неделя, 24 юли 2011 г.

Още една седмица в страната на чудесата


Основното събитие, което може би е развълнувало в най-голяма степен читателите на този блог през изминалата седмица, е затварянето (и последващото го отваряне) на варненския плажен бар Cubo. Много се изписа и изговори по този повод, което е обяснимо, разбира се. За голяма част от варненци това пространство на плажната ивица е единствената алтернатива на простащината и чалгата, които в последните години се леят от почти всяко едно кътче на град Варна. И затварянето му естествено предизвика хиляди реакции. За по-малко от 30 часа в интернет подкрепата си за Cubo обявиха над 3500 човека. Но всъщност случаят нямаше да е толкова фрапиращ, ако причината, изтъкната за затварянето му, не беше толкова нелепа. Превишеното ниво на допустимите децибели на шума чисто теоретично е невъзможно, с оглед капацитета на усливателя и тонколоните на бара, и особено след като се сравни с огромните мощности, чрез които чалга заведенията например разхвърлят шума си почти до всички краища на града. Добрата новина е, че всичко приключи с повторното (и справедливо) отваряне на бара. А лошата е, че този абсурд се случва през 2011 година. И очевидно това няма да е за последен път.

Всъщност има още една добра новина. Тази вечер в любимия ни бар моя милост ще представи селекция от funk, soul, disco, boogie, latin изцяло на грамофонни плочи. Ако сте в района и искате да направите неделната си вечер още по-приятна, заповядайте. Ще чуете и това:

Няма коментари: