четвъртък, 30 декември 2010 г.

Brass Construction – Music Makes You Feel Like Dancing


Ден преди 2010 да изтече през пръстите ни, е време да се поразкършим малко като генерална репетиция за новогодишната нощ. Последната фънки хапка за тази година предлагам да бъде 7-инчовото денс бижу на Brass Construction Music Makes You Feel Like Dancing.

Групата Brass Construction е създадена през 1968 в Бруклин под името Dynamic Soul от Randy Muller, който стои в основата и на друга американска фънк банда от същото време – Skyy. Muller, освен че пее, също свири на клавишни инструменти и флейта. Първоначалният състав на формацията включва още Larry Payton (барабани), Wayne Parris и Morris Price (тромпет), Joe Arthur (китара), Sandy Billups (конги и беквокал), Michael Grudge и Jesse Ward (саксофон) и Wade Williamston (бас).

Едноименният дебютен албум на Brass Construction от 1975, продуциран от Jeff Lane, придобива платинен статус и включва синглите Movin’ и Changin’. Следват албумите Brass Construction II, III, IV и V, от които сериозни успехи постигат парчетата Ha Cha Cha (Funktion) (1977) и L-O-V-E-U (1978).

До 1980 Brass Construction записват за лейбъла United Artists, а през следващите 3 години са част от каталога на Liberty. В началото на 80-те основателят на групата Muller става и техен продуцент и вмъква в звука им повече синтезатори. От 1983 до разпадането си през 1985 Brass Construction записват за Capitol, но така и не успяват да постигнат успехите си от 70-те.

Music Makes You Feel Like Dancing е парче, което като звучене напълно отговаря на заглавието си. Музика, която наистина те кара да танцуваш. Brass Construction са известни с дългите си танцувални композиции и тази е доста добра илюстрация за облика на групата през най-силните й години. Песента е от 1979, издание на United Artists, а от Б-страната ще откриете друг танцувален парцал, който през 2011 със сигурност ще намери място върху страниците на този блог: Shakit. Enjoy and dance the New Year’s eve away!

Brass Construction - Music Makes You Feel Like Dancing

Powered by mp3skull.com

Peace & Dance

събота, 25 декември 2010 г.

James Brown – Soul Power Pt. 1


Весела Коледа на цялото Funky Bites семейство! Пожеланията ми към вас са чудесата в живота ви да не се случват само по това време на годината. Бъдете щастливи и винаги заобиколени от добри хора и хубава музика. А от такава, както добре знаете, този блог изобилства (хо-хо-хо).

Коледните и новогодишните празници са време за веселие, приятели, любими хора и почивка. Но не ми се иска да забравяме, че на този ден преди 4 години ни напусна феноменът James Brown. Затова ви предлагам да направите Коледата си още по-фънки с парчето Soul Power.

Soul Brother Number One, Mr. Dynamite, The Hardest-Working Man in Show Business, Minister of The New New Super Heavy Funk, Mr. Please Please Please, The Boss, The Godfather of Soul – това са част от псевдонимите на този великан. И въпреки, че повечето от тях са дело на самия Brown, това не означава, че не отговарят на истината. James Brown е уникален в много аспекти.

Биографията на краля на фънка е достъпна на български език навсякъде в интернет. Можете да погледнете моя пост от юни относно парчето Get Up Offa That Thing, както и да се гмурнете в страхотния сайт Performer, посветен на любимата ни музика. Това място е постоянно нарастващо море от информация и ако все още не сте го посещавали, съветвам ви да го направите – сигурен съм, че няма да се измъкнете лесно от там. Аз лично благодаря на хората, които го списват, за партньорството и подкрепата.

Soul Power е парче, в което има много душевна сила. James Brown завинаги ще остане в сърцата и душите ни и ще ни дава силата, от която се нуждаем. От Б-страната на плочата ще откриете Soul Power Pt. 2 и Soul Power Pt. 3, така че тази Коледа определено ще е по-фънки от обикновено. Enjoy.



Peace, Funk and Soul Power

сряда, 22 декември 2010 г.

The ''45 RPM'' Radio Show #086 (18.12.2010) - special guests: Selector Stiliyan & Skill (In Vinyl We Trust)


Предпоследното издание за 2010 определено ще остане в историята на предаването. Проектът In Vinyl We Trust, и по-конкретно Selector Stiliyan и Skill представиха селекциите си от фънк, соул и джаз музика изцяло на грамофонни плочи.

Пръв зад грамофоните застава Selector Stiliyan. От първото до последното соул парче лъха класа. Говорим си с двамата за проекта, за музиката, за винила и предстоящото парти. След това Skill представя невероятната си селекция от 7-инчови сингли, изцяло на лейбъли от бившия Източен блок. Изпращам двамата към бар Bolla и завършвам предаването с моя селекция от 7-инчови фънки парцали. Веднага след предаването и аз се отправям към Bolla, за да се присъединя към виниловия празник, продължил до 5 сутринта.


1 час:


2 час:


3 час:

неделя, 19 декември 2010 г.

Deep Purple – Hush


Едно от нещата, което ме привлича във фънки музиката, е, че тя може да бъде и поп, и рок, и български фолклор или естрада, джаз, соул и изобщо всяко парче, в което е хвърлена онази пикантна подправка, придаваща неповторимия фънки груув, който ни кара да тропаме с крак, да поклащаме глава или да се хвърлим в необуздани танци (последното го мога най-добре).

Днес ще ви представя едно парче, което завъртях на последното издание на In Vinyl We Trust във Варна, и което изненада доста хора. За щастие – приятно. В него има и рок, и фънк, и психеделични оттенъци, и много история. Пригответе се за Deep Purple и Hush.


Няма да ви занимавам с историята на Deep Purple, тъй като тя може да се открие в много подробни варианти на български език, а и бандата не попада в основната стилистика на този блог. Но тяхната версия на Hush е феноменална. Тежка, психеделична и с невероятен груув. Записана е на 11 май 1968 за дебютния албум на групата Shades of Deep Purple и въпреки че в родната им Англия не предизвиква почти никакъв интерес, в щатските класации се изкачва до No 4, а в канадските – до No 2. Това е първият хит в историята на Deep Purple, за което заслуга има и лейбълът, който разпространява парчето зад океана – Tetragrammation. Групата държи пилотният сингъл да е Help, но нюхът на собствениците на Tetragrammation не ги подвежда.

Иначе оригиналът е дело на американския кънтри/поп певец и композитор Joe South, известен и с авторството на друг световен хит – Games People Play. Ето какво гласи част от текста на Hush:

(Love, love)
They got it early in the morning
(Love, love)
They got it late in the evening
(Love, love)
Well, I want that, need it
(Love, love)
Oh, I gotta gotta have it.

Изглежда всички имаме нужда от нея. Всъщност слава Богу, че е така. Enjoy.


Deep Purple - Hush .mp3


Found at bee mp3 search engine


Peace & Funk

Ние вярваме във винила


Сядам да пиша този пост, все още чувайки музиката от предната вечер в ушите си. Снощи във Варна се състоя музикалната вечер In Vinyl We Trust, но в по-различен формат от предишните си издания. Новото бе, че преди да се пренесат в бар Bolla, който претъпкан ги очакваше, грамофонните плочи се завъртяха в радио шоуто ми 45 оборота в минута. На живо в Студио 1 на Радио Варна Selector Stiliyan и Skill поднесоха поредната порция винилови вкусотии от бездънните си чанти. Винаги съм казвал, че във вените на Stiliyan тече соул музика. За пореден път го доказа. А Skill представи една изключително любопитна селекция от 7-инчови сингли изцяло на лейбъли от бившия Източен блок. В това издание на In Vinyl We Trust специален гост беше моя милост, за което искрено благодаря на Stiliyan и Skill. За мен бе огромна чест да споделя грамофоните с музикални авторитети като тях. Третият час от предаването ми бе отреден на мен и на моята селекция от 7-инчови фънки парцали.

Това, което по-късно се случи под земята (в Bolla), няма как да разкажа тук, защото е невъзможно да пресъздам атмосферата и енергията, която беше изпълнила пространството. Соул, фънк, диско, забравените съкровища на Балкантон (запазената марка на Skill), винил, много усмихнати лица, непрекъснати танци (въпреки ограниченото пространство) и много надежди за този тип сцена във Варна – това са думите, които донякъде описват четвъртото издание на In Vinyl We Trust. За мен бе изключително удоволствие да бъда сред всички тези хора и да споделя общия дух на единство, до който в последно време все по-рядко ни се случва да се докоснем. Последната вечер обаче доказа, че мисията е възможна.

Накрая само ще вметна дежурната кратка информация за кашона с надпис Records For Sale. Той се роди за първото издание на Funky Bites и оттогава популярността му расте лавинообразно. Почти всички вече знаят за него, а фенската му маса се увеличава с всяко изминало парти. Вече има и редовни купувачи, което всъщност говори, че резултатът от тази инициатива е успешен. А аз ще ви припомня, че нейният замисъл е всеки да може да остави свои плочи за продаване, както и да си купи други. Следващата ви среща с Кашона (както ще го наричам отсега нататък) ще бъде по време на третото издание на Funky Bites на 07.01.2010 в бар Bolla.

А ето и няколко снимки от събитието:

Selector Stiliyan и Skill - In Vinyl We Trust

Soulmate - заровил пръсти във винила

Техниката (в случая лампата) през цялата вечер беше от противниковия отбор. И все пак ние победихме

Skill и жените...

Ние сме семейство!

Peace & Vinyl

събота, 11 декември 2010 г.

AWB – Pick Up The Pieces


Когато стартирах този блог през февруари, не съм предполагал, че толкова много българи ще проявят интерес към него. Фактът, че чрез любимата си музика срещнах и продължавам да срещам сродни души ме прави изключително щастлив. Блогът е много подходяща форма на комуникация и това го доказват всички пишещи, в нашия случай – за музика. Когато имате време, прегледайте линковете вдясно (ако вече не сте го направили). Всички те водят към сайтове и блогове, списвани от отдадени на музиката хора. Възхищавам се на всеки един от тях. Те обединяват около себе си още и още членове на малки и не толкова малки общества, които имат нужда от духовната храна на любимата си музика, за да оцелеят. Преди няколко дни попаднах на Dog War – първия български блог за ямайска музика. Това е едно прекрасно място за всички изкушени от тази култура, сред които съм и аз. Доколкото разбирам, блогът се списва от Лазар Ангелов a.k.a Lazy Face, към когото потеглят поздравленията ми. Към Dog War вече можете да стигнете и чрез прекия път зад линка вдясно.

Но да се върнем на Funky Bites и това, което ви предлагам като саундтрак на предстоящия уикенд. Днешната фънки хапка е инструментална и, което доста рядко се случва, е дело на група, съставена изцяло от бели музиканти. Пригответе се за Pick Up The Pieces на AWB.

Average White Band е може би най-успешната бяла фънк банда през 70-те извън територията на Съединените щати. Първоначалният й състав включва Alan Gorrie (вокал, бас), Hamish Stuart (китара), Onnie McIntyre (китара), Malcolm Duncan (тенор саксофон), Roger Ball (клавишни и саксофон) и Robbie McIntosh (барабани). С опит, придобит през годините в много шотландски соул и джаз групи, музикантите от Average White Band правят своя дебют заедно през 1973 като подгряваща група на Eric Clapton в неговия концерт по случай завръщането му на сцената. Скоро след това излиза дебютният албум на бандата Show Your Hand. По-късно пробиват и американските класации под етикета на абревиатурата AWB с инструменталната композиция Pick Up the Pieces. Този успех обаче е помрачен от смъртта на барабаниста Robbie McIntosh, починал на 23 септември 1974 на едно холивудско парти от свръхдоза хероин.

Екс-барабанистът на Bloodstone Steve Ferrone замества McIntosh за третия албум на AWB Cut the Cake (1975), от който в класациите влизат песните If I Ever Lose This Heaven и School Boy Crush. Скоро след това преиздават дебюта си Show Your Hand, като му сменят заглавието на Put It Where You Want It, а с албума Soul Searching от 1976 групата си връща цялото име Average White Band. В него присъства последният им голям хит – Queen Of My Soul.

След още няколко албума, сред които Warmer Communications (1978), Feel No Fret (1979) и Shine (1980), които така и не успяват да върнат енергията и духа на ранните Average White Band, през 1982 групата се разпада, малко след което Steve Ferrone се присъединява към Duran Duran, а Hamish Stuart започва да записва с Paul McCartney. Gorrie, Ball и McIntyre събират отново Average White Band през 1989, привличайки вокалиста Alex Ligertwood за албума Aftershock. Оттогава дейността им е предимно концертна, като през 1996 издават Soul Tattoo, а три години по-късно – концертния Face To Face.

Pick Up The Pieces е прекрасна композиция. В България стана известна чрез едно пошло телевизионно шоу с доста добър бенд. Иначе в останалия свят парчето е класика още с излизането на албума AWB през 1974. В няколкото 7-инчови сингъла, издания на Atlantic, Pick Up The Pieces е Б-страна на Work To Do – друго, този път вокално, бижу на AWB. Enjoy.


Average White Band - Pick Up the Pieces .mp3


Found at bee mp3 search engine


Peace & Funk

неделя, 5 декември 2010 г.

Wilson Pickett – Get Me Back On Time, Engine No. 9


Неделя е. Всъщност вече е почти понеделник и съм сигурен, че тайничко си правите планове за предстоящата седмица. В това няма нищо лошо, но защо все пак не оставите плановете за утре? Както традицията повелява, неделя е ден за почивка и за фънки музика. Днес, все още с отзвук в ушите от последното издание на Funky Bites, ви предлагам заедно да се върнем в 1970 година, когато лично аз не съм бил роден, но предполагам, че музиката е била музика и хората са били хора. Ще го направим с песента Get Me Back On Time, Engine No. 9 на Wilson Pickett.

Wilson Pickett е роден на 18.03.1941 в Пратвил, Алабама. Той е най-малкото от единайсетте деца в семейството и детството му е, меко казано, трудно. Нарича майка си “най-лошата жена в моята книга” заради непрекъснатия физически тормоз, който тя упражнява върху него като малък, и който логично води до бягството му от къщи. На 14-годишна възраст малкият Wilson заживява с баща си в Детройт.

Преди да се установи на сцената като солов артист, Pickett пее с формацията The Falcons. С нея през 1962 влиза в Топ 10 на R&B класацията с песента I Found a Love. If You Need Me (по който по-късно Rolling Stones направиха кавър) и It’s Too Late са двата самостоятелни сингъла на певеца, след излизането на които той подписва с Atlantic, a това го отвежда и до Stax Records през 1965 (по това време съществува връзка между двата лейбъла, скрепена от договор 3 години по-късно). Сред първите парчета, които Wilson Pickett записва за Stax, е In The Midnight Hour – едно от изпълненията, които според специалистите са допринесли за прекрачването на популярната музика от R&B в soul ерата. В следващите няколко години на бял свят се появяват редица соул сингли на певеца като 634-5789, Mustang Sally, Funky Broadway, както и най-големият му хит – Land of 1000 Dances.

Wilson Pickett не се ограничава само в рамките на Stax. Скоро записва кавърверсии на няколко ранни парчета на Bobby Womack, както и Hey Jude на Beatles, в Muscle Shoals Studios. Отскача и до Филаделфия, където в началото на 70-те работи с легендарното продуцентско дуо Gamble-Huff. През този период списъкът с хитовете на Pickett се допълва от Don’t Knock My Love и Get Me Back On Time, Engine No. 9. последния успешен сингъл на певеца е Fire and Water от 1972.

През следващите години продължава концертната си дейност с променлив успех, но в края на 2004 се оттегля от сцената заради влошеното си здраве. Wilson Pickett умира на 19.01.2006 от сърдечен удар.

Get Me Back On Time, Engine No. 9 е парче, илюстриращо много добре тембъра на Wilson Pickett, който е една от причините Америка да обърне очи и уши към него. Начинът му на пеене е уникален и определено допринася за излизането на певеца от сянката на артисти като Otis Redding и Aretha Franklin. Песента, дело на култовия продуцентски дует Gamble-Huff, е тежка и много силна. От Б-страната ще откриете International Playboy, която преди два дни пуснах на последното издание на Funky Bites. Всъщност Wilson Pickett присъства в почти всеки мой сет. Enjoy.


Wilson Pickett - Engine Number 9 .mp3


Found at bee mp3 search engine


Peace & Funk

FUNKY BITES Vol. 2: Повторението е майка на забавлението


Какво мога да кажа... направихме го отново. Funky Bites набира все по-голяма скорост и доказателство за това е второто издание на месечните фънк вечери, които събират на едно място танцуващи хора. Последното се случи на 3 декември в оазиса на варненската клубна пустиня – бар Bolla. Докато 7-инчовите винили се въртяха със скорост 45 оборота в минута върху грамофоните, дансингът се поклащаше под краката на жадните за фънки вибрации хора. Видях много нови лица, което може само да ме радва. Мълвата се разпространява бързо и се надявам, че Funky Bites наистина успява да предостави на хората дозата любима музика, от която те се нуждаят за нормалното си функциониране. Тук е моментът да благодаря специално на Наско Гунчев от Бургас, който дойде във Варна специално за това парти – оценявам го, братле.

Иначе още по-щастлив ме прави лавинообразно нарастващият интерес към симпатичния кашон с надпис Records For Sale, в който всеки може да постави свои плочи за продаване, както и да си купи чужди. През цялата вечер имаше хора пред него, което се отрази и на броя продадени плочи. Оказва се, че в България и в частност във Варна изкушените от винила са много повече, отколкото всеки един от нас си е представял. Време е да излезем на светло и очевидно Funky Bites е един от начините за това.

Второто издание на Funky Bites е вече в историята, но в ушите ми все още звучи суровият аналогов звук на соул и фънк музиката от 60-те и 70-те. Това ще продължи до 7 януари, когато отново ще бъдем заедно за Funky Bites Vol. 3. А, сигурен съм, и след това.

