вторник, 28 септември 2010 г.

The "45 RPM" Radio Show #74 (25.09.2010): Special guests - Sober & Sobar

Sobar, Soulmate, Sober

Sober & Sobar е новият варненски продуцентски проект, който още с първите си издания привлича вниманието към себе си. Иван Бояджиев и Roelant Hollander влизат в студиото с първите 3 сингъла, ремиксирани от тях. Говорим и за другите проекти на музикантите, които никак не са малко.

Latin Funk бандата от Остин Brownout е основният акцент във втория час с последния си албум Aguilas and Cobras, издаден от Six Degrees. Полудявам от кеф.

Бургаската джаз певица Богдана Атанасова присъства за първи път в предаването с 6 свои песни. Гласът й е прекрасен. В края си припомняме един кратък фънки микс на Nzymo, който в същия час напуска страната ни за 6 месеца
.


45 оборота в минута # 74 - плейлист:

Special guests: Sober & Sobar

Sam Kininger – Where I’m Coming From / Esc
DJ Mosquito (Funky Love Crew) – God's Love (Sober & Sobar Remix) / FLC
Seaside Project – Funky Man (Sober & Sobar Remix) / Bastardos United
Seaside Project – Come On (Sober & Sobar Remix) / Bastardos United
Down to the Bone feat. Hil St. Soul – Should’ve Been You / Shanachie
BadboE – Stax of Trax (To The Beat Ya’ll) / Breakbeat Paradise

Brownout – “Aguilas and Cobras” (2009, Six Degrees):
Brownout – Ayer Y Hoy
Brownout – Aguilas and Cobras
Brownout – Tell Her She’s Lovely
Brownout – Another Fire
Brownout – Pole Position
Brownout – Family Show
Brownout – C 130
Brownout – Chanclas De Ninja

Tito Rodriguez – Mama Guela / Fania
Snowboy and the Latin Section – Bailalo / Freestyle
Bogdana Atanasova – Aqua de Beber / unsigned
Bogdana Atanasova – Cry Me A River / unsigned
Bogdana Atanasova – I Can’t Give You Anything But Love / unsigned
Bogdana Atanasova – Ups Downs / unsigned
Bogdana Atanasova – Yes Or No / unsigned
Bogdana Atanasova – Something / unsigned
Erykah Badu – Appletree / Universal
Q-Tip feat. Raphael Saadiq – We Fight/Love / Universal Motown
ArtOfficial – The Payback / ArtOfficial

Nzymo – funky mix

1 час:


2 час:


3 час:

петък, 24 септември 2010 г.

The 5th Dimension - Aquarius/Let The Sunshine In


Понякога човек попада на точното място в точното време. На 21 септември две събития в живота ми съвпаднаха по най-перфектния начин. Синът ми Тошко навърши 1 година и след поредната, този път празнична, порция игра, най-безцеремонно отлетя в страната на сънищата. Вместо да го последвам обаче, аз си взех кейса със 7-инчовите изненади и отидох да си допразнувам заедно с Nzymo, Peter Peterson, Mad Bear, C-O, DJ JiJo и Selector Stiliyan във варненския бар Bolla. Nzymo напуска страната ни за малко повече от половин година и това беше неговият начин да си кажем довиждане. А за да опиша това, което се случи там, думите няма да са достатъчни. Дали защото денят за мен беше специален, или заради всички тези готини хора, които бяха изпълнили до краен предел Bolla (или пък заради питиетата, чийто брой в един момент се отказах да следя), аз се чувствах просто перфектно. 7 приятели, споделящи любимата си музика. Само на плочи. Без рамки и без ред. Лично аз преминах от James Brown, Sharon Jones & the Dap-Kings, през Stevie Wonder, Chaka Khan, та чак до EMF (Unbelievable, сещате се). Това, което се случи тази нощ, е истинското значение на думата парти. Всички участват, всички се усмихват, всички танцуват. Благодаря на хората, които присъстваха, на диджеите, с които споделихме грамофоните (и по-специално на Nzymo - организаторът на събитието), и не на последно място на Коко – перфектния собственик на бар/барман/парти човек/добряк.

Едно от парчетата (всъщност две), които пуснах през въпросната вечер, е медлито Aquarius/Let The Sunshine In на The 5th Dimension. И въпреки че часът беше около три и нещо след полунощ, слънцето наистина влезе при нас.

През 1967 малко известната група The 5th Dimension, създадена година по-рано в Лос Анджелис, записва песента Up, Up and Away, която печели няколко награди Grammy. Така съвсем накратко изглежда началото на кариерата на The 5th Dimension.

Оригиналният състав на групата включва Billy Davis Jr., Florence LaRue, Marilyn McCoo, Lamonte McLemore и Ron Townson. Това е вокална формация, чието звучене е изтъкано най-общо от поп, R&B, соул и джаз. Освен за Soul City, по-късно те записват и за лейбълите Imperial, Bell, ABC и Motown. През годините The 5th Dimension издават 13 студийни албума (6 от които стават платинени) и печелят 6 награди Grammy. Някои от класиките им са хитове като Up, Up and Away, One Less Bell To Answer, Wedding Bell Blues, Stone Soul Picnic, Last Night I Didn’t Get To Sleep и Aquarius/Let The Sunshine In.

Медлито Aquarius/Let The Sunshine In открива четвъртия албум на групата, The Age of Aquarius. Той излиза през 1969, но сингълът няколко месеца по-рано вече е спечелил две награди Grammy, което донякъде обяснява факта, че този албум е най-продаваният в историята на The 5th Dimension. Както всички знаем, двете песни са включени в мюзикъла Коса. Техни автори са James Rado, Gerome Ragni и Galt MacDermot. Текстът на парчето е базиран на астрологическото вярване, че Земята скоро ще навлезе в ерата на Водолея – време на любов, светлина и хуманност (до този момент това очевидно не се е случило, но астролозите все още спорят за началото на тази ера – предположенията са от 2001 до 2680 година).

И накрая един интересен разказ на певицата Florence LaRue за случайните обстоятелства, довели до записването на Aquarius/Let The Sunshine In. През 1968 групата е имала много участия в Ню Йорк. Веднъж Billy Davis Jr. изгубва портфейла си в едно такси. Човекът, който го намира и му го връща, кани музикантите да видят постановка, която той продуцира. Това разбира се е мюзикълът Коса. Когато петимата чуват Aquarius, единодушно решават да изпеят тази песен. Продуцентът им обаче предлага да изпеят не една, а две песни от мюзикъла, свързани в един сингъл. Останалото, както гласи баналното клише, е история. От Б-страната на това издание на Soul City ще откриете Don’tcha Hear Me Callin’ To Ya – друг шедьовър на The 5th Dimension, чакащ на опашката за Funky Bites. Enjoy and let the sunshine in.


5Th Dimension - Aquarius-Let The Sunshine In .mp3


Found at bee mp3 search engine


Peace & Funk

P.S. А ето и малко визия от Peace, Unity, Love and Having Fun @ 'Bolla' bar (21.09.2010):

Коко – перфектният домакин

Nzymo – виновникът за цялата дандания (ще ни липсваш, Пешка!)

DJJiJo – усмихнат както винаги

C-O – ексцентричният добряк

Mad Bear – отново с армия от фенки по петите си

Selector Stiliyan – соул вестоносецът

Peter Peterson – пристигнал директно от София с кейс, пълен с вкусотии

Soulmate – е, както казах, за мен това беше партито

7 приятели около грамофоните (C-O е зад фотоапарата)

понеделник, 20 септември 2010 г.

Funky 16 Questions (септември, 2010) : Nzymo

В наши дни, ако се занимаваш с изкуство, независимо под каква форма, е все по-трудно да бъдеш себе си. Но не и невъзможно. Това е рубриката, в която ви запознавам с музикалните хора, на които се възхищавам. Nzymo е един от тях. Съвсем скоро ще напусне страната ни за почти година и участието му във Funky 16 Questions идва точно навреме. То се случва само ден след закриването на хип-хоп фестивала Jam On It, в който Nzymo взе участие, и ден преди събитието, което според мен дълго ще се помни – поне от варненци. Дами и господа: Nzymo.


01. С какво се занимаваш?

Танци, дизайн, музика... Ето такива неща предполагам ги инетресуват хората. Bboy съм от 12 години, с дизайн се занимавам от 9, а с музика не мога да определя от кога се занимавам... От 12, а от преди 2 реших да пускам.

02. Какво мислиш за ситуацията в България в твоята сфера на дейност?
Във всички сфери в които съм е едно и също. За музикалната мисля, че много хора се навъдиха напоследък, но това е хубаво и е нормално да се случва. Мисля, че са много малко качествените хора в моята сфера и тези, които имат ухо за хубава музика. Другите ги слагам във вечния списък за комплексарщина и показност искайки да блеснат. Може би е от възрастта, а може би е манталитет... А пък и е яко диджеят да е як... Много яки неща станаха и малко качествени.

03. Удовлетворен ли си от равнището, на което музикалната ти кариера се намира в момента? Какво още искаш да постигнеш?
Аз никога не мога да бъда удовлетворен от себе си. За малкото време, в което съм пред хора и пускам музика, мисля, че направих много и прилично количество сериозни неща. Споделих много музика. Добих много нови умения. Мисля, че започнах да влизам леко в следващото ниво, като започнах да правя някои мои варианти на парчета. Какво искам да постигна? Искам все така да ми е приятно и забавно докато слушам, правя и пускам музика. Да има обмен между мен и хората, които слушат. Да се чува това, което казвам, и да виждам весели и добри хора. Не искам да виждам позитивни. Искам да виждам ДОБРИ хора...

04. С кое от постигнатото до момента в музикално отношение си най-горд?
С миналогодишното издание на Jam On It, когато пуснах нещо, което хората не знаеха, но реакцията беше повече от добра и създадох доста силен момент. Става въпрос за 2009-та... А също така и пребиваването ми в Сърбия в началото на тази година. Беше уникално парти. Както трябва да бъде.

05. Как успяваш да балансираш между музикалните ангажименти и личните си отговорности?
Музикалните ангажименти не са чак толкова много напоследък. Успявам да балансирам като съм винаги подготвен за всичко...

06. Имало ли е момент, в който си искал да захвърлиш всичко и да спреш да се занимаваш с музика (и ако е имало, какво те накара да не го направиш)?
Имаше веднъж след едно парти, на което пусках доста хубава музика, но хората бяха толкова спрели. Ако постна някъде плейлиста, ще ме убият сигурно. След това исках просто да не виждам хора и да не пускам музика. Но тогава се налагаше, за да оцелея в следващите два три дена финансово. Въпреки това не изневерих на принципите си и отново вкарвах свежа доза нова музика в самата вечер – т.е. не обичам да се повтарям много. Осъзнал съм защо правя това с което се занимавам, хората тук са едни, на други места са други. Винаги се намира моментът на удовлетворение и бързо забравяш за лошите моменти. Няма да спра да се занимавам с музика.

07. Кого/какво би посочил като своето най-голямо музикално вдъхновение?
Всички тези хора, които не спират да търсят и слушат музика по друг начин. Имат нужда от нещо ново постоянно и го търсят. Има много хора напоследък, които правят качесвени неща в „моята“ сфера. Вдъхновението ми идва, когато всеки ден успявам да се изненадам с поне едно ново парче, в което намирам нещо стойностно и качесвено.

08. Кое е първото парче, различно от детска песничка, което чу през живота си (и за което имаш спомен)? Кога и къде се случи това?
Мисля, че беше Boney M – Ma Baker. Вкъщи разбира се. На касетофона на родителите ми... може би около 90-та година.

09. А кое е последното парче, което чу до този момент (или което слушаш в момента)?
Clutchy Hopkins – Truth Seekin' от албума му The Story Teller. Интересен артист.

10. Опиши любимата си музика.
Това не мисля, че някой може да го направи. Музика, която ме кара да не съм тук.

11. Има ли парче или албум, което/който можеш да слушаш по всяко време?
Труден въпрос... Teddy Pendergrass – You Can't Hide From Yourself.

12. Кой музикален носител харесваш най-много? Защо?
Въпреки, че пускам със Серато и компютър през повечето време, знаеш кой е музикалният носител... - 7“... Защото е качествен откъм звук и всяка една малка плоча носи много история със себе си. Когато я сложа на грамофона, давам много повече от едно парче...

13. Според теб какво губят и какво печелят музикалните фенове от интернет?
Музикалните фенове печелят възможността да чуят все повече и нови банди и изпълнители, както и вторите от своя страна имат достъп до повече фенове. Губят се контактът и живата връзка.

14. Кое е най-значимото за теб събитие с твое участие (и като изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., и като фен)?
Jam On It като изпълнител, защото това е Хип Хоп. Бях изпълнител и фен.

15. В наши дни диджеите са известни почти колкото изпълнителите, чиито парчета пускат. Какво е мнението ти по този въпрос и мислиш ли, че това е заслужено?
Не знам дали е заслужено. Диджеите вършат немалка работа. Те промотират много сериозно голяма част от артистите, но все пак изпълнителите трябва да са тези, които седят най-отгоре, защото ако ги намяше...

16. Благодаря ти за отделеното време. Защо прие да отговориш на въпросите?
И аз благодаря за оказаната чест. Аз преценявам къде и кога да говоря, а с теб се познаваме и аз имам уважение към теб и това, което правиш, знаеш го. Това е причината да отговоря на въпросите. Ти ми помагаш и аз ти помагам. Надявам се не съм се повторил много с предишните ти събеседници. Сега, като ти пиша тези редове, си оправям багажа за Смолян... Funky People NZYMO is Coming...


Повече за Nzymo – тук:
nzymo.com
facebook group: Nzymo

неделя, 19 септември 2010 г.

Paul Humphrey & his Cool Aid Chemists – Funky L.A.


Още една седмица зад нас = още един фънк парцал пред нас. Парчето, което ще представя днес, е сред най-любимите ми. Дълго го издирвах, след като за пръв път го чух като фон на един клип в youtube на DJ Prestige - автора на Flea Market Funk (блога, който следя почти от самото му създаване преди няколко години). Преди няколко месеца Funkallisto в блога си Soul Food обърна внимание на албума, съдържащ въпросната песен. Между другото, ако все още не сте обръщали внимание на funkallisto.blogspot.com и сте фенове на джаз, фънк и соул музиката (а съм сигурен, че сте такива, след като четете този текст), го направете по най-бързия начин. Funkallisto е българин и аз лично му свалям шапка за прекрасната работа и за популярния в цял свят сайт. А иначе песента, за която говоря, се казва Funky L.A.. Днес ще слушаме легендарните барабани на Paul Humphrey.

Paul Nelson Humphrey е роден на 10.10.1935 в Детройт. През втората половина на 60-те и в началото на 70-те той е един от най-търсените студийни барабанисти – работил е с имена като Wes Montgomery, les McCann, Kai Winding, Charles Mingus, Lee Konitz и Gene Ammons. Собствената му група се казва Paul Humphrey and the Cool-Aid Chemists, на 7-инчовата плоча, която ще слушаме днес, е изписано Paul Humphrey & his Cool Aid Chemists – не знам защо, но винаги са ме радвали такива неточности по лейбълите на плочите. Странен съм, знам. Както и да е, основният състав на Paul Humphrey and the Cool-Aid Chemists включва още Clarence MacDonald (клавишни), David T. Walker (китара) и Bill Upchurch (бас). Освен дебютния албум Paul Humphrey and the Cool-Aid Chemists от 1969, който съдържа това парче, в дискографията на барабаниста има още едва две заглавия – все пак Paul Humphrey е преди всичко студиен музикант. Той участва в записите на албума от 1973 Let’s Get It On на Marvin Gaye, а освен това е записвал още със Steely Dan, Frank Zappa, Jimmy Smith, The Four Tops, Al Kooper, Jackie DeShannon, Natalie Cole, Albert King, Quincy Jones, Dusty Springfield, Jean-Luc Ponty, Michael Franks, Maria Mildaur и много други.

Funky L.A. е парче от 1969 – зората на всичко хубаво (поне за мен), което се случи в американската музика. В него има и психеделичен рок, и фънк, и типичното blaxploitation звучене от едноименния жанр в американското кино от 70-те. А барабаните на Paul Humphrey просто карат всичко наоколо да подскача. Като прибавим и Б-страната (композицията Baby Rice от същия албум), малката плоча с оранжевия лейбъл на Lizard доста често се озовава върху грамофона ми. Enjoy.



Peace & Funk

петък, 10 септември 2010 г.

Otis Redding & Carla Thomas – Knock On Wood


Историята на соул музиката е изпъстрена с голям брой успешни дуети, радващи се на много по-голяма популярност отколкото двамата певци поотделно. Не мисля, че днешният случай е такъв, но все пак това е едно от любимите ми дуетни парчета и малко се учудвам, че го представям едва сега. Причината е във все по-нарастващите купчини със 7-инчови бижута, чакащи на опашката – което май е добра новина. Както и да е, Eddie Floyd остана в историята с песента Knock On Wood, която написа през 1966. Първата от многобройните й кавърверсии се появи година по-късно. Изпяха я Otis Redding и Carla Thomas.

Otis Redding е роден на 09.01.1941 в Даусън, Джорджия. За едва петте години на сцената, които съдбата му отрежда, той успява да се превърне в една от емблемите на соул музиката. Израснал в семейство на баптистки свещеник, Redding започва да пее още като ученик – моделите му на подражание са Little Richard и Sam Cooke. Около 1962 вече изчиства собствения си стил, за което помага и характерният му тембър. Между другото песента Respect, с която Aretha Franklin взриви света през 1967, е от ранния репертоар на Otis Redding.

Изпълненията на живо на този забележителен певец не могат да се опишат лесно с думи, затова няма и да опитвам. Факт е обаче, че първата асоциация, която повечето хора правят с името му, са именно концертите, на които той абсолютно всеки път се раздава докрай. За съжаление светът успя да види много малко от огромната душа на музиканта, тъй като Otis Redding загива при самолетна катастрофа едва на 26-годишна възраст. В черния за американската музика 10 декември 1967 заедно с него гибелта си намират и всички членове на легендарната фънк соул група Bar-Kays, освен двама. Само три дни по-рано Otis Redding записва най-големия си хит – (Sittin’ On) The Dock of the Bay.

Свързващото звено между Otis Redding и Carla Thomas е единственият им съвместен албум King & Queen от 1967, издаден от Atco. Певицата е родена на 21.12.1942 в Мемфис. В края на 60-те и началото на 70-те тя гордо носи титлата Кралица на мемфиския соул, за която освен таланта й, няма как да не изиграва роля и фактът, че баща й се казва Rufus Thomas. Именно с него на 18-годишна възраст записва песента 'Cause I Love You за лейбъла Satellite. През същата година Carla Thomas записва и първия си солов сингъл – Gee Whiz (Look At His Eyes), който се превръща в първия национален хит на Satellite. Малко след това Satellite се превръща в Stax, а Stax се превръща в легенда, в чийто каталог Carla оставя 22 хита, изкачили се до върха на американските класации. Между 1961 и 1961 Carla Thomas записва за Stax 6 солови албума и един с Otis Redding.

Двете версии на Knock On Wood, които ми допадат най-много, са въпросното изпълнение на Carla и Otis, и преработката на Archie Bell & The Drells. Те обаче носят различен заряд. Докато последната е в типичната разчупена фънки стилистика на Archie Bell, то песента, която ще чуем след малко, макар и аранжиментът й да е изплетен повече от соул, отколкото от фънк (ако това изобщо има някакво значение когато говорим за класическа черна музика), носи в себе си толкова много енергия, че след като я чух, по най-бързия начин се сдобих със 7-инчовия сингъл. От Б-страната ще откриете друга класика на дуета – Tramp. Enjoy.



Peace & Funk

понеделник, 6 септември 2010 г.

The "45 RPM" Radio Show #71: Mihaillness, RooSee, Nzymo (04.09.2010)

Mihaillness

Nzymo

Името на експериментал джаз проекта Bo & Mihaillness нашумя в последно време и в това издание на предаването се убеждаваме защо. Mihaillness сяда до мен с диск в ръка, който съдържа както стари, така и чисто нови парчета на дуета. Пускаме ги всичките.

RooSee от Sleepwalkingz (организаторите на Jam On It 11) разказва по телефона подробно за програмата и участниците на най-големия хип-хоп фестивал на Балканския полуостров, а Nzymo говори за новините около себе си и кътва горещи брейкове на живо в студиото като малък анонс за това, което ще се случи между 9 и 19 септември в Смолян и София.

За първи път използвам хостинг сайта mixcloud.com и май нещата между нас ще се получат. Извинявам се за някои неточности по файловете, с времето ще се изчистят.


45 оборота в минута #71 (04.09.2010) - плейлист:


Ugly Duckling – Audacity

разговор с Mihaillness

Bo & Mihaillness – Le Petit Thing
Bo & Mihaillness – Against The Wind
Bo & Mihaillness – Kiss My Jazz
Bo & Mihaillness – Ease
Bo & Mihaillness – Unnecessary
Bo & Mihaillness – Отрицание
Bo & Mihaillness – TBA
Bo & Mihaillness - Jealousy


Nzymo - готина музика

разговор по телефона с RooSee (Sleepwalkingz)

разговор с Nzymo

Nzymo - кътване на нечовешки брейкове наживо в студиото

разговор с Nzymo

Nzymo - готина музика

1 час:

2 час:

3 час:

събота, 4 септември 2010 г.

Herman Kelly & Life - Dance To The Drummer's Beat


Днешната фънки хапка е инспирирана от задаващото се 11-ото издание на хип-хоп фестивала Jam On It и от неговите организатори. Тези хора полагат големи усилия за развитието на този тип култура в България, за което им изказвам искреното си уважение. Форумът ще се проведе от 9 до 19 септември в Смолян и София, а повече за тазгодишното му издание ще научите както от сайта на Jam On It, така и от радио шоуто ми 45 оборота в минута тази вечер от 20:00 по Радио Варна. RooSee ще ни разкаже по телефона какво да очакваме от феста, а Nzymo ще застане зад грамофоните на живо в студиото, за да подскаже какво ще се случи през тези 11 дни в музикално отношение. И така, сложете си обувките за танци. Представям ви Herman Kelly & Life с Dance To The Drummer's Beat.

За съжаление не успях да открия кой знае колко информация за групата. Herman Kelly & Life е формация, просъществувала много кратко. Музиката й е издавана от лейбълите T.K. Disco, Alston и Electric Cat - и трите базирани в Маями. Дискографията на Herman Kelly & Life включва един-единствен албум - Percussion Explosion! от 1978, който е издаден и от Electric Cat, и от Alston. Въпреки скромното като количество наследство, което тази група остави след себе, един от химните на хип-хоп и фънк последователите е именно нейно дело (което не означава, че останалите парчета от албума не са дяволски фънки). Dance To The Drummer's Beat е историческо парче, семплирано от безброй хип-хоп продуценти. Когато звучи, нито един брейкденс танцьор не може да остане неподвижен. Песента се е превърнала в една от емблемите на брейкденсинга и за мен това е една от най-ценните плочи в колекцията ми.

Dance To The Drummer's Beat е доста примамлива хапка за всеки фънк диджей и аз съм изключително щастлив, че след няколко неуспешни опита да се сдобия със 7-инчовия сингъл, в крайна сметка успях. Моето копие е преиздание на оригиналната плоча, която също е на Alston, но е с бял лейбъл. От Б-страната ще откриете... Dance To The Drummer's Beat. Да, с това култово парче от двете страни на плочата, удоволствието е двойно по-голямо. Enjoy and dance to the drummer's beat.


HERMAN KELLY - Dance to the Drummer's Beat .mp3


Found at bee mp3 search engine


Peace & Funk

четвъртък, 2 септември 2010 г.

The "45 RPM" Radio Show #70: Funktool Special Edition (28.08.2010) - Free Download

Funktool

Факт е второто издание на 45 оборота в минута, достъпно за свободен даунлоуд. Изключително съм щастлив да представя 2,5-часовия сет на Funktool, който той представи наживо в Студио 1 на Радио Варна. За първи път се срещнахме часове преди шоуто и времето, прекарано с този човек, влюбен в музиката, за мен беше истинско удоволствие. Интервюто с Funktool ще чуете в третия час на предаването.


45 оборота в минута #70 (28.08.2010) - плейлист:

Funktool’s set:
Maayan Nidam – Merry Go Round / Wolf & Lamb
Ras G – Hummin' In The Sun / Poo Bah/Jazzy Sport
Nostalgia 77 – Conventical (TM Juke Remix) / Musicpark
Billa Qause – U and Me / Cast a Blast
Andrea Pozza Trio – You Can't Get What You Want (7 Samurai Remix) / Poets Club
Gelka – Soon (The Deadbeats Remix) / Wax On
Lack Of Afro feat. Wax – Suspicious Glow / Freestyle
DJ Nu-Mark & Pomo – Pow / Up Above
Randolph – Soul Brutha (DJ Dez Edit) / Still Music
Billa Qause – Keep On / Cast a Blast
DJ Nu-Mark – The Shit / Up Above
DJ Nu-Mark – Lola / Up Above
Billa Qause – Blue Quala / Cast a Blast
The Deadbeats – Got What I Want / Wax On
Protassov – Love Is Easy / Switchstance
Manjane – Jazzy Underwear (Tommy Largo Down Remix) / Maracuja
Toka Project – Up Close / So Sound
Cookin' On 3 Burners feat. Kylie Auldist – Settle The Score (Diesler Remix) / Freestyle
Fort Knox Five – The Brazilian Hipster / Fort Knox
Third Coast Kings – Give Me Your Love / Records Kicks
All Good Funk Alliance – Direct Me (Sleeve Remix) / Funk Weapons
Greenwood Rhythm Coalition – Tabaco Y Ron (TM Juke Party Breaks Version) / Names You Can Trust
Palov & Mishkin – Theme from Backslama / Cast a Blast
Kylie Auldist – It's On / Tru Thoughts
Deela – Azua Azua (Latin Funk Remix) / Switchstance
6ix Toys – Do Your Thing / First Word
Flying Fish – Mr. Matatwe / Skyline
Renegades Of Jazz – Apple Sauce / Wass
Lemon Curry Gangsters & Hawkeye – Chicken Sphinx / Dominance
The Underbelly feat. Roxie Ray / Record Kicks
Mo' Horizons feat. Denise Ma Baye – Brandnew Shoes (Pepe Le Moko's Dancingshoes Remix) / Agogo
Seaside Project – Funky Man (Sober & Sobar Remix) / Bastardos United
Randa & The Soul Kingdom – More Than Enough Love (Lack Of Afro Remix) / Freestyle
Gipsy Brown – Life Is A Trip (Mo' Horizons Remix) / Freestyle
The Haggis Horns – The Jerk / First Word
Soopasoul – My Place / Jalapeno
Diesler – Deepest Cuba / Unique
The New Mastersounds – The Tin Drum (DJ Farrapo Remix) / Record Kicks
Mr. Confuse – Feel The Fire (Smoove Remix) / Legere
The Haggis Horns feat. Nia Saw – The Cockroach Grind / First Word
end of Funktool’s set

Interview

Incognito – Roots (Back To A Way Of Life) / Talkin' Loud
Sam Kininger – Late Night / Velour


Funktool at The 45 RPM Radio Show # 70 on Radio Varna by funktool

сряда, 1 септември 2010 г.

Wax Poetics - двумесечната Библия


Нека искрено вярващите християни да ме простят, но за мен това списание наистина е това, което Библията е за тях. Въпреки че за пръв път го хванах в ръцете си едва преди няколко месеца, и до днес не мога да спра да чета броевете му. Най-общо казано, това е списание за хип-хоп, фънк, соул, джаз и реге, излизащо 6 пъти в годината. Различното от стотиците останали издания на пазара е историческият ракурс, от който са погледнати почти всички статии. Разбира се в съдържанието не са забравени и съвременните артисти, наследили класиците в своите стилове, но везните определено са наклонени в полза на легендите. Освен биографични статии и интервюта, една част от материалите в списанието е посветена на грамофонните плочи, аналоговия звук, ревюта на blaxploitation филми, забравени сингли и още безброй скъпоценни текстове, на каквито феновете на тази култура (особено в България) не се натъкват всеки ден.

С две думи Wax Poetics е една периодична енциклопедия на черната музика, но написана толкова живо и интересно, че още преди да си свършил с единия брой, мислиш как да напълниш дебитната си карта, за да си поръчаш следващия в ebay.co.uk. Аз лично пазарувам от Англия, тъй като доставката от Щатите е доста по-скъпа. Разбира се има много други сайтове, които предлагат списанието, и независимо кой ще изберете, няма да сбъркате. Защото Wax Poetics е храната, от която всеки фен на черната култура има жизнена нужда.

За този извънреден пост ме вдъхнови Steven Moove, известен на всички като Smoove, който публикува във facebook профила си кратко клипче за списанието. Вижте го и вие, докато чакате следващата фънки хапка тук с вкус на винил:



Peace & Wax