петък, 27 август 2010 г.

Ohio Players - Fire


На прага сме на последния августовски уикенд. И ако трябва да обобщим с една дума този необикновен месец, тя безспорно ще бъде огън - нечовешките жеги едва ли скоро ще бъдат забравени (още повече, че май няма да са последните). Както и да е, тези неангажиращи и малко скучни въвеждащи думи относно времето не са нищо друго, освен опит от моя страна да ги свържа със заглавието на парчето, което от известно време се е настанило в главата ми. Песента Fire на Ohio Players е поредната фънки хапка в блога, където винил, фънк и соул са свещени думи.

Групата е създадена през далечната 1959 в Дейтън, Охайо, под името The Ohio Untouchables. Първоначалният й състав включва Robert Ward (китара/вокал), Marshall "Rock" Jones (бас), Clarence "Satch" Satchell (саксофон/китара), Cornelius Johnson (барабани) и Ralph "Pee Wee" Middlebrooks (тромпет/тромбон). Две години по-късно обаче, след като вече са дебютирали със сингъла I Found A Love, вокалистът Ward решава да потърси славата самостоятелно и бандата се разпада. След кратък период на преструктуриране на състава (Pee Wee и Marshall Jones привличат китариста Leroy "Sugarfoot" Bonner, саксофониста Andrew Noland и барабаниста Gary Webster) групата възкръсва под името Untouchable.

През 1967, подкрепени от допълнителните вокали на Bobby Lee Fears и Dutch Robinson, музикантите подписват договор с нюйоркския лейбъл Compass. Това е и моментът, в който се ражда сегашното име на Ohio Players. Дебютният им албум Observations in Time излиза две години по-късно за Capitol Records, но само след още една година групата се разпада отново - този път заради соловите амбиции на Fears и Robinson. Останалите се завръщат в родния Дейтън, за да възродят за пореден път Ohio Players заедно с кийбордиста Walter "Junie" Morrison, тромпетиста Bruce Napier и тромбониста Marvin Pierce. Тогава започва и тяхното пътешествие към успеха, като дискографията им в момента наброява 24 албума - последният засега (Tresspassin') излезе през 2004 за Charly Records. За съжаление двама от членовете на тази прекрасна банда вече не са между нас - Clarence Satchell и Ralph "Pee Wee" Middlebrooks починаха съответно през 1995 и 1996.

Fire е едноименният сингъл от албума на Ohio Players, излязъл през 1975 за Mercury. Всъщност Skin Tight от 1974 (едноименното парче от него ще откриете от Б-страната на Fire) и Fire са двата албума, донесли най-много слава (и пари) на групата. Пресечната точка между тях е именно 7-инчовият сингъл, който ви представям днес. Надявам се да се заредите с положителни емоции от фънки музиката на Ohio Players за предстоящия уикенд. Enjoy.

Ohio Players - Ohio Players - Fire.mp3


Found at abmp3 search engine


Peace & Funk

понеделник, 23 август 2010 г.

Funky 16 Questions (август, 2010): Selector Stiliyan

Това лято във Варна беше двойно по-горещо от обикновено. Веднъж поради климатичните аномалии, които тази година бяха абсолютно непредвидими, и втори път поради серията от културни аномалии, нехарактерни за нашите географски ширини. В рамките на по-малко от два месеца в града ни стъпиха музикални фигури от световна величина като Lucinda Slim, Groove Arbano, Jojoflores, N’Dea Davenport, Katsuya, DJ Maestro, Shovell (може и да пропускам някого). Виновни за тази инвазия на позитивни хора и вибрации са Стилиян Ангелов и неговият лейбъл Love & Happiness Music. Стилиян е един от много малкото хора в страната, продължаващи неравната битка за популяризиране на адекватна музикална култура в неблагоприятната атмосфера на българското общество. И, по дяволите, успява. Вече 4 години. Аз съм изключително щастлив и от съвместните месечни партита на Love & Happiness Music и радио предаването ми 45 оборота в минута, за което използвам възможността още веднъж да благодаря на Стилиян и да му задам 16-те въпроса, чрез отговорите на които се надявам всички читатели на този блог, включително и аз, да го опознаем по-добре.


01. С какво се занимаваш?

Преди около 4 години създадох музикалния лейбъл Love & Happiness Music, чрез който промотирам (представям) различни по жанрове музикални артисти на нашата родна, музикална сцена, а в момента се опитвам да популяризирам нещата и в световен мащаб! Паралелно с това, пускам и музика на грамофонни плочи, по-скоро като селектор, отколкото като диджей.

02. Какво мислиш за ситуацията в България в твоята сфера на дейност?
България е една чудесна страна, в която за огромно съжаление живеят хора с безразлично отношение в сферата на културата и музиката. С две думи: Тук няма култура, няма и музика!

03. Удовлетворен ли си от равнището, на което музикалната ти кариера се намира в момента? Какво още искаш да постигнеш?
Музикална кариера... Хм... Удовлетворен съм от това което правя за музиката и това, което тя прави за мен! Имам и искам да постигна още много неща свързани с това прекрасно изкуство!

04. С кое от постигнатото до момента в музикално отношение си най-горд?
Гордея се с абсолютно всичко, което съм постигнал до момента в музикално отношение. Особено горд съм с представянето в България на няколко международно признати музиканти като: Norman Jay MBE, Josh Milan (BLAZE), NDea Davenport /The Brand New Heavies/ и други не толкова популярни музиканти и диджеи като: Maestro, Rich Medina, Halo, Jojoflores, Ladybird, Bah Samba и т.н.

05. Как успяваш да балансираш между музикалните ангажименти и личните си отговорности?
Музикалните ми ангажименти са голяма част от личните ми отговорности! За мен музиката е средство и мост за комуникация между хората, както и начин на живот! Балансът между музиката и личните ми отговорности е душата :).

06. Имало ли е момент, в който си искал да захвърлиш всичко и да спреш да се занимаваш с музика (и ако е имало, какво те накара да не го направиш)?
Занимавам се професионално с музика вече 5 години. Това е твърде кратък период от време за да настъпи подобен момент, в който да захвърля всичко и да спра да се занимавам с музика. Надявам се това никога да не се случи, но дори и да настъпи подобен момент, съм сигурен, че музиката ще надделее над всичко и по един или друг начин ще го преодолея.

07. Кого/какво би посочил като своето най-голямо музикално вдъхновение?
Много са героите-гении (както ги наричам): Stevie Wonder, James Brown, Ray Charles, Otis Redding, Aretha Franklin, Marvin Gaye, Curtis Mayfield, Isaac Hayes, Teddy Pendergrass, Michael Jackson (до албума Thriller)… са само някои от всичките ми музикални вдъхновения. Всеки един от тези творци е допринесъл изключително много за израстването ми в музикално отношение.

08. Кое е първото парче, различно от детска песничка, което чу през живота си (и за което имаш спомен)? Кога и къде се случи това?
Master Blaster на Stevie Wonder. Бях на 4-годишна възраст, когато баща ми ми пусна албума Hotter Than July на плоча. Никога няма да забравя как буквално онемях и на повторното чуване вече започнах да си тананикам песента.

09. А кое е последното парче, което чу до този момент (или което слушаш в момента)?

10. Опиши любимата си музика.
Соул, Фънк, Джаз, Госпъл, Буги (Диско) и всички производни помежду им.

11. Има ли парче или албум, което/който можеш да слушаш по всяко време?
Почти всички албуми и песни на изброените от мен имена във въпрос № 07.

12. Кой музикален носител харесваш най-много? Защо?
Хехе...:) Въпросът-отговор за всеки един от нас, който се е посветил на грамофонните плочи :). Както колегата Досю Амуджев каза: всяка музика е хубаво да се слуша на носител, който е бил за съответното време, когато самата музика е била създадена. Т.е. ако слушаш аналогова музика, то най-добрият музикален носител е грамофонната плоча, ако музиката е дигитална, то тогава можеш да я слушаш и на дискове.

13. Според теб какво губят и какво печелят музикалните фенове от интернет?
Според мен музикалните фенове колкото печелят, толкова и губят от интернет. От една страна интернет допринася за повече информация, но ако не знаеш къде и как да я търсиш и използваш, то тази информация става ненужна. Навремето е нямало интернет, но е имало истинска музика и творчество. Т.е. според мен чрез интернет истинските фенове губят връзката и чувството да се докоснат до истинското творчество.

14. Кое е най-значимото за теб събитие с твое участие (и като изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., и като фен)?
Много са и всички са значими за мен. Някои по-малко, други повече значими, но всяко едно събитие е индивидуално по себе си и ме учи на нови неща.

15. В наши дни диджеите са известни почти колкото изпълнителите, чиито парчета пускат. Какво е мнението ти по този въпрос и мислиш ли, че това е заслужено?
Мисля, че изпълнителите и диджеите вървят ръка за ръка, а и диджеят също е даден вид изпълнител! От една страна имаш изпълнителите, които създават музиката, а от друга страна диджеите продължават мисията на самите изпълнители. Напоследък често срещаме и диджеи-продуценти, които пускат своя собствена продукция. Просто е хубаво някои от диджеите, които пускат не своя музика, да не се самозабравят и да знаят, че са тръгнали от изпълнителите, чиято музика звучи.

16. Благодаря ти за отделеното време. Защо прие да отговориш на въпросите?

И аз благодаря, че бях част от анкетираните! Приех да отговоря на тези въпроси от любовта ми към музиката и хората като теб, които са се отдали на това велико изкуство!


Повече за Selector Stiliyan – тук:
myspace.com/loveandhappinessmusic
soundcloud.com/loveandhappinessmusic
facebook group: Love & Happiness Music

петък, 20 август 2010 г.

Nina Simone – Save Me


Петък е и моето парче за предстоящия уикенд се е настанило в съзнанието ми още от средата на седмицата. Фънк, джаз и гласът на една легенда – това са основните съставки в Save Me. Дами и господа: Nina Simone.

Eunice Kathleen Waymon, позната на света като Nina Simone, е родена на 21.02.1933 в Трайън, Северна Каролина. Освен като певица, композитор, пианист и аранжор, тя е известна и като един от най-влиятелните борци за човешки права.

Името Nina Simone приема през 1954, като Nina идва от испанската дума, с която приятелят й се обръща към нея (в превод означава момиче), а Simone е името на френската актриса Simone Signoret. Въпреки че самата певица не обича музиката й да бъде категоризирана, името й неизменно се свързва с джаза. Nina Simone израства в многодетно семейство с още седем братя и сестри. Изключителният й музикален талант се проявява още в най-ранна възраст, когато започва да свири на пиано и да пее в хора към местната църква. На 11 години дебютира със самостоятелен пиано рецитал, където за първи път директно се сблъсква с расизма – родителите й са принудени да се преместят на последните редове в залата, определени за чернокожи. Събитие, което ще остави отпечатък върху цялостната музикална кариера на Nina Simone и ще определи до голяма степен житейския й път.

Тя завинаги ще остане в историята на джаза с яростната си борба срещу расизма, използвайки най-силното си оръжие – музиката. През 1950 Simone се премества в Ню Йорк и след като завършва престижния колеж Julliard, започва да пее и свири на пиано в нощните клубове на Филаделфия. През 1957 прави първите си записи, а година по-късно излиза дебютният й албум, поставил началото на една изключително успешна кариера. През 1959 Nina Simone получава първата от многото си златни плочи – за записите на I Loves You, Porgy. Един от най-големите й хитове е песента My Baby Just Cares For Me от 1966. През 1973 Nina напуска Съединените щати и първоначално живее на Карибите, а по-късно се установява във Франция. Като основна причина тя посочва расизма в родината си, толериран от официалните власти.

Nina Simone е една от най-популярните джаз певици в света с десетки албуми и над 50 собствени композиции, включително протестните й песни, от които най-известни са Four Women и Mississippi Goddamn, посветена на смъртта на четири тъмнокожи деца, жертви на бомбен атентат в Алабама. През 1995 стреля по сина на съседа си, който със смеха си нарушавал концентрацията й. Хм. Това донякъде обяснява защо почти всеки музикант, работил с нея, твърди, че певицата има труден характер.

Nina Simone умира в съня си на 21.04.2003.

Съвсем наскоро се сдобих с този скъпоценен 7-инчов сингъл, преиздаден от Jazzman Records. Save Me е класика на Nina Simone, доста добре позната сред феновете на фънк и соул музиката. Фънк парче, в което е вплетен магнетичният глас на джаз иконата, няма как да остави човек безучастен. Парчето е Б-страна на друг шедьовър на Nina – Funkier Than a Mosquito's Tweeter, песен, която задължително ще заеме полагащото й се място на страниците на този блог. По дяволите, тази жена ме влудява! Enjoy.



Peace & Funk

четвъртък, 19 август 2010 г.

The "45 RPM" Radio Show: DJ Marten Special Edition (14.08.2010) - Free Download

DJ Marten

Преди време обявих от страниците на този блог, че всеки един брой на радио предаването ми съвсем скоро ще бъде достъпно за свободен даунлоуд. Е, досега това не се случи, но борбата с бюрократичната машина продължава. И все пак някои от битките завършват с резултат в моя полза: тук поствам линковете за трите часа от последното издание (14.08.2010), в което специален гост беше DJ Marten. Третият час е отделен за новия албум The Payback на американската джаз-хип-хоп банда ArtOfficial, за споделянето на който благодаря на Досю Амуджев и Groovy Sessions.


45 оборота в минута #68 (14.08.2010) - плейлист:

Jamiroquai – Do It Like We Used To / Sony Music

Marten’s selection:
Cool Million – Back For More / Sedsoul
Ronny Jordan – Floor and More / Blue Note
Maxwell – Love You / Columbia
Cunnie Williams – Do I Have To / Yo Mama
Michael Wycoff – Looking Up To You / RCA
Jamie Lidell – Little Bit A Feel Good / Warp
Jason Mraz – Butterfly / Atlantic
Q-Tip – Breathe & Stop (The Revenge Remix) / L.E.S.S.
Marvin Gaye – Funky Space Reincarnation (OOFT Remix) / L.E.S.S.
Johnnie Taylor – You’re The Best In The World / Columbia

Maceo Parker – ABC / BHM

ArtOfficial – “The Payback” (2010):
ArtOfficial – The Payback
ArtOfficial – Grand Design
ArtOfficial – Doing Things Wrong
ArtOfficial – Oceanography
ArtOfficial – Show Me Change
ArtOfficial – Don’t Sweat The Technique
ArtOfficial – Wake Me Up
ArtOfficial – Me Desculpe Mas No Resisti

Rufus Thomas – Do The Funky Chicken (live) / Capriccio


1 час:


2 час:


3 час:


Peace & Soul

неделя, 15 август 2010 г.

MFSB – Sexy


В края на уикенда човек обикновено е чул толкова много музика (партита, радио, фейсбук, граченето на пияните съседи в три сутринта), че общо взето в неделя вечер му е все едно какво ще слуша, само по възможност то да не е в стила на съседите. Лятото обаче още не е свършило и мисля, че трябва да консумираме от него до последния възможен ден. Така че днес ще се заредим за новата седмица с една инструментална композиция от 1975 на мега бандата MFSBSexy. Признавам си, че за избора ми повлия и един брой на списанието с главно С Wax Poetics, който наскоро изядох с кориците. Ако сте фенове на музиката в този блог, трябва по най-бързия начин да се сдобиете с колкото се може повече броеве на тази периодична Библия на черната музика. След като хванете списанието в ръцете си, ще ми благодарите на висок глас.

MFSB е формация, включваща повече от 30 (!) студийни музиканти, работещи във филаделфийското студио Sigma Sound. И когато става дума за Филаделфия през 70-те, няма как в схемата да не е замесен продуцентският тим Kenneth Gamble – Leon Huff. Третото име, тясно свързано с MFSB, е това на продуцента и аранжор Thom Bell, а сред артистите, за които бандата е свирила, са Harold Melvin & the Blue Notes, the O’Jays, the Stylistics, the Spinners, the Bluenotes, the Delfonics, Blue Magic, Intruders, Three Degrees, Jerry Butler, Teddy Pendergrass, Wilson Pickett и Billy Paul.

Значението, скрито зад абревиатурата MFSB, е Mother, Father, Sister, Brother. По думите на Gamble и Huff то отразява връзката между всичките тези музиканти, обединени не само от лейбъла Philadelphia International, за който записват. Продуцентите успяват да създадат музикално семейство, което се превръща в гръбнака на една от знаковите американски звукозаписни компании. Съществува обаче и едно друго мнение – това на вибрафониста Vince Montana, според когото четирите букви скриват цветистия израз mother fuckin' son-of-a bitch. Според него това е било най-честото обръщение между членовете на MFSB, а на мен ми се иска Montana да се шегува.

MFSB се ражда през 1971 и безспорно най-известната им композиция е основната тема на култовото шоу Soul Train. През 1973 Don Cornelius поръчва на Gamble музикална тема за шоуто си. Продуцентът влиза в студиото заедно с продуцента Bobby Martin, певиците от Three Degrees и с музикантите от MFSB. Не след дълго на бял свят се появява T.S.O.P. (The Sound of Philadelphia) и се превръща в една от най-популярните композиции на 1973. Малко преди това е излязъл едноименният дебютен албум на групата – това се случва в зората на т.нар. philly soul, който залива Америка от единия до другия бряг. Това звучене се откроява с по-мащабните оркестрви аранжименти на парчетата, както и със специфичния мек саунд, характерен за всички артисти от каталога на Philadelphia International. Този дебют отпушва серия от инструментални сингли, спечелили слава както на MFSB, така и на целия лейбъл.

В средата на 70-те музикантите не правят изключение от общата мания и също се качват на диско влака, който обаче, освен до още няколко години популярност, не ги отвежда никъде. Така през 1980 излиза последният албум на MFSB Mysteries of the World, а година по-късно формацията се разпада.

Sexy е част от албума Universal Love от 1975, с който музикантите прекрачват от philly soul към диско звученето. Парчето е фънки и лично мен ме зарежда само с положителни емоции. Обичам да го слушам вкъщи, обичам да го пускам и на партита. От Б-страната ще откриете Human Machine. Enjoy.



Peace & Funk

P.S. Слушайте радио предаването ми 45 оборота в минута – има много хубава музика и интересни гости. Снощи DJ Marten представи любими неща и си поговорихме надълго и нашироко за музиката и за всичко, свързано с нея. Хубаво е човек да се върне към 90-те например и да осъзнае, че там остана дяволски добра музика, която не успя да прекрачи с нас в новия век. Съвсем скоро очаквайте и третото издание на месечната рубрика Funky 16 Questions, в която ще ви срещна с основния двигател на варненската соул сцена, що се отнася до чуждестранните имена в музикалния живот тук. Повече за това – скоро.

Soulmate & DJ Marten: Soul Da Radio

петък, 6 август 2010 г.

The Jimmy Castor Bunch – Potential


Уикендът се задава, за да постави края на една нечовешки гореща седмица. Не знам кое се обърка в природата, но нещата поеха по един твърде екстремен за нашите несъвършени тела път. Както и да е, отново опираме до музиката като лекарство срещу лоши мисли, некомфортно състояние на духа и тялото, съчетани с шумен и мръсен скучноват град (разбирай Варна през лятото). Днешната фънки хапка тук, във Funky Bites, идва от вечно усмихнатия Jimmy Castor, автор на един от химните на бибоите – It’s Just Begun. Днес обаче ще чуем друга негова песен с голям потенциал: тук са The Jimmy Castor Bunch с Potential.

Jimmy Castor е известен с прозвището човекът-всичко (The Everything Man) – той е певец, саксофонист, перкусионист, композитор, продуцент, аранжор, хуморист. Още преди да завърши гимназията, Jimmy написва първия сингъл, продаден в тираж от над един милион – I Promise To Remember в изпълнение на Frankie Lymon and the Teenagers. След като се премества в престижната нюйоркска гимназия за музика и изкуство, той събира собствена група, с която свири из клубовете в града. Малко след като продължава образованието си в нюйоркския колеж, Jimmy Castor написва и втория си сингъл, от който продава над милион копия – Hey Leroy, Your Mama’s Calling You за Mercury Records. Тук различното е, че освен композитор, Castor вече е и изпълнител. Този успех отваря широко вратите на шоубизнеса пред него, зад които го чакат светила като Jimi Hendrix, Sly Stone, Tito Puente и King Curtis – всички превърнали се в последствие в приятели на Jimmy Castor.