Ето и някои моменти от вечерта, запечатани от зоркото око на селектор Стилиян:

Добре, да го направим отново!

C-O - в търсене на скрития семпъл

Любов...

Otis, baby!

Кое да бъде...?

Михаил Димов (Global Vision Circle) и селектор Стилиян - In Vinyl We Trust!

Танци!

В три и половина след полунощ е доста трудно да организираш куфара си с плочи...

Peace & Funk

неделя, 28 ноември 2010 г.

Syl Johnson – Goodie-Goodie-Good Times


Надявам се неделята ви да не е ангажирана от задачи, чието изпълнение сте отлагали цяла седмица. Защото този ден е отреден за почивка и с този пост ще се опитам да възвърна стария му имидж на най-добрия ден от седмицата. Преди това ще ви напомня, че няма да е лошо да пестите силите си за петък (03.12.2010), когато във варненския бар Bolla ще се съберат много фънки хора за второто издание на Funky Bites – месечните фънк вечери с моя милост. Фънк, винил, танци и усмивки – това са само част от съставките, включени в рецептата на събитието, която се случва всеки първи петък от месеца. А сега да се върнем на днешния неделен ден и да си спомним за големия Syl Johnson. Едно от парчетата, които могат да се чуят на моите партита, се казва Goodie-Goodie-Good Times.

Истинското име на Syl Johnson е Sylvester Thompson. Роден е на 01.07.1936 в Хоули Спрингс, Мисисипи. Негови братя са блус китаристът и певец Jimmy Johnson и басистът Mack Thompson. През 50-те Syl е свирил с блус музиканти като Magic Sam, Billy Boy Arnold, Junior Wells и Howlin’ Wolf. Дебютът си като соло артист прави през 1959 за дъщерния за King Records лейбъл Federal. В средата на 60-те преминава към чикагския лейбъл Twinight. Дебютирайки там със сингъла Come On Sock It To Me през 1967, Syl Johnson бързо се утвърждава като хитмейкър и продуцент. Песента му Different Strokes, която излиза през същата година, наскоро беше включена в престижната компилация Ultimate Breaks and Beats.

През 1971 Willie Mitchell довежда със себе си Syl Johnson в Hi Records, където двамата записват три албума. Раждат се хитове като We Did It, Back for a Taste of Your Love и Take Me to the River. В един момент обаче Johnson забелязва, че в този лейбъл е невъзможно да излезе от сянката на Al Green – звездата на Hi Records по това време.

След като напуска и тази компания, Syl Johnson записва две плочи за собствения си лейбъл Shama. В средата на 80-те Johnson започва собствен бизнес с рибен фаст-фууд ресторант и се отдръпва от музикалния бизнес с изключение на епизодични участия в няколко блус клуба. През 1992 Syl Johnson открива, че парчето му Different Strokes е семплирано от много рапъри, сред които Wu-Thang, Kool G Rap, Hammer и Geto Boys. Стимулиран от този факт, той решава да се завърне в музикалния бизнес. През 1994 издава албума Back in the Game за лейбъла Delmark, в записите на който участие вземат ритъм секцията на студийната банда на Hi Records, както и най-малката дъщеря на Syl – Syleena Johnson.

Goodie-Goodie-Good Time е парче, което перфектно приляга на една приятна разтоварваща неделя, каквато се надявам да е за вас днешната. Останалото оставям да допълни Syl Johnson – аз само ще добавя, че от Б-страната на това 7-инчово бижу ще откриете Love Baby. Enjoy.



Peace & Funk

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

DJ Prestige + Flea Market Funk = А Better World


Неведнъж съм споменавал името на Jamison Harvey a.k.a DJ Prestige в този блог. Това е човекът, когото с чисто сърце мога да посоча като най-голямото си вдъхновение. Неуморен дигър, запленен от всяка музика, в която може да се усетят фънки вибрации, Prestige изследва световното фънк наследство откакто се помни. Той е причината да обикна 7-инчовия формат на грамофонните плочи, чрез него се докоснах и до огромно количество фънк музика, която разкри пред мен неподозирани музикални пространства. С две думи DJ Prestige, макар и без да подозира, ме въведе в необятния свят на фънк музиката.

Преди няколко дни той публикува кратък пост в култовия си блог Flea Market Funk за мен, за блога ми и за радио предаването ми, което още веднъж потвърждава старата максима (всъщност максимата не е стара – преди малко си я измислих), че за фънка няма граници. Всички сме заедно в тази игра и трябва заедно да се изправим в подкрепа на музиката, която промени света, но това едва не й коства живота.

