петък, 11 юни 2010 г.

James Brown - Get Up Offa That Thing


Напоследък е доста горещо тук, във Funky Bites. Съвсем скоро предстои да стартират две нови инициативи, за които ще разкажа по-подробно в друг пост. Сега съвсем накратко: 1) най-накрая радио предаването ми 45 оборота в минута ще има архив за свободен даунлоуд; 2) в отделна рубрика ще ви запознавам по-отблизо с музикалните хора, които харесвам. Засега ще открехна вратата само толкова - след броени дни очаквайте повече подробности.

Изключително съм щастлив, че това късче от интернет се радва на все по-голямо внимание от феновете на фънки музиката. Тук ще използвам възможността да поздравя и да благодаря на Тихомира - един от последователите на този блог, с която имах щастието да се запозная на живо снощи в бар Blues Brothers. Чувството винаги е приятно, когато някой засвидетелства симпатиите си към музиката, която представям. Поредната вечер от серията An Evening full of Funk, Soul, Jazz and Blues се отличаваше с по-масирано присъствие на парчета от дискографията на Mr. James Brown. Преди много години това име промени живота ми и след вчерашния JB маратон, днес ще сложа точката (поне за тази седмица) с поредната фънки хапка тук, във Funky Bites: Get Up Offa That Thing - сингъл на James Brown от 1976, издаден от Polydor.

Soul Brother Number One, Sex Machine, Mr. Dynamite, The Hardest Working Man in Show Business, The King of Funk, Minister of The New New Super Heavy Funk, Mr. Please Please Please Please Her, I Feel Good, и най-вече The Godfather of Soul - това са само част имената, с които James Brown е известен на света.

Думите никога не стигат, когато трябва да опишат един великан. И все пак: James Brown е роден на 03.05.1933 в южнокалифорнийското градче Барнуел. Той е един от музикантите, повлияли пряко върху еволюирането на госпъла и блуса в соул и фънк. Оставил е следа в развитието на почти всички музикални жанрове, характерни за Америка, а парчетата му са едни от най-семплираните от съвременните продуценти. Между другото през 1993 той изнесе концерт и пред българска публика в Зала 1 на НДК.

Кариерата на James Brown започва през 1953 с първата му група – the Famous Flames. Дебютният им сингъл Please, Please, Please от 1956 не успява да привлече достатъчно вниманието на публиката (по-късно ще го направи, но вече като солово изпълнение на Brown). След още 9 неуспешни сингли през 1958 се появява Try Me, която вече обръща погледите на всички към the Famous Flames. В един момент фигурата на James Brown започва да изпъква повече от тези на останалите членове – той е автор на повечето от песните и съответно изпълнява основните вокални партии, и така постепенно the Famous Flames се превръщат в негова поддържаща група.

Ранните записи като I’ll Go Crazy (1959) и Bewildered (1960) са госпъл повлияни R&B парчета, но още при техните аранжименти се забелязват белезите на фънка – години преди той да се оформи като самостоятелен музикален стил. Като следващ етап от еволюцията на стила на Mr. Dynamite може да се определи средата на 60-те. През 1965 излизат Papa’s Got A Brand New Bag и I Got You (I Feel Good), които разбиват всички класации и вече за всички е ясно, че е на път да се роди нов стил в музиката. Способността на James Brown да смесва простите R&B форми с живото темпо на джаза (както разбира се и още куп музикални елементи от различни стилове) е основната причина за характерното звучене на музиката му. Друга негова способност – да подбира най-подходящите музиканти за групата си (въпреки деспотичните си методи на ръководене, за които тук няма да говорим), води до създаването на един от най-значимите бендове в историята на фънка – the J.B.’s. Съставът от най-добрите му години включва Lewis Hamlin (тромпет), Maceo Parker, St. Clair Pinckney и Alfred "Pee Wee" Ellis (саксофон), Jimmy Nolen и Alphonso Kellum (китара), Bobby Byrd (вокал), John "Jabo" Starks, Clyde Stubblefield, Melvin Parker (барабани) и Fred Wesley (тромбон). Не бива да забравяме ролята на тези музиканти както за успеха на James Brown, така и за изграждането на основните характеристики на фънка.

В края на 60-те звученето на Mr. Dynamite придобива образа, с който ще остане завинаги в сърцата на феновете (и който лично на мен ми допада най-много) – парчета като I Got The Feelin’, Licking Stick (1968) и Funky Drummer (1969) започват да излизат едно след друго и да умножават феновете на James Brown след всеки следващ концерт. Те затвърждават нетрадиционния му дотогава начин на пеене – ритмичното полупеене, полуговорене, което дава основата на съвременното рапиране, доразвито в следващото десетилетие от хип-хоп културата. Освен това творчеството му е повлияло върху изключително голям брой негови сървеменници, сред които Sly & the Family Stone, Charles Wright & the Watts 103rd Street Rhythm Band, Booker T. & the M.G.'s, Edwin Starr, Temptations, David Ruffin и Dennis Edwards. От него се учи и невръстният тогава Michael Jackson.

Записите на James Brown от началото на 70-те са компилация от всички иновации за последните 20 години. Въпреки твърденията на някои критици, че през този период творчеството му се закотвя на едно място, точно тогава на бял свят излизат композиции като The Payback (1973), Papa Don't Take No Mess и Stoned to the Bone (1974), Funky President (People It's Bad) (1975) и Get Up Offa That Thing (1976), признати и до днес като едни от най-добрите му изпълнения.

В средата на 70-те години популярността на James Brown значително спада и музикантите от бандата му се започват да се отделят в странични проекти. Диско вълната се оказва неподходяща среда за неговите идеи и той така и не успява да прекрачи бариерата към успешна диско кариера (слава Богу). През 80-те се опитва да стъпи отново на крака с още няколко албума, но това не е онзи James Brown от 60-те и 70-те, каращ всичко живо да тропа с крака и да пляска с ръце.

James Brown никога не споделя с лекаря си своите здравословни проблеми и много често през дългата си кариера е излизал на сцената болен. На 25.12.2006 след поредното влошаване на здравословното си състояние той лежи в болничната стая, а до него са агентът му Frank Copsidas и приятелят му Paul Sargent. Изтощен до крайност, той прошепва думите I’m going away tonight, след което заспива, за да не се събуди никога повече. James Brown умира от сърдечна недостатъчност в следствие на усложнения при пневмония.

Това е историята на един велик музикант, разказана съвсем накратко и неизчерпателно. Този пост се оказа наистина дълъг, но се надявам сантиментът ми към James Brown да послужи като извинение за това. Иначе Get Up Offa That Thing е сингъл от критичния период (1976), когато Mr. Dynamite все по-често започва да поглежда към напиращото диско. Това динамично и танцувално парче е чест гост в моите сетове на живо и ето, че днес ще го чуем и тук, във Funky Bites. От Б-страната ще откриете Release The Pressure – продължение на Get Up Offa That Thing. Enjoy.


James Brown - Get Up Offa That Thang .mp3


Found at bee mp3 search engine


Peace & Funk

Няма коментари: