Funky 16 Questions (февруари, 2011): VPD

Хората, които се осмеляват да създадат и ръководят собствен музикален лейбъл, са твърде малко - особено в България. Димитър Калинов a.k.a VPD е един от тях. От няколко години нетлейбълът му Dusted Wax Kingdom е дом за артисти от целия свят, посветени най-общо казано на даунтемпо, хип-хоп, трип-хоп, лоу-фай. Организацията се развива с доста бързи темпове и към момента изданията в каталога й са над 80.

Познавам Митко от 1992. Той е музикант с особен афинитет към джаза, хип-хопа, соула и фънка. Винаги съм се възхищавал на познанията му в тези области (а и не само в тях), на умението му да отсява качеството, но най-много ме респектират смелостта и волята му в днешното комерсиално време неизменно да следва некомерсиалния музикален път, по който пое преди много години.


01. С какво се занимаваш?
Водя двойствен живот. :) В единия си живот съм инженер, а в другия – музикален творец и саунд дизайнер на свободна практика.

02. Какво мислиш за ситуацията в България в твоята сфера на дейност?
По този въпрос може да се говори много, но адски малко хубави неща могат да се кажат. Мисля да изтъкна само, че в България все още има хора, които търсят, които искат да научат, които искат да създават, които имат мечти и ги следват, въпреки трудния и трънлив път. Надявам се в бъдеще повече такива хора да се събират и да увеличават творческия си потенциал – не говоря само за музика, а за всякакви сфери на дейност.

03. Удовлетворен ли си от равнището, на което музикалната ти кариера се намира в момента? Какво още искаш да постигнеш?
Не мога да говоря за музикална кариера, тъй като все още не си изкарвам прехраната с музика. В момента инвестирам повече време в развитието на саунд дизайнерските си умения (процесите на синтезиране, обработване на звуци, мастериране).

04. С кое от постигнатото до момента в музикално отношение си най-горд?
Не бих казал горд. Бих казал, че съм удовлетворен и искрено се радвам от факта, че имам знанията и възможността да помагам на изпълнители от цял свят да популяризират музиката си и да стигнат до подходящата аудитория. Имам още много амбициозни идеи в тази област, трябва просто да намеря време и средства за реализирането им.

05. Как успяваш да балансираш между музикалните ангажименти и личните си отговорности?
Това е като да си стъпил в два свята. Единият ти носи физическото съществуване, а другият – душевното удовлетворение. Ако искаш да имаш и двете, трябва да се научиш да балансираш. Много често близките ми ме обвиняват, че влагам много време, а не получавам НИЩО в замяна (приятната зареждаща емоция от създаването на нещо ново е НИЩО). Как мога да обясня това чувство на хора, свикнали само да консумират?

06. Имало ли е момент, в който си искал да захвърлиш всичко и да спреш да се занимаваш с музика (и ако е имало, какво те накара да не го направиш)?
Да... Но причината беше липсата на подходяща техника и неудовлетвореност от качеството на звука...

07. Кого/какво би посочил като своето най-голямо музикално вдъхновение?
Първоначалното ми вдъхновение бяха старите хип-хоп банди (Cypress Hill, House of Pain, Funkdoobiest, A Tribe Called Quest, Brand Nubian). После осъзнах, че съм ги слушал заради невероятните джаз, фънк и соул елементи в музиката им. През 1999 DJ Krush промени изцяло музикалните ми предпочитания, като направи преход от любимия ми дотогава хип-хоп към инструменталните му производни – даунтемпо, трип-хоп, лоу-фай, ню-джаз. Въпреки че даунтемпото и трип-хопът станаха мои любими стилове, моето музикално изследователско пътешествие не спря до тук – изпълнители като Arovane и Boards of Canada отвориха очите ми за красотата на ембиънта и IDM-а.

08. Кое е първото парче, различно от детска песничка, което чу през живота си (и за което имаш спомен)? Кога и къде се случи това?
Мисля, че една от първите песни, които чух през живота си, беше Samba Pa Ti на Santana. Бях на 4 години, баща ми ми пусна записи на касетка, които е правил от радиото.

09. А кое е последното парче, което чу до този момент (или което слушаш в момента)?
Наскоро открих един невероятен руски изпълнител – Long Arm от лейбъла Project: Mooncircle. Неговият трак The Roots слушам най-често напоследък. Парчето демонстрира невероятно майсторство на семплиране.

10. Опиши любимата си музика.
Обичам инструментална музика. Наслушал съм се на много думи без никаква стойност. За мен е истинско изкуство създаването на музика, която внушава емоции, рисува картини и говори без думи. Това е любимата ми музика.

11. Има ли парче или албум, което/който можеш да слушаш по всяко време?
Много са. Сред най-често слушаните парчета от мен са:
Amon Tobin – Hey Blondie
Morcheeba – On The Rhodes Again
Morcheeba - Ray Payola
The Qiwu Selftet – Ourson Blanc
Skalpel - Together

12. Кой музикален носител харесваш най-много? Защо?
За мен най-добрият музикален носител е този, които ти поднася любимата музика лесно и удобно навсякъде. Преди години бях невероятен фен на аналоговите носители (аудио касетки, магнетофонни ленти, грамофонни плочи), но в последствие усетих удобствата на цифровото съхранение на музика (съхраняваш повече музика на по-малко място, имаш по-лесен достъп до всеки трак от колекцията си, качеството на звука не се разваля с течение на времето...).

13. Според теб какво губят и какво печелят музикалните фенове от интернет?
Истинските музикални фенове само могат да спечелят от интернет. Портативните цифрови аудио формати позволяват на хората лесно да прослушват, да изтеглят и/или да закупуват музика онлайн.

14. Кое е най-значимото за теб събитие с твое участие (и като изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., и като фен)?
Едно от най-вълнуващите събития беше участието ми като подгряващ изпълнител на DJ Food. Проектът DJ Food е истинска храна и за диджеи и за продуценти, и за мен беще страхотно преживяване да поговоря и да пускам музика на една сцена със Strictly Kev (представящ проекта). Вълнуващо беше разбира се и първото ми участие в музкално събитие – през лятото на 2008-ма. Ирландските организатори от SEAS фестивала (арт фестивал на черноморски градове от няколко държави) ме поканиха да пускам музика.

15. В наши дни диджеите са известни почти колкото изпълнителите, чиито парчета пускат. Какво е мнението ти по този въпрос и мислиш ли, че това е заслужено?
Диджеите са като търговците, които вземат директно (дори понякога открадват) от производителя и пласират на много по-висока цена... Изпълнителят би трябвало да получава хонорар за всяко ползване на негово произведение с комерсиална цел, но това няма как да се следи – въпреки сигурните уверения на организациите, занимаващи се с авторски права. Накратко казано – изпълнителите никак не са в удобна позиция. Доста от тях взеха да го осъзнават. Може би не е далеч моментът, когато качествена музика ще можем да слушаме само наживо, пусната от самия изпълнител... Времето ще покаже...

16. Благодаря ти за отделеното време. Защо прие да отговориш на въпросите?
Обичам комуникацията – тя посява семена от свежи идеи, които после дават богати плодове.


VPD - портфолио
VPD в soundcloud
VPD в twitter
VPD във facebook
VPD в myspace
Dusted Wax Kingdom