След като се премества в RCA Records, The Jimmy Castor Bunch набира все по-висока скорост и на бял свят излизат хитове като Troglodyte и Luther The Anthropoid от първите им два албума It’s Just Begun и Phase Two. С третия си албум, записан за RCADimension III, групата на Jimmy Castor продължава по пътя на успеха и още два хит сингъла разтърсват класациите – The First Time Ever I Saw Your Face и кавър версията на класиката A Whiter Shade Of Pale. Следва албумът The Everything Man, който, както личи и от заглавието, се подчинява на имиджа, извоюван от самия Jimmy Castor като една от водещите фигури в американската популярна музика по това време. От там нататък успехът е постоянен спътник на звездата, което в един момент води до разширяване на неговите дейности – той се впуска и в другите сфери на шоубизнеса като продуцент и радио и телевизионен водещ. Точно това е и причината албумът от 1981 Remembers Yesterday да остане последен в дискографията на Jimmy Castor.

Potential е сингъл от албума Butt of Course, издаден през 1975 от Atlantic. И музиката, и текстът предразполагат да се отпуснеш, да си налееш готино питие и да си клатиш главата в ритъма на това безумно добро парче. Пасажите със солото на тромпета просто са създадени, за да се слушат през лятото. Прекрасна работа от всички музиканти, с които, както и в други парчета на The Jimmy Castor Bunch, техният бендлидер си разменя смешни реплики. Класически трак от фънк/соул великан. Enjoy.


Jimmy Castor Bunch - Potential .mp3


Found at bee mp3 search engine


Peace & Funk

неделя, 1 август 2010 г.

Al Wilson - La La Peace Song


Всеки колекционер на грамофонни плочи има особено отношение към лейбълите им. От тях черпим много информация - както от визията им, така и от текста върху тях. Аз лично обичам да откривам малко познати и отличаващи се с нетрадиционната си визия лейбъли. Точно такъв е оранжевият изчистен пръстен на Rocky Road Records с трите странни R върху него, за който ще си говорим днес. А в долната му част е изписано: Al Wilson - La La Peace Song.

Al Wilson (Allen LaMar Wilson) е роден на 19.06.1939 в градчето с интересното име Меридиан, щата Мисисипи, и безспорно най-известните му песни са Show and Tell и The Snake. Пее от дете и на 12 вече има собствен вокален квартет, с който изпълнява известни спиричуъли и някои кънтри кавъри. Докато е в гимназията, семейството му се премества в Сан Бернадино, Калифорния, където All работи най-различни неща и успоредно с това се учи да свири на барабани. През четирите години между завършването си и постъпването си в американския военен флот, той свири с Johnny Harris and the Statesmen. След две години в армията, Al Wilson се установява в Лос Анджелис, където бързо се интегрира в местната клубна сцена. Скоро вече е член на вокалната R&B група the Jewels, след което набързо преминава през the Rollers и инструменталното комбо the Souls. През 1966 Wilson подписва договор с мениджъра Marc Gordon, който веднага урежда на клиента си прослушване при Johnny Rivers. Това логично води до включването на Al Wilson в редиците на лейбъла Soul City, а освен това Gordon продуцира песента The Snake от 1968, превърнала се в ключ към голямата сцена за Al Wilson.

Съвсем изненадващо името на музиканта изчезва от публичното пространство за цели 5 години. През 1973 той се завръща с гръм, трясък, и нов албум - Weighing In. Именно той съдържа песента, с която винаги ще се асоциира името на Al Wilson - Show and Tell. Година по-късно излиза и La La Peace Song, а другите два големи хита в дискографията на Wilson са I've Got a Feeling We'll Be Seeing Each Other Again (1976) и Count the Days (1979).

Следващите две десетилетия певецът прекарва в безспирни турнета из всяко кътче на Щатите, а през 2001 записва най-големите си класики отново и ги събира в албума Spice of Life. На 21.04.2008 Al Wilson умира от бъбречна недостатъчност във Фонтана, Калифорния.

Престоят на Wilson в армията променя завинаги възгледите му за войната. До края на дните си той неуморно проповядва ненасилие и мир за всички хора. La La Peace Song е може би най-яркият му призив в тази посока и винаги ме е удивявало невероятното горчиво-сладко съчетание между текста и музиката на тази песен. От Б-страната ще откриете Keep On Lovin' You. Enjoy.

Al Wilson - La La Peace Song .mp3
Found at bee mp3 search engine


Peace & Funk