DJ Prestige е от Ню Джърси и колекционира плочи още от гимназията. Още като малко момче е впечатлен от колекцията на баща си, която включва албуми на артисти като Beatles, Otis Redding, Booker T. and the MG’s, Marvin Gaye и Stevie Wonder. В тойнейджърските си години чува парчето Rockit на Herbie Hancock и това запалва искрата на желанието да стане диджей. Повлиян от стилове като рап, реге, пънк, ска, ню уейв и класически рок, той постепенно намира пътя към мечтата си. Минава през различни радиостанции, клубове и фестивали, за да оформи стила си в рамките на фънк, соул, джаз и реге и да стане една от най-значимите фигури на фънк сцената в Ню Джърси. Много скоро очкавайте DJ Prestige в рубриката на Funky Bites Funky 16 Questions.

Блогът Flea Market Funk е един изключително богат източник на знания за корените на любимата ни музика и може би тук е мястото да призная, че Funky Bites до голяма степен е инспириран от този блог. Наскоро с обновена визия, Flea Market Funk продължава да образова изкушените от музиката, която промени света.

DJ Prestige в мрежата:
Официалният сайт на DJ Prestige
DJ Prestige във Facebook
DJ Prestige в Myspace
Flea Market Funk
Flea Market Funk във Facebook

Peace & Funk

P.S. А ето и едно видео, в което Prestige представя част от 7-инчовите си бижута на покрива на Ashbury Park. Парчето, което звучи, е Funky L.A. на Paul Humphrey & his Cool Aid Chemists.



четвъртък, 18 ноември 2010 г.

Dennis Coffey – Getting It On '75


Черното злато не спира да се трупа тук, във Funky Bites. Изборът ми коя плоча да представя става все по-труден с всяка изминала седмица, но това не бива да ви притеснява – по-добре е изборът да е труден, отколкото изобщо да нямам избор. Така че днес се спрях на един много любим мой китарист, когото досега незаслужено пренебрегвах. А освен китариста, много ми е любим и лейбълът на плочата – Sussex. Преди години се запознах с него именно чрез сингъл на този китарист – Theme from Enter The Dragon. Оттогава нито една плоча с този надпис върху нея не ме е разочаровала. Такъв е случаят и с Getting It On ’75 на Dennis Coffey.

Dennis Coffey е роден през септември 1940 в Детройт. Освен с авторската си музика, той е известен и със студийната си работа за безброй светила от американската фънк и соул сцена.

Coffey започва да свири на китара на 13-годишна възраст. Като дете е фен на кънтри музиката, но след като влиза в гимназията, е завладян от магията на рока, джаза и блуса, черпейки вдъхновение от китаристи като Chuck Berry, Scotty Moore и Wes Montgomery. Само две години по-късно участва в студийната сесия на парчето I'm Gone на неизвестния рокабили певец Vic Gallon. В началото на 60-те се присъединява към The Royaltones, а малко по-късно става част от студийната група Funk Brothers. С нея Dennis Coffey участва в записите на десетки артисти от каталога на Motown и въвежда wah-wah китарния саунд в парчетата на легендарния продуцент Norman Whitfield (най-известното от които е Cloud Nine на Temptations). Други емблематични сингли, в които участва китаристът, са S.O.S. (Stop Her On Sight) на Edwin Starr, It's Your Thing на Isley Brothers и Band Of Gold на Freda Payne. Coffey е автор и на музиката към blaxploitation филма Black Belt Jones.

Продуцентската дейност на Dennis Coffey започва след като заедно със студийния барабанист Mike Theodore създават продуцентската фирма Theo-Coff. Още с първия си сингъл за соул комбото The Sunliners успяват да подпишат договор с дъщерния на MGM лейбъл Maverick. Шест месеца по-късно Maverick предлага самостоятелен контракт на Coffey и през 1969 It's Your Thing помита класациите в Щатите.

Но в края на същата година MGM затваря Maverick. The Sunliners се прекръстват на Rare Earth и подписват с Motown, а Dennis Coffey се завръща към студийната работа, вземайки участие в класики като War на Edwin Starr и Band Of Gold на Freda Payne. През 1971 заедно с бившия шеф на Maverick Clarence Avant създават нов лейбъл – Sussex, който издава Scorpio - най-успешния сингъл на Dennis Coffey, продал се в над милион копия и превърнал се в доста семплирана фънк класика. Година по-късно успеха му, макар и в по-малки мащаби, последва и Taurus.

