понеделник, 28 март 2011 г.

45 оборота в минута #99 (19.03.2011) - специални гости: C-O и YouthMan (alka dub soundsystem)


Това издание посвещаваме изцяло на ямайската музика и нейните производни (най-вече британски). Гостите ми от alka dub soundsystem прекрачват прага на студиото с раница, пълна с музика, малка част от която слушаме в предаването. Говорим си за корените, за саундсистемите, за еволюцията и за съвременните превъплъщения на островната музика. Всички поклащаме глави в ритъма на Ямайка и мечтаем за лятото. А в последния час на предаването слушаме микса Dubbin' In The Shades, дело на alka dub soundsystem.


45 оборота в минута #99 - плейлист:

Bob Marley – Stir It Up / Island

alka dub soundsystem’s selection:
Burning Spear – Dub Don’t Cry / Burning Music
The Upsetters – Vamp A Dub / Island
Monthy Alexander & Ernest Ranglin – Confucius / Telarc
Bob Marley – Jammin’ (Dub) / Island
Israel Vibration – Why You So Craven / Arrival
Horace Andy – Sky Larking / Venture
Groundation – Undivided / Young Tree
Althea & Donna – Jah Rastafari / Frontline
Althea & Donna – Uptown Top Ranking / Frontline
Mutabaruka – Life and Debt / Island
Super Cat – My Girl Josephine / Columbia
Easy Star Allstars – Breathe / Easy Star
Alpha & Omega – Mankind See / Alpha & Omega
Rhythm & Sound feat. Jah Batta – Music Hit You / Burial Mix

alka dub soundsystem – Mix: Dubbin’ In The Shade


1 час:


2 час:


3 час:

събота, 26 март 2011 г.

Gladys Knight & The Pips – Daddy Could Swear, I Declare


В края на този прекрасен пролетен ден в ефира на Радио Варна ще се понесе стотното издание на радио шоуто ми 45 оборота в минута. Водя музикални радио предавания от 7 години, но, правейки това шоу, се чувствам истински щастлив. Във вените ми тече фънк и соул (е, може би и малко червено вино), и за мен е чест тази вечер да бъда част от Funky Soul Fellows – проекта, който заедно със Selector Stiliyan създадохме специално за случая. Чрез него на живо в студиото ще представим 3-часова селекция от любимите си фънк и соул парчета. Естествено изцяло на грамофонни плочи. В 22:30 партито ще се премести във варненския бар Bolla, за да продължи до ранните неделни часове. Бъдете с ефира на Радио Варна (20:00-23:00) и в бар Bolla (22:30-04:00), за да отпразнуваме заедно 45 оборота в минута # 100! Повече информация за събитието ще откриете тук.

Едно от парчетата, които ще чуят всички присъстващи довечера (с изключение на тези, които точно в този момент ще бъдат в тоалетната), е Daddy Could Swear, I Declare. Gladys Knight & the Pips е група, която в най-силните си фънки години остави голям брой песни, подходящи за събитие като днешното. Една от тях, издадена през 1973 от Tamla Motown, ще чуем сега в аванс.

Gladys Knight е родена на 28 май 1944 в Атланта, Джорджия. Само 8 години по-късно заедно с брат си Merald и двама свои братовчеди създава групата The Pips. През 1961 за първи път влизат в Топ 10 с песента Every Beat of My Heart, силно повлияна от ду уап течението. В първата половина на 60-те записват няколко днес ценени от колекционерите сингли за лейбълите Fury и Maxx, някои от които дело на композитора Van McCoy. Две песни от този период, Letter Full of Tears и Giving Up, успяват да влязат в Топ 40, но Gladys Knight не се докосва до комерсиалния успех докато не подписва с Motown през 1966. С годините тя и групата й се превръщат в една от емблемите на Motown, въпреки че никога не достигат успеха на звезди от каталога на лейбъла като the Supremes, Marvin Gaye и the Temptations. С Norman Whitfield зад гърба си, който осигурява продуцирането и голяма част от композирането на парчетата им, the Pips бързо се вливат в основния музикален поток на Motown и след себе си оставят хитове като Friendship Train, оригиналната версия на I Heard It Through The Grapevine, It Should Have Be Me, The End of Our Road и If I Were Your Woman.

