The Bar-Kays - Sang and Dance

Този път успях да изпреваря уикенда и в първите минути на петъка съм щастлив да представя поредната фънки хапка тук, във Funky Bites. Преди това само ще ви анонсирам/припомня, че утре, 17.04.2010, е празник за всички фенове на винила (е, поне за тези извън България), или иначе казано - Record Store Day. По случая ще има специален информативен пост тук, а сега да се насочим към днешното парче. От дълго време се е наместило в съзнанието ми и ето, че дойде и неговият ред. Става дума за Sang and Dance на the Bar-Kays.

Bar-Kays е групата с може би най-трагичната биография в историята на американската популярна музика.

Бандата е създадена през 1966 в Мемфис, щата Тенеси, от членове на местна инструментална група, свирила с госпъл квартета the Imperials. Първоначалният състав включва Jimmy King (китара), Ben Cauley (тромпет), Ronnie Caldwell (орган), Phalon Jones (саксофон), James Alexander (бас) и Carl Cunningham (барабани). Името е комбинация от популярната по това време група Mar-Kays и любимата марка ром на музикантите – Baccardi.

Bar-Kays са предимно инструментална група – започват да свирят в Мемфис и околностите и много бързо набират популярност. Забелязани са от представители на лейбъла Volt (дъщерен на Stax), с който секстетът подписва договор в началото на 1967. По-късно през същата година Bar-Kays издават първия си сингъл Soul Finger, в който припяват няколко съседски деца. Той, заедно с Give Everybody Some, привличат вниманието на публиката и особено на продуцента Allen Jones, който скоро след това става техен мениджър и ментор, а самият Otis Redding ги избира за бекинг-група на лятното си турне.

10.12.1967 е датата, изписана с черни букви в историята на групата и на американската музика изобщо. На път за концерт в Медисън самолетът на Otis Redding се разбива в замръзналото езеро Монона. Той, роуд-мениджърът му, както и четирима членове на Bar-Kays загиват. Тромпетистът Ben Cauley оцелява, а басистът James Alexander не е бил на борда. Двамата решават да възродят групата, и с помощта на Allan Jones набират нов състав, включващ Michael Toles (китара), Ronnie Gordon (клавишни), Harvey Henderson (саксофон) и барабанистите Roy Cunningham и Willie Hall. Първоначално стилът им не се различава особено от този на старата формация. Музикантите са използвани за много записи на артисти от каталога на Stax, като през 1969 свирят в Hot Buttered Soul на Isaac Hayes. Така или иначе не успяват да издадат силен сингъл и през 1970 Cunningham и Gordon напускат групата, като последният е заменен от Winston Stewart.

В албума Black Rock от 1971 Bar-Kays за първи път включват вокали – певец е Larry Dodson. Стилът е психеделичен рок-фънк, инспириран от групи като Sly & The Family Stone и Funkadelic. С него се настаняват трайно и в териториите на вокалния фънк (именно този албум им отваря вратата към истинския успех). Следват още много успешни сингли и албуми, както и промени в състава. 1988 е годината, в която групата се разпада, след като в началото на 80-те е променила стила си към модерното по това време диско (което пък от своя страна е затрило доста качествени фънк банди, опитали се да се включат в безкрайните редици на диско армията през 80-те).

Sang and Dance е сингъл от 1971, издание на лейбъла Volt (който, както вече стана дума, е подразделение на Stax), и не е включен в никой албум на Bar-Kays. Плочата е в доста окаяно състояние, и въпреки това е с особена стойност за мен. За първи път чух това парче в сета на 45 King, който ще чуете/видите и вие след малко. От тогава тръгнах по следите на песента и ето, че днес ще я слушаме заедно. Б-страната е убийствено добра кавърверсия на Shaft, озаглавена Son of Shaft, и задължително ще намери място във Funky Bites след време. Enjoy.



А ето и обещания сет на култовия майстор на портабъл грамофоните 45 King, в който фигурира и Sang and Dance.



Peace & Funk