вторник, 15 юни 2010 г.

Funky 16 Questions (юни, 2010) : Досю Амуджев

Музиката е игра с много участници, целта на която е един импулс да премине успешно разстоянието от адресанта до адресата. Този дълъг път е осеян с голям брой посредници, без които тази на пръв поглед проста схема не би функционирала. Те създават вкусове, музикални течения, движения, обединения; проповядват и поучават, възпитават и изграждат музикални личности. Те променят съдби. Харесвам тези хора и ги поставям редом до музикантите, чиято музика носят със себе си. Защото, независимо дали са под светлините на прожекторите, или в някой тъмен ъгъл със слушалки на ушите, те са едно от най-важните зъбни колела в сложния механизъм, наречен музикална комуникация. Много рядко се замисляме как дадена песен е достигнала до нас, но ако го направим, ще се сетим за тях. А те са диджеи, селектори, организатори на фестивали, промоутъри, мениджъри на лейбъли, музикални редактори и журналисти, радиоводещи, собственици на музикални барове и клубове, фенове на музиката.

Funky 16 Questions
е новата месечна рубрика тук, във Funky Bites. Желанието ми е да ви запозная по-отблизо с музикалните личности, които чувствам близки до концепцията на този блог - за целта реших да им задам 16 въпроса. Излишно е да споменавам, че всички участници в тази руб
рика са изключително ценени от мен - за това, което са направили до момента в областта на музиката, и за това, което тепърва ще направят. Желая ви приятни минути с хората, без които за всички нас музиката нямаше да бъде това, което е.

Щастлив съм да ви представя първия участник във Funky 16 Questions: Досю Амуджев.

01. С какво се занимаваш?

Най-общо казано с музикална журналистика. В момента работя като музикален редактор на TV7, продуцирам и водя предаването Groovy Sessions Radio Show по радио Нова и когато се появи възможност, с колегите от Groovy Sessions организирам партита и концерти с чуждестранни изпълнители и диджеи.


02. Какво мислиш за ситуацията в България в твоята сфера на дейност?

Не мисля за ситуацията в България. Имам собствени цели и търся начин да ги постигна. Стремя се да се уча от най-добрите в света.


03. Удовлетворен ли си от равнището, на което музикалната ти кариера се намира в момента? Какво още искаш да постигнеш?

От една страна съм удовлетворен, но от друга винаги има какво още да се направи и не спирам да мечтая и да се опитвам да променям към по-добро резултатите във всяка една област, в която работя.


04. С кое от постигнатото до момента в музикално отношение си най-горд?

С марката Groovy Sessions.


05. Как успяваш да балансираш между музикалните ангажименти и личните си отговорности?

Много трудно. Щастлив съм, че имам до себе си човек, който много добре разбира какво значи да си “меломан”.


06. Имало ли е момент, в който си искал да захвърлиш всичко и да спреш да се занимаваш с музика (и ако е имало, какво те накара да не го направиш)?

Имало е много такива моменти. Натоварването, преумората, понякога разочарованието от резултата, който не ми е харесвал, са ме карали да се замислям дали си заслужава. Но на мен бързо ми минава. Аз съм мечтател и това ме прави малко разсеян, но пък ми помага бързо да се презареждам с позитивна енергия.


07. Кого/какво би посочил като своето най-голямо музикално вдъхновение?

Любимият ми музикален инструмент е пианото. Музикантът, който винаги ще обичам, е пианистът Bill Evans. Албумът – Waltz for Debby.


08. Кое е първото парче, различно от детска песничка, което чу през живота си (и за което имаш спомен)? Кога и къде се случи това?

Трудно ми е да си спомня първото парче. Но си спомням първата плоча, която след като открих буквално изтърках от слушане. Това беше един албум на Golden Gate Quartet издаден от източно германската компания Amiga. По-късно разбрах, че записите са правени за Capitol Records.


09. А кое е последното парче, което чу до този момент (или което слушаш в момента)?

Хм, това е много труден въпрос. Поради естеството на работата ми през ушите ми дневно преминава толкова много музика, че понякога дори не ми остава време да се влюбя в някое от парчетата. В момента слушам един прекрасен соулфул кавър на парчето на Gnarls Barkley – Crazy. Версията е дело на Ben (L’Oncle Soul) и е записана в традицията на нордърн соул звученето от края на 60-те. За разлика от оригинала и версията на Alice Russell тук присъства брас секция, която придава много груви настроение на парчето.


10. Опиши любимата си музика.

Всяка музика, в която има добра мелодия. Във всяко парче търся първо мелодията и след това ритъма. Защото според мен онова, което запомняме и си припяваме, е именно мелодията (било то Моцарт или Джеймс Браун).


11. Има ли парче или албум, което/който можеш да слушаш по всяко време?

Не. Обикновено сменям любимите си изпълнители през месец -два. Когато някой ми направи впечатление, намирам всичко от него, изслушвам го, подбирам онова, което много ми харесва, и след един или два месеца го “архивирам” във фонотеката си и тръгвам на лов за следващото си откритие. Иначе през няколко месеца винаги в плейъра ми се оказва по някой запис на John Coltrane, Bill Evans, Miles Davis или Billie Holiday. Много обичам и Tom Waits.


12. Кой музикален носител харесваш най-много? Защо?

По принцип съм голям любител на винила, но с една уговорка – според мен музиката трябва да се слуша на носител, отговарящ на времето, в което е правена. Разбира се, ако е записвана аналогово е редно да я чуеш на плоча, защото когато са я правили и музикантите, и продуцентите, и (много важно) тон- режисьорът са мислили за звука от винила. С дигитализацията и появата на всички нови формати самото мислене и начина на композиране и смесване са се променили. Затова предпочитам да слушам новите групи на компакт диск, освен ако авторите не са предвидили записът да излезе и на винил. Все по-често се улавям, че слушам музика от флаш карта включена чрез USB към уредбата в колата. Защото съм я получил по интернет и това се оказва най-лесния начин да я чуя.


13. Според теб какво губят и какво печелят музикалните фенове от интернет?

Трудно ми е да преценя, какво губят. Всъщност много е важно първо да уточним, какво точно е интернет. За мен той е една огромна информационна банка. Достъпът до тази банка предлага безкрайни възможности за онези, които знаят, как точно да я ползват. Често сравнявам интернет пространството със старата квартална библиотека. Има я, в нея е пълно с много и най-разнообразна литература (която можеш да откриеш само там), но по-голямата част от хората си взимат предимно любовни и криминални романи. Стойностните книги често са с неразрязани страници. Същото е и с интернет пространството – има всичко, стига да знаеш, какво търсиш. Ако обаче говорим за достъпа до музиката и за нейното качество, то аз лично харесвам възможността да чуя всяко нещо, което искам и да преценя, чак след това, дали да си го купя или не и в какъв формат. Не съм против компресираните формати, защото смятам, че чрез тях музиката достига до много по-голям кръг слушатели. Настръхвам, като си спомня, колко време и нерви ми е отнемало през 80-те да намеря албум, за който някой, някъде ми е споменал, че си струва да чуя. И след като най-накрая съм успял да се сдобия с него, съм установил, че той не ми харесва. А за музикалните носители, метафорично погледнато, дали ще пиеш вино от кристална чаша или от пластмасова е въпрос на култура и личен избор.


14. Кое е най-значимото за теб събитие с твое участие (и като изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., и като фен)?

Много ми е трудно да отговоря на този въпрос. За мен едно от най-важните събития от последните години е появата на фестивала “Джаз +” и оцеляването му. Защото това е един от малкото фестивали, които предлагат в програмата си непознати на широката публика у нас имена. Имена, които в момента са известни в цял свят и за които тепърва ще се говори много. С риск да обидя някой от промоутърите у нас ще кажа, че е много по-трудно да накараш публиката да дойде на концерт от любопитсво и да остане приятно изненадана от музиката и изпълнителите, отколкото да поканиш име, което е световно известно. Ценя фестивалите, които се превръщат в марка, на която можеш да се довериш, независимо от имената, които ще чуеш. Такива у нас за мен са джаз фестивалът във Варна, “Джаз +” и Mellow Music Festival. С партитата, които Groovy Sessions организира през последните години, се опитахме да направим точно това – да представим продуцентите и собствениците на независимите музикални лейбъли, чиято музика сме пускали в предаването. Мисля обаче, че все още не сме успели напълно да наложим нашата марка.


15. В наши дни диджеите са известни почти колкото изпълнителите, чиито парчета пускат. Какво е мнението ти по този въпрос и мислиш ли, че това е заслужено?

Считам, че добрият диджей трябва да възприема себе си като музикален критик. Всъщност в наши дни диджеите са иззели функциите на радио водещите от 70-те и 80-те, представяйки ни (от ефира и клубната сцена) всичко ново и интересно на музикалния пазар. Разликата е, че в онези години първо ставаш водещ, а след това диджей, докато в наши дни е обратното. Според мен добрият диджей е много повече от човек, пускащ музика на парти или концерт. Той е продуцент, критик, пионер, новатор и като такъв винаги ще има своето запазено място на сцената, редом до музиканта. И своята популярност.


16. Благодаря ти за отделеното време. Защо прие да отговориш на въпросите?

Защото от всичко, което съм чел, видял, слушал от вас и за вас, смятам, че сме сродни души, или както се казва “Soulmates”.


Groovy Sessions е седмично, двучасово предаване, което звучи на честотата на радио Нова (София 101,7 MHz), всяка неделна вечер от 23:00 до 01:00. Създадено е през 2005 година. Зад името Groovy Sessions Team стоят Досю Амуджев, Ангел Мишев – DJ Funkusion и Орлин Василев – DJ Oto. Повече за тях и техните музикални пристрастия, както и за предаването, можете да откриете в сайта на Groovy Sessions на интернет адрес: http://groovysessions.com/

1 коментар:

Анонимен каза...

RADVAM SE , 4E IMAM VUZMOJNOSTA DA OSTAVQ PURVIQ KOMENTAR I DA PRIVETSTVAM S ADMIRACII - DOSSIYO AMUDJEV !!! TOI ZA MEN E EDIN OT HORATA V BULGARIQ , KOITO ZASLUJAVAT NA 100% RESPECT !!!
POZDRAVI OT ''FUNKY'' PLOVDIV
STEFAN KOLEV - SKILL