През 1973 излиза най-големият хит на Gladys Knight & the Pips за детройтския лейбъл – Neither One Of Us. Той достига до номер 2 в Щатите, а малко след това групата напуска Motown и подписва с Buddah. Първите две години там са супер успешни – Midnight Train to Georgia (единственият им номер 1), I’ve Got To Use My Imagination и Best Thing That Ever Happened To Me се справят доста добре в класациите. За съжаление след няколко години Gladys Knight се насочва към easy listening, adult contemporary публиката, на която остава вярна и до днес. Изявява се отделно от the Pips, които се оттеглят от сцената. Така с края на вълшебното фънки десетилетие Knight напуска семейството на фънк соул поколението, за да не се върне никога повече в него.

За щастие през годините, които прекарват в Motown и Buddah, Gladys Knight & the Pips създават много песни, които читателите на този блог (както и авторът му) биха усилили с най-голямо удоволствие по всяко време на денонощието. Една от тях е Daddy Could Swear, I Declare. Записана е през най-успешния период на групата, малко преди да преминат от Motown в Buddah. Насладете й се сега, а и довечера в Bolla. От Б-страната ще откриете For Once In My Life.



Powered by mp3skull.com

Peace & Funk

неделя, 20 март 2011 г.

45 оборота в минута #98 (12.03.2011) - специални гости: Jokozzo и Lady Muse


Българската авторска музика, особено тази, попадаща в стилистиката на това предаване, е твърде ограничена. Всъщност в последните две-три години се забелязва подем в това отношение и искрено се надявам той да продължи и в бъдеще. Част от тази нова вълна е и варненският продуцент и диджей Jokozzo, който заедно с певицата Lady Muse е в студиото за премиерата на новия им съвместен сингъл Road Chasing. Слушаме го и си говорим за авторска музика, за фънк-рок бандата Funkaround, чийто фронтмен е Lady Muse, след което Jokozzo застава зад пулта и на живо в студиото представя селекцията си от свежа джази музика.


45 оборота в минута #98 - плейлист:

Jamiroquai – Stillness In Time / Sony
Jokozzo feat. Lady Muse – Road Chasing / Promix

Live set by Jokozzo:
Gabin – It’s Gonna Be / EMI
St Germain – No Such Thing / Blue Note
Metropolitan Jazz Affair – Corovon / Disques Dreyfus
St Germain – La Goutte D'Or / Blue Note
Kruder & Dorfmeister – High Noon / Studio !K7
Kinny – Queen of Boredness / Tru Thoughts
Nina Simone – Can’t See Nobody / RCA
JD73 – Happy People / Wax On
De-Phazz – Hero Dead and Gone / Mole Listening Pearls
Kinny – Back Street Lust / Tru Thoughts
? – Boundaries / ?
Burning Giraffe – Smoking Jacket / Groove Gravy
Bebo Best & the Super Lounge Orchestra – Oh Jeje / Chinchin
Nu Braz – Saudade / La Douce
Bebo Best & the Super Lounge Orchestra – Bum Digi Bum / Chinchin
Nu Braz feat. Lo Greco Bros. – Borboleta Da Cidade / La Douce
De-Phazz – Jeunesse Doree / Universal Jazz
Batuk – Bossa Menina / Cool D:vision
Jimmy Smith – Got My Mojo Working / Foster
Bossasonic – Material Girl / First Floor
Mo’ Horizons – Oye Bossa / Agogo
Mo’ Horizons – Foto Viva / Agogo
Mo’ Horizons – Fever 99 / Agogo
Gypsy Brown – Life Is A Trip / Freestyle
Dinah Washington – Is You Is Or Is You Ain’t My Baby? (Rae & Christian Remix) / Verve
Reboot – Enjoy Music / D:vision
Mo’ Horizons – Ai Mi Morena / Agogo
Mo’ Horizons – Don’t Bring Me Down / Agogo
Mo’ Horizons – Nuday / Agogo
Mo’ Horizons – Ay y N’Ama / Agogo
Parov Stelar feat. Gabriella Hanninen – Charleston Butterfly / Etage Noir
Mr. Scruff – Get A Move On / Ninja Tune

Jokozzo feat. Lady Muse - Road Chasing / Promix


1 час:


2 час:


3 час:

петък, 18 март 2011 г.

