петък, 18 март 2011 г.

Betty Wright – Where Is The Love


Следващата събота (26.03.2011) радио предаването ми 45 оборота в минута ще отбележи своето 100-тно издание в ефира на Радио Варна. Този скромен празник ще бъде отбелязан подобаващо във варненския бар Bolla, където специално за случая със Selector Stiliyan ще представим новия ни съвместен проект Funky Soul Fellows (повече информация за събитието вижте в Предстоящи участия).

Днес реших да представя едно парче, което напоследък доста често въртя на партита. Betty Wright е сред любимите ми певици, а песента, с която ще я чуем, е Where Is The Love от 1974.

Betty Wright е е една от певиците с най-силно присъствие на музикалната сцена в Маями (основно през 70-те и 80-те, въпреки че продължава да записва и днес). Родена е на 21 декември 1953 и пее от малка в госпъл групата на семейството си Echoes of Joy. Още на 13-годишна възраст Betty започва да взема участие при записите на други артисти като беквокалистка, а две години по-късно на бял свят се появява първият й самостоятелен сингъл. Следват няколко малко успешни албума, преди да се появи първият сериозен хит на певицата. Но чакането определено си струва: през 1972 Clean Up Woman счупва щатските класации. 1974 е годината, в която Betty Wright получава награда Grammy за песента Where Is The Love. Това сякаш й дава крила (няма и как да бъде иначе) и до края на 70-те излизат най-силните албуми в дискографията на певицата, сред които Danger High Voltage от 1975 (включващ хитове като Shoorah! Shoorah!, Where Is The Love и Tonight Is the Night) и Betty Wright Live от 1978. Съвместният й сингъл със Stevie Wonder What Are You Gonna Do With It? от 1981 слага край на успешните години в кариерата на Betty Wright.

През 80-те и 90-те тя продължава да издава албуми, но ниският интерес на публиката принуждава Betty да започне да се изявява като телевизионна водеща, както и да се включи като беквокалистка за голям брой музиканти, сред които Erykah Badu, Regina Belle, David Byrne, Jimmy Cliff, Gloria Estefan, Inner Circle, Millie Jackson, Jennifer Lopez, Johnny Mathis и много други.

Фактът, че звездите на фънк и соул музиката от 70-те днес са беквокали на певици като Jennifer Lopez (!), оставя леко горчив вкус в устата ми. Тъжно е да гледаш как колелото на музикалния бизнес изтрива цели течения в музиката, за да направи път на скандално елементарните и безлични нови парчета, сглобени на лаптоп за една цигара време. Но точно за това съществуват места като този блог, където аз и вие имаме възможността да се докоснем до забравените богатства на едни почти забравени години.

Where Is The Love, както вече стана дума, донесе единствената награда Grammy на Betty Wright. Не знам причината точно това парче да бъде избрано за най-добра R&B песен за 1974, но няма и да се опитвам да я разбера. Важното в случая е, че когато завъртя тази плоча, почти никой наоколо не остава безучастен. Сред композиторите й са Harry Wayne Casey и Richard Finch (основателите на K.C. & the Sunshine Band), което обяснява диско-фънк звученето й. Това е песен за танцуване и ви препоръчвам да се възползвате. От Б-страната ще откриете My Baby Ain’t My Baby Anymore. Enjoy.

Betty Wright - Where Is The Love .mp3
Found at bee mp3 search engine


Peace & Funk

Няма коментари: