понеделник, 5 юли 2010 г.

Funky 16 Questions (юли, 2010): Frank The Tank

Приятели, време е за второто издание на месечната рубрика във Funky Bites, в която ви срещам с любимите си музикални хора. Припомням ви, че това става чрез 16 постоянни въпроса към всеки един от тях. Благодаря на всички за позитивните отзиви, които получих за дебюта на рубриката – интервюто с Досю Амуджев. Днес ще излезем извън пределите на България, за да се отправим към Холандия – страната на лалетата, вятърните мелници и по-ефективния футбол от бразилския. И на фънк музиката разбира се, на която изцяло е отдаден участникът във второто издание на Funky 16 Questions. За мен е чест да ви представя големия приятел на България Frank The Tank.


01. С какво се занимаваш?

Събуждам се ВСЯКА сутрин, малко работя и търся плочи като за последно. Вечер въртя плочите си в клубове и барове. Освен това обичам да танцувам, и то много. Когато става дума за танцуване, пред мен падат всички бариери – когато танцувам, ще се впусна в батъл с всяко момче и ще флиртувам с всяко момиче, което пожелая. Това е. Животът е прекрасен.

02. Какво мислиш за ситуацията в Холандия в твоята сфера на дейност?
Не е зле, не е зле. Получаваме МНОГО внимание и уважение, когато въртим 7-инчовите си сингли, но вече останаха твърде малко хора, търсещи плочи – mp3-ките ги направиха мързеливи. Някой трябва да свърши мръсната работа и това съм аз. Едно обаче е факт: когато пускаш в клуб, момичетата всъщност танцуват! Това е целта ни: да накараме дамите да танцуват; когато те танцуват, всички танцуват и това ни прави щастливи...

03. Удовлетворен ли си от равнището, на което музикалната ти кариера се намира в момента? Какво още искаш да постигнеш?
Човек трябва винаги, когато поглежда назад, да се спира на хубавите моменти и да забрави инициативите, в които се е провалил. Не можеш да достигнеш планината, която искаш да изкачиш, без да си минал през долината. Искам да кажа, че животът е низ от възходи и падения. Така стоят нещата. Знам точно какво искам да постигна: искам да се изправя! Искам моята част от славата. Издирвам плочи от началото на 90-те и мисля, че е крайно време да получа признание и уважение за песните, които съм спасил от забвение.

04. С кое от постигнатото до момента в музикално отношение си най-горд?
Ако трябва да съм честен... с уважението и любовта, които получих от българите. Наистина! От момента, в който пристигнах в прекрасната ви страна, всички (освен онзи таксиметров шофьор във Варна) бяха наистина силно заинтересовани от знанията, които съм натрупал през всичките тези години. Миналата година проведох уъркшоп във Варна. Едно от момичетата, които обучавах, това лято организира събития в помощ на най-бедните хора във Варна. Ето за това става дума! Искам да създам поле за изява на младите и да ги стимулирам да изживеят живота си по един добър начин, вместо да изберат по-лесния път. За мен това не е само музика – зад нея се крие цяла една философия.

05. Как успяваш да балансираш между музикалните ангажименти и личните си отговорности?
Първо, аз съм разведен, така че разполагам с по-голямата част от времето си, и второ, имам син, Floris, който сега е на 9. Аз съм негов баща и приемам това много много сериозно. Така че дългът е на първо място, а това е моят син. Когато го вземам от къщата на майка му, обикновено съм спал около два часа (най-често заради ангажиментите ми като диджей). Но се справям. Момче през нощта, мъж на сутринта!

06. Имало ли е момент, в който си искал/а да захвърлиш всичко и да спреш да се занимаваш с музика (и ако е имало, какво те накара да не го направиш)?
Ха ха. Странно е, че попита. Да, имал съм много трудни моменти и дори съм го правил два пъти. Веднъж напуснах сцената за две години. Но ми помага това, че винаги съм бил соло артист. Сега за диджейската работа имам партньор, но обикновено правя всичко сам. Няма кого друг да обвинявам, освен мен, и това ми харесва.

07. Кого/какво би посочил като своето най-голямо музикално вдъхновение?
Това е най-трудният въпрос.

Когато става дума за танцуване, това е баща ми. Веднъж, когато бях на 6, докато танцувах, той ми каза: Франк, нямаш чувство за ритъм! Уау, ако има нещо, което не бива да ми казва човек, е това, че не съм способен да направя дадено нещо. От този момент да се науча да танцувам и да се усъвършенствам се превърна във фикс-идея за мен. Сега показвам на целия свят, че белите хора МОГАТ да танцуват.

А когато става дума за музика, това са пиратските радио станции от началото на 70-те. Излъчваха програмата си от плаващи в Северно море лодки и притежаваха откачена, наистина откачена музика, братле. Като малко хлапе нощем в леглото слушах предаванията им на транзисторчето си. Именно това ми даде любовта към добрата музика.

08. Кое е първото парче, различно от детска песничка, което чу през живота си (и за което имаш спомен)? Кога и къде се случи това?
Това се случи в началото на 70-те, когато гледах и филма: Yellow Submarine на Beatles. Филмът е нещо като анимационен и въздейства като LSD трип. Бях дете и откачих – купих си 3 албума на Beatles: Help, Yellow Submarine и A Hard Day’s Night – всички бяха оригинални английски издания. Все още ги пазя. Първият ми 7-инчов сингъл беше Ballroom Blitz на британската банда Sweet. Зелена обложка, оранжев лейбъл, вероятно на RCA.

09. А кое е последното парче, което чу до този момент (или което слушаш в момента)?
Hildegard Knef – Im achtzigsten Stockwerk. Hildegrad Knef беше (тя почина) много известна немска певица с дрезгав глас. Дебютният й албум (този) беше в want-листа ми от цяла вечност. Намерих го миналата седмица за около 2 лева. Това, между другото, е цената, която давам за плоча. Когато става дума за издирване на плочи, търпението е много много важно.

10. Опиши любимата си музика.
Това е лесно! Обичам ХУБАВА музика. Има два типа музика: хубава и кофти музика. Не ме интересува дали е hip-hop, funk, metal, latin или каквато и да е. Трябва да е ХУБАВА! Толкова е просто!

11. Има ли парче или албум, което/който можеш да слушаш по всяко време?
Целият албум What’s Goin’ On на Marvin Gaye. Сто каба гайди – по всяко време и навсякъде!!!

12. Кой музикален носител харесваш най-много? Защо?
7-инчови сингли във флайт кейс, докато влизам в клуб!!! Това означава: майната им на вашите играчки, сега аз командвам и ще ви покажа какво означава за мен любовта към музиката! Точка! А сега, пичове, танцувайте...

13. Според теб какво губят и какво печелят музикалните фенове от интернет?
Най-голямото предимство е възможността човек да се докосне до всякаква музика от където и да е. Имам предвид всякаква музика. Друго предимство е това, че можеш да обогатиш познанията си за много кратко време. А абсолютният недостатък е, че с интернет я няма вече тежката работа. Нещата, които слушаш там, са изровени от някой друг. Не от теб. Открил съм стотици песни и съм ги предоставил на другите. Това може да бъде направено единствено чрез физическото ровичкане в купищата от плочи. И отново: все някой трябва да свърши мръсната работа!

Има и нещо друго. След толкова години в търсене на винили, човек развива шесто чувство за плочите, които не познава. Когато преравям щайгата, мога да ти кажа коя плоча е добра и коя не само по информацията на обложката, лейбъла, продуцента, визията на обложката... Просто я надушвам!

14. Кое е най-значимото за теб събитие с твое участие (и като изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., и като фен)?
Като фен – концертът на Bobby Byrd с оригиналния състав на JB’s в Paradiso, Амстердам, в средата на 90-те. Бяхме поканени да танцуваме – свободно сред публиката, просто за да ги “повдигнем”. Обикновено го правим. Изведнъж най-неочаквано сред хората се появи Bobby Byrd в златния си костюм и ни аплодира за танцуването. ТОЗИ КОНЦЕРТ БЕШЕ ВЗРИВЯВАЩ!!!

А иначе моят най-добър гиг или поне този, който на мен ми хареса най-много, беше с Maurizio на Jam On It 2009 в Смолян. Онази вечер бях тоооооолкова зле от ракията. Беше велико!

15. В наши дни диджеите са известни почти колкото изпълнителите, чиито парчета пускат. Какво е мнението ти по този въпрос и мислиш ли, че това е заслужено?
Изобщо не ми пука. И без това музиката отдавна умря. За последните 20 години няма нищо ново и като диджей, човек би трябвало да си припомня от време на време, че той върти просто парче пластмаса върху грамофон. Нито повече, нито по-малко.

Да си част от група е друго – свириш на инструмент, осъвършенстваш се, и комбинираш всичко това с още няколко музиканти, с които трябва да намериш общ език. И накрая, но не на последно място, трябва да имаш вдъхновение, да напишеш и да издадеш музиката си. Тези хора заслужават уважение, а не някакви си емпетриджеи. Аплодисментите са за музикантите, а не за диджеите/емпетриджеите.

16. Благодаря ти за отделеното време. Защо прие да отговориш на въпросите?
Ти си мой приятел! Nazdrave!


Frank The Tank ще откриете тук:

http://www.schallplattenpolizei.nl

http://www.myspace.com/cat22ctkings

1 коментар:

Анонимен каза...

кефи пича ,,браво :))