неделя, 27 февруари 2011 г.

"45 оборота в минута" #95 (19.02.2011) - специален гост: Mad Bear


Миро a.k.a The Puzzle a.k.a 54EW@ a.k.a Mad Bear има много лица, както личи и от многобройните му псевдоними. Той прекрачва прага на студиото просто като Миро, за да сподели своята гледна точка за музиката и за живота ни, неразривно свързан с нея. Слушаме селекция от парчета, подбрани от него специално за случая; за пръв път ставаме свидетели и на две негови авторски композиции, както и на един 40-минутен фънк микс, излязъл изпод ръцете му преди известно време. Миро заминава за Португалия, но обеща да се върне.


45 оборота в минута #95 - плейлист:

Q-Tip – Move / Universal Motown
Chi-Lites – Bottom’s Up Groove / LARC
United 8 – Getting Uptown / Atlantic
Locksmith – Unlock The Funk / Arista
Eddy Grant – My Turn To Love / Epic
Al Matthews – Fool / CBS
Jorge Ben – Take It Easy My Brother Charlie / Philips
Osibisa – The Coffee Song / Island
Doris Troy – Stretchin’ Out / People
Joe Torres – Get Out Of My Way / Westside
Mad Bear – Bearfunk
Mad Bear – Flower

Mad Bear – Funk Mix


1 час:


2 час:


3 час:

сряда, 23 февруари 2011 г.

Ohio Players – Who'd She Coo?


Варна се превръща във все по-фънки град, което, колкото ме учудва, толкова ме и радва. Клубовете и артистите в тази посока стават все повече и това ми дава нова надежда за бъдещето на музикалната култура в града (тук ще отворя една скоба, за да ви припомня за страницата на този блог Предстоящи участия, съдържаща информация за събитията, в които имам пръст и аз – затварям скобата).

Последните няколко дни прекарвам в доорганизиране и донареждане на колекцията си от 7-инчови сингли, което има две страни. Едната са дългите часове, които трябва да прекарам с плочите, за да ги картотекирам, почистя, подменя захабените обложки и т.н. Другата страна на този интимен и много приятен процес е преоткриването на бижута, които бях забравил, че притежавам. В днешния пост случаят е точно такъв. Сред купчинките с фънк и соул вкусотии се промъкна малката плоча на Ohio Players, издадена от Mercury през 1976. Нейна А-страна е парчето Who’d She Coo?

Групата е създадена през далечната 1959 в Дейтън, Охайо, под името The Ohio Untouchables. Първоначалният й състав включва Robert Ward (китара/вокал), Marshall "Rock" Jones (бас), Clarence "Satch" Satchell (саксофон/китара), Cornelius Johnson (барабани) и Ralph "Pee Wee" Middlebrooks (тромпет/тромбон). Две години по-късно обаче, след като вече са дебютирали със сингъла I Found A Love, вокалистът Ward решава да потърси славата самостоятелно и бандата се разпада. След кратък период на преструктуриране на състава (Pee Wee и Marshall Jones привличат китариста Leroy "Sugarfoot" Bonner, саксофониста Andrew Noland и барабаниста Gary Webster) групата възкръсва под името Untouchable.

През 1967, подкрепени от допълнителните вокали на Bobby Lee Fears и Dutch Robinson, музикантите подписват договор с нюйоркския лейбъл Compass. Това е и моментът, в който се ражда сегашното име на Ohio Players. Дебютният им албум Observations in Time излиза две години по-късно за Capitol, но само след още една година групата се разпада отново - този път заради соловите амбиции на Fears и Robinson. Останалите се завръщат в родния Дейтън, за да възродят за пореден път Ohio Players заедно с кийбордиста Walter "Junie" Morrison, тромпетиста Bruce Napier и тромбониста Marvin Pierce. Тогава започва и тяхното пътешествие към успеха, като дискографията им в момента наброява 24 албума - последният засега (Tresspassin') излезе през 2004 за Charly Records. За съжаление двама от членовете на тази прекрасна банда вече не са между нас – Clarence Satchell и Ralph "Pee Wee" Middlebrooks починаха съответно през 1995 и 1996.

Who’d She Coo? е сингъл от четвъртия албум на Ohio Players – Contradiction и е единствения от него, промъкнал се в Топ 40 в Щатите. Албумът Contradiction пък от своя страна се появява непосредствено след като кариерата на групата е достигнала своя връх, т.е. той поставя началото на дългия й път надолу. Това разбира се не пречи вътре да се крият фънки шедьоври като Who’d She Coo?. От Б-страната ще откриете Fopp. Enjoy.


Powered by mp3skull.com

Peace & Funk

неделя, 20 февруари 2011 г.

"45 оборота в минута" #94 (12.02.2011) - специален гост: Frank The Tank


Frank The Tank се завърна в България през януари. Разговорът, който проведох с него тогава, слушаме в това издание. За трети пореден път Франк прекрачи прага на студиото с десетина редки 7-инчови фънк и ска плочи - слушаме ги, слушаме и любопитни истории за тях, с които паметта на госта ми е препълнена. Необикновено удоволствие са срещите ми с този човек. Сърдечно благодаря на Невена Добрева за помощта, която ми оказа при превода на това интервю.

В последния час на предаването слушаме микса Cover That Cover на Die Schallplatten Polizei, включващ кавърверсии на класически парчета като Aquarius, You Said A Bad Word, Superstition, Do It (Till You're Satisfied), Pick Up The Pieces, Family Affair, Papa Was A Rolling Stone, Move On Up, Enter The Dragon, Express, California Soul, Inner City Blues, Get Down Tonight, Car Wash, Venus, Funky Nassau и много други. Die Schallplatten Polizei са Frank The Tank и Adrennalin, а изобилие от фънк миксове ще откриете в сайта на проекта.

По дяволите, обичам тази работа.


45 оборота в минута #94 - плейлист:

Fanga – Dounia (Part I) / Underdog/Cosmic Groove
Grant Green – Hey Western Union Man / Blue Note
Egbert Douwe – Het Gerucht / Philips
Marva Hodge & the Moody Sec – 00-43 GM / Philips
Oscar Harris and the Twinkle Stars – Wientie Groove (Part 1) / Blue Elephant
Desmond Dekker – You Can Get It If You Really Want / Ember
The Sugarhill Gang – 8th Wonder / Sugar Hill
Deodato – Also Sprach Zarathustra / CTI
Desmond Dekker and the Aces – Israelites / Green Light
The Specials – Skinhead Symphony (live) / Chrysalis

Die Schallplatten Polizei – Mix: Cover That Cover


1 час:


2 час:


3 час:

четвъртък, 17 февруари 2011 г.

Tyrone Davis – Is It Something You've Got


Напоследък е доста горещо тук, във Funky Bites. Рубриката Funky 16 Questions се радва на все по-силен интерес, а архивите на радио шоуто ми 45 оборота в минута се превръщат във все по-посещавано място от феновете на фънк и соул музиката. Новото в блога са страниците Видео и ПРОДАЖБА НАГРАМОФОННИ ПЛОЧИ . В първата ще имате възможността да се порадвате на приятната ми външност в редките епизоди от музикалния ми живот, които успяват да бъдат запечатани с видеокамера, а втората страница е един вид интегриране в блога на традицията, започнала с първото издание на Funky Bites – месечните соул фънк вечери с моя милост. Тя ще бъде допълвана регулярно, така че хвърляйте по едно око от време на време.

На 05.03.2011 ще стане факт първата изява на The Junk Brothers – съвместния ми проект с DJ JiJo. Партито е озаглавено The Funk: Than & Now и като че ли заглавието до голяма степен разкрива какво ще се случи на тази дата в новия варненски клуб Vintage 33. Бъдете там, за да се докоснете до многото лица на фънка – от неговото раждане в края на 60-те до днес. Разбира се не пропускайте и петото издание на Funky Bites във варненския бар Bolla, което по изключение ще се състои във втория петък от месеца (11.03.2011), а не в първия.

И след цялата тази информация е време за поредната фънки хапка от рафтовете с винилови вкусотии до мен. Днес ще слушаме парче, което твърде отдавна чака на опашката за появата си тук. Нека да ви представя Is It Something You’ve Got на Tyrone Davis.

Tyrone Davis е роден на 4 май 1938 в Грийнсвил, Мисисипи. През 1959 се премества в Чикаго и това до голяма степен предопределя успешната му музикална кариера. Във ветровития град Davis започва работа като шофьор на блус певеца Freddie King и покрай него се сприятелява с легенди като Bobby “Blue” Bland, Little Milton и Otis Clay. Постепенно си пробива път към сцените на местните клубове, където е забелязан от Harold Burrage. Ранните му записи за няколко малки лейбъла не впечатляват никого и през 1968 успешният чикагски продуцент Carl Davis (двамата нямат роднинска връзка) го кани в собствения си лейбъл Dakar Records, който е създал година по-рано и който току-що е подписал договор за разпространение с Atlantic. Първият му сингъл там, A Woman Needs To Be Loved, не предизвиква интерес, за разлика от Б-страната му – Can I Change My Mind. Заради нея сингълът се продава в над милион копия. Най-големият му хит излиза през 1970 – Turn Back The Hands Of Time достига до No 1 в R&B класацията на Щатите.

По време на 7-годишния си престой в Dakar Tyrone Davis издава около 25 сингъла, повечето от които успешни R&B хитове, продуцирани от Willie Henderson. През 1975 подписва с Columbia и в следващите 5 години работата му с продуцента Leo Graham и аранжора James Mack води до 7 нови албума.

1982 поставя началото на спускането по нанадолнището. Tyrone Davis подписва последователно с няколко независими и твърде кратко просъществували лейбъли. След несполучливия избор на Highrise и Ocean Front, договорът му с Malaco и последвалите няколко албума донякъде реабилитират кариерата на певеца, чийто край идва през октомври 2004. Tyrone Davis получава инсулт, в следствие на който на 9 февруари 2005 умира.

Is It Something You’ve Got е парче от първите години на Davis в Dakar (1969) и е един от малкото сингли на соул легендата, които показват неговото фънки лице. Винаги, когато го слушам, се сещам за лятото и за дългите топли дни, когато на човек му е някак по-леко и се усмихва без видима причина. От Б-страната ще откриете Undying Love. Enjoy.

Tyrone Davis - Is It Something You\'ve Got MP3 Download


Peace & Funk

петък, 11 февруари 2011 г.

"45 оборота в минута" #93 (05.02.2011)


В това издание слушаме прекрасната компилация Soul Unsigned Vol. 3, която Phil Driver, собственик на лейбъла Soul Unsigned, предостави специално за слушателите на 45 оборота в минута. Тя включва най-доброто от ню соул музиката, записана през последните две години. Спомняме си и за последното издание на Funky Bites, а също така отбелязваме и рождения ден на Bob Marley. В 93-тото издание на предаването се запознаваме с музиката и историята на американската фънк рок банда Redbone, а за финал слушаме селекция от 10 малко известни 7-инчови фънк и соул сингли от 60-те и 70-те.


45 оборота в минута #93 - плейлист:

Curtis Mayfield – Move On Up / Rhino
D’Angelo – Spanish Joint / Virgin

V.A. - Soul Unsigned Vol. 3 (2009, Soul Unsigned):
Tyrone – Time Of Your Life
Richard Alexander Davis – You’ve Changed
J. Stever – Music
Excellent Gentlemen – Freaky
Cool Million – Next To Me
Alessia Piermarini – Don’t Step On My Flower
Candycream – Give Love a Chance
Unified Tribe – Get Up

James Brown – Get On The Good Foot / Polydor
Brass Construction – Music Makes You Feel Like Dancing / United Artists
Tommy McCook and the Supersonics – Soul Style / Rhino
Omar Perry – Let Jah Arise / Roots Survival
Bob Marley – Exodus / Tuff Gong
Bob Marley – Punky Reggae Party / Tuff Gong
Redbone – Fate / Repertoire
Redbone – Things Go Better / Wounded Bird
Redbone – One Monkey / Repertoire
Redbone – Niki Hokey / Wounded Bird
Redbone – Prehistoric Rhythm / Wounded Bird
Redbone – Jerico / Repertoire
Redbone – Rebecca / Wounded Bird
Redbone – Chant 13th Hour / Repertoire
Redbone – I’m A Man / Wounded Bird
Charles Wright and the Watts103rd Street Band – What Can You Bring Me / Warner Bros.
Dennis Coffey – Theme From Enter The Dragon / Sussex
Willie Hobbs – Yes My Goodness Yes / Silver Fox
Masters of Soul – I Hate You (In the Daytime and Love You at Night) / Duke
The Sand Pebbles – Love Power / Calla
Johnnie Taylor – Who’s Makin’ Love / Stax
Shirley Bassey – Spinning Wheel / United Artists
Gerri Granger – Show Stopper / Double L
Johnny Otis – Country Girl / Modern Oldies
Sisters and Brothers – Yeah, You Right / Uni


1 час:


2 час:


3 час:

четвъртък, 10 февруари 2011 г.

Funky 16 Questions (февруари, 2011): VPD

Хората, които се осмеляват да създадат и ръководят собствен музикален лейбъл, са твърде малко - особено в България. Димитър Калинов a.k.a VPD е един от тях. От няколко години нетлейбълът му Dusted Wax Kingdom е дом за артисти от целия свят, посветени най-общо казано на даунтемпо, хип-хоп, трип-хоп, лоу-фай. Организацията се развива с доста бързи темпове и към момента изданията в каталога й са над 80.

Познавам Митко от 1992. Той е музикант с особен афинитет към джаза, хип-хопа, соула и фънка. Винаги съм се възхищавал на познанията му в тези области (а и не само в тях), на умението му да отсява качеството, но най-много ме респектират смелостта и волята му в днешното комерсиално време неизменно да следва некомерсиалния музикален път, по който пое преди много години.


01. С какво се занимаваш?
Водя двойствен живот. :) В единия си живот съм инженер, а в другия – музикален творец и саунд дизайнер на свободна практика.

02. Какво мислиш за ситуацията в България в твоята сфера на дейност?
По този въпрос може да се говори много, но адски малко хубави неща могат да се кажат. Мисля да изтъкна само, че в България все още има хора, които търсят, които искат да научат, които искат да създават, които имат мечти и ги следват, въпреки трудния и трънлив път. Надявам се в бъдеще повече такива хора да се събират и да увеличават творческия си потенциал – не говоря само за музика, а за всякакви сфери на дейност.

03. Удовлетворен ли си от равнището, на което музикалната ти кариера се намира в момента? Какво още искаш да постигнеш?
Не мога да говоря за музикална кариера, тъй като все още не си изкарвам прехраната с музика. В момента инвестирам повече време в развитието на саунд дизайнерските си умения (процесите на синтезиране, обработване на звуци, мастериране).

04. С кое от постигнатото до момента в музикално отношение си най-горд?
Не бих казал горд. Бих казал, че съм удовлетворен и искрено се радвам от факта, че имам знанията и възможността да помагам на изпълнители от цял свят да популяризират музиката си и да стигнат до подходящата аудитория. Имам още много амбициозни идеи в тази област, трябва просто да намеря време и средства за реализирането им.

05. Как успяваш да балансираш между музикалните ангажименти и личните си отговорности?
Това е като да си стъпил в два свята. Единият ти носи физическото съществуване, а другият – душевното удовлетворение. Ако искаш да имаш и двете, трябва да се научиш да балансираш. Много често близките ми ме обвиняват, че влагам много време, а не получавам НИЩО в замяна (приятната зареждаща емоция от създаването на нещо ново е НИЩО). Как мога да обясня това чувство на хора, свикнали само да консумират?

06. Имало ли е момент, в който си искал да захвърлиш всичко и да спреш да се занимаваш с музика (и ако е имало, какво те накара да не го направиш)?
Да... Но причината беше липсата на подходяща техника и неудовлетвореност от качеството на звука...

07. Кого/какво би посочил като своето най-голямо музикално вдъхновение?
Първоначалното ми вдъхновение бяха старите хип-хоп банди (Cypress Hill, House of Pain, Funkdoobiest, A Tribe Called Quest, Brand Nubian). После осъзнах, че съм ги слушал заради невероятните джаз, фънк и соул елементи в музиката им. През 1999 DJ Krush промени изцяло музикалните ми предпочитания, като направи преход от любимия ми дотогава хип-хоп към инструменталните му производни – даунтемпо, трип-хоп, лоу-фай, ню-джаз. Въпреки че даунтемпото и трип-хопът станаха мои любими стилове, моето музикално изследователско пътешествие не спря до тук – изпълнители като Arovane и Boards of Canada отвориха очите ми за красотата на ембиънта и IDM-а.

08. Кое е първото парче, различно от детска песничка, което чу през живота си (и за което имаш спомен)? Кога и къде се случи това?
Мисля, че една от първите песни, които чух през живота си, беше Samba Pa Ti на Santana. Бях на 4 години, баща ми ми пусна записи на касетка, които е правил от радиото.

09. А кое е последното парче, което чу до този момент (или което слушаш в момента)?
Наскоро открих един невероятен руски изпълнител – Long Arm от лейбъла Project: Mooncircle. Неговият трак The Roots слушам най-често напоследък. Парчето демонстрира невероятно майсторство на семплиране.

10. Опиши любимата си музика.
Обичам инструментална музика. Наслушал съм се на много думи без никаква стойност. За мен е истинско изкуство създаването на музика, която внушава емоции, рисува картини и говори без думи. Това е любимата ми музика.

11. Има ли парче или албум, което/който можеш да слушаш по всяко време?
Много са. Сред най-често слушаните парчета от мен са:
Amon Tobin – Hey Blondie
Morcheeba – On The Rhodes Again
Morcheeba - Ray Payola
The Qiwu Selftet – Ourson Blanc
Skalpel - Together

12. Кой музикален носител харесваш най-много? Защо?
За мен най-добрият музикален носител е този, които ти поднася любимата музика лесно и удобно навсякъде. Преди години бях невероятен фен на аналоговите носители (аудио касетки, магнетофонни ленти, грамофонни плочи), но в последствие усетих удобствата на цифровото съхранение на музика (съхраняваш повече музика на по-малко място, имаш по-лесен достъп до всеки трак от колекцията си, качеството на звука не се разваля с течение на времето...).

13. Според теб какво губят и какво печелят музикалните фенове от интернет?
Истинските музикални фенове само могат да спечелят от интернет. Портативните цифрови аудио формати позволяват на хората лесно да прослушват, да изтеглят и/или да закупуват музика онлайн.

14. Кое е най-значимото за теб събитие с твое участие (и като изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., и като фен)?
Едно от най-вълнуващите събития беше участието ми като подгряващ изпълнител на DJ Food. Проектът DJ Food е истинска храна и за диджеи и за продуценти, и за мен беще страхотно преживяване да поговоря и да пускам музика на една сцена със Strictly Kev (представящ проекта). Вълнуващо беше разбира се и първото ми участие в музкално събитие – през лятото на 2008-ма. Ирландските организатори от SEAS фестивала (арт фестивал на черноморски градове от няколко държави) ме поканиха да пускам музика.

15. В наши дни диджеите са известни почти колкото изпълнителите, чиито парчета пускат. Какво е мнението ти по този въпрос и мислиш ли, че това е заслужено?
Диджеите са като търговците, които вземат директно (дори понякога открадват) от производителя и пласират на много по-висока цена... Изпълнителят би трябвало да получава хонорар за всяко ползване на негово произведение с комерсиална цел, но това няма как да се следи – въпреки сигурните уверения на организациите, занимаващи се с авторски права. Накратко казано – изпълнителите никак не са в удобна позиция. Доста от тях взеха да го осъзнават. Може би не е далеч моментът, когато качествена музика ще можем да слушаме само наживо, пусната от самия изпълнител... Времето ще покаже...

16. Благодаря ти за отделеното време. Защо прие да отговориш на въпросите?
Обичам комуникацията – тя посява семена от свежи идеи, които после дават богати плодове.


VPD - портфолио
VPD в soundcloud
VPD в twitter
VPD във facebook
VPD в myspace
Dusted Wax Kingdom

неделя, 6 февруари 2011 г.

"45 оборота в минута" #92 (29.01.2011)


В това издание слушаме новия албум Keep On Movin' на шотландската фънк бандa The Haggins Horns; разбираме, че мексиканската поп зведа Luis Miguel е имал и фънки лице (поне в началото на кариерата си); слушаме легендарната дамска вокална формация The Marvelettes, но по тъжен повод - смъртта на една от съоснователките на групата, Gladys Horton; спомняме си и за друга емблематична соул банда - The 5th Dimension; и завършваме с новата рубрика на предаването, в която веднъж месечно ще обръщаме внимание на ямайската музика.


45 оборота в минута #92 - плейлист:

45 feat. Stephanie McKay – I Believe / Fragment Inc.
The Baker Brothers feat. Matt McNaughton – Fly Like An Eagle / Freestyle

The Gaggis Horns – Keep On Movin' (2010, First Word):
The Gaggis Horns – Way of the Haggis
The Gaggis Horns – Pass It On
The Gaggis Horns – On The Edge
The Gaggis Horns – Too Blind
The Gaggis Horns – Keep On Dancing
The Gaggis Horns – The Cockroach Grind
The Gaggis Horns – Movin’ On
The Gaggis Horns – Love Gets You High

Luis Miguel – Dame Tu Amor / Warner
Luis Miguel – Que Nivel de Mujer / Warner
Ugly Duckling – Turn It Up / Fat Beats
The Bamboos feat. Ohmega Watts – Rockin’ It / Tru Thoughts
The Marvelettes – Please, Mr. Postman / Motown
The Marvelettes – Veechwood 45789 / Motown
The Marvelettes – Too Many Fish In The Sea / Motown
The 5th Dimension – Ticket To Ride / Buddah
The 5th Dimension – Stoned Soul Picnic / Buddah
The 5th Dimension – California Soul / Buddah
The 5th Dimension – It’s A Great Life / Buddah
The 5th Dimension – Lovin’ Stew / Buddah
The 5th Dimension – Good News / Buddah
The 5th Dimension – Aquarius/Let The Sunshine In (The Flesh Failures) / Buddah
The 5th Dimension – Don’t Cha Hear Me Callin’ To Ya / Buddah
The 5th Dimension – Sunshine of Your Love / Buddah
The 5th Dimension – Those Were the Days / Buddah

“Roots of Reggae 2: Rocksteady” (1996, Rhino):
Hopeton Lewis – Sounds and Pressure
Alton Ellis and the Flames – Rocksteady
Justin Hinds and the Dominoes – Save a Bread
Prince Buster All Stars – Judge Dread
Honey Boy Martin – Hey Leroy
The Techniques – You Don’t Care
The Jamaicans – Baba Boom
Ken Boothe – Say You
Delroy Wilson – Once Upon a Time
Keith & Tex – Don’t Look Back
The Melodians – Swing and Dine
The Paragons – The Tide Is High
Bob Andy – Games People Play
The Gaylettes – Silent River Runs Deep
Tommy McCook and the Supersonics – Soul Style


1 час:


2 час:


3 час:

сряда, 2 февруари 2011 г.

Tom Jones – Looking Out My Window


Тази плоча ми попадна, докато се ровех из прашните рафтове в стаичката от миналия пост. Името на парчето не ми говореше нищо (въпреки че по-късно установих, че съм го слушал), но комбинацията от името Tom Jones плюс фактът, че това определено е песен от ранния му период, ме накара да не се колебая много. И не сбърках. Днес ви предлагам едно от най-новите попълнения във фонотеката ми: Tom Jones с Looking Out My Window.

За Tom Jones може да се говори много. Освен че е известен с обилното количество пот, което хвърля на концертите си (по този показател Веско Маринов не може да му се опре и на малкия пръст), той е и един от малкото музиканти, които повече от 50 години пълнят залите и стадионите по целия свят. Thomas Jones Woodward е роден на 07.06.1940 в Уелс. Започва да пее още като дете – на семейни събирания, по сватби и в училищния хор. На 12-годишна възраст е повален от туберкулоза и две години остава прикован на легло. През това време основното му развлечение е да слуша музика. През 1957, когато е на 17, Том се жени за Мелинда Тренчард. Въпреки многобройните изневери на певеца, бракът им продължава над 50 години. Двойката има син, Марк, който днес е мениджър на баща си.

През 1964 Tom Jones пробива класациите с песента It's Not Unusual. Година по-късно записва и основната тема към филма Thunderball от поредицата за Джеймс Бонд. След още няколко хита във Великобритания през 60-те той заминава за Лас Вегас, където променя имиджа си и се превръща в един от най-популярните изпълнители там. Кариерата му отбелязва рязък спад през 80-те, въпреки че турнетата му продължават да се радват на голям успех – главно заради непоклатимия мачо имидж на звездата. Възходът идва отново през 1987 с хита A Boy From Nowhere от мюзикъла Matador. След този успех Tom Jones започва да работи с по-младо поколение музиканти и много бързо се връща в играта, в която от малък е свикнал да бъде победител.

Миналата година Джоунс се завърна във Великобритания, след като 35 години бе живял в Лос Анджелис. Последният му засега албум Praise and Blame е на пазара от лятото на 2010.

Looking Out My Window е парче, което стилово бих определил като смесица между Northern Soul и Funk. То е част от албума Help Yourself от 1968 и носи изключително силен заряд в себе си. Има страхотен брейк в средата, груув и мощния глас на Tom Jones – всичко това съвсем логично ще доведе до завъртането на тази плоча на четвъртото издание на Funky Bites в петък. От Б-страната ще откриете A Minute Of Your Time. Enjoy.


Tom Jones - Looking Out My Window .mp3


Found at bee mp3 search engine


Peace & Funk

Diggin' in Varna? Да.


До скоро си мислех, че в България и в частност във Варна няма места, където могат да се намерят плочи втора употреба – както български, така и чуждестранни. Вече не мисля така. През последната година посетих поне пет такива места. С мен се свързват хора, научили по един или друг начин за интереса ми към винила, и с радост ми връчват грамофонните си плочи, които им е било жал да изхвърят. Благодаря на всички тях и ги уверявам, че плочите им са в добри ръце – почистени, подредени и каталогизирани. И това не е просто премесване от един рафт на друг, защото всеки път, когато пускам музика на публични места, аз ги споделям с присъстващите и в това виждам смисъла на музиката като форма на комуникация. Ако четеш този текст и вкъщи имаш грамофонни плочи, които не ти трябват, можеш да се свържеш с мен чрез email-a, който ще намериш в раздел Контакт.

Но лично за мен много по-интересно изживяване са срещите ми с различни търговци на винилови плочи. Колкото и да са малко, все пак ги има. Най-често това се случва по битпазари, антикварни магазини и едно-две магазинчета, чиято основна дейност е съвсем различна от музиката. Обикновено съкровището е скрито в отделна стаичка и е много трудно човек дори да разбере за него. Затова и времето, което в което се ровиш из прашните рафтове и отделяш на страна попаденията, лично за мен може да се сравни с много малко усещания.

От последното място, което посетих преди дни, се върнах с десетина 7-инчови сънгъла и още толкова албума. Попаднах на някои доста добри неща, но всъщност ето какво прибрах под мишница:

45s:
Ella Fitzgerald – A Hard Day’s Night / Verve
Stevie Wonder – Master Blaster (Jammin’) / Tamla
Little Richard – Great Gosh A’Mighty! / MCA
Tom Jones – Looking Out My Window / Parrot
Tom Jones – Help Yourself b/w Day By Day / Decca
Sylvester – Can’t Stop Dancing / Fantasy
The Three Degrees – The Golden Lady / Ariola
Candi Staton – Young Hearts Run Free / Warner Bros.
Paul McCartney feat. Stevie Wonder – Ebony and Ivory / Parlophone
Lionel Richie – All Night Long / Motown
David Bowie & Mick Jagger – Dancing In The Street / EMI
USA for Africa – We Are The World / CBS
Лили Иванова – Woman In Love / Балкантон

LPs:
Randy Crawford – Now We May Begin / Warner Bros.
The Folkswingers – Sitar Beat / Fontana
Леа Иванова – Леа / Балкантон
Лили Иванова – Уличката малка / Балкантон
ФСБ – Световен хит парад / Балкантон
Александър Бръзицов – Избрани песни / Балкантон
Борис Гуджунов – Старият клоун / Балкантон

Така че, колкото и трудно за вярване да звучи, все пак и Варна си има своите малки прашни оазиси. В следващия пост очаквайте един от синглите от списъка по-горе.

Peace & Funk