През 2004 Dennis Coffey издаде мемоарите си под заглавието Guitars, Bars and Motown Superstars. А голямата новина около него е, че през първата половина на 2011 Strut Records ще издадат новия му албум. Потривам доволно ръце, макар че през последните години Dennis Coffey доста се отдалечи от звука си от 70-те.

Getting It On '75 е сингъл от албума Instant Coffey от 1974, в който участва и Joe Sample на клавишните. Парчето е типичният за Coffey фънк с рок елементи. За пореден път избирам композиция, която не е особено популярна за дадения артист, защото ми се иска да поглеждаме любимите си изпълнители и от малко по-различен ъгъл. Иначе съм щастлив, че по рафтовете вляво от мен мога да открия парчета на Dennis Coffey като Can You Feel It, Chicano, Taurus и, разбира се, Theme from Enter The Dragon (давай, Брус Лий!). От Б-страната ще откриете именно Chicano. Enjoy.



Peace & Funk

P.S.: А ето и едно видео, в което Dennis Coffey представя своята аудио-визия за нашумялото напоследък парче на Cee-Lo F**k You:


dennis coffey - fuck you (cee lo cover) from THE WORK on Vimeo.

петък, 12 ноември 2010 г.

Funky 16 Questions (ноември, 2010): Wah Tony

През юни тази година реших по някакъв начин да отдам необходимото уважение на хората, които ме вдъхновяват в музикално отношение, а и да запозная читателите на този блог с тях. Така се роди рубриката Funky 16 Questions – 16 въпроса, които всеки месец отправям към една фигура от света на музиката. Още от първото си издание рубриката се радва на сериозна популярност (в рамките на блога разбира се), което истински ме радва.

Този месец предлагам на вашето внимание отговорите на една личност, която няма нужда от представяне. И все пак: той е част от Ahead, High Time, Tri O Five, музикантите зад Белослава и още безброй успешни проекти. Мултиинструменталист, композитор, продуцент, ремиксатор, преподавател и какво ли още не, този човек се превърна в основна фигура на българската музикална сцена. Изключително съм щастлив да ви представя моя приятел Wah Tony.


01. С какво се занимаваш?
С музика: композиране, концертиране, преподаване и всичко около нея :)))

02. Какво мислиш за ситуацията в България в твоята сфера на дейност?
Мисля, че "не сме малко". Просто не останаха медии, които да подкрепят културата, и всичко остава някак си зад кадър... Фестивалите в България като Spirit of Burgas, Park Live и джаз сцените са фактор, че има стойностна българска музика и фенове. Тези събития обаче не се отразяват достатъчно, което кара българина да си мисли, че има пазар само за силиконови руси певачици :))

03. Удовлетворен ли си от равнището, на което музикалната ти кариера се намира в момента? Какво още искаш да постигнеш?
Напълно... За щастие сме съпричастни със световната музикална сцена и рано или късно всеки пътник си намира влака, стига да е попаднал на правилната гара :)))

04. С кое от постигнатото до момента в музикално отношение си най-горд?
С музиката, която оставям зад себе си... Записи, сингли, позитивния заряд, с който зареждам хората, слушащи музиката, която правя...

05. Как успяваш да балансираш между музикалните ангажименти и личните си отговорности?
Балансът винаги се върти около музиката, така че сме й длъжни и винаги тя е на първо място...

06. Имало ли е момент, в който си искал да захвърлиш всичко и да спреш да се занимаваш с музика (и ако е имало, какво те накара да не го направиш)?
Нямал съм нито един такъв момент в живота си... Може би ми се е искало и съм имал дилемата да захвърля държавицата, в която се родихме :))

07. Кого/какво би посочил като своето най-голямо музикално вдъхновение?
Музикантите, с които работя, и други, от които се инспирирам...

08. Кое е първото парче, различно от детска песничка, което чу през живота си (и за което имаш спомен)? Кога и къде се случи това?
Израснах в музикално училище и класиката ми е дала незаменима музикална основа, над която да градя...

09. А кое е последното парче, което чу до този момент (или което слушаш в момента)?
Ремиксът на Белослава, който завършвам скоро :))

10. Опиши любимата си музика.
Извираща от сърцето, грууви, позитивна.

11. Има ли парче или албум, което/който можеш да слушаш по всяко време?
Erykah Badu – Mama’s Gun, Tri O Five и High Time разбира се :))

12. Кой музикален носител харесваш най-много? Защо?
Относително е... Лентата си има своето меко зарибяващо качество, но вече се дигитализирахме достатъчно...

13. Според теб какво губят и какво печелят музикалните фенове от интернет?
Имат голяма печалба определено – глобализацията в музикално отношение е от полза... Информацията идва главно от там... Дърпането на музика събори много от авторите и изпълнителите, но пък даде информация на много заблудени хора, което показва, че винаги има две страни :))

14. Кое е най-значимото за теб събитие с твое участие (и като изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., и като фен)?
Откриването на Лаундж партито на турнира Rolex Masters в Монте Карло, на което свирихме с Tri O Five като специaлни гости на принцеса Мелани Де Маси :))

15. В наши дни диджеите са известни почти колкото изпълнителите, чиито парчета пускат. Какво е мнението ти по този въпрос и мислиш ли, че това е заслужено?
За всеки има място под слънцето... И те са хора, важното е, че са близко до музиката и обогатяват хората с вкуса си като такива :))

16. Благодаря ти за отделеното време. Защо прие да отговориш на въпросите?
Защото си един от малкото скромни хора, обичащи истински музиката :)) Благодаря ти и аз за всичко :))

понеделник, 8 ноември 2010 г.

Lyn Collins - Think (About It)


Новата седмица ще започнем с едно парче, което силно разтърси първото издание на Funky Bites. Любопитното около тази плоча е, че след дълго и неуспешно преследване в ebay, моят приятел Frank The Tank ми я изпрати от Холандия. Първият опит се оказа неуспешен (неразбирателство между няколкото посредника я прати в ръцете на софийски диджей – и до днес не знам точно кой), но втория път се озова на рафта до останалите фънк вкусотии вляво от мен. И така, пригответе се за Lyn Collins и Think (About It).

Можем да кажем, че Lyn Collins е женският вариант на James Brown. Наричат я жената проповедник и това съвсем не е случайно – в началото на 70-те тя заедно с роднините си Bootsy и Catfish Collins са представени на света от самия Mr. Dynamite, който е основната причина за успешните кариери и на тримата (всъщност според някои мнения Lyn Collins няма роднинска връзка с Bootsy и Catfish).

Lyn Collins е родена на 12.06.1948 в Абилен, малко градче в щата Тексас. Пее още от малка и се омъжва рано, като съпругът й е и неин мениджър. Той също така е местният промоутър на участията на James Brown Revue. Младата певица изпраща демо запис на звездата. След кaто чува как пее, Soul Brother No.1 й отговаря да бъде в готовност за концертни участия. Малко преди това Marva Whitney е напуснала формацията и Brown се надява Lyn Collins да заеме нейното място. Но ненадейно друга бивша вокалистка на James Brown Revue – Vicky Anderson, се завръща в състава, така че James Brown кани Collins в началото на 1971 да дойде в Джорджия за записите на сингъла Wheel of Life. В края на същата година Anderson напуска отново и така Lyn Collins става вече официално член на James Brown Revue. През 1972 лейбълът People издава дебютния солов сингъл на певицата Think (About It), продуциран от самия Brown. Тази песен се превръща в най-големия хит на Lyn Collins, като я прави най-успешната изпълнителка от екипа на фънк легендата. Това е и едно от най-семплираните парчета на жена-изпълнител. По-късно през същата година бял свят вижда и дебютният албум на Collins, носещ същото заглавие.

Певицата продължава да участва в записи на James Brown до 1973, както и да пътува с него по концерти. През 1975 излиза вторият й албум – Check It Out if You Don't Know Me by Now. Освен това започва да работи и като студиен вокалист за различни музиканти, но постепенно славата я напуска. В края на 80-те и началото на 90-те се опитва да се върне под светлините на прожекторите като денс-дива със синглите Shout, издаден от белгийския лейбъл ARS, и Break Your Heart за италиански лейбъл. Опитите са неуспешни, което принуждава Lyn Collins да се завърне към истинското си Аз. Започва да обикаля света, като взема участие на много престижни музикални фестивали като European Jazz/Funk Festival (1998 и 1999) и джаз фестивала в Монтрьо. Малко след като се завръща от европейското си турне, Lyn Collins умира на 13 март 2005 в Пасадена, Калифорния.

Музиката, текстът, аранжиментът и продуцентската работа върху Think (About It) са дело на James Brown. Парчето е от 1972, но моето копие на 7-инчовия сингъл е от 1988 – холандско издание на Polydor. Песента е на едно от първите места в класацията ми за танцувални фънк парчета, което ще си проличи и в следващите издания на Funky Bites. От Б-страната на въпросното издание ще откриете Rock Me Again & Again & Again & Again & Again & Again (от албума Check Me Out If You Don't Know Me by Now от 1975. Enjoy and think about it.

Lyn Collins - Think .mp3
Found at bee mp3 search engine


Peace & Funk