вторник, 26 април 2011 г.

45 оборота в минута #103 (16.04.2011) - специален гост: Димитър Димитров


На 16 април 2011 светът за четвърти път отбеляза Международния ден на магазините за грамофонни плочи. И въпреки че (или точно поради това, че) в цяла България от над 20 години няма нито един специализиран магазин за плочи, това издание на предаването е посветено на Record Store Day. Гост в студиото е Димитър Димитров, музикален редактор в Радио Варна и страстен колекционер на грамофонни плочи. И двамата сме в едно особено състояние на духа, което може да бъде предизвикано само от компанията на добър приятел (каквито сме ние двамата, освен че сме и колеги), грамофон (в случая два) и няколко плочи (в случая - много). Говорим си за плочи, за грамофони, за магията от слушането на музика на грамофонни плочи (твърде често повтарям думата плочи, но просто няма с какво да я заменя, а пък и не искам). Слушаме любими парчета, които не подбираме, тъй като искаме да пуснем толкова много музика за толкова кратко време (трите часа на предаването отлитат като миг).

В края и двамата сме стигнали до извода, че за истинския фен на музиката всеки ден може да бъде Record Store Day - дори и в държавата, в която живее, от 20 години да няма нито един магазин за грамофонни плочи.


45 оборота в минута #103 - плейлист:

Herbie Hancock – Doin' It / CBS
Sly & the Family Stone – Thank You (Re-Mix by Todd Terry) / Sony
The Commodores – Sorry To Say / Motown
Curtis Mayfield – Pusherman / RSO
The New Birth – I Can Understand It / RCA
Aretha Franklin – Jumpin' Jack Flash / Melodiya
Sun – Sun Is Here / EMI
Leroy Hutson – Butterfat / Brown Sugar
O'Donel Levy – Everything I Do Gonna Be Funky / Brown Sugar
The Gap Band – Shake / Total Experience
Gonzales – Just Let It Lay / EMI
Sofia Orchestra – If You Want To Boogie, Forget It / Balkanton
Sofia Orchestra – Y.M.C.A. / Balkanton
George Michael – Too Jazzy (U.S. Mix) / Sony
Elton John feat. George Michael – Wrap Her Up / Rocket
The New Jersey Kings – Spinning Wheel / Acid Jazz
Mezzoforte – E.G. Blues / Funkin' Marvellous
The Philadelphia International Allstars – Let's Clean The Ghetto / Philadelphia International
The Jones Girls – Nights Over Egypt / Philadelphia International
The Temptations – Papa Was a Rolling Stone / Supraphon


1 час:


2 час:


3 час:

петък, 22 април 2011 г.

Booker T. and the M.G.'s – Mrs. Robinson


Когато баща остане да гледа сина си вкъщи в четвъртък вечер, той дава всичко от себе си, за да се справи добре. Аз, бих казал, се справих блестящо. Точно в 22:00 Тошко, стабилно нахранен, със старателно измито дупе и изтощен от игри, пое към Страната на сънищата, така че с чувство на изпълнен дълг и потна чашка с превъзходна домашна ракия до клавиатурата започвам да пиша поредния пост в едно от любимите си места в интернет – блога за фънк и соул музика Funky Bites (нескромно, но искрено). Съжалявам единствено (и то много) за пропуснатата възможност да посетя първата DJ вечер на Nzymo след скорошното му завръщане в България, но семейството е на първо място.

Преди да навляза в същината на днешната тема, искам да анонсирам две предстоящи събития, свързани с мен и този блог. Първото разбира се е вторият рожден ден на радио шоуто ми 45 оборота в минута на 29 април във варненския клуб Vintage 33. Задава се наистина огромно парти, така че не ви препоръчвам да го пропускате. Ето и линк към събитието във facebook. Другата новост тук е, че парчетата, които ще представям в блога занапред, ще качвам в сайта divshare.com. Досега се ограничавах да представям сингли от колекцията си, които са качени в интернет. Отсега нататък обаче тук ще стане наистина горещо.


Днес ще слушаме една група, която отдавна трябваше да намери място на страниците на Funky Bites. Booker T. & the M.G.'s са връх в музиката на Мемфис, Съединените щати и целия свят. Пригответе се за тяхната версия на Mrs. Robinson от 1969. Stax for life!

Booker T. & the M.G.'s е група, която ще остане в историята като една от емблематичните студио формации на лейбъла Stax (и дъщерния му Volt) през 60-те. Създали т.нар. мемфиски саунд, музикантите са участвали в записите на легенди като Carla и Rufus Thomas, Otis Redding, Wilson Pickett, Albert King и Sam and Dave.

Booker T. Jones започва да работи за Stax като саксофонист през 1960. Две години по-късно новосформираната от него група е новият студиен бенд на лейбъла. Оригиналният й състав включва Booker T. Jones, Steve Croper, Al Jackson и Lee Steinberg. Steve Cropper и Donald Dunn, бивши членове на the Mar-Keys, участват в инструментала на Booker T. & the M.G.'s от 1961 Last Night. Dunn свири с Mar-Keys до 1964, когато идва вече официално в Booker T. & the M.G.'s на мястото на басиста Lee Steinberg. В началото на 60-те Booker T. & the M.G.'s са виновници за инструменталната част на хитове като Gee Whiz на Carla Thomas и Walkin' The Dog на баща й Rufus Thomas. Голямото признание на страхотната банда като такава идва през 1962 с емблематичния хит Green Onions.

През следващите 7 години групата записва собствена продукция, работи с много от звездите на Stax, а също така музикантите разработват и солови проекти. Steve Crooper продуцира някои от песните на Otis Redding и е съкомпозитор на хитове на Wilson Pickett (In The Midnigh Hour), Eddie Floyd (Knock On Wood) и Otis Redding (Dock of the Bay). Al Jackson продуцира блус китариста Albert King. Booker T. & the M.G.'s записват инструменталите към хитовете на Sam and Dave Hold On I'm Coming и I'm A Soul Man.

Сред хитовете на Booker T. & the M.G.'s като самостоятелна група са Hip Hug-Her, Groovin', Soul Limbo, Time Is Tight, Hang'em High. През 1967 бандата участва в турне във Великобритания като група на Otis Redding, Sam and Dave, Eddie Floyd, Carla Thomas и други имена от каталога на Stax. Всъщност музикантите са навсякъде, където артист на този лейбъл представя музиката си пред публика.

През 1970 Booker T. & the M.G.'s преустановяват дейността си като студийна група на Stax, а две години по-късно се разпадат. Booker T. Jones се премества в Калифорния и започва работа като продуцент в лейбъла A&M. Там, освен че работи с Rita Coolidge, съпругата си Priscilla (и сестра на Rita) и Bill Withers, той записва 3 албума със съпругата си, както и един самостоятелен - Evergreen.

В средата на 70-те групата постепенно стига до решението да се събере отново, но на 1 октомври 1975 Al Jackson е застралян. Въпреки това бандата се събита с Willie Hall на барабаните и издава албума Universal Language. Разбира се не постигат старите си успехи, което не означава, че музикантите са се предали. В следващите години всеки поотделно участва в безброй успешни проекти, които тук няма да споменавам подробно. Няма как да пропусна обаче, че през 1992 Booker T. & the M.G.'s са приети в Rock and Roll залата на славата.

Mrs. Robinson е парче, което ме кара да танцувам (т.е. да размахвам крайници във всички посоки). Версията на Booker T. & the M.G.'s е от 1969, а оригиналът е дело на Paul Simon от Simon & Garfunkel и се появява година по-рано. Безброй кавър версии и един шедьовър. Booker T. & the M.G.'s наистина са група, оставила дълбока диря след себе си в музикалната история. От Б-страната ще откриете друго соул бижу - Soul Clap. Enjoy.



Peace & Funk

неделя, 17 април 2011 г.

Funky Bites Mix 01: Sunshine Soul


Една от идеите на този блог, освен да представям колекцията си от плочи поотделно, е да свързвам тематично парчета във вид на микс или подкаст. Както и да го наречете, първият вече е готов. Sunshine Soul е селекция от 20 7-инчови сингли, чрез които искам да споделя как ме кара да се чувствам пролетта. Обичам слънцето и тези песни изразяват радостта, която то ми носи. Този микс е за любовта, щастието и радостта от живота. Той е за слънцето в душите ни.

Изцяло винил, изцяло 7 инча.


Al Wilson – La La Peace Song / Rocky Road
O. C. Smith – Just Couldn't Help Myself / Caribou
Bill Withers – Lovely Day / CBS
Jesse Anderson – Let Me Back In / Thomas
Tyrone Davis – Is It Something You've Got / Dakar
Syl Johnson – Goodie-Goodie-Good Times / Shama
Ray Charles – I Can See Clearly Now / Atlantic
Sweet Inspiration, The – Sweets For My Sweet / Atlantic
Archie Bell & The Drells – I Can’t Stop Dancing / Atlantic
Larry Williams & Johnny Watson - Can't Find No Substitute For Love / Bell
The Ebonys – Sexy Ways / Columbia
Osaka Monaurail – Signed, Sealed, Delivered I’m Yours / Our Label
Booker T & the M.G.’s – Mrs. Robinson / Stax
The Tams – Be Young, Be Foolish, Be Happy / ABC
O’Jays – Love Train / CBS
Stevie Wonder – Don't You Worry 'Bout A Thing / Tamla
Al Green – Sha-La-La (Make Me Happy) / London
C. J. & Co. – Free To Be Me / Atlantic
The Impressions – Mighty Mighty Spade & Whitey / Curtom
The 5th Dimension – Aquarius / Let The Sunshine / Soul City


45 оборота в минута #102 (09.04.2011)


В това издание слушаме последния албум на талантливия соул певец Aloe Blacc, озаглавен Good Things (2010, Stones Throw). Спомняме си и за големия джаз и фънк тромбонист Fred Wesley чрез единия от двата му съвместни албума с the J.B.'s Thamn Right I Am Somebody (1974, Polydor), а края се наслаждаваме на прекрасния саундтрак към blaxploitation филма Hell Up In Harlem (1974, Motown), дело на Edwin Starr.


45 оборота в минута #102 - плейлист:

The Freebeez – Godfather of Soul / Encore
Brass Construction – Right Place / United Artists
Freethinkers Funk Essence – Summertime / Timewarp Down
To Us – Hanging On (Tonewood Mix) / Soul Unsigned

SouthWick – Would U Be / ?
Oscar Harris & the Twinkle Stars – Wientie Groove – Part 1 / Blue Elephant
Average White Band – Pick Up The Pieces / Atlantic
Sharon Jones & the Dap-Kings – What Have You Done For Me Lately / Daptone

Aloe Blacc – “Good Things” (2010, Stones Throw):
Aloe Blacc – I Need A Dollar
Aloe Blacc – Hey Brother
Aloe Blacc – Miss Fortune
Aloe Blacc – Life So Hard
Aloe Blacc – Take Me Back
Aloe Blacc – Loving You Is Killing Me
Aloe Blacc – Good Things
Aloe Blacc – You Make Me Smile

Fred Wesley & the J.B.’s – “Damn Right I Am Somebody” (1974, Polydor):
Fred Wesley & the J.B.’s – Damn Right I Am Somebody
Fred Wesley & the J.B.’s – Blow Your Head
Fred Wesley & the J.B.’s – I’m Paying Taxes, What Am I Buyin’
Fred Wesley & the J.B.’s – Same Beat (Part 1)
Fred Wesley & the J.B.’s – If You Don’t Get It The First Time
Fred Wesley & the J.B.’s – Make Me What You Want Me To Be
Fred Wesley & the J.B.’s – Going To Get A Thrill

Edwin Starr – “Hell Up in Harlem” OST (1974, Motown):
Edwin Starr – Ain’t It Hell Up In Harlem
Edwin Starr – Easin’ It
Edwin Starr – Big Papa
Edwin Starr – Love Never Dies (Helen’s Love Theme)
Edwin Starr – Didn’t It Feel Good To Be Free
Edwin Starr – Jennifer’s Love Theme
Edwin Starr – Like We Used To Do
Edwin Starr – Mama Should Be Here Too
Edwin Starr – Ain’t It Hell Up In Harlem (instrumental)


1 час:


2 час:


3 час:

събота, 16 април 2011 г.

Bobby Patterson – What A Wonderful Night For Love


Днес е Record Store Day! Ако случайно сте пропуснали предния ми пост, върнете се малко по-надолу. Ще откриете информация, която си струва да се прочете.

Все повече потъвам в дълбоките води на магията, наречена northern soul. Това е термин, с който през 1968/69 в Англия започват да се наричат парчета предимно от лейбъла Tamla Motown, но които остават в страни от мейнстрийм потока. Те са с по-бързо темпо и претъпканите британски клубове буквално се клатят под звуците им. Повече за това течение, което е уникален културен феномен, ще разкажа в някой от следващите постове. Сега само ще го илюстрирам от музикална гледна точка с песента What A Wonderful Night For Love на Bobby Patterson.

Bobby Paterson е роден на 13.03.1944 в Далас, Тексас. Както повечето блус музиканти от Далас, и Bobby Patterson е вокалист и мултиинструменталист, който продължава соул-блус традицията, започната от имена като Bobby “Blue” Bland, Otis Redding и Wilson Pickett. Но различното при Patterson е, че освен изпълнител, той е още композитор, продуцент, промоутър и собственик на лейбъл.

Bobby Patterson започва да свири на китара и барабани, когато е на 10. Малко по-късно създава първата си група – Rotal Rockers, която печели няколко конкурса за таланти. През 1967 един от тях носи на момчетата награда пътуване до Калифорния, където записват сингъл за лейбъла Liberty, никога не видял бял свят.

Когато Patterson постъпва в колежа Arlington, един от състудентите му е син на собственик на местен лейбъл. Така през 1962 се стига до издаването на песента You Just Got to Understand от Abnak Records. Сингълът не е кой знае колко успешен, но именно той убеждава собственика John Abnak да създаде дъщерен на Abnak лейбъл за соул музика. Така се ражда Jetstar Records. През следващите 6 години Bobby Paterson записва за него, като в този период развива и останалите си способности, за които вече стана дума. По това време на бял свят се появяват синглите Let Them Talk (популяризиран също и от Little Willie John), I’m Leroy I’ll Take Her, Broadway Ain’t Funky No More, T.C.B. or Y.C.A. (за която ще си говорим друг път по-подробно), My Thing Is Your Thing, The Good Old Days и I’m In Love With You.

През 1969, след серия от регионални хитове, Abnak Records прекратява дейността си и Patterson издава албум, продуциран от самия него. Малко по-късно спира да записва, за да започне продуцентската и промоутърската си кариера. Като продуцент той работи с артисти като Fontella Bass, Chuck Jackson, Ted Taylor, Shay Holiday, Roscoe Robinson, the Montclairs, Tommie Young и Little Johnny Taylor. Песни на Bobby Patterson са записвани от Albert King (That’s What the Blues Is All About) и the Fabulous Thunderbirds (How Do You Spell Love?).

През 1996 Bobby Patterson опитва да се завърне на сцената като изпълнител с албума Second Coming, издаден от неговия даласки лейбъл Proud. Не успява да върне старите си фенове както с него, така и с последния си засега студиен албум I’d Rather Eat Soup, излязъл две години по-късно.

What A Wonderful Night For Love е типично northern soul парче. Тази музика е създадена за танцуване и съвсем скоро хората в България ще се убедят в това. Повече подробности за (northern) soul събитията, които се задават – когато му дойде времето. Дотогава слушайте northern soul и изтанцувайте душата си под тези божествени звуци. Парчето е Б-страна на T.C.B. or Y.C.A. – песен с невероятна енергия, която въртя доста често на партита и която съвсем скоро ще заеме заслуженото си място на страниците на този блог. Enjoy.

Bobby Patterson - What A Wonderful Night For Love.mp3
Found at bee mp3 search engine


Peace & Northern Soul

Happy Record Store Day!

Днес за четвърти път светът отбелязва Международния ден на магазините за грамофонни плочи, или както е познат извън България – Record Store Day. Знаете, че в този блог винилът е издигнат в култ. Всъщност във всички дейности с мое участие, свързани с музиката, той заема централно място. Преди 6 месеца с първото издание на Funky Bites, месечните соул фънк вечери с моя милост – парти, в което варненските фънки хора изпълват до крайна степен бар Bolla, стартирах практиката един кашон с надпис Records For Sale на него да е винаги пълен с плочи, от които всеки може да си купи или да прибави свои плочи за продаване. Интересът към грамофонните плочи е огромен, което в началото ме озадачаваше. Вече не ме озадачава. Просто осъзнах, че хората, притежаващи музикална култура в България, са се изолирали от все по-силно деградиращото общество (и слава Богу). Катализаторът, който малко по малко ги вади от скривалищата им, е храната за техните изгладнели души, на която те едва ли биха устояли.

Тази вечер радио шоуто ми 45 оборота в минута ще бъде посветено изцяло на виниловата култура. Гост в студиото ще бъде Димитър Димитров – музикален редактор в Радио Варна и страстен колекционер на грамофонни плочи. Ще си говорим за сещате се какво, а музиката в предаването ще звучи изцяло от плочи. Другото събитие, което организирам този месец, е свързано отново както с радио шоуто ми, така и с плочите. На 29 април се навършват 2 години от първото издание в ефир на радио предаването 45 оборота в минута. Партито ще бъде във варненския клуб Vintage 33, а специални гости ще бъдат Selector Stiliyan и Skill под шапката на съвместния си проект In Vinyl We Trust. Пригответе се за една фънк соул диско вечер с музика, пускана изцяло на 7-инчови грамофонни плочи! Към двамата ще се присъединя и аз със селекция от любими песни, а изненада за всички присъстващи ще бъдат тайните гост диджеи. Ето и линк към събитието във facebook.

В последните години Варна се оформи като град, където винилът е на особена почит. Той е неразделна част от клубната и изобщо музикалната култура на едно общество и възраждането им в морската столица го доказва. За тази тенденция заслуга имат варненските диджеи, които въртят плочи, по-адекватните варненски клубове, лейбълът Love & Happiness Music, блогът, който четете в момента, радио предаването 45 оборота в минута, както и всички хора, за които музиката има значение. Преди година публикувах пост по този повод. От тогава нещата се развиват с доста бързи темпове, но все пак ето линк към въпросната статия.

Слушането на грамофонни плочи не може да бъде заменено от абсолютно нищо – както от чисто ритуална гледна точка, така и от гледна точка на общуването с обложката, от гледна точка на аналоговия звук, от романтична гледна точка и от още хиляди гледни точки. Времето е най-висшият съдия – нито магнетофонните ленти, нито касетките, нито компактдисковете, нито минидисковете, нито шибаните емпетройки успяха да убият грамофонните плочи. Причината е много проста: звукът от плочата е възможно най-близкият до всеки звук от природата, за който човешкият организъм е пригоден. Начинът на извличане на звука от една грамофонна плоча е механичен, т.е. звукът се произвежда от триенето между игличката и плочата. По същия начин се извлича звукът от пляскането – това всъщност е триенето между две ръце. По същия начин се извлича звукът от тропането, от чесането, от автомобилния двигател, от шума на листата, от плясъка на вълните, от гласа на любимия човек. Това е механично триене. Това не е симулация на звук, изградена от единици и нули. И никога няма да бъде. Това е триумф на реалността над симулацията на реалност.

Отбележете този ден, като си пуснете любимата плоча, като си преподредите плочите вкъщи, като изровите забравените в килера Балкантон-ки или просто като си купите първата плоча, например от ebay. Честит Международен ден на магазините за грамофонни плочи.


Record Store Day from Serious Business on Vimeo.

събота, 9 април 2011 г.

45 оборота в минута #101 (02.04.2011) - специални гости: Bradata и Virus Inethic


Това издание поставя началото на серията от месечни подкастове Trip-Hop Laboratory, които ще се излъчват всяка първа събота от месеца. Автори са Bradata и Virus Inethic и 50-минутните блокове ще включват музика и информация за нея от стилове като trip-hop, downtempo, lo-fi, abstract hip-hop. С двамата си говорим за тази прекрасна инициатива, след което слушаме пилотното издание. Преди това фънкарите от Shaolin Temple Defenders са разтърсили ефира с последния си албум Take It Slow.


45 оборота в минута #101 - плейлист:

Ray Parker Jr. & Raydio – It’s Time To Party Now / Arista
B.T. Express – Peace Pipe / Roadshow
Speedometer – Lover and a Friend / Freestyle
Stevie Wonder – Sir Duke / Tamla Motown
John Davis – I Can’t Stop / SAM

Shaolin Temple Defenders – “Take It Slow” (2010, Soulbeats):
Shaolin Temple Defenders – Growing Up
Shaolin Temple Defenders feat. Blackalicious – Take It Slow
Shaolin Temple Defenders – I Know What It Is
Shaolin Temple Defenders – Lonely Walker
Shaolin Temple Defenders – The Duty
Shaolin Temple Defenders – Fall Silent
Shaolin Temple Defenders – Starting Anew
Shaolin Temple Defenders – Bring Me Back Home

James Brown – Make It Funky / Polydor
Greyboy feat. Quantic & Sharon Jones – Gotta Be A Love (Paul Nice Remix) / Ubiquity

Bradata & Virus Inethic – “Trip-Hop Laboratory” Podcast #1

1 час:


2 час:


3 час:

четвъртък, 7 април 2011 г.

Funky 16 Questions (април, 2011): Phil Driver

Радио шоуто 45 оборота в минута има приятели във всички краища на света. Много продуценти, диджеи, музиканти и собственици на лейбъли изпращат музиката си специално за слушателите на това предаване и този факт ми носи огромно удовлетворение. Един от хората, на чиято работа се възхищавам, е Phil Driver – собственик на независимия британски лейбъл Soul Unsigned. Ето краткото описание, поместено в сайта на компанията: Soul Unsigned supports unsigned and independent soul, funk, jazz and r&b artists throughout the world. За късото време от създаването си до сега (около 3 години) лейбълът издаде голям брой компилации с contemporary soul музика, като в последно време се ориентира и към издаването на албуми – част от каталога му са последните неща на Chris Youngblood и Funk’n’stein. Освен това Phil е водещ на радио шоуто Soul Unsigned, което се излъчва в 13 страни по света.

За мен е чест и привилегия да познавам този човек. Защото той се е заел с нелеката задача да бъде един от проводниците на качествена музика, от каквато светът днес има крещяща нужда.

Phil Driver (вляво) и Ginger Tony пред лондонския музикален магазин Soul Brother

01. С какво се занимаваш?
Аз съм радиоводещ и собственик на лейбъла Soul Unsigned.

02. Какво мислиш за ситуацията в Англия в твоята сфера на дейност?
Ситуацията във Великобритания в момента е много тежка. Рецесията и нелегалният даунлоуд на музика правят оцеляването на независимите лейбъли изключително трудно.

03. Удовлетворен ли си от равнището, на което музикалната ти кариера се намира в момента? Какво още искаш да постигнеш?
Щастлив съм от това, което постигнахме с лейбъла за много краткия период на неговото съществуване... Но не бих отказал и по-големи продажби! :)

04. С кое от постигнатото до момента в музикално отношение си най-горд?
Със създаването на музикален лейбъл без преди това да имам познания и опит в музикалната индустрия.

05. Как успяваш да балансираш между музикалните ангажименти и личните си отговорности?
Не спя.

06. Имало ли е момент, в който си искал да захвърлиш всичко и да спреш да се занимаваш с музика (и ако е имало, какво те накара да не го направиш)?
Всяка седмица си мисля за отказване, но всяка седмица се случва нещо, което ме кара да продължа.

07. Кого/какво би посочил като своето най-голямо музикално вдъхновение?
Morgan Khan от Streetsounds.

08. Кое е първото парче, различно от детска песничка, което чу през живота си (и за което имаш спомен)? Кога и къде се случи това?
Първата соул плоча, която си купих през 1976, беше 7-инчовият сингъл Theme from Mahogany на Diana Ross. Според мен това не е най-силната й песен, но е първата, която аз открих за себе си и която си купих със собствени пари.

09. А кое е последното парче, което чу до този момент (или което слушаш в момента)?
Любимият ми албум за последните 12 месеца е Faith, Hope, Love на John Stoddart.

10. Опиши любимата си музика.
Всяка музика със соулфул звучене независимо от жанра, темпото или цвета на кожата на изпълнителя.

11. Има ли парче или албум, което/който можеш да слушаш по всяко време?
Всичко на Slave, любимата ми група.

12. Кой музикален носител харесваш най-много? Защо?
Винил и CD. Твърдо физическите носители пред цифровите.

13. Според теб какво губят и какво печелят музикалните фенове от интернет?
Интернет помага на артистите да достигнат до истинските фенове на музиката им... Но той също така позволява на хора, които наричат себе си фенове, да крадат тази музика без да им пука за музикантите, които уж подкрепят.

14. Кое е най-значимото за теб събитие с твое участие (и като изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., и като фен)?
Концертът на Slave в Лутън, Англия, през 1984.

15. В наши дни диджеите са известни почти колкото изпълнителите, чиито парчета пускат. Какво е мнението ти по този въпрос и мислиш ли, че това е заслужено?
Музиката и музикантите са по-важни от всеки диджей. Всичко, което ние правим, е да пускаме музика. Много по-трудно е да я направиш.

16. Благодаря ти за отделеното време. Защо прие да отговориш на въпросите?
Ти винаги пускаш музиката ни в радио предаването си!!

Сайтът на лейбъла Soul Unsigned

понеделник, 4 април 2011 г.

45 оборота в минута #100 (26.03.2011) - специален гост: Selector Stiliyan

Някак неусетно се изнизаха 100 издания на предаването. В студиото сме заедно със селектор Стилиян, за да представим съвместния си проект Funky Soul Fellows, създаден специално за случая. Представяме селекции от малко фънк и много соул. Разбира се изцяло на грамофонни плочи. От време на време хващаме и един евтин микрофон в ръка, за да обявяваме парчетата. Защото така ни харесва. И защото сме олдскуул.

В студиото освен нас са и много наши приятели, съпричастни с идеята на Стилиян, на мен и на предаването, че соул музиката е жизнено важна. Заедно сме и ни е нереално готино. Без да усетим се пренасяме във варненския бар Bolla, за да продължи празникът до сутринта. Защото музиката има значение.


