Според мен дати като 3 март не са предназначени да ни накарат да се взрем машинално в миналото, обръщайки гръб на настоящето. Днес трябва да се огледаме около себе си.
Приликите между 2012 и последните години на Възраждането са твърде много: и днес, и тогава будните българи са една шепа хора; и днес, и тогава болшинството от българското общество е заето с оцеляването си без да му остават сили и смелост да вдигне глава и да потърси някои отговори; и днес, и тогава идеята за една свободна и прогресираща общност изглежда категорично недостижима. Разликата е само една: тогава са успели.
Безспорно последните 130 години промениха света необратимо, днешният свят не е тогавашният. Но човешкото в човека е много трудно да бъде заличено. Трудно, но явно не и невъзможно. Новата борба би трябвало да бъде за оцеляването на човещината в нас. Днес не се борим за национално, а за духовно освобождение. Една борба със самите себе си.
Честит трети март!
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар