неделя, 19 септември 2010 г.

Paul Humphrey & his Cool Aid Chemists – Funky L.A.


Още една седмица зад нас = още един фънк парцал пред нас. Парчето, което ще представя днес, е сред най-любимите ми. Дълго го издирвах, след като за пръв път го чух като фон на един клип в youtube на DJ Prestige - автора на Flea Market Funk (блога, който следя почти от самото му създаване преди няколко години). Преди няколко месеца Funkallisto в блога си Soul Food обърна внимание на албума, съдържащ въпросната песен. Между другото, ако все още не сте обръщали внимание на funkallisto.blogspot.com и сте фенове на джаз, фънк и соул музиката (а съм сигурен, че сте такива, след като четете този текст), го направете по най-бързия начин. Funkallisto е българин и аз лично му свалям шапка за прекрасната работа и за популярния в цял свят сайт. А иначе песента, за която говоря, се казва Funky L.A.. Днес ще слушаме легендарните барабани на Paul Humphrey.

Paul Nelson Humphrey е роден на 10.10.1935 в Детройт. През втората половина на 60-те и в началото на 70-те той е един от най-търсените студийни барабанисти – работил е с имена като Wes Montgomery, les McCann, Kai Winding, Charles Mingus, Lee Konitz и Gene Ammons. Собствената му група се казва Paul Humphrey and the Cool-Aid Chemists, на 7-инчовата плоча, която ще слушаме днес, е изписано Paul Humphrey & his Cool Aid Chemists – не знам защо, но винаги са ме радвали такива неточности по лейбълите на плочите. Странен съм, знам. Както и да е, основният състав на Paul Humphrey and the Cool-Aid Chemists включва още Clarence MacDonald (клавишни), David T. Walker (китара) и Bill Upchurch (бас). Освен дебютния албум Paul Humphrey and the Cool-Aid Chemists от 1969, който съдържа това парче, в дискографията на барабаниста има още едва две заглавия – все пак Paul Humphrey е преди всичко студиен музикант. Той участва в записите на албума от 1973 Let’s Get It On на Marvin Gaye, а освен това е записвал още със Steely Dan, Frank Zappa, Jimmy Smith, The Four Tops, Al Kooper, Jackie DeShannon, Natalie Cole, Albert King, Quincy Jones, Dusty Springfield, Jean-Luc Ponty, Michael Franks, Maria Mildaur и много други.

Funky L.A. е парче от 1969 – зората на всичко хубаво (поне за мен), което се случи в американската музика. В него има и психеделичен рок, и фънк, и типичното blaxploitation звучене от едноименния жанр в американското кино от 70-те. А барабаните на Paul Humphrey просто карат всичко наоколо да подскача. Като прибавим и Б-страната (композицията Baby Rice от същия албум), малката плоча с оранжевия лейбъл на Lizard доста често се озовава върху грамофона ми. Enjoy.



Peace & Funk

Няма коментари: