неделя, 27 юни 2010 г.

Mandrill - Fencewalk


Честита неделя на всички. Купчините черно злато, готово да бъде почистено, сортирано и селектирано за документиране във Funky Bites стават все повече и по-големи. Днес за избора на сингъл ми помогна все още неотзвучалото плажно парти в Live music bar Red Rock, на което миналата неделя завъртях прилично количество funk, northern soul и rock. Изживяването беше наистина много приятно и като се замисля, фънкът и рокът май винаги са вървели ръка за ръка (е, поне в най-силните години от съществуването си). За това допринасят както еднаквите инструменти, използвани и в двата стила, така и многобройните музиканти, прекрачвали от единия лагер в другия. Не на последно място стои и отношението, излъчването, поведението на фънк и рок артистите като на лоши момчета (и момичета разбира се). Затова днес ще чуем Mandrill с Fencewalk - парче от 1973, в което миксът между фънк и рок е повече от прекрасен.

Mandrill е група, заемаща особено място в списъка с моите любими фънк банди. По някаква неясна причина обичам артистите, които не са постигнали кой знае какъв комерсиален успех, но са оставили след себе си безценно фънк наследство (всъщност причината очевидно не е чак толкова неясна). Точно такъв е случаят с Mandrill. Звученето на тази група е изтъкано от фънк, в който са примесени латински, карибски и джаз влияния, блус, психеделия и чист рок. George Clinton посочва именно Mandrill като най-голямото вдъхновение за проекта му Parliament-Funkadelic, а друг беспорен признак на признание към музикантите е фактът, че семпли от тяхната музика са вплетени в инструменталите на безброй съвременни хип-хоп продуценти.

Групата Mandrill е създадена в Бруклин през 1968 от братята Ric Wilson (саксофон, вокал), Lou Wilson (тромпет, вокал) и Carlos Wilson (тромбон, вокал), които иначе са родени в Панама. Избират наименованието на вид западноафриканска маймуна за име на групата си по две причини: заради лицето й, което е ярко оцветено в най-различни цветове, и заради много добре развитата социална среда на тези маймуни, в която семейството е на особена почит. В началото тримата братя репетират в салона за красота, където работи майка им. По-късно към състава се присъединяват Claude "Coffee" Cave (клавишни), Omar Mesa (китара), Bundie Cenas (бас) и Charlie Padro (китара). Подписват с Polydor и през 1970 излиза дебютната им плоча, в която се преплитат jazz-rock, latin rock, soul и funk. За втория им албум (1972) Fudgie Kae Solomon заменя Cenas на баса и бандата започва да привлича вниманието към себе си с парчетата Ape Is High и Git It All.

С новия барабанист Neftali Santiago през 1973 Mandrill записват плочата Composite Truth, съдържаща прекрасни funk и latin funk бижута като Hang Loose и Hagalo, както и сингълът, достигнал най-високо в класациите: Fencewalk. През следващата година излиза албумът Just Outside of Town (включващ сингъла Mango Meat), но веднага след това китаристът Mesa напуска по (цитирам) духовни причини. Заменен е от Dougie Rodriguez, работил дотогава със Santana. Най-успешният албум на Mandrill безспорно е двойната плоча Mandrilland, веднага след излизането на която напрежението в групата ескалира. Братята Wilson са обвинени от останалите членове, че управляват твърде деспотично формацията, което (в подкрепа на тези обвинения) води до отстраняването на всички, чиято фамилия не е Wilson - в състава остава само Claude Cave.

Вътрешните проблеми водят до разрив и с Polydor - следваща спирка на Mandrill са United Artists Records. Те издават два албума на бандата (през 1975 и 1976), които са записани с ритъм секция, съставена от студийни музиканти. Година по-късно групата вече е част от каталога на Arista и още с дебютния си албум за този лейбъл (We Are One) отново кара хората да заговорят за Mandrill - главно заради парчетата Funky Monkey и Can You Get It. Записите са съпроводени от завръщането на Santiago зад барабаните, присъединяването на още един брат - Wilfredo "Wolf" Wilson - на баса, както и с дебюта на китариста Joaquin Jessup. Следват още два албума за Arista (New Worlds и Getting in the Mood), след което групата записва два саундтрака за култови филми - The Greatest (1977) и The Warriors (1979). Последният албум на Mandrill - Energize!, излиза през 1982, веднага след което бандата се разпада.

Fencewalk е един от любимите ми сингли изобщо (обърнете внимание на дългото китарно соло, съпроводено от бруталната брас секция в лицето на братята Wilson). От Б-страната ще откриете latin funk парцала Hagalo, който след известно време задължително ще се озове на страниците на този блог. Enjoy.



Peace & Funk

P.S. Тъй като и Funky Bites, и радио предаването ми 45 оборота в минута са места, където винилът всяка седмица бива издиган в култ, няма как да не споделя с вас стихчето, което снощи слушател ми продиктува по телефона, докато в ефир вървеше селекцията ми от редки 7-инчови фънк сингли:

Не забравяйте винила -
там е наш'та страшна сила.
Че тоталната цифровизация
води до алиенация.

Понякога животът ни поднася поредната тема за размисъл под доста нестандартна форма.

Няма коментари: