Ето и неговите 16 отговора на моите 16 въпроса в рубриката Funky 16 Questions, която се завръща в този блог след почти една година отпуск.
01.
С какво се занимаваш?
Уча
психология, а също така и обичам да се навъртам около озвучителни системи. Пускането на музика по сбирки винаги ми е
било интересно и продължава да ме радва.
02.
Какво мислиш за ситуацията в България в твоята сфера на дейност?
По
отношение на танцувалната музика, бих искал да видя повече и по-разнообразни
места, които да предлагат добре озвучен дансинг с качествена музика. Това би
допринесло за развитието на клубната сцена.
03.
Удовлетворен ли си от равнището, на което музикалната ти кариера се намира в
момента? Какво още искаш да постигнеш?
Далеч
съм от мисълта да си изкарвам прехраната с музика, още повече от това да я
считам за кариера. Удовлетворен мога да бъда за кратко време, след което
желанието за нещо ново и различно надделява. Бих искал да допринеса към
местната сцена и да продължавам да имам възможността да споделям “моята” музика
с хората.
04.
С кое от постигнатото до момента в музикално отношение си най-горд?
Гордея
се с партитата, които организирахме по време на колежанските ми години в САЩ. Бяхме
колектив от ентусиасти и с взаимни усилия успявахме да създадем среда, в която студенти
от цял свят можеха да се забавляват заедно. Държахме музиката да е интересна и
да кара хората да се движат, звучаха всякакви стилове. Едно е да си вземеш слушалките и флашката, да
пускаш музика 2-3 часа в някой клуб и да си тръгнеш, савсем друго изживаване е
когато участваш в подготовката на терена, вързването на апаратурата,
декорацията, приемането на гостите..., преговори с полицията. Липсва ми
атмосферата от тези партита и най-вече хората, защото те създаваха една
ситуация, в която музиката звучеше добре и на място.
05.
Как успяваш да балансираш между музикалните ангажименти и личните си
отговорности?
Обединявам
ги в едно.
06.
Имало ли е момент, в който си искал/а да захвърлиш всичко и да спреш да се
занимаваш с музика (и ако е имало, какво те накара да не го направиш)?
Не,
по-скоро музиката е нещо, към което мога да се обърна в моменти на безизходица
и отчаяние. Тя е извор на вдъхновние.
07.
Кого/какво би посочил като своето най-голямо музикално вдъхновение?
Концертите
на реге групата Burning Spear. Създават
невероятно настроение и взаимодеиствие с публиката, а Winston
Rodney (Burning
Spear) е един от любимите
ми реге вокалисти. След като ги чух за първи път се запалих по реге и дъб. Голямо
вдъхновение е и хаус сцената в Чикаго и Ню Йорк с всичките си невероятно
талантливи диджеи.
08.
Кое е първото парче, различно от детска песничка, което чу през живота си (и за
което имаш спомен)? Кога и къде се случи това?
Трябва
да съм бил на около 4-5 години и помня как бях в стаята на дядо ми, където се
помещаваше неговият шкаф-грамофон (това нещо беше огромно). Тогава той ми пусна една Балкантон плоча на
Демис Русос. Песента беше “Forever And Ever” и си спомням, че бях завладян от звука и особено от
вокалите. Същата тази плоча е в колекцията ми и има голяма стойност за
мен.
09.
А кое е последното парче, което чу до този момент (или което слушаш в момента)?
“Ocean to Ocean” на Model 500 (Juan
Atkins). Много си
падам по детройтската електронна музика.
10.
Опиши любимата си музика.
Музика,
в която да можеш да се потопиш и да се изгубиш, за да се намериш отново, леко
променен.
11.
Има ли парче или албум, което/който можеш да слушаш по всяко време?
Не, понякога
искам тишина. Но съм склонен да слушам “Selected
Ambient Works I” на Aphex
Twin почти винаги.
12.
Кой музикален носител харесваш най-много? Защо?
Когато
бях малък, за да се сдобия с нова музика, трябваше майка ми да ме заведе до
магазина и да ми купи плоча. Все още обичам да боравя с плочи и харесвам
аналоговата технология на възпроизвеждане на звука. Грамофонните плочи могат да
превърнат слушането на музика в истинско изживаване. На повечето диджеи им е
най-забавно и най-лесно да пускат плочи. В същото време музикалният носител не
е най-важното нещо за мен. Самият запис, обстановката и звуковата система
според мен са от по-голямо значение.
Имам много касетки, дискове, и компютърни файлове, които слушам с голям
мерак.
Когато
пускам музика, ползвам аудио дискове. По този начин мога да ги нося със себе си
когато пътувам и лесно да добавям нови попълнения към репертоара си.
13.
Според теб какво губят и какво печелят музикалните фенове от интернет?
Губят
част от изживяването, което съпровожда набавянето на музика без интернет. Губят
най-вече, ако позволят на интернет да налага модел на отношение към музиката
като към нещо лесно достъпно, лесно заменимо и евтино. Това разбира се зависи
от индивидуалния подход на всеки човек. Интернет поддържа връзки межу творци и отваря
врати за тези, които знаят какво търсят. Смятам обаче, че интернет не е добър
учител, защото дава прекалено много свобода на индивидуалността. Аз гледам на
музиката като на социален феномен и ми се струва, че придобиването на усет за
определена музика става по-истинско, когато идеи, информация и вибрации се
обменят свободно и пряко между хората.
14.
Кое е най-значимото за теб събитие с твое участие (и като
изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., и като фен)?С колегата ми C-О имаме един проект на име аlka
dub soundsystem, в който се изявяваме като
селектори на реге, дъб и ска. Там ни се отдава възможност да представяме
по-експериментална и екзотична музика с определена стилова ориентация.
15.
В наши дни диджеите са известни почти колкото изпълнителите, чиито парчета
пускат. Какво е мнението ти по този въпрос и мислиш ли, че това е заслужено?
Занаятът
на диджея се състои в това да подбира музиката и да я представя на слушателите
си. Това звучи елемнтарно, но всеки го прави по различен начин в зависимост от
музикалните си възгледи, технически умения и готовност да комуникира с
присъстващите. Добрият диджей заслужава да бъде известен също както и добрият
изпълнител, но за мен те са две различни неща.
16.
Благодаря ти за отделеното време. Защо прие да отговориш на въпросите?
Защото
подкрепям инициативата ти да разпространяваш хубава музика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар