събота, 11 декември 2010 г.

AWB – Pick Up The Pieces


Когато стартирах този блог през февруари, не съм предполагал, че толкова много българи ще проявят интерес към него. Фактът, че чрез любимата си музика срещнах и продължавам да срещам сродни души ме прави изключително щастлив. Блогът е много подходяща форма на комуникация и това го доказват всички пишещи, в нашия случай – за музика. Когато имате време, прегледайте линковете вдясно (ако вече не сте го направили). Всички те водят към сайтове и блогове, списвани от отдадени на музиката хора. Възхищавам се на всеки един от тях. Те обединяват около себе си още и още членове на малки и не толкова малки общества, които имат нужда от духовната храна на любимата си музика, за да оцелеят. Преди няколко дни попаднах на Dog War – първия български блог за ямайска музика. Това е едно прекрасно място за всички изкушени от тази култура, сред които съм и аз. Доколкото разбирам, блогът се списва от Лазар Ангелов a.k.a Lazy Face, към когото потеглят поздравленията ми. Към Dog War вече можете да стигнете и чрез прекия път зад линка вдясно.

Но да се върнем на Funky Bites и това, което ви предлагам като саундтрак на предстоящия уикенд. Днешната фънки хапка е инструментална и, което доста рядко се случва, е дело на група, съставена изцяло от бели музиканти. Пригответе се за Pick Up The Pieces на AWB.

Average White Band е може би най-успешната бяла фънк банда през 70-те извън територията на Съединените щати. Първоначалният й състав включва Alan Gorrie (вокал, бас), Hamish Stuart (китара), Onnie McIntyre (китара), Malcolm Duncan (тенор саксофон), Roger Ball (клавишни и саксофон) и Robbie McIntosh (барабани). С опит, придобит през годините в много шотландски соул и джаз групи, музикантите от Average White Band правят своя дебют заедно през 1973 като подгряваща група на Eric Clapton в неговия концерт по случай завръщането му на сцената. Скоро след това излиза дебютният албум на бандата Show Your Hand. По-късно пробиват и американските класации под етикета на абревиатурата AWB с инструменталната композиция Pick Up the Pieces. Този успех обаче е помрачен от смъртта на барабаниста Robbie McIntosh, починал на 23 септември 1974 на едно холивудско парти от свръхдоза хероин.

Екс-барабанистът на Bloodstone Steve Ferrone замества McIntosh за третия албум на AWB Cut the Cake (1975), от който в класациите влизат песните If I Ever Lose This Heaven и School Boy Crush. Скоро след това преиздават дебюта си Show Your Hand, като му сменят заглавието на Put It Where You Want It, а с албума Soul Searching от 1976 групата си връща цялото име Average White Band. В него присъства последният им голям хит – Queen Of My Soul.

След още няколко албума, сред които Warmer Communications (1978), Feel No Fret (1979) и Shine (1980), които така и не успяват да върнат енергията и духа на ранните Average White Band, през 1982 групата се разпада, малко след което Steve Ferrone се присъединява към Duran Duran, а Hamish Stuart започва да записва с Paul McCartney. Gorrie, Ball и McIntyre събират отново Average White Band през 1989, привличайки вокалиста Alex Ligertwood за албума Aftershock. Оттогава дейността им е предимно концертна, като през 1996 издават Soul Tattoo, а три години по-късно – концертния Face To Face.

Pick Up The Pieces е прекрасна композиция. В България стана известна чрез едно пошло телевизионно шоу с доста добър бенд. Иначе в останалия свят парчето е класика още с излизането на албума AWB през 1974. В няколкото 7-инчови сингъла, издания на Atlantic, Pick Up The Pieces е Б-страна на Work To Do – друго, този път вокално, бижу на AWB. Enjoy.


Average White Band - Pick Up the Pieces .mp3


Found at bee mp3 search engine


Peace & Funk

Няма коментари: