четвъртък, 10 март 2011 г.

Funky 16 Questions (март, 2011): Mad Bear

Представата, която съчетанието между думите музика и ъндърграунд (колкото и изхабена смислово да е втората през 2011) извиква в съзнанието ми, с годините става все по-неясна. Всъщност днес в графата ъндърграунд се поставят артистите, които въпреки всичко остават верни на своята представа за собственото си изкуство. Което май е доста трудно под тежестта на съвременното общество, чиято ценностна система е корозирала до неузнаваемост. И все пак е възможно да изразиш истинското си Аз чрез истинско изкуство. Едно от доказателствата за това е Mad Bear.


01. С какво се занимаваш?
С теория и практика на живота.

02. Какво мислиш за ситуацията в България в твоята сфера на дейност?
Психоанализ и терапия ли? Огромно т.нар латентно (скрито, неосъзнато) търсене.

03. Удовлетворен ли си от равнището, на което музикалната ти кариера се намира в момента? Какво още искаш да постигнеш?
Определено не съм! Болката ми е, че толкова много идеи не са видели бял свят, така са си останали къде недовършени записи, къде изобщо незаписани и това е като да караш на ръчна спирачка.

Хипотетично искам музиката ми да се слуша от всеки, който ще намери нещо за себе си в нея.

04. С кое от постигнатото до момента в музикално отношение си най-горд?
Горд предполагам може да е някой, който не осъзнава преходността. Пред смъртта всички сме равни. Ако постигна нещо в музикално отношение (и не само) го приемам просто като етап от моето развитие. Приеми го като игра, която дори да изиграеш до края, някой я е измислил и направил, тествал, рекламирал и ти я продал.

05. Как успяваш да балансираш между музикалните ангажименти и личните си отговорности?
Един ден написах I am free, my life is music на лист А4 и го сложих на вътрешната страна на вратата на апартамента, така, за мен си.

06. Имало ли е момент, в който си искал да захвърлиш всичко и да спреш да се занимаваш с музика (и ако е имало, какво те накара да не го направиш)?
Имало е много моменти, в които съм захвърлял всичко и съм се занимавал само с музика.

07. Кого/какво би посочил като своето най-голямо музикално вдъхновение?
Екипа, който е създал така наречената Вселена. По условие сме в противоречие, някой повече, друг по-малко. Сблъсъкът на разум и чувства, на интелект и душевност е предпоставка за каквато и да е форма на изразяване. Емоциите задействат целият механизъм и са пряко отговорни за вдъхновението. Състоянието ми на моменти се описва като хипер емоционална активност, което за мен е причината.

По-конкретно, депресия, емпатия и жажда за свобода.

08. Кое е първото парче, различно от детска песничка, което чу през живота си (и за което имаш спомен)? Кога и къде се случи това?
Не знам дали е първото, но определено първото, което започнах да си пея примерно на 3 годишна възраст беше Yellow Submarine на Beatles (действието се развиваше предимно когато седях в "офиса"). Съседката беше споделила с нашите, че това дете ще стане музикант един ден.

09. А кое е последното парче, което чу до този момент (или което слушаш в момента)?
M.I.R.I.A.M на Orehla Negra.

10. Опиши любимата си музика.
Истинска. Иначе зависи от настроението ми.

11. Има ли парче или албум, което/който можеш да слушаш по всяко време?
Предполагам Kind Of Blue на Miles Davis.

12. Кой музикален носител харесваш най-много? Защо?
Принципно грамофонни плочи. За първи път усетих разликата, след като си купих на плоча албума на Massive Attack Blue Lines и го слушах в къщи. Отначало си помислих, че една от песните е ремикс, толкова различно ми се стори. Нямам нищо против портативен mp3 плеър разбира се, едва ли някой би тръгнал с грамофон и слушалки по улицата.

13. Според теб какво губят и какво печелят музикалните фенове от интернет?
Ако говорим за фенове, то те по-скоро спестяват, отколкото да печелят. Иначе получават възможност да слушат много музика, която при пазарните цени е немислимо да притежаваш, да откриват нови за тях изпълнители, да следят за концерти, новини, контакти с фенове на даден стил или група от целия свят и всичко това е на една ръка разстояние.

Обратната страна на медала е загуба на индивидуалност, повърхностно отношение към музиката. Психология - когато получаваш по условие нещо безплатно, не се замисляш за неговата стойност. Предполагам "любов към музиката" става остарял термин, количеството измества качеството, трупането на гигабайти музика става за някой навик, за други спорт. В рамките на един живот не можеш да чуеш цялата музика, дори тази, която потенциално би ти харесала.

Когато си гладен, най-обикновен хляб за теб е Храна, когато си жаден, водата е Живот.

14. Кое е най-значимото за теб събитие с твое участие (и като изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., и като фен)?
Да се изразявам свободно, когато свиря с групата си или пускам музика.

15. В наши дни диджеите са известни почти колкото изпълнителите, чиито парчета пускат. Какво е мнението ти по този въпрос и мислиш ли, че това е заслужено?
Всеки отговаря за себе си, или поне така е в идеалния случай. Когато пускам и някой после ми говори "супер", "много яко" и подобни, просто му казвам, че самият аз съм благодарен на музиката и на хората, които са я свирили.

Известността сама по себе си не е нещо хубаво или лошо, въпроса е как я използваш и какво популяризираш. Колкото до заслужено или не, идеята за справедливост е точно и само това, една идея. Идея, която ни различава от животните.

16. Благодаря ти за отделеното време. Защо прие да отговориш на въпросите?
Не намерих аргументи в подкрепа на отказ. Благодаря ти за отделяното от теб време и отношение към музиката, Вселената и всичко останало!


Mad Bear в интернет

1 коментар:

FUNKYSKILL каза...

Mnogo, mnogo tochni popudeniq ot ustata na Ludata Mechka - Music man !!!
Respect ot Plovdiv !!!
SKILL