неделя, 30 май 2010 г.

Stevie Wonder – Sir Duke


Лятото е тук и това се изясни окончателно на всички, които снощи бяха в района на варненския Cubo beach bar. Пясъкът, както и повечето от присъстващите, подскачаха в ритъма на фънки парчетата, подбрани от мен и Skill за случая. Пердашихме до 4 сутринта и лично аз съм много щастлив от два факта: това беше първото ми участие в култовия за цяла България летен бар, а освен това пусках рамо до рамо със Skill – емблематична фигура на българската фънк и соул сцена. Изживяването беше наистина специално въпреки неизбежните сблъсъци с особеностите на българския характер, които съпътстват почти всеки диджейски сет. Този път главното действащо лице беше едно подпийнало момиче, което, докато вървеше парче от 1968, поиска да чуе нещо, така, по-олдскуул. В последствие уточни и стиловите рамки – хип-хоп. Разбира се, като всеки класически нашенски образ, останал няколко десетки години назад във времето (в лошия смисъл на думата), девойката предложи и да си плати. Не спирам да се учудвам на хората, които идват на дадено музикално събитие с нагласата не да чуят селекцията на човека зад пулта, а да му обяснят какво трябва да пусне. Иначе програмата на момичето продължи с кръшни танци и имитация на финалист в DMC World Championship от външната страна на грамофоните (докато аз скромно си въртях 7-инчовите сингли от другата). Беше доста забавно и в никакъв случай не си мислете, че виждам нещата само от негативната им страна. Защото всички останали бяха дошли заради музиката и атмосферата на морския бряг напомни за най-добрите времена на Cubo (които, разбира се, очакваме да се повторят за пореден път и това лято). Фънк, соул, усмихнати лица и много позитивни вибрации – така мога да обобщя съботната вечер и съм щастлив, че бях част от всичко това. Накрая искам още веднъж да благодаря на Skill – партньорството с него е истинско удоволствие и това парти беше едва първата стъпка от нашата съвместна бъдеща работа. Именно той забеляза снощи, че съм събрал доста от фънки соул синглите на Stevie Wonder, и това е едната причина днес да представя негово парче. Другата е, че вчера, точно час преди да започне веселбата в Cubo, в радио предаването си 45 оборота в минута обърнах специално внимание на Stevie и на неговата музика – поводът беше шейсетият рожден ден на музиканта, който той отбеляза на 13 май. Така че нека да отхапем поредната фънки хапка тук, във Funky Bites: Sir Duke на Stevie Wonder – сингъл от 1976, издаден от Motown.

Няма да се впускам в подробности около живота и кариерата на този соул великан, а само ще спомена някои фа
кти около ранните му години. Истинското му име е Stevland Hardaway Morris. Изгубва зрението си непосредствено след появяването си на бял свят поради неравномерно подаване на кислород в кувьоза, в който е поставен. Още много малък се научава да свири на устна хармоника, барабани и пиано, и когато Ronnie White от the Miracles го чува, първата му работа е да го заведе при Berry Gordy – бъдещия шеф на Motown. Stevie е на 10 години, когато подписва първия си договор и скоро става известен в компанията като Little Stevie, а след 1963 – като Stevie Wonder (Стиви Чудото). В началото Berry Gordy го обявява като приемник на Ray Charles (първият албум е озаглавен Tribute to Uncle Ray), а невероятните възможности на детето-чудо го превръщат в една от атракциите на Motown през 60-те. До 1971 Stevie Wonder е длъжен да изпълнява предписанията на фирмата , чиято единствена цел е създаването на хитове. С новия договор, който подписва при навършване на 21 години (пълнолетие в Щатите), той си осигурява пълна творческа свобода и е първият, който успява да си извоюва подобна привилегия сред звездите на Motown (струва му около 30 милиона долара). Останалото, както твърди преекспонираното клише (за което допринасям и аз в момента), е история.

Sir Duke е парче, което обожавам да пускам на живо. Носи в себе си характерното за Stevie звучене, примесващо неговия мелодичен соул с фънки настроението на стая, пълна с готини хора. От Б-страната ще намерите Tuesday Heartbreak, но преди да обърнете плочата, помислете пак дали не искате да чуете Sir Duke още веднъж. Enjoy.


Stevie Wonder - Sir Duke .mp3


Found at bee mp3 search engine


P.S. Soulmate & Skill: двама соул братя, обсебени от фънка:

Peace & Funk

сряда, 26 май 2010 г.

Funk & Soul - That's All

Утре (27.05) и в събота (29.05) предстои да се осъществят следващите две стъпки по пътя ми към фънк и соул планетата, на която искам да стъпя някой ден. Преди да хвърля повече светлина върху събитията, искам да благодаря на селектор Stiliyan, който прави възможни събитията, случващи се всеки месец в Арт салона на Радио Варна. Лейбълът му Love & Happiness Music започна да придобива култов статус не само във Варна и в България, а и в целия свят. Стилиян е човекът, който доведе при българската публика такива фигури от световната сцена, за които до преди няколко години само можехме да си мечтаем. Аз съм изключително щастлив от съвместната работа между радио предаването ми 45 оборота в минута и Love & Happiness Music, последният продукт на която беше лайв шоуто на проекта Soul Friends 4 Ever в Радио Варна. Соул изживяването беше абсолютно пълноценно и задължително за всеки фен на тази музика. Този проект включва селектор Стилиян, Стефан Щерев, Методи Велинов - Мето и Стилян Манолов - Баджо. Поради отсъствието на Стефан от страната зад пулта застанаха останалите трима от проекта и за трите часа на предаването поведоха слушателите на пътешествие от златните години на соул музиката - 70-те (Стилиян) до върха на нео соула - 90-те години (Мето и Баджо). Соул музика от последното десетилетие на миналия век на практика не може да се чуе никъде (особено тази, подбрана от Soul Friends 4 Ever - останала встрани от комесиалния поток на медиите и клубовете), което прави този проект доста оригинален и интересен в днешно време. Ако сте пропуснали по някаква необяснима причина това събитие (да присъствате на живо или да го слушате по Радио Варна), оглеждайте се онлайн и офлайн за следващото парти на Soul Friends 4 Ever - присъствайте и няма да сбъркате.

Утре феновете на фънка, соула, джаза и блуса отново ще имат възможността да се докоснат до музиката на познати и непознати изпълнители от златната ера на тези стилове. Отново ще се поразровя по-надълбоко из рафтовете с плочи, за да се потопим в уютната атмосфера на истинската музика. Мястото е бар Blues Brothers (Варна, ул. Цариброд 19), а повече информация за всички предстоящи събития с мое участие ще намирате горе вдясно в полето предстоящи участия.

В съботната вечер всеки, който дойде във варненския бар Cubo на Южния плаж, ще стане свидетел на първата среща зад грамофоните на моя милост и Skill - един човек с огромен принос за развитието на българската фънк сцена, вдъхновил доста хора, занимаващи се с подобен род музика (включително и мен). За първи път ще пускаме заедно и съм много щастлив, че най-накрая тази среща ще се осъществи. Ще пускаме само фънк и соул плочи и ще консумираме само алкохол. Ако искате да почувствате лятото в пълния му блясък - тази събота бъдете в Cubo.

Peace & Funk

петък, 21 май 2010 г.

The Impressions - Mighty Mighty Spade & Whitey


В музикално отношение изминалите сряда и четвъртък се озоваха на двата противоположни полюса. Така чаканото от мен парти Dance To The Drummer's Beat, в което заедно с Nzymo представихме доста редки винили от златната ера на фънка, премина при почти нулев интерес. Което ме накара да преосмисля желанието си да представям на живо музиката от златната ера на тази музика, и което повече тук няма да коментирам. В четвъртък се състоя поредното парти Грамофония, част от кампанията Да спасим винила. Темата беше рок музика и бар Blues Brothers във Варна се пръсна по шевовете от фенове на рока. Лично за мен най-радващият факт беше, че много хора донесоха любимите си плочи (за което сърдечно им благодаря) и така вечерта се превърна в истински празник за поклонниците на винила като мен и като новите приятели, с които се запознах снощи. Специални поздрави и благодарности на Камен Жейнов - почти маниакален фен на винила и на истинската музика. Камен донесе страхотни издания, които слушахме в последния час на партито. Поредицата от партита Грамофония ми изясни един факт, за чието съществуване подозирах, но нямах доказателства: фенове на винила ИМА и те не са малко. Просто са разпръснати и изолирани един от друг, което скоро ще се промени. Но за това ще си говорим друг път. Сега нека да благодаря и на една друга винилова глава - Skill, чието последно издание на радио шоуто Добрите стари фънки времена (архиви от всички издания можете да изтеглите от тук), посветено на Curtis Mayfield, ми помогна при избора на днешната фънки хапка тук, във Funky Bites. Представям ви the Impressions с Mighty Mighty Spade & Whitey - парче от 1969 за лейбъла Curtom (собственост на самия Mayfield).

През 1957 в Чикаго е създадена ду уап групата the Roosters, включваща Sam Gooden и братята Richard и Arthur Brooks. Скоро след като Jerry Butler се присъединява, довежда и приятеля си Curtis Mayfield като китарист (преди това двамата са свирили заедни в църковен хор и няколко госпъл групи). През 1968 мениджърът им сменя името на the Impressions и още през същата година издават първия си голям хит - For Your Precious Love. Още само един сингъл (Come Back My Love) е необходим на всички, за да осъзнаят, че гласът на Butler не се вписва в софт концепцията на групата. Той напуска и стартира успешна солова кариера. Заместен е от Fred Cash, а това сътресение е съдбоносно за Curtis Mayfield - той поема ролята на водещ тенор (и само след няколко години ще бъде основен композитор и лидер на Impressions).

The Impressions е една от ключовите чикагски соул банди на 60-те години. Дала началото на супер успешните кариери на Jerry Butler и Curtis Mayfield, групата е оставила зад гърба си голямо количество песни, отличаващи се със специфичното си звучене, запазена марка на вокалното трио. Под ръководството на Curtis Mayfield Impressions развиват собствен стил на хармониите, допълнени от солидния опит на тримата вокалисти в областта на госпъла. Освен във вокално, музиката на триото е новаторска и в инструментално отношение - комбинация от минималистичния китарен стил на Curtis и латино елементите, които по това време не са особено популярни в соул музиката на Съединените щати, особено при вокалните формации. The Impressions са новатори и в друго отношение - автори са на едни от първите записани песни, в които се засягат проблемите на чернокожите (причина за което естествено е борецът за човешки права Curtis Mayfield). След отделянето си от групата в началото на 70-те китаристът продължава тази линия и се превръща в една от най-ярките фигури в борбата срещу сегрегацията, а Impressions въпреки опитите да се задържат на гребена на вълната, без харизматичната фигура на лидера си не успяват, и в крайна сметка след 10-годишно залязване през 1983 се разпадат.

Mighty Mighty Spade & Whitey е сингъл от албума The Young Mod's Forgotten Story от 1969 (година преди Curtis да напусне). Парчето е кратичко, не е особено динамично, но поне за мен е доста въздействащо (не само заради текста, който, между другото, възпява желаното единство между бели и черни - останало и до днес само мечта). Песента носи заряда на соловите неща на Curtis Mayfield, заради който великият музикант е в топ 3 на любимците ми. Без да е агресивна, музиката му въздейства по неповторим начин. Mighty Mighty Spade & Whitey е Б-страна на Choice of Colors - друг сингъл от същия албум. Enjoy.



Peace & Funk

вторник, 18 май 2010 г.

Dance To The Drummer's Beat!


Утре (19.05, сряда) фънкът ще се завърне с пълна сила във Варна. Мястото е Irish Pub O'Neills, а главните действащи лица - Nzymo, моя милост и всички изкушени от енергията и емоциите, която тази музика носи. Съвместната ми работа с Nzymo датира от януари, когато заедно направихме две доста успешни издания на партито The Lost Funky Sound of BALKANTON в бар Motion. Тогава извадихме прашните български плочи от 60-те и 70-те, от които селектирахме парчетата с най-фънки звучене (а те, оказа се, никак не са малко). Утре ще направим същото, но с класическите артисти от световната фънк сцена. Ще ви срещнем с познати и непознати имена, оставили безценно музикално наследство от 60-те години на миналия век до днес. Очаквам това събитие с все по-нарастващо нетърпение, защото мястото е повече от подходящо - уютната обстановка на O'Neills се допълва перфектно с музикалната концепция на вечерта: фънк само на плочи. И както споменах в анонса на събитието - емоциите, които тази вечер ще ни донесе, в средата на седмицата обикновено са дефицит. Така че заповядайте - започваме в 21:00. Обувките за танцуване не са задължителни, но са желателни - за разлика от доброто настроение, което е строго задължително. И все пак, ако сте го забравили някъде по време на дългия делничен ден, не се притеснявайте - ще ви подарим ново, още по-добро.

В четвъртък предстои поредната стъпка от мисията, която поведохме заедно със сдружението за култура Морско синьо: Да спасим винила. Срещите на любителите на плочи по традиция се провеждат в бар Blues Brothers във Варна, а това издание на Грамофония е посветено на рока. Основен акцент в него ще бъде музиката и личността на Ronnie James Dio, който си отиде преди два дни след почти едногодишна борба с рака. Ако сте фенове на рок музиката - не пропускайте това събитие, като не забравяйте да донесете и любимите си плочи, за да ги слушаме заедно. Както винаги няколко от посетителите ще си тръгнат с награди, сред които бутилка руска водка, бутилка българско вино и няколко плочи.

Peace & Funk

неделя, 16 май 2010 г.

The Jacksons - Goin' Places


Честита неделя! Слънцето отново е тук и изборът ми за днешното парче дойде някак от самосебе си. Надявам се да използвате деня за пълноценна почивка и забавления, за което със сигурност ще помогне следващото ми музикално предложение. След доста натоварените четвъртък и петък, пълни с фънки музика, и събота, по традиция посветена на радио предаването ми 45 оборота в минута, ето, че вече е неделя, а това означава само едно - време за мен, за семейството ми, и за поредната фънки хапка тук, във Funky Bites: Goin' Places на The Jacksons от 1977.

Фамилията Jacksons няма нужда от кой знае какво представяне. Съставена от 6 братя, 3 сестри и деспотичен баща стоманолеяр, който ги подтиква да пеят от много рано (след години Michael ще се оплаче пред Opra Winfrey, че баща му системно е упражнявал физически и психически тормоз над децата си), тя е една от най-известните фамилии в историята на музиката. Братята Jackie, Tito и Jermaine сформират групата The Jackson Brothers, която след присъединяването на Michael и Marlon получава името The Jackson 5 (а след още няколко години - The Jacksons). През 1968 подписват първия си договор с Motown, последван от първите хитове на групата: I Want You Back, ABC, The Love You Save и I'll Be There. Успехът им е феноменален и докато са на гребена на вълната, братята записват още 4 албума. Към края на 1973 обаче продажбите започват да намаляват, което води до раздялата на Jackson 5 с Motown.

През 1975 подпидват с лейбълите CBS и Epic. Следват още успешни албуми, един от които е Goin' Places от 1977. За него продуцентският тандем Kenneth Gamble - Leon Huff осигурява доста качествен материал, помогнал вниманието на публиката върху The Jacksons да се задържи още малко. Преместването от Motown в Epic също влива живителни сили в момчетата, а като се има предвид, че само две години по-късно Michael Jackson ще стартира соловата си кариера, тези години, освен че са напрегнати, се оказват ключови за братята. Така или иначе, едноименното парче от албума (а и не само то) е пълно с позитивна енергия и събужда доброто ми настроение, когато и където да го чуя. Насладете му се и вие в този прекрасен ден, а ако искате да ме видите на живо как поставям иглата върху 7-инчовата плоча, заповядайте в сряда в Irish pub O'Neills, Варна, на фънк партито, организирано от моя милост и Nzymo (повече подробности за него очаквайте скоро). От Б-страната на Goin' Places ще откриете парчето Do What You Wanna. Enjoy.



Peace & Funk

сряда, 12 май 2010 г.

(Old) Funk, Soul, (Nu) Jazz, Калчо

Здравейте. В четвъртък и в петък са следващите две събития с мое участие тук, във Варна. Утре е първата вечер от многото (надявам се) такива, в които ще представям най-доброто от фънк, соул и джаз наследството от златната ера на тази музика, затворено в колекцията ми от плочи. Два четвъртъка в месеца бар Blues Brothers (ул. Цариброд 19) ще бъде домакин на тези пиршества за душите ни под мотото An Evening Full of Funk, Soul and Jazz, за което сърдечно благодаря на Гого - собственик на бара и ценител на стойностната музика. Така че, ако искате да прекарате различна вечер с любимата си музика - заповядайте. Започваме в 21:00.

В петък ще се състои първата стъпка от съвместната ми работа с DJ Rali. Old Funk vs. Nu Jazz е заглавието на събитието, което, мисля, доста красноречиво говори за концепцията на вечерта. Ще поставим лице в лице добрия стар фънк и новите течения в джаза, като скоковете във времето ще стават през един час. Мисля, че това е добър начин да се илюстрира еволюцията на тези стилове през годините. Очаква ви много Bossa, Nu Jazz, Groovy Funky Beats от DJ Rali, а от мен - Funk и Soul от златната ера. С две думи - ако имате отношение към тази музика, в петъчната вечер бъдете в бар Bolla. Началото отново е в 21:00.

И накрая - продължение на историйката с издирването на стари винили. Днес се срещнах с Калчо (старецът, който ми предложи плочите си срещу 50 ст. едната; за повече подробности погледни два поста по-назад). По необясними за мен причини отказа да ми даде номера на мобилния си телефон, и като прибавим към това не особено точното описание на адреса си, трябваше да се полутам малко, докато паркирам пред входа му. Калчо тъкмо се беше върнал от лозето и беше облечен в онези типични за всеки уважаващ себе си фен на лозето дрехи - стари обувки, опръскани с нещо като вар, син тесен анцунг и избеляла тениска. Исках да разгледам плочите на място и въпреки липсата на портабъл грамофон, да избера тези, които мисля, че са за мен. Той обаче беше така добър да ми ги даде да прослушам всичко вкъщи и да си избера (разбира се след като си записа номера на мобилния ми телефон и местоработата ми). Бяха в две доста захабени картонени кутии (12-инчова и 7-инчова), завързани със сезал. След като ги отворих вкъщи, останах доста приятно изненадан. Нямаше и следа от тъпотиите, които, признавам си, очаквах да видя. Доста запазени плочи на класиците на българската естрада от 60-те и 70-те години, няколко чужди артисти (като The Rubettes, ABBA и т.н.), няколко руски издания (тези руснаци са правили винилите доста масивни...) - като цяло съм убеден, че ще излязат интересни неща (а за някои съм сигурен, че са с фънки съдържание) . Както знаете, обожавам да откривам фънк шедьоври в творчеството на банди от бившия соц блок (поздрави на Skill, който е вдъхновил в тази посока не само мен). В някой от следващите постове ще напиша на какво съм попаднал. А в неделя очаквайте следващата фънки хапка тук, във Funky Bites.

Peace & Funk

неделя, 9 май 2010 г.

100 Proof (Aged In Soul) – Somebody's Been Sleeping


С днешното парче със сигурност ще разведря намръщената неделя, надничаща отвън. Уикендът беше дълъг и изпълнен със събития, на които си струва да присъстваш. В петък контрабандистите от The Smugglers Collective разклатиха доста енергично варненския Irish Pub O'Neills с ударна доза Swing, Rock & Roll, Rockabilly и други стимуланти, които няма как да те оставят безучастен към случващото се. Следващата събота в предаването ми 45 оборота в минута по Радио Варна очаквайте интервю с момчетата, както и няколко от парчетата, които звучат най-често в техните сетове. Съботата в морската столица (освен от моето радио шоу) беше оцветена от Tropical Treasures – тропическото пътешествие на Nzymo в бар Bolla. Прозвучаха уникални неща от почти всички музикални стилове на Южна Америка и който е присъствал, вече знае какво ни очаква това лято от една от основните фигури на варненската сцена. Днес обаче вече е неделя, навън вали като из ведро и мисля, че днешното ми предложение идва точно навреме, за да разведри обстановката. Представям ви 100 Proof (Aged in Soul) с песента от 1969 Somebody’s Been Sleeping, издадена от Hot Wax Records.

Триото 100 Proof (Aged In Soul) е създадено през 1969 в Детройт. Включва вокалистите Steve Mancha (с истинско име Clyde Wilson), Eddie Holiday (по паспорт Eddie Anderson) и Joe Stubbs, който е брат на Levi Stubbs от the Four Tops. Бандата е проект на мега успешните продуценти Brian Holland, Lamont Dozier и Eddie Holland, които през 1967 напускат Motown, за да създадат собствените си лейбъли Invictus и Hot Wax. През 1969 излиза дебютният сингъл на 100 Proof (Aged In Soul) - Too Many Cooks (Spoil the Soup), скоро последван от покорилия всички класации Somebody's Been Sleeping. В скромната дискография на 100 Proof (Aged In Soul) фигурират едва два албума – Somebody's Been Sleeping in My Bed (1971) и 100 Proof (1972). Вторият им опит е далеч от класата на дебюта им и година по-късно групата се разпада. През 1977 има опити за възстановяване на 100 Proof (Aged In Soul) с напълно нови членове, които завършват без успех.

