Funky 16 Questions (декември, 2010): Константин Болов – Коко

След края на лятото нощният живот на Варна изглежда променен. Тематичните музикални вечери от най-различно естество зачестиха все повече и повече. Любопитното е, че те се случват (с минимални изключения) на едно и също място: във варненския бар Bolla. Това уютно пространство винаги е било притегателен център за музикално грамотната част от населението на града ни, но през последните месеци нещата там наистина се завъртяха на много високи обороти (които веднъж месечно достигат и до 45 оборота в минута).

Това нямаше да бъде възможно без да има един човек, който да рискува, да инвестира пари, време и нерви, да се бори за оцеляването на бара сред варненската джунгла и непрекъснато да развива музикалното му лице.

За щастие във Варна има такъв човек. Той се казва Константин Болов, но всички го наричат Коко.


01. С какво се занимаваш?
Покрай другото съм и собственик на бар Bolla във Варна и пускам музика на някои от партитата там.

02. Какво мислиш за ситуацията в България в твоята сфера на дейност?
Ха-ха-ха!!! Положението е тежко, но не е безнадеждно. Ясно е на всеки от нас. Easy listening простащината на чалга културата стеснява обръча.

03. Удовлетворен ли си от равнището, на което музикалната ти кариера се намира в момента? Какво още искаш да постигнеш?
Удовлетворен би било малко пресилено, но нямам амбиции за нещо повече. Щеше да е добре ако имах малко повече време за музика, но това е което мога да си позволя за момента.

04. С кое от постигнатото до момента в музикално отношение си най-горд?
Бях барабанист в училищен оркестър и басист в пуберска банда, но най-„горд” ме прави един седем часов сет в Майорка преди десетина години. Летищна стачка забави „звездите” на вечерта и се наложи аз да „взривявам” 5-6 хиляди души... На следващия ден ме познаваше целият остров... Не бях готов за такава слава! :)

05. Как успяваш да балансираш между музикалните ангажименти и личните си отговорности?
Трудно. Както споменах, времето е малко.

06. Имало ли е момент, в който си искал да захвърлиш всичко и да спреш да се занимаваш с музика (и ако е имало, какво те накара да не го направиш)?
Не!!!

07. Кого/какво би посочил като своето най-голямо музикално вдъхновение?
Родителите ми, дядо ми, който обичаше да пее, и прабаба ми. Няма да забравя как веднъж я чух да плаче и да нарежда. Свободен стил. Без предварително подготвени речитативи или заучени стихчета като рапърче. Тя просто изливаше душата си в песен и през сълзи. А душата й беше... Това беше някаква вербална магия, която точно мелодията, музиката в нея я правеше истинска! Макар и да бях все още дете, много мислих над това. И до днес вярвам, че Орфей е бил чудотворец!

08. Кое е първото парче, различно от детска песничка, което чу през живота си (и за което имаш спомен)? Кога и къде се случи това?
Brick in the Wall. Пеел съм си го едва проходил. Мама го е въртяла постоянно, а на мен колко ми е бил акълът... :))))

09. А кое е последното парче, което чу до този момент (или което слушаш в момента)?
В момента слушам как пускаш парче на James Brown, но не му знам името. Последното, което си пуснах аз, беше днес привечер – Live на Unkle.

10. Опиши любимата си музика.
Музика, правена със сърце и от душа! Ако трябва да избера стил, то най-общо бих го дефинирал като „класическа музика”.

11. Има ли парче или албум, което/който можеш да слушаш по всяко време?
Моцарт... и Sepultura – Roots Bloody Roots.

12. Кой музикален носител харесваш най-много? Защо?
Харесвам най-много винила, но, съобразявайки се с намаляващите планетарни ресурси, смятам, че е редно да се дигитализираме възможно най-бързо. Поне технологиите ни позволяват да запазим качеството на звука, ако не романтиката...

13. Според теб какво губят и какво печелят музикалните фенове от интернет?
Феновете само печелят. Печелят безкрайните хоризонти на музиката. Няма да забравя кака купувах водка Столичная от магазин „София”, как я пакетирах, за да я изпратя в Англия или Германия, за да ми върнат след 2-3 месеца сингълче или касетки... И как после пишех обяснения в милицията и ме мъмреха за „разпространение на буржоазна пропаганда”...

14. Кое е най-значимото за теб събитие с твое участие (и като изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., и като фен)?
Организирах първия концерт във Варна на Карандила Браз Бенд. Като фен съм се чувствал най-добре на Beglika Free Fest.

15. В наши дни диджеите са известни почти колкото изпълнителите, чиито парчета пускат. Какво е мнението ти по този въпрос и мислиш ли, че това е заслужено?
Естествено, че е заслужено! Изпълнителите не винаги са автори, а, за да направиш едно добро парти с чужда музика, се иска, освен грамотност, и усет за участниците.

16. Благодаря ти за отделеното време. Защо прие да отговориш на въпросите?
Първо, искам да отбележа, че бях поласкан от вниманието на капацитет от твоя ранг (макар и мой приятел) и второ, защото смятам, че точно по този начин, по който ти се отнасяш към „сцената” – радио, партита, блог и т.н., се формира общество от културно грамотни хора, а те са рядкост. Радвам се, че си сред нас!