В края на този прекрасен пролетен ден в ефира на Радио Варна ще се понесе стотното издание на радио шоуто ми 45 оборота в минута. Водя музикални радио предавания от 7 години, но, правейки това шоу, се чувствам истински щастлив. Във вените ми тече фънк и соул (е, може би и малко червено вино), и за мен е чест тази вечер да бъда част от Funky Soul Fellows – проекта, който заедно със Selector Stiliyan създадохме специално за случая. Чрез него на живо в студиото ще представим 3-часова селекция от любимите си фънк и соул парчета. Естествено изцяло на грамофонни плочи. В 22:30 партито ще се премести във варненския бар Bolla, за да продължи до ранните неделни часове. Бъдете с ефира на Радио Варна (20:00-23:00) и в бар Bolla (22:30-04:00), за да отпразнуваме заедно 45 оборота в минута # 100! Повече информация за събитието ще откриете тук.
Едно от парчетата, които ще чуят всички присъстващи довечера (с изключение на тези, които точно в този момент ще бъдат в тоалетната), е Daddy Could Swear, I Declare. Gladys Knight & the Pips е група, която в най-силните си фънки години остави голям брой песни, подходящи за събитие като днешното. Една от тях, издадена през 1973 от Tamla Motown, ще чуем сега в аванс.
Gladys Knight е родена на 28 май 1944 в Атланта, Джорджия. Само 8 години по-късно заедно с брат си Merald и двама свои братовчеди създава групата The Pips. През 1961 за първи път влизат в Топ 10 с песента Every Beat of My Heart, силно повлияна от ду уап течението. В първата половина на 60-те записват няколко днес ценени от колекционерите сингли за лейбълите Fury и Maxx, някои от които дело на композитора Van McCoy. Две песни от този период, Letter Full of Tears и Giving Up, успяват да влязат в Топ 40, но Gladys Knight не се докосва до комерсиалния успех докато не подписва с Motown през 1966. С годините тя и групата й се превръщат в една от емблемите на Motown, въпреки че никога не достигат успеха на звезди от каталога на лейбъла като the Supremes, Marvin Gaye и the Temptations. С Norman Whitfield зад гърба си, който осигурява продуцирането и голяма част от композирането на парчетата им, the Pips бързо се вливат в основния музикален поток на Motown и след себе си оставят хитове като Friendship Train, оригиналната версия на I Heard It Through The Grapevine, It Should Have Be Me, The End of Our Road и If I Were Your Woman.
През 1973 излиза най-големият хит на Gladys Knight & the Pips за детройтския лейбъл – Neither One Of Us. Той достига до номер 2 в Щатите, а малко след това групата напуска Motown и подписва с Buddah. Първите две години там са супер успешни – Midnight Train to Georgia (единственият им номер 1), I’ve Got To Use My Imagination и Best Thing That Ever Happened To Me се справят доста добре в класациите. За съжаление след няколко години Gladys Knight се насочва към easy listening, adult contemporary публиката, на която остава вярна и до днес. Изявява се отделно от the Pips, които се оттеглят от сцената. Така с края на вълшебното фънки десетилетие Knight напуска семейството на фънк соул поколението, за да не се върне никога повече в него.
За щастие през годините, които прекарват в Motown и Buddah, Gladys Knight & the Pips създават много песни, които читателите на този блог (както и авторът му) биха усилили с най-голямо удоволствие по всяко време на денонощието. Една от тях е Daddy Could Swear, I Declare. Записана е през най-успешния период на групата, малко преди да преминат от Motown в Buddah. Насладете й се сега, а и довечера в Bolla. От Б-страната ще откриете For Once In My Life.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар