожденик, което май никога досега не се е случвало във Funky Bites. И ако трябва да съм честен, това е чиста случайност. Просто докато ровех из купищата плочи от опашката за представяне в блога се замислих как така досега не съм се спирал на парче на Deodato (който е роден точно преди 69 години). Не мислих много. Пригответе се за Havana Strut.

Въпреки продуктивната си кариера, Deodato ще остане в музикалната история най-вече с кавър версията си от 1972 Also Sprach Zarathustra (Theme from 2001: A Space Odyssey). Цялото му име е Eumir Deodato Almeida и е роден на 22 юни 1942 в Рио де Жанейро. Като тийнейджър свири в местна популярна рок група, а когато е на 17 получава неочаквано предложение да аранжира няколко партитури за записи на един оркестър. Без никакъв опит в тази област, младият музикант бързо се ориентира в купищата теория, които трябва да изучи, и се справя блестящо. Въпреки, че е учил и за студиен инженер, в крайна сметка Deodato решава да се отдаде на музикалната си кариера поради все по-нарастващата си популярност. След като работи в няколко бразилски студиа, през 1967 той се премества в Щатите, където в началото композира и е въвлечен във все още влиятелното боса нова движение. Пише аранжименти за Astrud Gilberto, а много скоро вече работи с имена като Wes Montgomery, Aretha Franklin, Bette Midler, Frank Sinatra, Earth Wind & Fire, Stanley Turrentine и Antonio Carlos Jobim. С излизането на дебютния му албум Prelude през 1973, включващ Also Sprach Zarathustra, Deodato се превръща в едно от големите имена на десетилетието. До 1979 записва за лейбълите CTI, MCA и Warner Bros., след което слиза от сцената, за да се отдаде на любимата си работа като продуцент и аранжор (между 1979 и 1983 е част от студийния екип на Kool & the Gang).

Havana Strut е сингъл от албума от 1974 Whirlmindsпървия, издаден от MCA. Според музикалните критици този договор, въпреки че носи на Deodato доста пари, е крачка назад в музикално отношение, тъй като звукът на този лейбъл е бледо копие на яркия саунд на CTI. Иначе албумът съдържа 6 парчета – 3 авторски и 3 преработки на чужди композиции. Deodato винаги ме е впечатлявал с глобалната си визия за музиката – от една страна е стиловата смесица от джаз, соул, фънк, латино, а от друга – съчетаването на камерния поглед, през който сме свикнали да гледаме подобна музика (Fender Rhodes пиано, китара, бас, барабани), и големия оркестър, обгръщащ всичко това. Резултатът е ясен – шедьовър, излязъл изпод пръстите на безспорен майстор (който, между другото, в този запис е композитор, продуцент, диригент на оркестъра и клавирист). Насладете му се, а след някой друг месец ще чуем и А-страната на тази 7-инчова плоча: преработката на Moonlight Serenade на Glenn Miller – разбира се, с преобладаващо фънки звучене.


Peace & Funk

неделя, 19 юни 2011 г.

45 оборота в минута #111 (11.06.2011)


В това издание обръщаме внимание на афробийт великана Femi Kuti и последния му албум Africa For Africa (2010, Wrasse). Говоря си с едни от най-позитивните (и активни) рапъри, които съм срещал - fengi & MadBasta, слушаме по-фънки парчетата от безкрайната дискография на Al Green, а за финал се наслаждаваме на pre-blaxploitation саундтрака към филма Bullitt (1968, Warner Bros.), дело на Lalo Schifrin. Enjoy. 


45 оборота в минута #111 - плейлист: 

The Temptations – My Girl / Motown 
Raphael Saadiq – It’s A Shame / Columbia 
Shane Philips – Hooked Into You / Soul Unsigned 
Johnny ‘Guitar’ Watson – Superman Lover / DJM 
Ariya Astrobeat Arkestra – African Kings / First Word 

Femi Kuti – ‘’Africa For Africa’’ (2010, Wrasse): 
Femi Kuti – Politics In Africa
Femi Kuti – Bad Government
Femi Kuti – Can’t Buy Me
Femi Kuti – Africa For Africa
Femi Kuti – Make We Remember
Femi Kuti – Obasanjo Don Play You Wayo
Femi Kuti – Now You See
Femi Kuti – No Blame Them

fengi & Madbasta – Just Listen
fengi & MadBasta – Когато видиш майкрофона

Dirty Purchase – Your Love
The Sweet Vandals – Thank You For You / Unique 

Al Green – Get Back Baby / Hi 
Al Green – You Say It / Hi 
Al Green – All Because / Hi 
Al Green – Rhymes / Hi 
Al Green – Love Ritual / Hi 
Al Green – Let It Shine / Hi 
Al Green – I Feel Good / Hi 
Al Green – Chariots Of Fire / Hi 
Al Green – Love and Happiness / Hi 
Al Green – Happy Days / Hi 

Lalo Schifrin – ‘’Bullitt’’ (1968, Warner Bros.): 
Lalo Schifrin – Bullitt (MainTitle)
Lalo Schifrin – Shifting Gears
Lalo Schifrin – Cantata for Combo
Lalo Schifrin – Room 26
Lalo Schifrin – On the Way to San Mateo
Lalo Schifrin – Hotel Daniels
Lalo Schifrin – The First Snowfall
Lalo Schifrin – Song for Cathy
Lalo Schifrin – Music to Interrogate By
Lalo Schifrin – End Credits 


1 час:




сряда, 15 юни 2011 г.

Funky 16 Questions (юни, 2011): Selector Lazy Face

В интернет има блогове на български език, посветени на музиката, и това е от фундаментално значение за музикалната култура в нашата страна. Те са жизненоважните фарове около бурното море на пошлостта и колкото по-сиво е всичко около нас, толкова по-лесно се забелязва светлината им. Един от тях свети в цветовете на ямайското знаме и аз съм щастлив, че мога да нарека автора му приятел и сродна душа. Става дума за блога DogWar и Selector Lazy Face – позитивен амбициозен земен човек от София, разпространяващ позитивните си послания в цялата страна (а и не само).

 

01. С какво се занимаваш?
Най-общо казано с музика. Занимавам се с букинг и от време на време съм ска и реге селектор.

02. Какво мислиш за ситуацията в България в твоята сфера на дейност?
Не е лесна, но кога ли е била...

03. Удовлетворен ли си от равнището, на което музикалната ти кариера се намира в момента? Какво още искаш да постигнеш?
Музикална кариера е силно казано. :) Радвам се, че мога да пускам музиката, която обичам, а когато тя се хареса и на хората, значи мисията ми е изпълнена. А чувството от това да докарам някоя яка група в България и хората да я харесат е също много приятно.

04. С кое от постигнатото до момента в музикално отношение си най-горд?
На първо място се сещам за два концерта, организирани от Строежа с малко помощ от моя страна: първото свирене на Cherry Poppin’ Daddies у нас през декември 2008. Беше легендарна вечер, между другото клип от концерта още седи на страницата на групата. Вторият концерт се случи само преди седмица – беше гостуването на босненците Dubioza Kolektiv. Страхотна група, страхотна публика.

05. Как успяваш да балансираш между музикалните ангажименти и личните си отговорности?
Лесно: като ерген никак не ми е трудно да постигна този баланс. :)

06. Имало ли е момент, в който си искал/а да захвърлиш всичко и да спреш да се занимаваш с музика (и ако е имало, какво те накара да не го направиш)?
Не, музиката винаги е била и ще бъде част от моя живот. Тук ще цитирам Inner Circle: Life without music, I can’t go.

07. Кого/какво би посочил като своето най-голямо музикално вдъхновение?
Хмм... труден въпрос, защото има толкова много групи. Ако говорим за ска и реге, бих казал The Skatalites, защото по тяхна „вина” прослушах шейсетарско реге и ска.
Ако говорим за алтернативна музика като цяло, RATM, Beastie Boys и много други...

08. Кое е първото парче, различно от детска песничка, което чу през живота си (и за което имаш спомен)? Кога и къде се случи това?
Вероятно е било нещо на Bob Marley в детските ми години.

09. А кое е последното парче, което чу до този момент (или което слушаш в момента)?
В момента в плейъра се върти една много готина група от Чикаго, The Drastics. Нещо средно между руутс реге и дъб.

10. Опиши любимата си музика.
Music must take you higher. Това е единственото условие за да ми хареса една музика. (http://www.youtube.com/watch?v=xfydfBXlByk)

11. Има ли парче или албум, което/който можеш да слушаш по всяко време?
Deftones – Adrenaline и всичко на Beastie Boys.

12. Кой музикален носител харесваш най-много? Защо?
От известно време се зарибих да си купувам плочи, колкото и трудно да е това начинание в България. 10 инчовите сингли ми харесват най-много, иначе имам и доста оригинални дискове. Чуството да превърташ касетката с химикалка също е незабравимо, така че нямам предпочитания.

13. Според теб какво губят и какво печелят музикалните фенове от интернет?
Мисля, че най-вече печелят. Все пак възможността да можеш да чуеш толкова много музика от цял свят само с едно натискане на мишката е невероятна. Колкото до загубата: може би нещата малко се разводняват, защото го няма моментът на търсене на музиката, всичко е прекалено лесно.

14. Кое е най-значимото за теб събитие с твое участие (и като изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., и като фен)?
Както споменах по горе, CPD и Dubioza Kolektiv. Със сигурност има и още много концерти, които пропускам...
Kато селектор бих казал първите ми две партита – в края на 2009 (30 години 2-Tone Records) и началото на 2010 (Jamaica Air Force), на които се събраха по 300 души. Беше много яко.

15. В наши дни диджеите са известни почти колкото изпълнителите, чиито парчета пускат. Какво е мнението ти по този въпрос и мислиш ли, че това е заслужено?
Разбира се, че е. Аз от самото начало не се промотирам като диджей, защото това е нещо, което не съм. В България диджеи като Гошо и Пешо ги има на килограм. За сметка на това да видиш човек, който наистина прави музика с два грамофона, е нещо много яко. Хора като Shadow например заслужават напълно признанието, което са получили.

16. Благодаря ти за отделеното време. Защо прие да отговориш на въпросите? 
Аз ти благодаря, че реши да ми ги зададеш. Нямаше как да не приема да съм част от най-фънки блога в българското онлайн пространство. :)

неделя, 12 юни 2011 г.

45 оборота в минута #110 (04.06.2011) - специални гости: Acoustic Soul


В това издание продължава традицията през студиото на 45 оборота в минута да се отбиват най-интересните музиканти, гостуващи във Варна през това лято. Иван Стилянов и Петър Йорданов - Бъни от Acoustic Soul разказват за необичайния формат на триото (мелодика, китара, кахон) и за начина, по който публиката възприема този новаторски подход при интерпретирането на латино / боса / джаз класики. Слушаме и два техни записа от изпълнения на живо. След това се отправяме към Израел, за да чуем последния албум Funky Mission на най-силната фънк банда в тази страна - Funk'N'Stein; отдаваме почит към великия музикант и философ Gil Scott-Heron, който ни напусна без предупреждение (ако не считаме за такова всяка негова песен) на 27 май; а в края на това издание Bradata и Virus Inethic в своята Trip-Hop Laboratory забъркват поредната интересна смес от световната даунтемпо / трип-хоп / лоу-фай / абстракт хип-хоп сцена (повече за месечните им подкастове чуйте и вижте в профила им в mixcloud). А аз отивам на едно от най-зашеметяващите лайв изпълнения, на които съм присъствал - това на Acoustic Soul в клуб Vintage 33.


45 оборота в минута #110 - плейлист: 

Richard ‘Groove’ Holmes & Jimmy McGriff – The Preacher’s Tune / Groove Merchant 
Acoustic Soul – Blue Bossa (live) 
Acoustic Soul – It Don’t Mean A Thing (If It Ain’t Got That Swing) (live) 
Ella Fitzgerald & Duke Ellington – It Don’t Mean A Thing (If It Ain’t Got That Swing) (live) / Lone Hill Jazz 

Funk'n'Stein – ''Funky Mission'' (2010, Soul Unsigned): 
Funk'n'Stein – Funky Mission 
Funk'n'Stein – Choose Your Way 
Funk'n'Stein – All Day Long 
Funk'n'Stein – Blue Lights 
Funk'n'Stein – I Want Your Love 
Funk'n'Stein – Dog & Cat 
Funk'n'Stein – That’s Funk 
Funk'n'Stein – The Morning Hush 

Jamiroquai – Sunny (live) 
The Sweet Vandals – Speak Music / Unique 
Gil Scott-Heron – Free Will / RCA 
Gil Scott-Heron – Home Is Where The Hatred Is / RCA 
Gil Scott-Heron – Lady Day and John Coltrane / RCA 
Gil Scott-Heron – The Revolution Will Not Be Televised / RCA 
Gil Scott-Heron – When You Are Who You Are / RCA 
Bradata & Virus Inethic – “Trip-Hop Laboratory” Vol. 3 (podcast)


1 час:


2 час:


3 час:

четвъртък, 9 юни 2011 г.

Miami feat. Robert Moore – Party Freaks


Варна не е Маями. В това не е трудно да се убеди човек, разхождайки се по улиците й днес, въпреки безразборно разхвърляните из града поувяхнали палми в гигантски мръсни саксии. И все пак Варна е готин град (с кофти летни клубове, отказващи да пускат соул и фънк музика – но за това друг път). Маями обаче е друга бира, приличаща си с морската столица (?!) на България единствено по броя на населението и по това, че двата града са побратимени. Да, точно така. И като жест към братско Маями днес ще слушаме една от фънки гордостите им – групата Miami с Robert Moore зад микрофона и песента Party Freaks.

Бандата Miami е създадена в Маями, Флорида (което, мисля, не е трудно за отгатване). Съставът й включва Robert Moore (вокал), Freddie Scott (барабани), Warren Thompson и Andrew Curran (китара), Bobby Williams (орган), Willie Jackson и George Perry (бас), и Willie Clarke (перкусии), който е и създател на формацията (а също и основен композитор в нея). В началото Miami е студийна група на лейбълите от семейството на TK и работи с различни артисти от Маями, сред които Little Beaver, George MCrae, Gwen McCrae и Betty Wright. Дебютният им албум Party Freaks излиза през 1974 и освен едноименния сингъл, който ще слушаме днес тук, във Funky Bites, съдържа и колекционерската рядкост I Can See Through You. Две години по-късно се появява Notorious, който съдържа хита Kill That Roach (Убий тази хлебарка – това е разговорна фраза в тропическите градове като Маями, където някои видове хлебарки стават големи колкото пеперуди и в отделни случаи дори летят – извинявам се за това не много фънки отклонение). Henry Stone, собственикът на TK, уваличава бюджетът за издаването на този албум, което позволява включването на струнна и брас секция, както и на нов член – Jesus Gonzales. Третият албум Miami, в който блести кавър версията на Otis Redding Ive Been Loving You Too Long, както и първите два, излиза в каталога на лейбъла Drive. За съжаление не предизвиква кой знае какво внимание и групата се разпада. През 1980 фалира и кейбъла TK, който, макар и по-късно прероден под ново име, така и не се доближава до славните си дни от средата на 70-те. 

Party Freaks е едноименният сингъл от дебютния албум на Miami. Продуцирано от Clarence Reid, Richard Finch и Willie Clark, това парче удивително напомня в инструменталната си част на Theme from Shaft. Заимствана или не, Party Freaks е страхотна соул фънк находка, която все по-често ще намира място в сетовете ми. Насладете й се, а ако обърнете плочата, ви очаква същото количество удоволствие с Party Freaks Pt 2. Enjoy. 


Peace & Funk

неделя, 5 юни 2011 г.

45 оборота в минута #109 (28.05.2011) - Funkaround: на живо в Концертното студио на Радио Варна


Това е специалното издание на предаването, в което варненската фънк-рок банда Funkaround забива на живо в Концертното студио на Радио Варна. 6-членният бенд нагорещява препълнената зала, а аз гарнирам преди, между и след техните два сета със селекция от джаз-фънк и соул класики. Изцяло на грамофонни плочи.

Говорим си с музикантите за музиката, за влиянията, за работата в един екип от шестима млади хора (които скоро може би ще станат седем). Танцуваме, общуваме с всички останали в залата и се надяваме събития от този род да започнат да се случват по-често по тези географски ширини. Всъщност това зависи не от някой друг, а от нас самите.


45 оборота в минута #109 - плейлист: 

Soulmate spinning: 
Incognito – Incognito / RCA 
Mezzoforte – E.G. Blues / Steinar 
Average White Band – When Will You Be Mine / RCA 

Funkaround – live: 
Funkaround – Stop Pollution (live)
Funkaround – Memorized With Love (live)
Funkaround – River Of Thoughts (live)
Funkaround – Requited Love (live)
Funkaround – Options (live)
Funkaround – Snowboard Zone (live) 

Soulmate spinning: 
Maceo Parker – ABC / BHM 
Average White Band – Pick Up The Pieces / Atlantic 
Earth Wind & Fire – Let Me Talk / ARC 
Earth Wind & Fire – Getaway / Columbia 
KC & The Sunshine Band – Boogie Shoes / Jay Boy 
Stevie Wonder – Sir Duke / Tamla
Ray Charles – I Can See Clearly Now / Atlantic 
Maceo Parker – To Be Or Not To Be / BHM 

Funkaround – live: 
Funkaround – All That Leavings (live)
Funkaround – Sharing (live)
Funkaround – Magic Day (live)
Funkaround – Sunday Night (live)
Funkaround – Unnamed (live)
Funkaround – It's Over (live) 

Soulmate spinning: 
Level 42 – Turn It On / Beggars Banquet 
Herbie Hancock – Doin’ It / CBS 
Philadelphia International All Stars – Let's Clean Up The Ghetto / Philadelphia International 
The Jones Girls – Nights Over Egypt / Philadelphia International 
Harold Melvin & The Bluenotes – Don't Leave Me This Way / Philadelphia International 
Harold Melvin & The Bluenotes – Satisfaction Guaranteed / Philadelphia International 
The O’Jays – Use Ta Be My Girl / Philadelphia International 
Lou Rawls – See You When You Get There / Philadelphia International 
Lou Rawls – You'll Never Find Another Love Like Mine / Philadelphia International 
The O’Jays – Love Train / Philadelphia International 
Isley Brothers – This Old Heart Of Mine (Is Weak For You) / Motown 
Stevie Wonder – For Once In My Life / Motown


1 час:

2 час:


3 час:


четвъртък, 2 юни 2011 г.

The Packers – I'm Converted


60-те години на ХХ век са крайъгълен камък в развитието на соул музиката и в частност на фънка. В края на това десетилетие фънкът избухва, за да угасне 7-8 години по-късно (не напълно и завинаги, разбира се). Почвата за това разцъфтяване се обработва още от началото на 60-те, но средата на декадата е най-богата на композиции, които могат да се нарекат предвестници на фънк музиката. Днес ще чуем една от тях – инструменталната Im Converted на The Packers, издадена от лейбъла Pure Soul през 1966.

The Packers е соул банда, основана от тенор саксофониста Charles Packy Axton. Той е бивш член на The Mar-Keys, но по-важно е да отбележим, че е син на Estelle Axton, която заедно с брат си Jim Stewart основава Stax Records. Дискографията на The Packers е доста скромна. През 1996 лейбълът Pure Soul издава дебютния им албум Hole In The Wall, който се изкачва до №7 в класацията на Billboard за R&B албуми, а едноименният сингъл – до №5 (това е единственото парче на The Packers, промъкнало се в класациите). Две години по-късно се появява и вторият (и последен) албум на групата Hitch It Up за лейбъла Imperial.

Информацията за The Packers е доста оскъдна. През 2006 Larry от култовия фънк/соул блог Funky 16 Corners направи едно проучване, според което групата е събрана от DJ Magnificent Montague (под диджей разбирай истинското значение на думата – радио водещ и селектор). Най-вероятно в записите на дебютния сингъл Hole In The Wall и неговата Б-страна Go Head On участват Booker T. на пианото и няколко от членовете на The MG’s, сред които органиста Leon Haywood. Кои са музикантите в останалите парчета от двата албума на групата, остава загадка. 

Im Converted е експлозия, траеща 1 минута и 45 секунди. Когато го чух за първи път, този инструментал просто ме отвя. Той отвори очите ми за соул музиката с фънк заряд, записвана преди 1967. Групи като The Packers са пионерите във фънки звученето от средата на 60-те и Im Converted е красноречив пример за това. Сингълът е част от дебютния албум на бандата Hole In The Wall от 1966, продуциран от въпросния Magnificent Montague. Ако попаднете на плоча на The Packers, моят съвет е да я стиснете здраво в ръцете си и да побегнете в неизвестна за останалите посока. Б-страната е Pure Soul – друг пре-фънк шамар, който също ще намери място на страниците на този блог. Enjoy.

 

Peace & Funk