1 час:


2 час:

Roy Ayers – Freaky Deaky


Очевидно пролетта ще бъде също така гореща както зимата тук, във Funky Bites. Преди седмица радио шоуто ми 45 оборота в минута отбеляза стотното си издание, а в края на месеца ще отпразнуваме и втория му рожден ден. Факт са два нови проекта с мое участие (The Junk Dealers с DJ JiJo и Funky Soul Fellows със селектор Стилиян). Нещата разбира се няма да спрат до тук, но засега няма да издавам подробности около плановете за близкото бъдеще. На 29 април бъдете във варненския клуб Vintage 33, за да празнуваме заедно. In Vinyl We Trust (селектор Стилиян + Skill) и моя милост ще разклатим сградата на хотел Черно море с фънк, соул, бугалу, диско, латино и афро ритми. Само на 7-инчови грамофонни плочи.

И като стана дума за любимия ми винилов формат, нека да ви представя днешната фънки хапка. Ще видим диско фънк страната на Roy Ayers, която той разкри пред света през втората половина на 70-те. През 1978 Polydor издадоха Freaky Deaky.

Roy Ayers е един от най-значимите джаз вибрафонисти на 60-те. През 70-те и 80-те успешната му кариера продължава, но вече в аренби, фънк и диско стилистика. Считан за един от пророците на стила есид джаз, Ayers винаги се е движел години напред спрямо музикалната действителност във всеки един момент от творческия си път. Парчета като Move to Groove на Roy Ayers Ubiquity е сред прототипите на хип-хоп груува, съпътстващ повечето есид джаз записи. Песента му Everybody Loves The Sunshine е често семплирана и също допринася за “титлата” Icon Man, която американското хип-хоп общество слага на музиканта. И отговорът на Roy Ayers: "Забавлявам се с това. Нямам нищо против да ме наричат по какъвто и да било начин, така правят по принцип в тази индустрия."

Roy Ayers е роден на 10 септември 1940 в Лос Анджелис. Израсва в музикално семейство – баща му е тромбонист, а майка му му дава първите уроци по пиано. Когато Roy е на 5 години, Lionel Hampton му подарява комплект чукчета за вибрафон, но Ayers започва да свири на инструмента едва на 17-годишна възраст. След като прекрачва в третото десетилетие от живота си, музикантът е въвлечен в West Coast джаз сцената. Записва с Curtis Amy (1962), Jack Wilson (1963-1967) и the Gerald Wilson Orchestra (1965-1966), а свири с Teddy Edwards, Chico Hamilton, Hampton Hawes и Phineas Newborn. Една съвместна изява с Herbie Mann довежда до 4-годишна съвместна работа с големия флейтист (1966-1970) – незаменим опит, който отваря очите на Roy Ayers и за други стилове освен бибопа, с който е израснал.

През 1970 Ayers напуска Herbie Mann и създава формацията Roy Ayers Ubiquity, с която записва няколко албума за Polydor и която включва музиканти като Sonny Fortune, Billy Cobham, Omar Hakim и Alphonse Mouzon. Постепенно аренби/джаз/рок бандата заменя джаз елемента с фънк и диско звучене. Записват за Polydor и Columbia, покоряват класациите с няколко хита, но в края на десетилетието интересът на публиката спада.

През 80-те, освен записите и менажирането на групата си, Roy Ayers започва съвместна работа с легендарния нигериец Fela Kuti, създава лейбъла Uno Melodic и продуцира и композира сингли за различни артисти. Участва в албума Jazzmatazz на Guru и през 1993 свири в нюйоркските клубове с рапъра и с Donald Byrd.

Freaky Deaky е Б-страна на You Came Into My Life. Парчето е от края на 70-те, когато Roy Ayers експериментира с различни диско фънк аранжименти. Не е постигнала кой знае какви успехи в класациите, което не означава, че когато завъртя тази плоча, хората около мен (включително и аз) не започват да мърдат крайниците си във всички посоки. Enjoy.

Roy Ayers - Freaky Deaky MP3 Download


Peace & Funk