Така с единствения си хит от 1969 Somebody's Been Sleeping, 100 Proof (Aged In Soul) се нареждат в дългия списък с т.нар. One-Hit Wonder групи. Парчето е написано от General Johnson (от Chairmen of the Board), Greg Perry и Angelo Bond, и бих го определил като парти соул (хм, опитите ми да сложа етикет на някои парчета понякога водят до странни резултати). Както и да наречем стила на това парче, истината е една: Somebody's Been Sleeping е прекрасен избор за борба с лошото настроение (както и за съживяване на хората около вас). Това е един от първите 7-инчови сингли, които притежавам, и този факт може би също спомага за привързаността ми към парчето. Лейбълът Hot Wax е сред любимите ми, имайки предвид кои са създателите му, както и това, че след напускането им на Motown, поглеждат към по-фънки ориентираната музика. От Б-страната ще откриете баладичното соул бижу I've Come To Save You. Enjoy.


Peace & Funk

петък, 7 май 2010 г.

Плочи, плочи...


Само българска музика звуча този четвъртък в третото издание на Грамофония. Бар Blues Brothers във Варна за пореден път приюти пленените от магията на грамофонните плочи, които този път бяха по-малко от обичайното. Иска ми се да го отдам на Гергьовден и на четирите почивни дни. И като стана дума за Гергьовден - честит празник още веднъж на Гого - собственика на този прекрасен музикален бар. Благодарности за гостоприемството и за това, че съхранява истинската музика.

Иначе с класиките и някои позабравени парчета от 60-те до 80-те години на имена като Емил Димитров, Йорданка Христова, Васил Найденов, Маргарита Хранова, Оркестър София, Естрадния оркестър към Българското радио (и още куп големи имена) няма как да не е весело. Много съм щастлив, че всички присъстващи имаха отношение към музиката и на тази основа се запознах с много сродни души. Между другото на партито присъстваха и Павката и Митко от The Smugglers Collective - хората, които пренесоха винтидж звука на суинг и рокабили ерата в наши дни. Всяко тяхно парти се превръща в невероятна веселба, така че ви препоръчвам да не пропускате Swing Fever тази вечер в Irish Pub O'Neills. Ще се видим там.

Снощи в Грамофония отново имаше награди - този път бяха цели 5, като две от тях бяха предоставени специално от Елица от Морско синьо - 7-инчови сингли на Тони Томова и Коцето с Медикус (култов лайв запис). Хората с най-добри познания в областта на виниловата култура и българската музика (общо 10 човека с по 3 верни отговора) участваха в томболата, като половината от тях си тръгнаха с награда (случайно или не, двама от щастливците бяха именно Павел и Димитър). Плочите продължиха да се въртят дълго след полунощ, като и този път посетителите донесоха любимите си винили (благодарности на Елица, Светла и Ангел). На 20 май очаквайте следващото издание на Грамофония с тема рок музика, така че изтупайте от прахта рокаджийските плочи от младостта си - знам, че ги пазите.

И сега за една нова съвместна инициатива между моя милост и бар Blues Brothers. От следващия четвъртък през седмица там ще се състоят фънк/соул/джаз вечери. Ще представям най-доброто от тези стилове - разбира се единствено и само на винил (повече подробности за тези партита очаквайте следващата седмица тук, във Funky Bites). Между другото за предстоящите събития с мое участие хвърляйте по едно око в съответното поле горе вдясно в този блог.

И накрая една историйка около моите опити за издирване на стари плочи. Преди няколко дни реших да посетя чичкото, от когото съм си купувал няколко пъти - предимно български винили и такива от бившия соц блок (между другото от него имам няколко доста сурови фънк парцала именно на соц групи). Става дума за импровизирано пазарче, на което цигани, клошари и всякакви типове с мръсни ръце продават всевъзможни неща, повечето от които са напълно безполезни (като брава без ключ и други подобни). Разбира се човек може да попадне и на нещо, от което наистина има нужда. Както и да е, моят човек го нямаше, но докато разпитвах продавачите (които сред купищата безполезна железария си придават вид на крупни бизнесмени) за плочи и докато те клатеха отрицателно глава, един възрастен човек, който разглеждаше, ми предложи своите плочи, които били на лозето му и от които искал да се отърве, но му е жал (както е при повечето хора). Договорихме прилична цена (50 ст. на парче), но все пак му казах, че искам да ги видя предварително. Не храня кой знае какви надежди да попадна на нещо интересно, но човек никога не знае. Подозирам, че Балкантон + лозе + Калчо (името на човека) + около 70 години (възрастта му) = български фолклор. И все пак ще видим какво ще излезе. А тук, във Funky Bites, в неделя ще излезе поредната фънки хапка от моята винилова колекция.

Peace & Funk