Betty Wright – Where Is The Love


Следващата събота (26.03.2011) радио предаването ми 45 оборота в минута ще отбележи своето 100-тно издание в ефира на Радио Варна. Този скромен празник ще бъде отбелязан подобаващо във варненския бар Bolla, където специално за случая със Selector Stiliyan ще представим новия ни съвместен проект Funky Soul Fellows (повече информация за събитието вижте в Предстоящи участия).

Днес реших да представя едно парче, което напоследък доста често въртя на партита. Betty Wright е сред любимите ми певици, а песента, с която ще я чуем, е Where Is The Love от 1974.

Betty Wright е е една от певиците с най-силно присъствие на музикалната сцена в Маями (основно през 70-те и 80-те, въпреки че продължава да записва и днес). Родена е на 21 декември 1953 и пее от малка в госпъл групата на семейството си Echoes of Joy. Още на 13-годишна възраст Betty започва да взема участие при записите на други артисти като беквокалистка, а две години по-късно на бял свят се появява първият й самостоятелен сингъл. Следват няколко малко успешни албума, преди да се появи първият сериозен хит на певицата. Но чакането определено си струва: през 1972 Clean Up Woman счупва щатските класации. 1974 е годината, в която Betty Wright получава награда Grammy за песента Where Is The Love. Това сякаш й дава крила (няма и как да бъде иначе) и до края на 70-те излизат най-силните албуми в дискографията на певицата, сред които Danger High Voltage от 1975 (включващ хитове като Shoorah! Shoorah!, Where Is The Love и Tonight Is the Night) и Betty Wright Live от 1978. Съвместният й сингъл със Stevie Wonder What Are You Gonna Do With It? от 1981 слага край на успешните години в кариерата на Betty Wright.

През 80-те и 90-те тя продължава да издава албуми, но ниският интерес на публиката принуждава Betty да започне да се изявява като телевизионна водеща, както и да се включи като беквокалистка за голям брой музиканти, сред които Erykah Badu, Regina Belle, David Byrne, Jimmy Cliff, Gloria Estefan, Inner Circle, Millie Jackson, Jennifer Lopez, Johnny Mathis и много други.

Фактът, че звездите на фънк и соул музиката от 70-те днес са беквокали на певици като Jennifer Lopez (!), оставя леко горчив вкус в устата ми. Тъжно е да гледаш как колелото на музикалния бизнес изтрива цели течения в музиката, за да направи път на скандално елементарните и безлични нови парчета, сглобени на лаптоп за една цигара време. Но точно за това съществуват места като този блог, където аз и вие имаме възможността да се докоснем до забравените богатства на едни почти забравени години.

Where Is The Love, както вече стана дума, донесе единствената награда Grammy на Betty Wright. Не знам причината точно това парче да бъде избрано за най-добра R&B песен за 1974, но няма и да се опитвам да я разбера. Важното в случая е, че когато завъртя тази плоча, почти никой наоколо не остава безучастен. Сред композиторите й са Harry Wayne Casey и Richard Finch (основателите на K.C. & the Sunshine Band), което обяснява диско-фънк звученето й. Това е песен за танцуване и ви препоръчвам да се възползвате. От Б-страната ще откриете My Baby Ain’t My Baby Anymore. Enjoy.

Betty Wright - Where Is The Love .mp3
Found at bee mp3 search engine


Peace & Funk

понеделник, 14 март 2011 г.

45 оборота в минута #97 (05.03.2011)


В това издание слушаме страхотния албум "I Learned The Hard Way" (2010, Daptone) на Sharon Jones & the Dap-Kings. Старото клише за Sharon Jones гласи, че тя звучи като току-що излязла от 60-те. Моето клише гласи, че тя изобщо не е излизала от 60-те.

Слушаме и един концерт на шведския проект Nils Landgren Funk Unit със специалното участие на великана Maceo Parker. "Live In Stockholm" е записан през 1994 (сещате се къде), а е издаден през 1995 от ACT.


45 оборота в минута #97 - плейлист:

Maceo Parker – ABC / BHM
Fantastic Johnny C – Waitin’ For The Rain (Tom Moulton Remix) / Expansion
Brass Construction – Dance / United Artists

Sharon Jones & the Dap-Kings – “I Learned The Hard Way” (2010, Daptone):
Sharon Jones & the Dap-Kings – The Game Gets Old
Sharon Jones & the Dap-Kings – I Learned The Hard Way
Sharon Jones & the Dap-Kings – Better Things To Do
Sharon Jones & the Dap-Kings – Give It Back
Sharon Jones & the Dap-Kings – Window Shopping
Sharon Jones & the Dap-Kings – She Ain’t A Child No More
Sharon Jones & the Dap-Kings – I’ll Still Be True
Sharon Jones & the Dap-Kings – Without A Heart

Nils Landgren Funk Unit feat. Maceo Parker – “Live In Stockholm” (1995, ACT):
Nils Landgren Funk Unit feat. Maceo Parker – Traci (live)
Nils Landgren Funk Unit feat. Maceo Parker – Soundcheck (live)
Nils Landgren Funk Unit feat. Maceo Parker – Impressions (live)
Nils Landgren Funk Unit feat. Maceo Parker – Cheyenne (live)
Nils Landgren Funk Unit feat. Maceo Parker – Simple Life (live)
Nils Landgren Funk Unit feat. Maceo Parker – The Chicken (live)
Nils Landgren Funk Unit feat. Maceo Parker – Ain’t Nobody (live)
Nils Landgren Funk Unit feat. Maceo Parker – So What (live)
Nils Landgren Funk Unit feat. Maceo Parker – Mr. M (live)
Nils Landgren Funk Unit feat. Maceo Parker – Red Horn (live)
Nils Landgren Funk Unit feat. Maceo Parker – Yo-Yo (live)


1 час:


2 час:


3 час:

четвъртък, 10 март 2011 г.

Funky 16 Questions (март, 2011): Mad Bear

Представата, която съчетанието между думите музика и ъндърграунд (колкото и изхабена смислово да е втората през 2011) извиква в съзнанието ми, с годините става все по-неясна. Всъщност днес в графата ъндърграунд се поставят артистите, които въпреки всичко остават верни на своята представа за собственото си изкуство. Което май е доста трудно под тежестта на съвременното общество, чиято ценностна система е корозирала до неузнаваемост. И все пак е възможно да изразиш истинското си Аз чрез истинско изкуство. Едно от доказателствата за това е Mad Bear.


01. С какво се занимаваш?
С теория и практика на живота.

02. Какво мислиш за ситуацията в България в твоята сфера на дейност?
Психоанализ и терапия ли? Огромно т.нар латентно (скрито, неосъзнато) търсене.

03. Удовлетворен ли си от равнището, на което музикалната ти кариера се намира в момента? Какво още искаш да постигнеш?
Определено не съм! Болката ми е, че толкова много идеи не са видели бял свят, така са си останали къде недовършени записи, къде изобщо незаписани и това е като да караш на ръчна спирачка.

Хипотетично искам музиката ми да се слуша от всеки, който ще намери нещо за себе си в нея.

04. С кое от постигнатото до момента в музикално отношение си най-горд?
Горд предполагам може да е някой, който не осъзнава преходността. Пред смъртта всички сме равни. Ако постигна нещо в музикално отношение (и не само) го приемам просто като етап от моето развитие. Приеми го като игра, която дори да изиграеш до края, някой я е измислил и направил, тествал, рекламирал и ти я продал.

05. Как успяваш да балансираш между музикалните ангажименти и личните си отговорности?
Един ден написах I am free, my life is music на лист А4 и го сложих на вътрешната страна на вратата на апартамента, така, за мен си.

06. Имало ли е момент, в който си искал да захвърлиш всичко и да спреш да се занимаваш с музика (и ако е имало, какво те накара да не го направиш)?
Имало е много моменти, в които съм захвърлял всичко и съм се занимавал само с музика.

07. Кого/какво би посочил като своето най-голямо музикално вдъхновение?
Екипа, който е създал така наречената Вселена. По условие сме в противоречие, някой повече, друг по-малко. Сблъсъкът на разум и чувства, на интелект и душевност е предпоставка за каквато и да е форма на изразяване. Емоциите задействат целият механизъм и са пряко отговорни за вдъхновението. Състоянието ми на моменти се описва като хипер емоционална активност, което за мен е причината.

По-конкретно, депресия, емпатия и жажда за свобода.

08. Кое е първото парче, различно от детска песничка, което чу през живота си (и за което имаш спомен)? Кога и къде се случи това?
Не знам дали е първото, но определено първото, което започнах да си пея примерно на 3 годишна възраст беше Yellow Submarine на Beatles (действието се развиваше предимно когато седях в "офиса"). Съседката беше споделила с нашите, че това дете ще стане музикант един ден.

09. А кое е последното парче, което чу до този момент (или което слушаш в момента)?
M.I.R.I.A.M на Orehla Negra.

10. Опиши любимата си музика.
Истинска. Иначе зависи от настроението ми.

11. Има ли парче или албум, което/който можеш да слушаш по всяко време?
Предполагам Kind Of Blue на Miles Davis.

12. Кой музикален носител харесваш най-много? Защо?
Принципно грамофонни плочи. За първи път усетих разликата, след като си купих на плоча албума на Massive Attack Blue Lines и го слушах в къщи. Отначало си помислих, че една от песните е ремикс, толкова различно ми се стори. Нямам нищо против портативен mp3 плеър разбира се, едва ли някой би тръгнал с грамофон и слушалки по улицата.

13. Според теб какво губят и какво печелят музикалните фенове от интернет?
Ако говорим за фенове, то те по-скоро спестяват, отколкото да печелят. Иначе получават възможност да слушат много музика, която при пазарните цени е немислимо да притежаваш, да откриват нови за тях изпълнители, да следят за концерти, новини, контакти с фенове на даден стил или група от целия свят и всичко това е на една ръка разстояние.

Обратната страна на медала е загуба на индивидуалност, повърхностно отношение към музиката. Психология - когато получаваш по условие нещо безплатно, не се замисляш за неговата стойност. Предполагам "любов към музиката" става остарял термин, количеството измества качеството, трупането на гигабайти музика става за някой навик, за други спорт. В рамките на един живот не можеш да чуеш цялата музика, дори тази, която потенциално би ти харесала.

Когато си гладен, най-обикновен хляб за теб е Храна, когато си жаден, водата е Живот.

14. Кое е най-значимото за теб събитие с твое участие (и като изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., и като фен)?
Да се изразявам свободно, когато свиря с групата си или пускам музика.

15. В наши дни диджеите са известни почти колкото изпълнителите, чиито парчета пускат. Какво е мнението ти по този въпрос и мислиш ли, че това е заслужено?
Всеки отговаря за себе си, или поне така е в идеалния случай. Когато пускам и някой после ми говори "супер", "много яко" и подобни, просто му казвам, че самият аз съм благодарен на музиката и на хората, които са я свирили.

Известността сама по себе си не е нещо хубаво или лошо, въпроса е как я използваш и какво популяризираш. Колкото до заслужено или не, идеята за справедливост е точно и само това, една идея. Идея, която ни различава от животните.

16. Благодаря ти за отделеното време. Защо прие да отговориш на въпросите?
Не намерих аргументи в подкрепа на отказ. Благодаря ти за отделяното от теб време и отношение към музиката, Вселената и всичко останало!


Mad Bear в интернет

вторник, 8 март 2011 г.

Moments and Whatnauts – Girls


Почти всяка жена твърди, че за нея датата 8 март няма никакво значение, но се радва като малко дете на подаръка, получен по случай този ден. Така е било, така и ще бъде. Защото не са важни поводите, нито пък подаръците (е, с малки изключения). Важни са отношенията между близките хора.

По случай днешния ден тук, във Funky Bites, ще слушаме песента Girls и интересната колаборация между двете вокални формации The Moments и The Whatnauts, чиито пътища се пресичат по време на престоя им в лейбъла Stang. Те се обединяват единствено за песента Girls през 1975, достигнала до номер 25 в R&B чарта на Щатите.

Бандата The Moments е създадена през 1968 в Хейкънсак, Ню Джърси, и през 70-те оставя зад гърба си редица соул хитове. През 1968 Stang издава дебютния им сингъл Not on the Outside, а само две години по-късно продуцираната от Sylvia Robinson Love on a Two-Way Street оглавява класациите. Други от класиките на The Moments са If I Didn’t Care и All I Have (1970), Sexy Mama (1973) и Look At Me (I’m In Love) (1975).

През 1978 членовете на групата Harry Ray, Al Goodman и William Brown започват да се представят като Ray, Goodman & Brown, и под това име продължават да бъдат фактор в американската соул музика и през 80-те.

The Whatnauts е много ценена от истинските соул фенове вокална формация, макар че песните й така и не успяват да се превърнат в хитове (дума, която не обичам особено, но която много добре илюстрира масовия характер на някои парчета). Създадена в Балтимор, тази банда също е част от каталога на Stang, въпреки че една от най-успешните им песни, Message From a Black Man (1970), е издадена от A&M. най-известният сингъл на Billy Herndon, Garrett Jones и Gerald Pinkney е I’ll Erase Away Your Pain от 1971.

Песента Girls е пресечната точка между тези две групи. Те се обединяват, за да изкажат любовта си към всичките жени на света. Хм. Ето началните редове от текста:

Girls
I like 'em fat
I like 'em tall
Some skinny
Some small
I got to get to know them all.

Честит 8 март на жените и от четирите категории.

Moments & Whatnauts – Girls


Peace & Funk

неделя, 6 март 2011 г.

"45 оборота в минута" #96 (26.02.2011)

В това издание на предаването слушаме последния албум Kings на интересната израело-американска фънк банда The Apples (2010, Freestyle). Слушаме най-големите хитове на соул легендите Four Tops, гарнирани с кратката им история, а в края се наслаждаваме на blaxploitation бижуто Shaft In Africa, което Johnny Pate ни остави през 1973 благодарение на ABC Records.


45 оборота в минута
#96 - плейлист:

Incognito – Always There (live) / Talkin Loud
Chuck Brown and the Soul Searchers – Bustin’ Loose / Valley Vue
Freethinker Funk Essense – Nu Number Dancefloor / Timewarp
Breakestra – Hit Tha’ Floor / Ubiquity

The Apples – “Kings” (2010, Freestyle):
The Apples – Howlin’ With Fred
The Apples – In The Air
The Apples – All Right, All Right
The Apples – Kings
The Apples – Batash (Alwoojdi)
The Apples – Ani, Ata Vehoo
The Apples – Walking To The Palace

Grandmaster Flash and the Furious Five – The Message / Sugar Hill
Herbie Hancock – Rockit / Columbia
Jazz On The Latin Side Allstars – Mamacita Caravana (live) / Cubop
Harold Melvin and the Blue Notes – Wake Everybody / Philadelphia International
Bobby Byrd – I Know You Got Soul / Urban
Four Tops – Baby I Need Your Loving / Motown
Four Tops – Your Love Is Amazing / Motown
Four Tops – I Can’t Help Myself / Motown
Four Tops – Something About You / Motown
Four Tops – Helpless / Motown
Four Tops – I Got A Feeling / Motown
Four Tops – Loving You Is Sweeter Than Ever / Motown
Four Tops – Shake Me, Wake Me (When It’s Over) / Motown
Four Tops – Reach Out I’ll Be There / Motown
Four Tops – 7 Rooms Of Glossom / Motown
Four Tops – I’ll Turn To Stone / Motown
Four Tops – Standing In The Shadows Of Love / Motown
Four Tops – I’m In A Different World / Motown

“Shaft In Africa” OST (1973, ABC):
Johnny Pate – You Can’t Even Walk In The Park
Johnny Pate feat. the Four Tops – Are You Man Enough (Main Title)
Johnny Pate – Shaft In Africa (Addis)
Johnny Pate – Headman
Johnny Pate – El Jardia
Johnny Pate feat. the Four Tops – Are You Man Enough
Johnny Pate – Truck Stop


1 час:


2 час:


3 час: